Около войната в Либия се нагледах в You Tube на невероятни „телефонни” репортажи на стрелящи по джапанки араби. Те стреляха по нещо с автомати, леко и тежко калибрено оръжие. В по-голямата си част ходеха до някакво хълмче, приклякаха и гърмяха или ходеха хаотично около пикап Тойота и пак стреляха. От пикапа също се пуцаше – с ракети или тежка картечница. Тези хора бяха от новите наемници. Срещу няколко стотин долара на ден, в някои случаи и няколко хиляди, те трябваше да осъществят „Арабската пролет” в най-богатата на петрол страна в Африка.
Всичко там се случи като в някакъв филм, холивудска продукция.
На какво ни учи Холивуд
Не мога да не споделя някои мои наблюдения и да посъветвам начинаещите наемници как да се ориентират по-бързо в най-новата „филмова литература”:
Наемникът-хакер: За да хакнете някой сайт трябва да барабаните по клавишите със скорост 900 символа в минута и тогава вие гарантирано ще попаднете на паролата на Министерството на отбраната на САЩ за 30 сек.
Наемникът: Действайте винаги сам, за да не делите парите си с никой. Преди всичко си намажете лицето със сажди или в краен случай с боя за обувки. Вземете със себе си един пистолет или се въоръжете от главата до петите – както се казва – до зъби. В първият случай трябва да се подкрадвате към врага с нагла усмивка, във вторият – просто стреляйте по вратата с гранатомета, след това с автомата, картечния пистолет и т.н. И в края на крайщата ще ви се наложи, разбира се, да поработите и с ножа.
Участниците в боеве без правила: Задължително е преди да участвате в какъвто и дае бой преди това да се погрижите врагът да е претрепал както трябва най-добрия ви приятел, по възможгност да го прати в болница. Най-добре би било да бъде убит. Тогава в най-тежкия за вас момент на боя просто си спомнете за това и ще го смачкате така, както се мачка муха с вестник.
Наемникът-сапьор: Сложете си жилетка с всякакви инструменти, които не е задължително да се ползват, но пък изглеждат отлично. Не бълзайте да режете каквито и да е жички, ако вие се забързате, то и времето да взрива се забързва и ще ви се наложи да режете още един проводник. Когато ви останат от 1 до 3 секунди бързо режете който и да е проводник и всичко ще е наред. Часовникът по правило е закрепен на бомбата и е електронен, цифрите са в червено.
Към начинаещия бандит: Придобийте максимално нагъл вид. След това се научете да млатите неясни глупости в голямо количество. Облечете черен костюм и работата ви е в кърпа вързана.
Уроците на индийското кино: Каквото и да правите, пейте навсякъде и за всичко, по какъвто и да е повод. Не е лошо и да поплясквате периодично с ръце.
Съветите на хонконгските майстори: Бандити и полицай: Никога не взимайте със себе си за действия малки автомати. С тях никой още не е убит. Най-добре е веднага да бъде ликвидиран противника с крака и ръце.
„Псетата“ на глобализма”
В статия, публикувана в pogled.info, проф. Нако Стефанов прави сериозен анализ на наемничеството от времето на Рамзес II до наши дни. Провокиран от нея, а и от факта, че в Либия бяха изстреляни страшно много патрони във въздуха, един патрон струва няколко цента – точно толкова, колкото е цената на един литър бензин в Либия, го поканих на разговор в радио „Алма матер”.
А. Митов: Проф. Стефанов ще започна с една информация, която е свързана с вечния спор – кой е терорист, кой е патриот, революционер и кой е наемник. Египетските вестници пишат, че Кадафи е завещал милиони на терористи. Бившият либийски лидер Муамар Кадафи не страдал от илюзии и осъзнавал, че режимът му рано или късно ще падне под натиска на бунтовниците и НАТО. Затова полковникът завещал милиони долари на терористична група, която да отмъсти за свалянето му.
Знаете какво стана там – 1% от обществото се наложи над 99%, които живееха добре. И всичко това стана с помощта на наемниците.
