/Поглед.инфо/ Съдържание

  1. Неолиберализмът и Изкуственият интелект – има ли алтернатива?

  2. Явява ли се подходът на КНР към овладяване на ИИ алтернатива на неолибералния подход?

  3. Неолибералната глобализация „а-ла Мъск“ – път към дигитален тоталитаризъм?

Неолиберализмът и Изкуственият интелект – има ли алтернатива?

За реалните процеси в икономиката на САЩ като израз на системната криза на неолибералната парадигма

Както вече бе споменато в дадения материал днес ставаме свидетели и участници в технологическия преход към икономика на т.нар. „4-та Индустриална/Технологическа революция“. В тази връзка става ясно, че такова иновационно достижение като Изкуственият интелект/ИИ/ вече определя, а в бъдеще още повече ще доминира цялостната динамика на човечеството. Днес две страни играят пионерна роля във внедряването на ИИ като един основен двигател на социално-икономическото развитие на своите общества – САЩ и КНР.

Именно това определя мястото на американската „технокрация“, т.нар. „технолиберали“, като един от основните фактори, наред с финансовия и производствения капитали, детерминиращи пътя и политиката не само на своята страна, но и на „Колективния Запад“, а в немалка степен на световната общност като цяло.

Имената на видните „технолиберали“ днес са известни по целия свят Това са като лично богатство мултимилиардери, като Илън Мъск/Elon Musk/, Лари Елисън/Larry Ellison/, Марк Зъкърбърг/Mark Zuckerberg/, Джеф Безос/Jeff Bezos/, Лари Пейдж/Larry Page/, Сергей Брин/Sergey Brin/, Дженсън Хуан/Jensen Huang/, Майкъл Дел/Michael Dell/, Бил Гейтс/Bill Gates/, Ерик Шмид/Eric Schmidt/, Питър Тил/Peter Thiel/ и много други.

Технокрацията представлява относително добре взаимосвързана, разбираща уникалното си място и ценност група, въпреки конкуренцията помежду им. Нейната сила нараства всекидневно. Може да се каже, че като интереси, богатство, умения и технологически мощ те стоят „за“ и имат възможност „да“ създадат свят, който може условно да наречем „техно-неолиберален свят“. В текущия момент те стоят начело на стремежа на САЩ да доминира света на Изкуствения интелект, за да може Щатите да доминират света чрез Изкуствения интелект.

През 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп излезе със заявления, че „ще направи всичко възможно и нужно САЩ да бъде световен лидер в областта на Изкуствения интелект, както и да осъществи като ключова цел да обърне десетилетния спад в американското производство.“ (Barber, Dean “The Rising Tide. A Mirage of Momentum:America’s Uneven AI Boom” в https://barberd.substack.com/p/a-mirage-of-momentum-americas-uneven, Последно влизане 20.10.2025). В този план може да се каже, че технокрацията има пълната подкрепа на администрацията на Тръмп.

UBS/Швейцарска мултинационална инвестиционна банка и фирма за финансови услуги/ прогнозира, че «глобалните разходи за ИИ ще достигнат 375 милиарда долара през 2025 г. и ще надхвърлят 500 милиарда долара до 2026 г., тъй като големите технологични компании/Big Tech/ наливат безпрецедентен капитал в инфраструктура и производство на чипове. Nvidia, най-големият победител в момента, стана първата компания в историята, достигнала пазарна оценка от 4 трилиона долара – важен етап, който отразява както оптимизма, така и дисбаланса на тази нова индустриална революция».(Там)

Редица технологични гиганти наливат милиарди долари в изграждането и модернизирането на центрове за данни в отговор на нарастващото търсене на ИИ/Изкуствен интелект/ и големи езикови модели (LLM), които изискват огромни изчислителни ресурси.

През септември 2025 г. NVIDIA и OpenAI подписват споразумение за изграждане на центрове за данни с изкуствен интелект с мощност най-малко 10 гигавата. Сътрудничеството ще позволи разполагането на минимум 10 гигавата NVIDIA системи за изкуствения интелект на OpenAI, за да се обучават и управляват следващото поколение модели по пътя към внедряването на суперинтелект.

