Въведение

Несъмнено в днешния момент националната иновационна система(НИС) на САЩ е водеща в множество области на научно и техническо развитие. По редица ключови показатели за измерване на иновационността тя се явява доминиращ световен лидер като цяло. Може определено да се твърди, че именно Съединените Щати са първата страна, която започва да осъществява иновационна политика, т.е. формира синтез на научно и технико-технологическо развитие. Пример, който доказва едно подобно твърдение е факта, че Щатите стартират още от първата половина на 40-те години на ХХ век т.нар. „Манхатънски проект”, т.е. разработката на първата в света атомна бомба. Именно този проект, колкото и иронично да звучи това за някои, се явява първото въплъщение на интегриран комплекс, на синтез между фундаментално научно решение, технологическа концепция и практическа реализация в конкретен продукт.

Този проект се оказва изключително генерично начинание, тоъй като от своя страна може да се приеме, че именно той инициира разработка на компютърната техника. Трябва да се каже, че включително досега, военните и военно-промишления комплекс на САЩ са един основен, да не кажем даже ключов потребител на иновационни продукти. Оттук напълно естествено е това, че те са и един от основните двигатели на иновационния процес в САЩ. В тази връзка достатъчно е да се спомене т.нар. ДАРПА - DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency), т.е. Агенция за върхови изследователски проекти в отбраната-АВИПО, за която ще стане дума по-нататък.

Трябва да се подчертае, че именно САЩ лидират в овладяването на четвъртата технологическа вълна(1930-1980 год.), чието ядро са автомобилостроенето и органичната химия. По-късно те са и лидерите в петата технологическа вълна, представена от електрониката и компютрите. Фактически като пионер в много области, те са примера, който другите следват, опитват се да достигнат или даже да задминат.

Днес несъмнено САЩ играят водеща роля в овладяването на шестата технологическа вълна, макар и определено да се отбелязва намаляване на относителната мощ на Щатите в икономически план в света. По оценка на Министерството на науката на Руската федерация 40% от пазара на високи технологии в началото на ХХІ век се контролира от САЩ.[1] Фактически там се работи по всички основни направления на новата иновационна парадигма на развитие. Поради това изследването на Националната иновационна система на САЩ представлява актуална и важна тема, ако жеалем да разберем развитието на глобалния иновационен процес.

Ролята на държавата за развитие на иновационния процес в САЩ

Въпреки разпространеното мнение за САЩ като най-типичен представител на пазарно-иницииран тип социално-икономическа, а най-вече иновационна динамика, едно „вглеждане” в реалния иновационен процес свидетелства, че такова мнение не е съвсем вярно.

Огромна роля като инициатор на формиране на иновационна среда, а практически на пространството на икономиката на знанието, играе именно държавата със своите органи и институти. Достатъчно е да се направи преглед на иновационната политика на САЩ от начало на създаване на НИС на страната до края на т.нар. „Студена война”.

1941-1945 год.

Стартира през 1941 година „Манхатънският проект”, който завършва успешно през юли 1945 год. В този проект участват няколко хиляди учени и изследователи, както и 60 хиляди служителя. Общата сума на средствата, които влага държавата в проекта са 2 милиарда долара на САЩ, което за времето си е огромна сума.

Президентът Ф.Д.Рузвелт назначава 4 учени като свои съветници, а също така създава Служба за научни изслевания и разработки(Office of Scientific Research and development-OSRD), за ръководител на която е назначен В.Буш(Vanevar Bush).Същият подготвя през 1945 год. доклад „Науката: Безгранични перспективи”, представен на президента Труман, в който се подчертава, че поддръжката на световно лидерство е невъзможно без наука.

1946-1960 год.

През 1948 год. се създава Националният институт по здравеопазване(National Institute of Health-NIH), а през 1950 год. се изгражда Националният научен фонд (National Science Foundation-NSF), който е основен източник за финансиране на фундаментални изследвания и за обучение в сферата на науката.