Проф. Стефанов: Това, което можем да кажем със сигурност е, че и едната и другата страна използваше активно наемници. Реално въздушната атака срещу Кадафи се осъществяваше от самолети на НАТО. В случая, основно самолети на Франция и Великобритания. Що се отнася до сухопътните операции там имаше от специалните части на Великобритания и от френските… Чад, Авганистан, Катар като основно бяха наемници… През последните години ние забелязваме една тенденция, която все повече и повече се усилва – участието на наемници във военни конфликти.
А. Митов: По-евтино ли излиза така или е по-мобилно?
Проф. Стефанов: Излиза по-легитимно за онези, които са заинтересовани конфликта да върви в една или друга посока. Това не въвлича пряко някаква държава. Да кажем – вие сте заинтересован от конфликта, но не участвате пряко в него. Не носите юридическа, правна, морална и международна отговорност, а цялата дейност се поема от компании или организации, занимаващи се с военен бизнес. Тук става дума за частни организации чиято цел е печалба. Това е и най-страшното на наемничеството. Ако една държава участва в конфликта, тя се стреми да го завърши колкото се може по-бързо. В случая говорим за частни организации(Private Military Companies/Contractors или Private Security Companies) за изпълнение на критически важни задачи, които обикновено са били функция на въоръжените сили. Те са заинтересовани конфликта да трае колкото се може по-дълго, защото печелят от тази работа. Има една друга много страшна особеност, която не е известна на широката публика. Има международни споразумения за войната, в които е казано за наемниците, че те са изключени от всякакви закони, включително и това да бъдат третирани като военнопленици, което на практика ги поставя извън закона и извън морала. Това са хора, които са способни на всякакви жестокости.
А. Митов: В момента в Либия има пленени около десетина украински наемници, които са воювали на страната на Кадафи. На края са им плащали по $5 000 на ден. Задавам си въпроса – какъв човек трябва да си, че да отидеш да воюваш за такава сума при положение, че долара е толкова зле и да си от губещата страна.
Проф. Стефанов: Долара е зле, но сумата в условията на Източна Европа е доста значима. Това все по-често въвличане на безотговорни фактори, наемникът не носи никаква отговорност, е нещо много опасно. Това е много опасна тенденция, която все повече се засилва. Имайте предвит, че официалните фактори засилват това нещо. Ще ви дам такъв пример. Босна и Херцеговина първоначално са били 10 към 1 войници спрямо наемници. В момента там са 50 на 50. По същият начин е в Ирак. Там изключително много се засилва присъствието на частните военни компании. За съжаление има и българско участие. В международната преса излязоха данни за убити българи, наши пилоти на хеликоптери. В България пресата не каза нито дума за това, но това е факт и дори им публикуваха имената. Аз няма да ви ги кажа от етични съображения към семействата им. Навремето в „Хералд трибюн”, в една статия, авторът споделяше, че борбата за демокрация изисква жертви, а американското общество е много чувствително на жертвите. В статията се казваше и още, че всъщност проблема е решен много отдавна. Още по времето на Римската империя са използвали и това, че някоя майка ще заплаче на Балканите и никой няма да забележи.
А.Митов: Това са прилежащите към Рим територии…
Проф. Стефанов: Да, това са федерациите… Това за мен беше много показателно и страшно, когато я прочетох тази статия. Много се страхувам, че в нашето общество при това обедняване ще има хора, които ще са готови за такива суми да рискуват…
А.Митов: Идеините, политическите и религиозните съображения вече са на заден план…
Проф. Стефанов: Когато сте редовен войник, вие спазвате някакви правила на войната, имате морал и патриотични съображения, но когато става дума за хора, които отиват да губят живота си за пари, те вече не се спират пред нищо. Наемникът е готов за пари всичко да направи. Готов е на всякакви жестокости. Това е много опасна тенденция. Световната общественост отбелязва тези тенденции по цял свят. Жалкото е, че по тези неща никой не говори. Не се дискутира в пресата, нашата общественост липсва, пак повтарям – едно такова замълчаване е опасно за българското общество.
А. Митов: Обяснено по този начин – никой не говори.
Проф. Стефанов: Да, да… Наемниците са хора, лишени от морал, те са извън закона, те знаят, че са извън закона. Единствено материалното ги интересува, а не идеала. И когато материалният фактор бива включен тогава войната няма правила. И това е най-страшното.