През юли основателят на Meta Марк Зъкърбърг заяви, че гигантът в социалните медии ще изгради огромни центрове за данни с изкуствен интелект в САЩ. Само един обект ще покрива площ почти колкото Манхатън, Ню Йорк, според Зъкърбърг. Първият мултигигаватов център за данни, наречен Prometheus, се очаква да заработи през 2026 г. (Пак там).

Но тук започва да се прокрадва една опасна тенденция. Така, напремер, Джейсън Фърман публикува в социалната медийна платформа X, че инвестициите в оборудване и софтуер за обработка на информация са 4% от БВП, но са отговорни за 92% от растежа на БВП през първото полугодие. БВП, с изключение на тези категории, е нараснал с годишен темп от 0,1% през периода, според Фърман... В много груби термини това може би би могло да съставлява около половината от това, което получихме от бума на ИИ“.(Вж. Hill, Michael.»Data center investment drives US economy growth» в https://www. aidataanalytics.network/data-science-ai/news-trends/data-center-investment-drives-us-economy-growth, Последно влизане 20.10.2025). Става дума затова, че бумът в сферата на ИИ се съпровожда със стагнация в другия важен сектор – производствения.

В статия на «Washington Post» от 13.10.2025 г. със заглавие «Два отрасъла трябва да определят бъдещето на Америка. Единият процъфтява, а другия е в спад», се отбелязва:

«В самото сърце на американския бизнес има пропаст, като две отрасъла, считани ключови за бъдещето на страната – преработваща промишленост и Изкуствен интелект — се движат в различни посоки»(Вж.в https://www.washingtonpost.com/business/2025/10/13/ manufacturing-artificial-intelligence/. Последно влизане 20.10.2025).

Високотехнологичният отрасъл на ИИ отбелязва гигантски скок през 2025 г., докато производствения сектор е в дълбок упадък. И въпреки, че администрацията на Тръмп подкрепя използването на широки тарифи за защита на американските производители от чуждестранна конкуренция, според Бюрото по трудова статистика/Bureau of Labor Statistics/, обаче, 78 000 работни места са загубени в този сектор от началото на 2025 г. до края на август същата година.(//https://www.bls.gov/news.release/pdf/empsit.pdf, Последно влизане 18.10.2025). Марк Муро, старши сътрудник в Института Брукингс отбелязва: „Бумът на изкуствения интелект маскира някои други части на икономиката, които не се справят толкова добре.“ (https://www.washingtonpost.com/business/2025/10/13...).

Спадът в производствения сектор съвпада с безпрецедентен инвестиционен бум в Изкуствения интелект, което води до увеличаване на стойността на технологичните компании до трилиони долари. Визията за това как Изкуственият интелект може да трансформира света на бизнеса създава рязко покачване на популярността на микрочиповете и охладителните системи, както и на броя на центровете за даннии енергията, която да ги захранва. Фактически проблемът е «заровен» в самата същност на неолиберализма – финансиализацията. Казано с други думи акциите на високотехнологичните компании в резултат на «шума» свързан с ИИ скачат безумно нагоре. (Създава се балон, какъвто е навремето «балонът dot.com». Същият представлява масивен скок и последващ срив на акциите, свързани с интернет, в края на 90-те и началото на 2000-те години. Скокът е породен от шума около развиващата се Уеб икономика. Рисковите капиталисти и инвеститорите на дребно се втурват да купуват акции във всяка компания с „.com“ в името си, често без солидни бизнес модели или печалби. Композитният индекс на NASDAQ/електронна фондова борса, ориентирана към иновационни и високотехнологични компании/, силно претеглен от технологични акции, скочи с над 600% между 1995 г. и своя пик през март 2000 г. «Dot.com балонът“ сега е учебникарски пример за спекулативна мания – където желанието за печалба замъглява реалността).

Някои експерти се опасяват, че след като шумът около изкуствения интелект отшуми, индустрията с ИИ ще се сблъска с недостиг на персонал, тъй като центровете за данни, които захранват Изкуствения интелект, изискват сравнително малко служители. Съществуват и опасения, че спукването на балона с Изкуствен интелект може да удари и без това уязвимата икономика. При което проблемът с производствения сектор остава.