През 1957 год. в САЩ изпитват т.нар. „Спутник Шок”, т.е. объркване, причинено от това, че СССР изпраща първия спътник в Космоса. Правителството на САЩ като отговор увеличава за 10-годишен период 2 пъти разходите за космически изследвания.Друг отговор е създаването през 1958 год. на Националната агенция за аеро-космически изследвания NASA(National Aero Space Agency) , както и под първоначалното наименование Агенция за върхови изследователски проекти(Advanced Research Project Agency-ARPA) известната по-късно с името DARPA, военно ориентирана институция.

1961- 1980 год.

През 1962 год. президентът Кенеди създава Службата за наука и технология(Office of Science and Technology-OST). През същата година започва проектът „Аполо”.

През 1965-1973 год. в условията на Виетнамската война започва процес на относителното отслабване на американската мощ. През 1978 год. президентът Картър иницира провеждане на изследване за необходимата политика, която трябва да провежда федералното правителство за усилване на промишлената и икономическа устойчивост на страната. В изводите на това изследване ясно се указва за първостепенното значение на науката и технологиите предвид постигане на целите за усилване на икономиката.

1981-1992 год.- край на „Студената война”

През 1985 год. се публикува известният доклад „Янг” – „Глобалната конкуренция – Новата реалност”(Global Competition – New Reality), в който се отбелязва, че американското научно и технологическо превъзходство е поставено под въпрос.Препоръчва се рязко да се увеличат усилията на правителството за подкрепа на развитието на науката и технологията. С цел възраждане на американската доминация се дават рекомендации, че е нужно да се провежда интегрирана научно-техническа, т.е. иновационна политика.

През 1987 год. администрацията на президента Рейгън увеличава разходите за наука и технологии. Така например петгодишният бюджет на Националния научен фонд(ННФ) нараства два пъти.

По-късно администрацията на Клинтън-Гор публикува документа. „Технологията за икономическия растеж на САЩ. Нови насоки за изграждане на икономическа сила” (Technology for America’s Economy Growth. A New Direction to Build Economy Strength), като израз на своите намерения за пълна подкрепа на иновационното развитие на страната.

Израз на намеренията за поддръжка на световното господство става програмата SEMATECH, поддържана от администрацията на Бил Клинтън-Ал Гор. Тя има за цел да задържи и увеличи аванса на американската наука и технология в сферата на микроелектрониката пред останалите страни в света. Подобни цели за усилване на разклатеното американско превъзходство в областта на автомобилостроенето има и една друга програма - “Clear car Initiative”. Политиката на САЩ след „Студената война” в тази насока се изразява чрез т.нар. „Политика на “Techno Clinton Mix”. Този курс има 3 цели и шест инициативи. Сред тези инициативи са:

  • Избягване на данъчното облагане на средства за наука и технологии;
  • Държавни инвестиции в сферата на изграждане на информационната инфраструктура;
  • Държавни инвестиции в областта на енергийната ефективност;
  • Подкрепа на фундаменталните изследвания в сферата на високите технологии;
  • Усъвършенстване на образователните технологии в областта на научните и технологически изследвания;
  • Преструктуриране на технологическата политика в сферата на автомобилостроенето.[2]

Трябва да се каже, че следващите американски администрации – на президента Дж.Буш, а особено днес тази на на президента Обама гледат на науката и технологиите като на един от основните инструменти за растеж. В частност администрацията на Обама се опитват да превърнат иновационната платформа на развитие като базов начин за изход от глобалната криза, причинена от самите САЩ, като ядро на неолибералния модел на социално-икономическа динамика.

Ролята на държавата при НИС на САЩ се разкрива и от краткия преглед на важни правителствени институции, имащи пряко отношение към стимулирането и развитието на иновационния процес в страната:

  • Националният научен фонд, който курира фундаменталните изследвания;
  • Американския Научен съвет, куриращ промишлеността и университетите;
  • Министерството на отбраната;НАСА (Националната космическа агенция);
  • Националното бюро за стандарти;Националния институт по здравеопазване;
  • Националния център за промишлени изследвания;Националната академия на науката;
  • Националната техническа академия;Американската асоциация за съдействие на развитието на науката.