А. Митов: Аз следя какво става в Либия и разбирам, че две групи наемници, които се биеха на страната на ПНС, сега са започнали да се бият помежду си, а и освен това се карат с новата власт за пари. Искат да им се изплатят възнагражденията.
Проф. Стефанов: Да, това е много страшно и това означава, че хаоса ще продължи много дълго там.
А. Митов: Но никой у нас не обяснява войната в Либия по този начин.
Проф. Стефанов: Аз мисля, че никой не обяснява войната по този начин там, защото ние сме членове на НАТО и у нас…(смее се)…се спазва едно мълчание за тези неща…
А. Митов: Ние отидохме дори да „помагаме” с „Дръзки”.
Проф. Стефанов: Нашата подкрепа беше чисто символична. „Дръзки” не участваше пряко във военните действия…
А. Митов: Едвам се овладявам да не се засмея…
Проф. Стефанов: Ще ви дам такъв пример. Япония участва в Иракската война по два начина. От една страна участва с един кораб, който е ескадрен миноносец ПВО. Поради тази причина се знае, че не е участвал в бойните действия, защото самолетите на Садам излетяха, прелетяха до Иран и се предадоха. От друга страна имаше и един танкер, който зареждаше с гориво десантните кораби, от които слизат бронетранспортьорите и атакуват и по този начин се смята, че пряко е участвал.
А. Митов: Ние само сме се разходили, друго нищо не сме правили…
Проф. Стефанов: За малка и бедна България и това е много. Това беше една проява на солидарност, отколкото на пряко участие. Но, пак повтарям, тук в случая не толкова прякото участие ще засегне България, тъй като явно по света турбулентността ще се увеличава. Мисля, че млади българи ще се полакомят за пари да отидат да убиват други хора. Това е една опасност, за която нашето общество засега мълчи и срамежливо си затваря очите.
А. Митов: Може би, защото не са толкова много… Като количество…
Проф. Стефанов: Да, като количество е така, но пак повтарям – какво става с нас? Щеа е много жалко български момчета по престъпен и жесток начин да бъдат носители на смъртта. И те да станат обект на смъртта. Ако се създаде в нашето общество една атмосфера на неприемане, на заклеймяване на подобни неща мисля, че ще спасим както чужди, така и български животи.
А. Митов: Ако продължава да е такава мизерия в България онези, които имат възможности бързо ще се ориентират и ще станат наемници.
Проф. Стефанов: Е, това е много страшно ако младите хора у нас по този начин могат да печелят пари. Аз затова съм радетел на това, че в България трябва да се създаде иновационна платформа на развитие, чрез която да се създават работни места, да се формира трудова интеграция, за да се избегне този капан – ние да сме едни федерати, които да плащат солидарността си с кръвта на своите момчета. Това е много страшно.
А. Митов: Мисля, че вече нямаме такива възможности да обучаваме млади хора, които да стават наемници…
Проф. Стефанов: Не съм съвсем съгласен…
А. Митов: Да, вие предполагате, че имате предвид загиналите българи в Ирак, които отнесени към числеността на населението ни са много повече като бройка, отколкото американци са загинали там…
Проф. Стефанов: Да, това е, което исках да ви кажа. Вземете един друг много тревожен факт. Все повече и повече стават българите по света, които са хващани като наркомулета. При това нашите са съгласни на най-страшни форми на преносимост на наркотиците. Жени, момичета ги пренасят в стомасите си, в половите си органи. Това говори, че нашето общество е достигнало до една много крайна степен на отчаяние щом е готово на такива страшни неща. Какво означава да пренасяш наркотици в стомаха си. Обвивката не издържа и ти може във всеки един момент да загинеш.
А. Митов: И не ги е страх. Независимо, че всяко залавяне с наркотици води до смъртна присъда в Иран българи продължават да пренасят наркотици там.
Проф. Стефанов: Да, задължителна смъртна присъда и въпреки това рискуват. Съвсем наскоро млада българка в Рим, на около трийсет години е хваната да носи в половите си органи някакъв най-моден и много скъп наркотик. И това се засилва по цял свят, което означава, че българите са на най-ниското стъпало – наркомуле. Колко ли трябва да е отчаян нашенеца, че да върши тази работа? За съжаление една друга тенденция също е толкова страшна. Малко се отплесваме от темата…
А. Митов: За немничеството и хаоса…
Проф. Стефанов: У нас се засилва броя на детските и младежки самоубийствата. Това е нещо много трагично.
