/Поглед.инфо/ Във връзка със „сагата“ с учебниците, начената от ръководния екип на Министерството на образованието и науката, начело с досегашния министър Танев, пред българското общество отново застана въпроса за това какво е имало в България близо пет века:

  • „Робство“, респективно „иго“ - както са смятали съвременниците, т.е. възрожденците, включително най-големите български национални герои – Георги Сава Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Левки – несъмнено това е най-святата фигура в трънливата история на битието българско.Ботев - най-величавият български поет, доказал със смъртта си единство на думи и дела. Но също и Иван Вазов – беспорен Патриарх на българската литература. Но тук трябва да включим и много, много други поколения българи. За всички тях различно разбиране от това, че става дума за най-черен период в историята на българския народ, когато той е бил не просто безправен, но е бил обект на най-жестоки репресии по отношение на лична, семейна и общностна сигурност и живот, по отношение на достойнство и чест, не просто не подлежи на съмнение. Всякакво съмнение е равно на кощунство. Кощунство с българската история, национална памет, свяст и чест;

  • „Владичество“ - както по „европейски толерантно“ се опитват да ни убеждават, че би било най-добре да се назовават тези близо 500 години, някои „авторитети“ и „експерти“ от БАН;

  • „Съжителство“ – както по „неоосмански толерантно“ твърдят редица днешни овластени Кириакстефчовци и Кириакстефчовки, подкрепяни „мълчаливо“ от евроатлантическият интелектуален и политически слугинаж“.

Някои ще кажат „Айде, холан! Няма ли по-важни въпроси – ето страната ни се плъзга в пропастта - бедност, престъпност, болести... „ Ще отговорим не няма! Целта е, както откровено и цинично си признават някои от отродителите български, „Да се смени „чипа на българите“, т.е. да се унищожи българското национално самосъзнание. Като една важна стъпка за пращане в историческото небитие на държавата България и народа български. И всичко това – ударът по социо-културния модел на България, ударът по икономиката, ударът по социални придобивки и обществено здраве и т.н. – всичко това е „три в едно“ и даже „четири или пет в едно“. Всичко това е част от едно и също нещо – анхилирането на Родината ни. Отечеството ни по цялата своя историческа, социо-културна, социо-психологическа и духовна същности – славянска и православна, тясно свързана исторически с Русия, е „малко трънче в петата“ на глобализаторите. Което трябва да се извади, т.е. да се премахне. Това трябва да разберат даже онези „западнофили“, които, обаче, все пак са запазили, макар и малко, ако не любов, то поне милост към собствения си народ...

Ето защо, както може да се съди, макар и по косвени белези, схемата, по която се работи, предполага именно чрез удари по важни моменти на българската историческа памет, да се угаси българското национално самосъзнание. Заложен е гигантски експеримент на съкрушаване на българската национална съвест.

Тук не бива да се забравя, че не онази древната, не онази средновековната, но съвременната българска държавност е родена върху няколко основни градивни камъка. Имало е „робство“. Но не е имало роби. А е имало е борци срещу „робството“. Свободата не ни е само дар от Русия, а изстрадана с кръв и жертви.

Извади само един от тези стълбове и тя ще рухне, може би не веднага, но определено ще се срине. Един от тези съграждащи моменти е това, че в България е имало пет века „робство“. Не, не защото българите са били „роби“. Някои днешни неолиберализаторствуващи полуинтелигенти ехидно, със злобна насмешка казват, че видите ли, „българите си искали робството“. Не, неуважаеми господа. Ние говорим „робство“, не защото сме били роби, а защото османлиите са искали да ни направят роби. И ние това трябва да го знаем и да го помним. Защото, който забрави уроците на историята, ще ги повтаря.

А, че не сме били роби е ясно, тъй като не може роби да родят такива гиганти на мисълта и делото. Вземете само един Левски. Колко народа по света могат да се похвалят с такава планетарна личност? Ами Ботев? Покажете ми по-величав поет-революционер, кристално чист, положил всичко, а най-вече себе си, пред олтара на Отечеството!!!

Затова млъкнете торни червеи на националното предателство. Да, Османската империя е искала да ни наложи „робството“. Но е имало герои – нашите национал-революционери. Те не са „терористи“, както скритичко и подличко се опитват да ни внушат днешните Кириакстефчовци. Те не са „хора с девиантно поведение“, както не по-малко подло ни подсказва неуважаемия господин Андрей Райчев. Тези герои със своята саможертва не са позволили да се наложи такова робство. Имало е опълченци, които не са „сепаратисти“, както не по-малко гадничко подхвърлят същите тези Кириакстефчовци. Те са смелчаци, твърдо решили да освободят Отечеството си. Русия не е „окупатор“, както ни уверяват днешните ни русофоби-евроатлантици, а Освободителка...

Наближава 3-ти март. Нека със светли сърца да посрещнем празника – 138-та годишнина от нашето възраждане като държавност. Да се поклоним пред Русия – Освободителката, да се поклоним пред героите паднали за нашата свобода – българи и руси, знайни и незнайни. И да помним – имало е османско робство, османско иго, защото са искали да ни правят роби. Но такива не сме били. Вдигни гордо глава българино! България заслужава своята свобода! И да завършим с безсмъртните стихове на Вазов от „Опълченците на Шипка“:

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

..........................................................

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

...............................................................