Всички тези органи са на бюджетна издръжка, освен последните четири, които са на смесена такава.

Тук искаме да отбележим, че най-главното в Националната иновационна система на САЩ е, че съществува държавна иновационна мрежова структура, работеща чрез следните механизми:

  • Държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света;
  • Организирано от държавни органи иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области;
  • Инвестиции от страна на инвестициони фондове към различни държавни институции, като например Инвестиционния фонд към Министерството на енергетиката на САЩ. По предложение на Националния научен фонд определени изследователски центрове и „венчърни фирми” могат първите пет години пълно или частично да се финансират от федералния бюджет;
  • Безплатно предаване на лицензи за стопанско използване на изобретения, патентовани в хода на изследвания проведени с бюджетни средства;Дейност на финансирани чрез бюджета или по смесен начин центрове за разпространение на нововъведенията, консултационни центрове, иновационни борси, изложби и панаири, информационни издания;
  • Държавна експертиза на иновационни проекти;Закупуване от чужди страни и продажба в чужбина на патенти и лицензии посредством държавни органи;
  • Данъчна подкрепа чрез съкращаване на данъчната база на печалби, осъществени чрез високотехнологични проекти,Морална подкрепа чрез връчване на държавни награди на водещи учени, даване на почетни звания, пропаганда и рекламиране на тяхните постижения;
  • Други.

Военните аспекти в развитието на иновационния процес в САЩ

В тази връзка не може да не се подчертае важната особеност, за която по-горе стана дума, а именно силната военна ориентация на националната иновационна система на САЩ.

В частност по данни на Американската Асоциация за развитие на науката(American Association for the Advancement of Science-AAAS), например, за 2003 и 2004 година данните за разходите за научно обслужване на САЩ са следните(следва да се има предвид, че става вече дума за период след „Студената война”):

  • 2003 год. - за военни цели 63 056 млн долара, което е 53.7 % от общите разходи;
  • 2004 год. - за военни цели 70 938млн долара, което е 55.9% от общите разходи.

Тук следва да се кажат няколко думи за прословутата Агенция за върхови изследователски проекти в отбраната-АВИПО, т.е. DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency). Това е агенция при Департамента(Министерството) на отбраната на САЩ. Носи отговорност за разработката на нови технологии за военни цели. Тя е независима от различните конвенционални структури по НИРД за военни цели и пряко докладва на Департамента за управление на отбраната. Има състав от около 240 души, от които 140 проифесионалиста и бюджет над 3.2 милиарда долара.[3]

По данни на бившия директор на АВИПО Тони Тетър(Tony Tether) агенцията е мрежова структура работеща в следния режим на действие:[4]

  • Малка и гъвкава – работят само 140 професионалиста описвани като „гении свързани с пътуващ агент”;Автономна и свободна от бюрократични задръжки – дадени са пълномощия за директно наемане на нужните сътрудници;
  • „Плоска организация” – съществуват само две йерахични нива, което позволява свободния обмен на информация и комуникация;
  • Команди и мрежи – при необходимост се създава команда от множество различни специалисти, които пряко докладват на ръководителя на командата. В дадения случай се използва принципа на „аутсорсинга”, т.е. използване на „външни ресурси”;
  • Проектен подход на основата на предизвикателството – основно се работи на проектен подход с ясни предизвикателни цели;
  • „Микс” от свързани сътрудници, част от които са университетски изследователи или пък сътрудници на технологически фирми;
  • Приемане на провала и ориентация към революционни пробиви;
  • Други.

По този начин става възможно АВИПО да осъществява важни

пробивни проекти свързани с националната сигурност, както и с военно-политическите и геополитическите цели на САЩ.