А. Митов: Този факт само подкрепя вашата теория, че хората в отчаянието си стават наемници. Стигнахме до заключението, че новите войни се правят от наемници и то да се разбият що годе прилични държави. Знаем как стана „арабската пролет”. Хора обучени в други общества чрез Фейсбук и Туитър вдигнаха на протест 1% от населението срещу останалите 99%, които живееха добре, след което вкараха наемници в страните им. Даже се прокраднаха и шеговити истории за това, че и Путин го чака същото нещо.
Проф. Стефанов: Това не са шеговити истории. Джон Маккейн, който беше кандидат за президент от Републиканската партия срещу Обама, излезе с едно мнение. Той каза – „Кадафи си отиде да се готвят някои хора в Москва и китайските другари”. Това прозвуча много зловещо, между нас казано. По този повод, за който си говорим в доклад написан за Конгреса на САЩ под надслов „Private Security Contractors in Iraq: Background, Legal Status, and Other Issues“, т.е. „Частните компании за сигурност в Ирак: Основания, легален статут и други въпроси“ ,написан през август 2008 година се съобщава, че само за периода 2003-2007 година САЩ са изплатили сумите от 3 до 4 млрд долара на такива компании.(вж. в http://www.fas.org/sgp/crs/natsec/RL32419.pdf). Който се интересува може да го прочете. В този доклад един президент на такава компания, а те са няколко стотин, казва по повод войната в Ирак, че бизнеса е тръгнал и вече не може да го върнете. Това са неговите думи, които се цитират в американската преса. В момента сме в криза. Това е факт. Някои говорят, че е макроикономическа, други – структурна, трети говорят за съдебна криза. Както и да разглеждаме тази криза тя действително е нещо много сериозно. По своята същност това е криза на глобализацията по американски. В основата й е дълговата криза със САЩ, а тя заплашва долара. Фактически днешната световна система, глобализацията по американски, има за своя основа долара. И запазването на този долар е основна задача на Америка.
А. Митов: Те печатат повече пари, отколкото имат покритие.
Проф. Стефанов: Определено. Ще ви дам за пример тази цифра, която върви сред експертите по света. Напечатани са 1 квадрилион долара. Цифрата е невъобразима, т.е. целия брутен продукт на Земята за една година покрива тази сума на 6% и нещо. Държавният дълг на САЩ вече е 98% от брутния продукт на страната, а пък общата криза – на самите щати, на местните администрации, отделните фирми, семейства е 54 трильона…
А. Митов: За това ли един американски сенатор поиска пари от Ирак – да им платят, че са ги бомбардирали…
Проф. Стефанов: Да, определено, да им платят за услугата. Единственият начин да се спаси долара е да се сее хаос по целия свят. Ако света е нестабилен около Съединените щати, те ще бъдат един вид стабилния остров, където ще текат капиталите, ще се засилва доверието към долара въпреки печатането му в големи размери. И допълнителното му печатане. Знаете, че първата вълна на кризата беше спасена по такъв начин – напечатаха се долари, които се наляха във фирмите и банките, които фалираха. За пример ще ви дам най-голямата производствена компания на Съединените щати „Дженерал моторс”, в момента тя е на 79% държавна. Държавата наля там пари и я притежава по този начин. Най-голямата им банка „Сити банк” също е държавна в момента.
А. Митов: А държавният резерв е частен…
Проф. Стефанов: (смее се)…А това е вече друг въпрос, че „The Federal Reserve System” е частно дюкянче, което печата доларите и ги продава на държавата… Щатите са заинтересовани да управляват хаоса. Даже ги обвиняват в това, че част от дълговата криза в Европа е провокирана от Щатите, защото в случай на криза на долара всичко ще полети към еврото. Едно стабилно евро е заплаха, а нестабилното евро премахва заплахата за долара. Това е ситуацията на този управляем хаос. Има обаче една такава тенденция, че той може да се превърне в неуправляем. И тогава ще стане нещо страшно…
А. Митов: Трета световна война?