Но за да се сложи точката в дискусията за «техно-неолибералния свят» предлаган от американските «технолиберали следва да погледнем как се справя със същите проблеми – развитието на ИИ и динамиката на производствения сектор КНР?

Първо, обаче, нека да кажем няколко думи за стъпките за развитие на ИИ в САЩ в сравнение с КНР:

Първата официална концепция за Изкуствен интелект възниква в средата на 20-ти век, с ключови етапи през 40-те и 50-те години на миналия век. Британският математик Алън Тюринг през 1948 г. представя фундаментални идеи за Изкуствения интелект в своя непубликуван доклад „Интелигентни машини“. През 1950 г. в друг свой доклад Тюринг поставя въпроса: „Могат ли машините да мислят?“ Той въвежда теста на Тюринг за оценка на способността на машината на интелигентно поведение, неразличимо от човешкото.

През 1956 г. проведената в Дартмут конференция се счита за официалното раждане на ИИ. Организирана е от Джон Маккарти, Марвин Мински, Натаниел Рочестър и Клод Шанън. През 1966-972 г. роботът Шейки, разработен в Станфордския изследователски институт, е първият мобилен робот, който разсъждава за действията си. В периода 1950-те – 1970-те ранният ИИ се фокусира върху символичното мислене, където машините използват логика и правила, за да имитират решаването на човешки проблеми.През 1980-те се появяват експертни системи, използващи големи бази и алгоритми, за да вземат решения в области като медицината и инженерството.

В периода 1990-те–2000-те години ИИ се насочва към машинно обучение, където системите учат шаблони от данни, вместо да разчитат на ръчно кодирани правила. Алгоритми като „дърветата на решенията“, машини с опорни вектори и невронни мрежи набират популярност. През 2010-те години експлозията от данни и изчислителна мощност дава възможност за дълбоко обучение, особено с конволюционни невронни мрежи (CNN) за разпознаване на изображенияи рекурентни невронни мрежи (RNN) за езикови задачи.

От началото на 2020-те години до днес се въвеждат модели като GPT-3 и GPT-4, което революционизира обработката на естествен език. Тези модели могат да генерират съгласуван текст, да превеждат езици, да пишат код и дори да създават изображения. Генеративният ИИ (GenerativeAI/GenAI) вече позволява на инструменти като ChatGPT, DALL·E и Copilot да подпомагат писането, дизайна и вземането на решения в различни индустрии.

Следващите стъпки са разработка на мултимодален ИИ, т.е. системи, които разбират и генерират текст, изображения, аудио и видео. Продължават изследванията в посока на създаване на Общ изкуствен интелект-ОИИ (GeneralAI) – машини с разсъждения и адаптивност на човешко ниво.

Явява ли се подходът на КНР към овладяване на ИИ алтернатива на неолибералния подход?

Китай в догонваща надпревара в сферата на ИИ

Изследванията и разработките свързани с ИИ в КНР започват значително по-късно – от края на 70-те години до началото на 21-ви век. Тези ранни усилия в областта на ИИ са ограничени от оскъдните ресурси. Голяма част от фундаменталните изследвания са ръководени от китайски учени, обучени в чужбина.

През 2006 г. Китай стартира първата си национална стратегия за ИИ, интегрирайки Изкуствения интелект в по-широки планове за наука и технологии. През 2015 г. е приет програмния документ «Направено в Китай 2025», в който интелектуалното производство е посочено като ключова насока за модернизация на промишлената база. Целта е да се търси синтез на ИИ с традиционното производство.

През 2017 г. Държавният съвет на КНР публикува Плана за развитие на изкуствен интелект от ново поколение, който извежда ИИ на равнище национална стратегия, чиято цел е да направи Китай световен лидер в областта на изкуствения интелект до 2030 г. Планът включва триетапна пътна карта, предвиждаща създаване на интелигентни градове, автономни превозни средства, разпознаване на лица и ИИ в здравеопазването.

Направени са огромни инвестиции в стартиращи компании за изкуствен интелект, изследователски центрове и университетски програми включващи водещи академични институции като Китайската академия на науките, университети като Цинхуа, Шанхай и други. Технологични гиганти като Baidu, Alibaba, Tencent и Huawei инвестират сериозно в ИИ, разработвайки приложения за разпознаване на глас, компютърно зрение и обработка на естествен език.

