Кризата на капитализма днес и Марксовото учение

/Поглед.инфо/ Определено неговото дело - Марксовото учение действа като ключов идеен фактор за промяна на света от момента на неговото формиране до ден днешен. А без да сме големи прорицатели може да прогнозираме, че революционният дух на марксизма ще бъде и утре сред ключовите идейно-философски фактори за хуманистично преобразяване на човешкото общество на глобално равнище.

Днес в навечерието на 200-годишнината от рождението(5 май 1818 г.) на великия мислител – философ, икономист, социолог, историк, политически теоретик, а заедно с това велик революционер, Карл Хайнрих Маркс, следва да отбележим не просто неговата роля в обяснението на света. Тук може да припомним думите му, че „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“(Karl Marx „Thesen über Feuerbach” – These 11 “Die Philosophen haben die Welt nur vorschieden interpretiert, es kommt aber darauf an, sie zuverandern”).

Отстъплението на социализма в СССР и страните от Източна Европа създаде условия за това обективния процес на «глобализация» - все по-тясната интеграция на световното човечество да се осъществява във формата на «американски глобализъм», т.е. на опит за създаване на моноформатен, монополизиран свят в ключови измерения на международното развитие:

В геополитически план – еднополярен свят ръководен от единствената останала след разпада на СССР свръхсила – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, чрез които диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на еднополярния свят;
В геоикономически план – като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и със западноевропейски, и с японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като ключов оператор на финансови потоци се разглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута – доларът на САЩ. Значим елемент в този геоикономически план е създаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от САЩ структура, която, обаче, в никакъв случай не следва да се допуска да придобива позицията на самостоятелен фактор. Същият този ЕС има важната задача да «овладее» и подчини бившите социалистически страни от Източна Европа на глобализирания капитал;
В общополитически план – тенденция на „размиване на националната държава” и на създаване на глобална система на т.нар. „демокрация без граници”, при която всяка страна в света дръзнала по един или друг начин да се противопостави на САЩ, може да бъде обвинена в нарушаване на „демокрацията” и „човешките права” и съответно да бъде „наказана” за това;
В икономически план – въздействие върху страните в света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”.Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство и даже социалната сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие;
В социо-културен план - отказ както от традиционните ценности - вяра и семейство, така и от тези на «Модерна» – нация-държава, патриотизъм. Преход към ценностите на «Пост-модерна» - мултикултурализъм, джендърна теория и други.

Тържестуващ от „победата“ си над „Червения проект“ в Източна Европа и бившия Съветски съюз, опиващ се от своето всемогъщество, воден от своя стремеж за максимизация на печалбата(В своя труд „Капиталът“ Маркс цитира профсъюзният активист Томас Джоузеф Данинг, който дава следната характеристика на капитала:«Капиталът избягва шума и ругатни и се отличава с боязлива натура. Това е вярно, но това не е цялата истина. Капиталът се страхува от липсата на печалба или твърде малка печалба, както природата се страхува от вакуум. Но след като има достатъчно печалба капиталът става смел. „Осигурете му 10% и капиталът е съгласен за всякакво използване, при 20% той се активизира, при 50% е готов да строши главата си, при 100% потъпква всички човешки закони, а при 300% няма престъпление, което той не би посмял да извърши, дори при опасност от бесилка...» Вж. Dunning T. J. Trade’s Unions and Strikes: Their Philosophy and Intention. London: Published by the author, and Sold by M. Harley, No 5, Raquet court, Fleet street, E.C. 1860, р. 35-36, 52 p. (цит. по К. Маркс, «Капитал», гл.24 примечание в конце п.6. К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения. 2-е изд. т. 23, с. 770.) глобалният капитал тръгна към екстремни нива на освобождаване от промишлено производство в развития свят на капитализма, особено в неговата цитадела – САЩ, изключвайки, разбира се, военното производство. Но обществото не може да остане бездейно и на мястото на работническата класа в тези страни идват учените, което е нещо чудесно. Но също така се появяват много банкери, застрахователни агенти, брокерите, т.е. такива, които основно работят във финансовия сектор. И в САЩ започват парични игри.

Така например преди форматирането на икономиката на Щатите в рамките на неолибералния модел работи формулата „пари - стока - пари-прим". Капиталистът за да получи по-голяма печалба трябва да произвежда повече стоки. Но в епохата на неолиберализма/неоконсерватизма влиза в действие друга формула - "пари - ценни книжа – пари-прим". САЩ спират да произвеждат продукти и преминават към производството на пари. Ако след Втората световна война САЩ работят за укрепване на доверието в долара като най-сигурна валута в света, след премахването на златния стандарт през 1971 г., но особено от 90-те години насам, Америка решава, че е възможно да живее дълго и успешно, купувайки чрез долара продукти в световен мащаб. Така лесно се стига до загуба на чувството за баланс, в резултат на което 2008 година е само началото.