Проф. Стефанов: Не бих искал да чертая такива мрачни картини, защото не можем да отговаряме за света. Най-малкото в българия трябва да сме осведомени за тези неща, обществеността ни да има разбиране по тези въпроси и България да бъде много внимателна, за да не стане жертва на всякакви такива негативни тенденции.
А. Митов: В кратка бележка в сайта http://www.newsland.ru озаглавена „Спасяването на Европа: нищо лично” прочетох, че директорът на частната египетска инвестиционна компания Citadel Capital Стивън Мърфи можел да окаже помощ на приятелска Либия, защото тя имала петрол, газ и злато. Имала всичко и няма нужда да и помага закъсалата Европа, Бразилия, Русия и Китай и даже МВФ, който пък от своя страна предлагал примка за шията и непрекеснато я затягал.
Проф. Стефанов: Имайте предвид, че много голяма част от либийските пари са в европейски банки.
А. Митов: Но златото си е в тях…
Проф. Стефанов: То си е в тях, но Кадафи бе диверсифицирал портфейла на Либия и значителна част от парите са в западни банки и явно идеята на Citadel Capital е да ги получат тези пари за оказване на услуги…
А. Митов: Но засега англичаните им ги печатат тези пари и им ги карат на тонове…
Проф. Стефанов: (смее се)… Значи това говори кой там ще има влияние след „революционните” събития в Либия. Там има един много сериозен проект, който бе осъществен от Кадафи и не може да се отрече. Това е проекта с водата. Това е изключително сериозен, изключително важен проект, защото света вече се изправи пред водна криза. Една значима част от човечеството вече е пред криза за прясна вода. А недостиг на вода означава, че големи маси от хора могат да тръгнат от Африка на север към Европа да търсят вода. И тъй като ние сме една страна, която е в региона на практика, няма защо да се лъжем. Африка и Балканите са свързани чрез морето. Средиземно море не е голямо. И можем да се окажем пред една тревожна ситуация. И затова също трябва да се мисли.
А. Митов: Водата е живот…
Проф. Стефанов: Това е храна и аз ще ви дам един такъв пример. За съжаление у нас през последните години се извърши едно престъпление. В България през 88-а година 67% от обработваемата земя беше поливна. В момента е под процент и половина, т.е. възстановяването на мелиоративната система на нашата страна е от изключителнва важност.
А. Митов: Ние вода имаме, но жадни ходим.
Проф. Стефанов: Да, но трябва да ви кажа, че ако се погледне картата на Балканите се оказва, че ние сме държавата с най-малко валежи за кв.м. на година. И ето защо за нас е изключително важно тази прекрасна земя, която имаме да бъде възстановена. Трябва да се хвърлят усилия в тази посока. Нямам нищо против, извинявам се, магистралите, но утре ако се вдигне цената на нефта по тези магистрали няма да минава една кола. Парите, средствата, които имаме трябва да се хвърлят в проекти, създаващи устойчивост на България. Това са проектите – мелиорацията, ЖП-системата, това е изключително устойчива система. Пак повтарям, нямам нищо против магистралите, но в условията на криза трябва да се види накъде да се насочат финансовите потоци, така че да се формира максимално ниво на устойчивост. Способност на страната да се справя със сериозни промени в геополитически, геоикономически, природнотематичен план и т.н.
А. Митов: Ако ми позволите тази шега – наемникът пие също вода, а тези магистрали се правят от наемници в момента…
Проф. Стефанов: А това вече е другият проблем, защото ако ме питате при наличието на безработица в страната и то значима, да се наемат чужди фирми, не е много добре. В условия на криза сме. При това настъпва втората вълна. И явно няма да се избяга от нея въпреки надеждите, въпреки хвърлените средства и усилия. И трябва да се преосмисли много от досегашния ни начин на развитие…
А. Митов: При дълбока криза знаете как стават нещата – всички отиват на война…
Проф. Стефанов: (смее се)Да, управляемия хаос може да се превърне в неуправляем и става нещо много страшно. Ще оцелее ли България е въпрос с три удивителни.
Интервю на Антон Митов с професор Нако Стефанов в съвместната рубрика на радио Алма Матер и ПОГЛЕД.инфо
Още по темата: Темата беше провокирана от статията на проф. Нако Стефанов в сайта www.pogled.info