На 20 октомври 2023 г. КНР предлага т.нар. „Глобална инициатива за управление на «Изкуствения интелект». В тази важна инициатива се заявява, че “Управлението на ИИ е обща задача, пред която са изправени всички страни по света, тъй като оказва влияние върху бъдещето на човечеството. Глобалният мир и развитие са изправени пред различни предизвикателства, всички страни трябва да се ангажират с визия за обща, всеобхватна, съвместна и устойчива сигурност и да поставят равен акцент върху развитието и сигурността. Държавите трябва да изградят консенсус чрез диалог и сътрудничество и да разработят отворени, справедливи и ефективни механизми за управление, в опит да популяризират ИИ технологиите в полза на човечеството и да допринесат за изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството». (Вж. «Global AI Governance Initiative» http://no.china-embassy.gov.cn/eng/lcbt/lcwj/202401/P020240112008151194499.pdf,Последновлизане 12 март 2025).  

През 2024 г. се дава начало на инициативата „ИИ+производство“. Тя има за цел да използва усъвършенствани инструменти като „Големи езикови модели“, машинно зрение, системи за прогнозна поддръжка и интелигентни технологии за управление, за да подобри ефективността, качеството и устойчивостта на промишлените операции.

През януари 2025 г. младата китайска технологична компания Ханджоу DeepSeek Artificial Intelligence Co., Ltd. излезе на пазара с модела DeepSeek-R1 с отворен код. Този модел предоставя отговори, сравними с най-добрите американски съвременни големи езикови модели, като GPT-4o и o1 на корпорацията „OpenAI“. Най-знаменателното в случая е фактът, че по данни на компанията тя е обучила R1 за 6 милиона щатски долара.

За същата такава цел „OpenAI“ през 2023 г. за „GPT-4“ е отделил 100 милиона щатски долара. Въпреки че DeepSeek-R1 може и да не демонстрира най-значими интелектуални висоти, но достъпността на използването на езиковия модел действително представлява значителен пробив. Още повече, когато се разбра, че той е изграден на базата на стари нискоенергийни чипове, доставени преди забраната, издадена от бившия президент на САЩ Джо Байдън, да се продават на Китай нови чипове. А също и това, че във фирмата са обучили модела си на отворени данни екип само от петима души.

През март 2025 г. в доклад представен на законодателната власт се заявява, че Китай ще насърчи развитието на индустрии с «Въплътен ИИ» и активно ще подкрепи широкомащабното внедряване на големи езикови модели. Терминът «Въплътен ИИ» има предвид всеки ИИ, който има физическа форма, като роботи, както и „Големи езикови модели“ (LLM). В разгорещени дебати националните законодатели и политически съветници гледат към бъдеще, наречено „ИИ + ВСИЧКО», където ИИ е безпроблемно интегриран във всеки аспект на индустриалното развитие и живота на хората.

След успеха на модела на DeepSeek, ръководството на КНР взема решение да се създаде правителствен фонд за подкрепа на технологичните иновации. „Държавният фонд за рисков капитал“ ще се съсредоточи върху авангардни области като изкуствен интелект, квантова технология и водородна енергетика.

Китайските технологични гиганти Tencent (Yuanbao), Baidu (Ernie) и ByteDance (Doubao) също се борят за позиция на пазара на ИИ. В началото на март 2025 г. „Алибаба“ пусна своя модел QwQ-32B, за който твърди, че съответства на производителността на DeepSeek-R1.

Тук трябва да се кажат няколко обстоятелствени думи и за изключително важния „ИИ Манус“. Той е разработен от младата китайска компания „Butterfly Effect2“/Ефект на пеперудата2/. Компанията е базирана в Ухан и привлече вниманието с иновативния си подход към създаването на автономни ИИ агенти. „ИИ Манус“ е революционен агент на ИИ способен да мисли и действа независимо. „Manus“ не е просто още един чатбот, нито е подобрена търсачка, облечена във футуристична премяна. Това е първият в света напълно автономен агент на ИИ.„Manus“ навигира в дигиталния свят без надзор, вземайки решения със скорост и точност, с които дори и най-опитните професионалисти не могат да се сравнят. По същество „Manus“ е новаторски автономен агент на ИИ, предназначен да управлява сложни работни потоци с минимално въвеждане от страна на потребителя.