Така или иначе, ако при предишниите десетилетия цикличният процес се „заглажда“ от държавното регулиране, в края на ХХ и началото на ХХI век нео-либералните политики на дерегулацията водят до влошаване на цикличното подновяване на основния капитал във връзка с вълните на технологичното развитие.

От друга страна, капиталът се откъсва от своята материална база, която се превръща във виртуална. Тази трансформация е наречена от редица западни изследователи „financialization“, т.е. финансиализация. Вследствие на тази виртуалност на финансовия капитал за него стават присъщи постоянната промяна на субекта на собствеността и замъгляване на правата на собственост.

Той започва да губи такива характерни особености на капитала, както управляемост, планомерност на процеса на вътрешен живот на капитал. Управлението на фирмата при виртуалния капитал се заменя с игра на борсите, които не са доминирани от собствениците на акции, а от борсовите брокери. Налице е относително "изключване" на този капитал от пазарното саморегулиране на процеса на производство. Неговата ефективност не зависи вече от качеството и цената на продукцията, а от случайни фактори, т.е. от постоянно променящата се пазарна ситуация на пазара на фиктивни ценни книжа.Този капитал вече не е локализиран в пространството и времето. Той се „де-територияризира“, т.е. няма страна, с която да е свързан. Той лесно избягва всякаква регулация – държавна или международна. И в същото време се оказва, че е виртуален по два начина – от една страна технологически той живее в компютърните мрежи, а от друга по отношение на вероятността. Виртуалният финансов капитал може да е пари, а може да бъде „фикция“ - чиста измислица. Паричните агрегати оособено на равнище М3 се превръщат в производно на виртуалния финансов капитал, престават да бъдат всеобщ еквивалент и стават специален "рисков капитал".

Виртуалният финансов капитал, достигайки невероятните преди двадесет години мащаби, се превърна в един вид "черна кутия", живееща относително независимо от системата на социално възпроизводство. Това е "черна кутия" - промените в структурата и размера се движат толкова бързо, че познаването на нейната вътрешна структура, система за взаимодействие и т.н., е фундаментално невъзможна задача. Като "черна кутия" той е в състояние да продължи да функционира относително стабилно, но може да създаде и финансова криза. Системата е непознаваема и нерегулируема и в този смисъл става несъвместима с развитието на човечеството. С други думи това се нарича „системна криза.“(David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf]).

В крайна сметка неолибералният модел като система на дебалансиран, свръхразходен тип функциониране, стана източник на т.нар. „Глобална криза“, обхванала света през 2008 г. Комплексът от причини и условия, довели до „Глобалната криза“ се формира във вид на схема, имаща йерархично-мрежови характер.Последното означава, че част от причините са в йерархични взаимодействия помежду си. Докато друга част от тях са в една „хоризонтална“ взаимозависимост. Така, например, може да бъде посочена следната верига от преки причини, намиращи се в йерархична зависимост:

Ипотечна криза, която е резултат от прегряване на кредитния пазар. Казано по друг начин непосредственият предшественик на общата финансова и банкова криза, която дава началото на глобалната криза, е кризата на високорисковите ипотечни кредити в САЩ през 2007 г. Последното означава ипотечно кредитиране на хора с ниски доходи и лоша кредитна история. В резултат на 20% спад в цените на имотите, американските собственици на жилища обедняват с почти 5 трилиона щатски долара. Американският финансов спекулант Джордж Сорос определя ролята на "ипотечния балон" като „пусков механизъм, който задейства спукването на още по-голям балон"( Вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist_Cr_Th_09_12.pdf]);
Самата криза на високорисковите ипотечни кредити е следствие от широкото използване от началото на 90-те години на ХХ век на финансови инструменти като т.нар. „деривати“(от английски език – “derivatives») и съответно от желанието да се увеличи печалбата чрез увеличаване на риска;
В крайна сметка първичното звено от тази йерархична причинна верига е провалът на действащите механизми за регулация на банковите и финансови операции да осигурят защита от извънредните рискове и от появата на финансови балони. В този план може също да бъде посочен такъв важен фактор като злоупотребата с монополното положение на парични единици, най-вече щатският долар, играещ ролата на световна резервна валута. Тъй като е емитиран в размери далеч надхвърлящи активите, които го покриват. Това съдейства за нарастване на диспропорциите и въздейства деструктивно върху глобалната финансова система.

