/Поглед.инфо/ Днес в навечерието на 200-годишнината от рождението(5 май 1818 г.) на великия мислител – философ, икономист, социолог, историк, политически теоретик, а заедно с това велик революционер, Карл Хайнрих Маркс, следва да отбележим не просто неговата роля в обяснението на света. Тук може да припомним думите му, че „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“(Karl Marx „Thesen über Feuerbach” – These 11 “Die Philosophen haben die Welt nur vorschieden interpretiert, es kommt aber darauf an, sie zuverandern”).

Определено неговото дело - Марксовото учение действа като ключов идеен фактор за промяна на света от момента на неговото формиране до ден днешен. А без да сме големи прорицатели може да прогнозираме, че революционният дух на марксизма ще бъде и утре сред ключовите идейно-философски фактори за хуманистично преобразяване на човешкото общество на глобално равнище.

Светът днес в предверието на третото десетилетие на ХХІ век се характеризира с нарастване на неравновесния тип социално, икономическо, политическо и технологическо движение, т.е. със задълбочаване на нелинейната, турбулентната динамика. На този фон бъдещето в средно и особено дългосрочна перспектива се очаква да е непредвидимо и непрогнозируемо в глобален, регионален, национален и даже локален мащаб. Настъпва епоха на „сингулярност”, т.е. формират се условия, при които досегашните модели и представи не могат да бъдат използвани и се започва нещо принципиално ново.

Една ключова причина за това е кризата на индустриалния технологически начин на производство, т.е. на индустриализма и „Индустриалната цивилизация”. Всичко това означава, че се сблъскваме с края на възможностите за екстензивно развитие поради екологичните ограничения, налагани от необходимостта от балансиране параметрите на човешкото производство и потребление с ограничеността на редица невъзобновяеми ресурси.

Създадената дотук технологическа база и формирания на тази база енергиен потенциал на човечеството по един безалтернативен начин слагат край на досегашните пътища на растеж от т.нар. екстензивен тип. От друга страна, обаче, достигнатия досега технокомплекс формира условия за изграждане на нови технологически платформи, значително по-приемливи от социална и екологическа гледна точка. Казано по друг начин създадени са техно-технологически условия човечеството постепенно да навлезе в нова производствено-технологическа и социално-икономическа парадигма. Последната често пъти е наричана “Пост-индустриално” или „Информационно общество”. В последно време конкретизацията на същата получи наименованието „Общество и икономика на знанието”, „Иновационен тип развитие“ и други.

Подобна обстановка формира както множество непредвидими до ден днешен заплахи, но също така и предизвикателства. Пред човечеството стои проблемът за създаването на нов тип социално-икономически модел на взаимодействия.

Именно затова проблемът свързан с трудовия човек, човекът на труда, който е в центъра на възпроизводствената система, е изключително важен и актуален. Днес в условията на наслагването от една страна на кризата на индустриализма със системно-структурната криза на неолибералния модел на капитализма наблюдаваме как досегашните форми на труд, а съответно и на трудови хора все повече и повече се различават от класическите такива определяни с понятие като „работническа класа“.

Това несъмнено не премахва в никакъв случай, нещо повече даже задълбочава антагонизмите на такова класово общество, каквото е капитализмът. Но определено ключовите антагонизми на съвременния капитализъм придобиват нови измерения, коренно изменящи съществувалите довчера начини на взаимодействия и взаимоотношения, разбирани в най-широк конкретен, но и абстрактен смисъл.

В света, в ядрото на глобалния капитализъм, но и в неговата полупериферия и периферия се осъществява вътрешна поляризация на социалната и трудовата общност, т.е. на съвременната работническа класа, и на обществото като цяло, на няколко полюса:

• На единия полюс е т.нар. „когнитариат“ с високопрофесионална квалификация, с труд, характеризиращ се със значителен творчески компонент. Но той е обладан от тревога и даже от депресивен синдром поради социалната несигурност, предизвиквана от вътрешногруповата конкуренция, инициирана от капитала. Във връзка с когнитариата създателят на термина италианецът Франко „Бифо“ Берарди споделя, че „Цифровите технологии, обаче, откриха един изцяло нов възглед за труда. На първо място те модифицираха взаимоотношенията между концепция и изпълнение. Тенденцията е физическият труд да се осъществява от автоматично контролирани машини, докато иновативната дейност, която създава по-голямата част от стойността се изпълнява от „работниците на знанието... Самото понятие за производителност става неточно: връзката между времето и размера на произведената стойност става трудно да се установи, тъй като не цялото работно време на работника на знанието е равносилно по отношение на производителността. Марксисткото разбиране за абстрактен труд трябва да се предефинира...За да се разбере смисъла на понятията когнитивен труд и когнитариат е необходимо да се анализират не само промените, които са настъпили в процеса на работа, но и това, което се случва в психическите измерения и измеренията на желанията в пост-индустриално общество... „(Вж. Franco Berardi, Cultural Studies Review, volume 11, number 2, September 2005, http://epress.lib.uts.edu.au/journals/index.php/csrj/index pp. 57–63).

• На другия е прекариатът – депрофесионализираща се общност, характеризираща се с неустойчивост на заетостта, честа смяна на извършваната дейност, на организацията и работното място, поради това с размита социална самоидентификация. В един станал вече класически труд (Guy Standing. The Precariat: The New Dangerous Class, 2011, вж. в http://www.bloomsbury.com/au/the-precariat-978184966352) британският икономист Гай Стендинг твърди, че прекариатът е даже една нова социална класа;

• Разширява се и се задълбочава и третият полюс – този на лумпенпролетариата, чието съществуване като социална тенденция играе разрушителна роля за обществото, особено на фона на феномена на „лумпенсоциализма“, т.е. паразитния тип съществуване. Днес, обаче в някои страни, които наричаме „развити“, се предлага, а вече някъде се въвежда т.нар. „безусловен базов доход“(ББД). Т.е. независимо дали работиш или не работиш, дали искаш да работиш или не искаш и съответно общественополезният труд за тебе е нещо отвратително, но ти ще получаваш доход, позволяващ да живееш нормално. Казано по друг начин съвременният неолиберален капитализъм започва да прилича на Рим от епохата на империята, ръководен от правилото изказано от поета Ювенал „хляб и зрелища“ (лат. ез. „panem et circenses“).

Едновременно с това следва да се отбележи, че предстоят при това в недалечно бъдеще още по-мащабни промени. Осъществява се преход към т.нар. „постиндустриална парадигма“, т.е. това, което днес в Европа най-често наричат Industrie 4.0 или „Четвърта индустриална революция“. Започнала относително самопроизволно тази революция, започва да придобива все по системно-планомерен характер. В тази връзка едно „архиважно измерение“ на новия изграждащ се технологичен начин на възпроизводство, ако се запази днешната социално-икономическа парадигма е, че в условията на характеризиращия се с висока степен на автоматизация и роботизация т.нар. „постиндустриален цикъл на технологическо възпроизводство“ се очаква в близките 5 до 10 години при т.нар. „сини якички“ да изчезнат до 60-70%, а при „белите якички“ тази загуба да достигне 45-50% от съществуващите днес работни места. Това изправя съвременното човечество пред дилема:

  • Да позволи в името на свръхпечалбите на малцина те да се справят с „излишните хора“ чрез войни, болести, бедност или по някакъв друг „иновативен път“;

  • В името на хуманизма да осъществи радикална трансформация в посока на нова системна парадигма - социализма на XXI век.

Подобни обстоятелства отправят значителни предизвикателства пред марксизма като идейно учение, търсещо не просто смяна на системата, но предлагащо най-хуманен отговор на днешния паразитен и паразитиращ капитализъм. Като съхраняват революционния дух на учението днешните марксисти следва да намерят онези теоретични формули, но и практически решения, които дават възможност човечеството по най-безболезнен начин да изпрати капитализма в музея на историята. Като застанат начело на идейния дискурс по повод на тази смяна, както и като поведат един нов тип организирано движение, новото издание на „Червеният проект“ ще успее да се превърне отново в революционен авангард, от който днес така много се нуждае човечеството. В този смисъл два века след своето рождение Маркс остава все така актуален, както и преди сто и повече години назад.