Китайският стартъп за изкуствен интелект „Shengshu AI“ на 21.10.2025 г. представи Vidu Q2, нов модел за генериране на видео, който е предизвикателство към Sora на OpenAI, засилвайки глобалната надпревара за създаване на реалистични, контролируеми, генерирани от изкуствен интелект видеоклипове.Основаната през март 2023 г., базирана в Пекин компания се фокусира върху мултимодални модели с изкуствен интелект чрез своята видео платформа Vidu, която включва вече пуснатите версии Vidu 1.5, Vidu 2.0 и Vidu Q1.

Всички тези разработки на китайските компании демонстрират, че въпреки закъснението в сферата на овладяване на ИИ, усилията на „Поднебесната“ в тази област я поставят в успешна догонваща надпревара със Съединените Щати.

Секторът на ИИ и производственият сектор – Китайският модел

На 26 август 2025 г. Държавният съвет на Китайската народна република публикува документ, озаглавен „Становище за задълбочаване на прилагането на Инициативата за интензивно производство с ИИ“.(Тук и по-нататък вж.Ларина Е., В.Овчинский. „ИИ и промышленная политика“ в https://izborsk-club.ru/27425). Според новия документ:

  • До 2027 г. степента на интеграция в Китай на ИИ в шест ключови области трябва да надхвърли 70 процента, в приложения като интелигентни терминали и интелигентни агенти от следващо поколение;

  • До 2030 г. тази цифра трябва да надхвърли 90 процента, което прави интелигентната икономика основен двигател на растежа;

  • До 2035 г. Китай се стреми да постигне равнището и да се развива като напълно интелигентна икономика и общество.

„The Diplomat“ от 28 май 2025 г. пише: „Китай, световен индустриален гигант, е далеч пред всяка друга страна в използването на изкуствен интелект в производството.“

Китай активно внедрява изкуствен интелект в своите фабрики и към февруари 2025 г. е построил 30 000 интелигентни фабрики, 1200 от които са в категорията на „напреднало ниво“, а 230 – в категорията на „най-високо ниво“.

„Поднебесната“ има проблеми с работната сила. Предвид урбанизацията спада раждаемостта. Оттук следва недостиг на млада работна ръка. Освен това Пекин се среща с нарастващите разходи за труд. По този начин се губи едно от дългосрочните конкурентни предимства на страната досега – ниската цена на труда. Решението е да се търсят нови предимства, които се виждат в повишаване на производителността. Съответно китайските лидери разглеждат ИИ като стратегически инструмент за поддържане на индустриалната производителност и устойчивост.

Освен това «Технологическата война» със САЩ на «бойното поле ИИ» при условие, че Вашингтон има значителна първоначална преднина изисква не да се имитира досегашния, изминат от Щатите път. Необходимо е да се търси нова стратегия. За разлика от американците, които са фокусирани върху разработването на усъвършенствани големи езикови модели на ИИ (LargeLanguageModel - LLM), Китай вижда силата си във „физическия и индустриален изкуствен интелект“.

Програмата за „Въплътен ИИ“ в роботи се демонстрира най-добре от статистиката. Според доклад, публикуван на 25 септември 2025 г. от Международната федерация по роботика(International Federation of Robotics), нестопанска индустриална организация, представляваща производителите на индустриални роботи, през 2024 г. в китайските фабрики са работили над два милиона робота.

В доклада се посочва, че през 2024 г. в китайските фабрики са инсталирани близо 300 000 нови робота - повече отколкото в останалата част на света взети заедно. Япония, която е на второ място по брой на роботи в света е внедрила 44 000 робота. САЩ, които са на трето място в това отношение, са инсталирали 34 000 робота. (Вж. https://ifr.org/ifr-press-releases/news/world-robotics-2024-report-asia-ahead-of-europe-and-the-americas, Последно влизане 12.10.2025). Резултатът е, че в началото на 2025 г. КНР е дала почти 1/3 от произведените в света стоки. „Поднебесната“ произвежда повече от Съединените щати, Германия, Япония, Южна Корея и Обединеното кралство взети заедно, затвърждавайки своето първо място като глобална работилница.