Ще припомним още веднъж, че производството в рамките на системата на разделение на труда, станала източник на „Глобалната криза“, се прехвърля в страните извън кръга на т.нар. „златен милиард”, а най-вече там където има благоприятни условия: определено равнище на образование, благоприятен климат и ниска цена на работна ръка. Китай и редица други страни от Юго-Източна и Южна Азия определено отговарят в най-висока степен на тези изисквания.

Така постепенно една значителна част от производствените мощности е прехвърлена именно в Китай, Индия и други страни от региона на Източна и Югоизточна Азия, така че този регион се превърна в „световната работилница”. На практика Западът- САЩ, значителна част от Западна Европа и даже Япония се деиндустриализират. И след като максимизацията на печалбите започва да се търси не чрез производителна дейност, а най-вече чрез спекулации на фондовите пазари, това поражда социално-икономическо функциониране от свръхразходен тип, при което дълговата маса расте в ускорено темпо и прогресивни пропорции. В резултат тя започва значително да надвишава приходната част. Така се изпада в дългова криза и даже още по-точно в дългов колапс, т.е. невъзможност в някаква перспектива проблемът с кризата да бъде решен по един позитивен начин.

Трябва да кажем, че „Глобалната криза“ има и друг изключително важен параметър. Става дума за прекратяване на възможностите за растеж на доминиращата индустриална технологическа парадигма. Едновременно с това все още не са се формирали напълно условията за формирането на нова технологическа парадигма, сред причините за което са недостатъкът на инвестиции за широко внедряване на базисните технологии на тази нова технологическа парадигма. Фактически тази криза отразява също така промени от фундаментален характер, които се обуславят от назрялата смяна на техника и технология, породена от научно-техническото развитие, особено в тези случаи, когато то придобива такова ускорение, че се определя като научно-техническа революция.

Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика;

В рамките на „Глобалната криза“ се запазват основни характеристики на китайския модел на „пазарен социализъм“, така както започва да се формира той от края на 70-те години на ХХ век, т.е. от началото на т.нар. „реформи“, а именно пазарно-планов синтез и многообразие на формите на собственост. Несъмнено самият модел търпи развитие, т.е. той постоянно се променя през 80-те и 90-те години на ХХ век, през първото десетилетие на ХХI век, и особено през второто десетилетие на същия този век.

На фона на решението на проблемите, породени от кризата на Запад чрез т.нар. неолиберална политика на “austerity”, т.е. съкращаване на социални разходи и „Quantitative easing“/QE/ – „количествено смекчаване“1, т.е. банално печатане на парични единици, в КНР се демонстприра значително по-висока степен на устойчивост, основана на курс не на съкращаване на разходи, а на разширяване на перспективата.

Като непосредствена перспектива пред социалистически Китай става необходимостта от нелеко преобразуване на технологическата платформа на развитие - т.е. създаване на такава платформа, която се опира на новите технологии, иновациите, чиста енергия, силна финансова инфраструктура и перспективен тип урбанизация.

Междувременно тенденцията на относително отслабване на цитаделата на съвременния капитализъм САЩ във втората половина на ХХI век се определя не само от факта на геоикономическия скок, осъществен от КНР на основата на модела на „пазарен социализъм“, но и от „връщането“ на Руската федерация като геополитическа сила, на базата на засилилата се военно-стратегическа мощ на руските въоръжени сили. В крайна сметка, обаче, подобни трансформации в геополитически план, въпреки факта, че РФ като остатък от СССР бе трансформирана в олигархично-капиталистическа страна, засилва системната криза на съвременния капитализъм.

В заключение не може да се въздържим да не подчераем, че именно Марксовото учение по най-верен начин обяснява дълбоката системна криза на съъвременния капитализъм. Но да не забравяме важната мисъл на Маркс, че а задачата е не просто светът да бъде обяснен, „задачата е той да бъде изменен“.

__________________

1 Под „Количествено смекчаване“ се разбира нетрадиционна монетарна политика, която централните банки(ЦБ), такива като ЕЦБ-Европейската централна банка/European Central Bank/ или национални емитационни центрове като Федералната резервна система(ФРС) на САЩ използват за стимулиране на националните или общностите икономики(както е в случая с ЕС). В случая се купуват или се вземат за осигуряване финансови активи за да се „впръскат“ определен обем парични средства в икономиката с цел поддържане на стопанска динамика или други. При традиционната монетарна политика обикновено ЦБ купува или продава държавни облигации за да запази пазарните лихвени проценти на определено целево равнище. (Вж. в www.wikipedia.org)

Избор на редактора

Още статии от Нако Стефанов