Ролята на неправителствените структури в Националната иновационна система на САЩ

Предвид вземането на решения относно насоките на развитие на националния иновационен процес в САЩ не може да не се спомене наличието на една такава неправителствена структура като Съвета по конкурентоспособност(Council on Competitiveness). Това е неправителствена структура, обединяваща мениджъри на водещи корпорации, ректори на университети, видни политици от Демократическата и Републиканската партии. До голяма степен това е двупартийна асоциация, чиято цел е постигането на обществено-политически консенсус по ключови насоки на социално-икономическото развитие, включително по въпросите свързани с иновационната динамика на страната.

Пример за ролята на тази структура в иновационната сфера са т.нар. „Национални срещи по иновациите”(National Innovation Summit), като тази през 2004 година. На тази среща се издига „Националната иновационна инициатива”(National Innovation Initiative), чрез която се задват по-нататъшни насоки за функционирането на националната иновационна система на САЩ.[5]

Университети и лаборатории – място в иновационния процес в САЩ

Несъмнено ядро на националната иновационна система на САЩ са университетите.В САЩ има над 1600 университета и колежа. Но само около 150 са първокласните университети. Сред тях отличават висшите училища от така наречената „Бръшлянова лига”(Ivy Leagie) - Харвард, Йейл, Принстън, Колумбия, Университета в Бъркли, Станфордския университет, Масачузетския технологически институт и някои други университети.

Въпреки това, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват държавните университети. Те нямат такава висока академична репутация като частните университети, нито пък много носители на Нобелова награда сред своите професори, но някои от тях имат значителен принос за иновационното развитие на страната. Такива са Университета на Минесота - един от най-големите в САЩ по брой на студентите, Университета на Уисконсин и много други.

Трябва да се каже, че в по-голямата си част университетите в Съединените щати провеждат изследвания както в областта на фундаменталните науки, така и в сферата на приложните изследвания.
В САЩ се провеждат редовно рейтинги на университети и факултети на различни университети от един профил.

Например, Университетът в Сиракуза, който е някъде на тридесето място сред американските университети, има едно от най-добрите в страната училище по публична администрация. Такава оценка е изключително важна за привличането на студенти. Университетите полагат много усилия за да попълнят преподавателския си състав с известни професори, както и да използват най-новите методи на преподаване.

Благодарение на необичайно високото ниво на заплащане американските университети могат да привлекат най-добри преподаватели от цял ​​свят, а следователно и най-добрите студенти, много от които след това остават в Съединените щати. Фактически това е един от каналите за т.нар. “brain drain”(букв „изтичане на мозъци), т.е. безплатно получаване на изградени отлични изследователи от други страни, които емигрират в САЩ, търсейки по-висок стандарт на живот и възможност за по-добро творческо развитие. Фактически това е един от факторите, създаващ могъществото на националната иновационна система на САЩ.

В допълнение към университетите с фундаментални научни изследвания в Съединените щати са ангажирани институтите за академични изследвания в Принстън, Лос Анджелис, Санта Фе и няколко други градове. Тяхната основна задача е да се подготвят висококвалифицирани кадри чрез сътрудничество на талантливи изследователи със звездите на световната наука. Например, Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман са работили в Принстънския институт за академични изследвания, а Мъри Гел-Ман (автор на теорията за кварките) е основател на Института за академични изследвания в Санта Фе(Insitute of Advanced Study)[6].

Значителна роля в националната иновационна система на САЩ играят Националните лаборатории, такива като Фермилеб(Fermi National Accelerator Laboratory), Лос Аламоската национална лаборатория(Los Alamos National Laboratory), Националната лаборатория по енергийни технологии(National Energy Technology Laboratory), Лоурънс Ливърморската национална лаборатория(Lawrence Livermore National Laboratory) и други.

Всички тези лаборатории, технологични центрове и институти представляват огромен научно-изследователски комплекс. Всяка една от тези структури раъзработвна едно или друго направление в областта на приложните изследвания. Така например в Националната лаборатория в Лос Аламос е създадена атомната бомба.