В обобщение трябва да се подчертаят няколко момента. Първият е, че както се вижда от горенаписаното драстичната разлика в развитието на сектора на ИИ в сравнение с производствения сектор в САЩ е плод на системна характеристика на неолибералния модел – финансиализацията. На практика случващото свидетелства за системна криза на неолибералния модел;

Вторият момент, доказан от практиката на КНР е, че даже закъснение в овладяване на сложна материя като ИИ, може да бъде преодоляно при осъществяване на премислен, вярно структуриран и точно осъществен курс. Но тук трябва да се акцентира особено върху факта, че такъв конкретен курс е възможен в рамките на един по-общ модел. Модел, при който се осъществява успешен планово-пазарен синтез, хармонизиращ дългосрочното мислене от една страна с краткосрочното пазарно действие от друга. При който, също така се търси в динамичен ракурс оптималното съчетание на обществения с частния и личния интереси.

Третият момент е свързан с въпроса как и дали неолибералния подход може да бъде ако не преодолян, поне коригиран? Определено може, но това не е в дадения случай наш проблем за да даваме конкретни отговори.

Неолибералната глобализация „а-ла Мъск“ – път към дигитален тоталитаризъм?

На фона на провеждания от администрацията на Доналд Тръмп курс, който приоритизира националния суверенитет пред глобалната интеграция, подкрепен от голяма част от технолибералите, се наблюдава още една линия на действие, осъществявана от един от най-твърдите поддръжници на Тръмп в предиозборната борба за втори мандат мултимилиардерът Илън Мъск. Същият даже е назначен от президента Тръмп за ръководител на Министерството на ефективността на управлението – “The Department of Government Efficiency” (DOGE). Целта на това Министерство е да се внедрят модерни информационни технологии в работата на правителството за да се увеличи максимално производителността, а също така да се намалят излишните регулации и разходи във федералното правителство. Във времето между президента и Тръмп възникват разногласия, които водят до това те да се разделят.

Но в случая нас не ни интересуват вътрешни спорове и кавги сред американските елитарии, а нещо по-прозаично, но и страшно. «The Washington Post“ от 29 септември, 2025 г. публикува статията на депутата от Консервативната партия в Парламента на Великобритания и изтъкнат сътрудник в Института Хъдсън Том Тугендхат. Статията е със заглавие „Последното заграбване на власт от Илон Мъск сочи в ясна посока“ с подзаглавие „Сделката на SpaceX може фундаментално да промени отношенията между държавата и нейните граждани“.(Вж. Tugendhat, Tom.” Elon Musk’s latest power grab points in a clear direction. His SpaceX deal could fundamentally alter the relationship between a state and its citizens” в https://www.washingtonpost.com/opinions/2025/09/29/musk-space-x-satellites-phones-communications/, Последно влизане 07.10.2025).

В статията се прави кратък преглед как през септември 2025 г. милиардерът Илон Мъск тихомълком завършва най-важната инфраструктурна сделка на десетилетието - придобиването на правата върху радиочестотния спектър от SpaceX на телекомуникационната компания EchoStar за 17 милиарда долара. В случая зад тази сделка се крие не просто поредния корпоративен търговски акт– това е заграбване на власт, способно да промени коренно отношенията между държавата и нейните граждани.

Радиочестотния спектър, закупен от Мъск, дава възможност за безпрецедентен феномен: директна комуникация между сателит и смартфон, без никаква наземна инфраструктура. Въпреки че още не е постигната тази цел посоката е ясна: за първи път частна компания ще може да предоставя глобални комуникационни услуги, заобикаляйки националните мрежи, правителственото наблюдение и географските граници. Ранните версии на сателитните телефони изискват директна видимост към сателита, което предполага обемисти терминали или модифицирани устройства. Спектърът на EchoStar, за разлика от тях, работи на честоти, които могат да проникнат през сгради и да работят със стандартни антени за смартфони. Той позволява директна комуникация с милиардите телефони, които вече са в джобовете на хората.