Други базови структури на ииновационния процес в САЩ

В допълнение към горните трябва да се добави, че в Съединените щати, има още три типа научно-изследователски звена, а именно:

1.Частни изследователски корпорации - една от най-известните сред тях е несъмнено „РЕНД корпорейшън” (RAND Corporation).Тези, тъй наречени ​​"мозъчни тръстове" обслужват както правителствени агенции, така и частни компании, осъществявайки фундаментални и приложни изследвания на търговска основа.

2.Изследователски звена на повечето от най-големите компании в САЩ. Някои от тях като например лабораторията на "Бел телефон къмпани" има огромен принос за развитието на теорията на информацията и развитието на съвременните средства за комуникация;

3.Определено следва да се споменат и т.нар. „венчърни фирми”.Това са обикновено малки фирми, създадени от ентусиасти-изобретатели, които се стремят да комерсиализират някаква собствена иновационна идея. Такъв е, например, случаят със Стив Джоб(Steve Paul Jobs) и създадената от него фирма „Епъл”. Известно е, че той заедно със Стивън Возняк създават в гараж първият персонален компютър. а след време и основават фирмата „Епъл”.

В тази връзка в САЩ се развива и т.нар. система на „венчърен капитал”, т.е.схема за инвестиране в нови предприятия. Венчър капиталистите са хора, които имат свободни средства.Те се старят да ги вложат при по-висока възвращаемост. Но целта им е също да получат дял в бизнеса. За новаторите такова дялово инвестиране е по-изгодно, отколкото да се вземе банков кредит.

На тази основа в САЩ възникват и т.нар. „венчърни фондове”, които акумулират свободни средства за такова венчърно финансиране в иновационни идеи и иновационни предприемачи. Целта на венчърния капитал е да се работи с иновационната фирма на всички фази на нейното развитие, докато тя престане да бъде рискова и започне да привлича „пасивни” инвеститори от банки, големи фирми или един или друг тип фондове – инвестиционни, пенсионни, осигурителни и други.

За перспективите на НИС на САЩ вместо заключение

Всичко казано по-горе, естествено в синтез с редица други фактори – исторически, икономически, политически и т.н. формират НИС на САЩ в качеството на най-развита структура в света с почти пълна хегемония днес в повечето области на познанието в глобален план.

От друга страна, макар и като заключение, не можем да не отбележим, че екстремните нива на освобождаване от промишлено производство в САЩ доведе дотам, че в БВП на страната делът на индустрията е с нищожните 11%. Но обществото не може да остане бездейно и на мястото на работническата класа в тези страни дойдоха учените, което е нещо чудесно, но също така се появиха и много банкери, застрахователни агенти, брокерите, т.е. такива, които основно работят във финансовия сектор. В крайна сметка това създаде относителната загуба на водещи позиции в областта на реалното производство.

Съществува неписана, но реално наблюдаваща се закономерност, че там, където отива производството, натам отива и научно-изследователската и развойна дейност, т.е. иновационния процес. Дали и как ще се прояви тази закономерност в съвременните Щати? Ще се появят ли там реални фактори и сили, които да спрат и обърнат тенденциите на относителна загуба на промишлена мощ? На фона на глобалната финансово-икономическа криза е трудно да се даде определен отговор, но времето и събитията постепенно ще покажат какви са перспективите в тази важна област на геополитическа и геоикономическа динамика.

_____________________________________

[1] Медовников Д./ Эксперт-24.04.00.-кв.229, с.27.

[2] Вж. в Japan Research Review, 1993, No5 “Clinton Administration’s Technology Initiative “Technology for America’s Economy Growth. A New Direction to Build Economy Strength”.

[3] Вж. в http://www.darpa.mil/

[4] Bonvillian W. B. in “Power Play, The American Interest”, Volume II, p 39, November-December 2006.

[5] NISTEP №91(Изследване и международно сравнение на политиките на основните страни)　 в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.129.

[6] Вж. Cepгeeв В., Е.Алексеенкова, В. Нечаев в „Типология моделей иновационного развития” http://www.lawinrussia.ru/stati-i-publikatsii/2009-07-13/tipologiya-modeley-innovatsionnogo-razvitiya.html