Най-важното е, че SpaceX вече контролира достатъчно радиочестотен спектър, за да предлага мобилни услуги от търговски клас по целия свят, а компанията се позиционира като начин да замени всички останали мобилни оператори с услуга, която работи изцяло извън националните юрисдикции.

В случая присъства и друг не по-малко важен момент. Телефони като iPhone 14 на Apple са пионери в основните сателитни комуникации, но консумацията на енергия е ограничена до извънредни ситуации. Подобрената ефективност на батерията на iPhone 17 вероятно ще надхвърли прага, необходим за типична сателитна връзка. Когато телефонът ще може безпроблемно да превключва между клетъчни кули и сателити, базовите станции скоро ще станат излишни. Местното лицензиране ще бъде ненужно. За правителствата тази промяна ще има сериозни последици: загуба на контрол върху комуникационната инфраструктура и загуба на основен инструмент за управление на съответното национално общество и държава.

Авторът на статията заявява: „В отговор на това, държавите не са напълно безсилни, но..., възможностите им са ограничени и скъпи. Те биха могли да забранят устройства, работещи със сателити, но това би осакатило икономиките им и вероятно би се оказало неприложимо, тъй като устройствата стават по-малки и по-интегрирани...

Те биха могли да договорят споразумения за достъп, приемайки подчинен статут, управлявайки с разрешение на частните собственици на инфраструктура – и да приемат загубата на суверенитет, която това предполага. Или биха могли да разработят нови регулаторни рамки, за да се конкурират с други юрисдикции и да привличат инвестиции и иновации – въпреки че сателитите са извън обсега на териториалното прилагане...

Собствениците на инфраструктура – SpaceX, Amazon, Meta, Google – ще натрупат това, което се равнява на суверенна власт без суверенна отговорност/подчертаното мое-Н.С/, вземайки решения, които засягат милиони животи. Промените в алгоритмите, които влияят на изборите, мрежовите политики, които позволяват или ограничават свободата на словото, и правилата на платформите, които определят икономическите възможности, вече са налице.“(Вж.там).

В крайна сметка в лицето на горенаписаното се срещаме с неолиберална глобализация от нов тип. Тя може да бъде назована „техно-неолиберална глобализация“. Но за разлика от досегашния формат на неолибералната глобализация представен от „американския глобализъм“, където субектът на глобализацията е държавата-хегемон – САЩ, тук имаме съвсем друг субект. Неолибералната глобализация е приватизирана. Неолиберализмът стига до сублимната, върховната си точка. Неолибералната глобализация става не просто техно-глобализация, но и такава на частния собственик. Естествено всичко това доказва, че приказките за демокрация, за свобода, за участие във вземане на решения са празен шум. Тъй като всичко е погълнато от вездесъщия частник, т.е. от глобалния суперкапитал.

Вместо заключение

Свидетели и участници сме в кризата на неолиберализма. Криза, която го кара да се променя така, че да се запазят и защитят в максимална степен неизменните интереси на глобалния суперкапитал. Несъмнено неолиберализмът няма да бъде вечен, макар че кризата вероятно ще продължи дълго. Дано само да не доведе до онази тоталната термоядрена и последна война в историята на човечеството, тъй като след нея такова няма да има. Ако, обаче, такава война не се случи и дано не се случи, тогава най вероятно ще наблюдаваме бавно, мъчително и жестоко измъкване от неолиберализма. Вариантите за това, което може да дойде след него са многобройни и няма да ги коментираме.

Това, което трябва да прогнозираме, макар и накратко, е къде е, и къде ще бъде България в целия този процес. Тъй като днес „Силните на деня“ в световен план, макар засега да не се отказват от неолиберализма, но поне в някаква степен се дистанцират от него и създават хибридни модели.

Но ако се съди по днешната обстановка у нас вероятността при всички промени, които вървят в света, Родината ни да остане резерват на един фундаменталистки, ортодоксален неолиберализъм е висока. Съхраняването на този модел, обаче, означава предизвестие за смърт на България. Нека да се борим българския народ да се събуди от будната кома, в която се намира и тръгне да защити себе си, децата и внуците си, и нашата Татковина!