Османското иго в България и японският колониализъм в Корея: базови аспекти на репресивност – сравнителен анализ

/Поглед.инфо/ Проблемите, свързани с чуждото владичество по отношение на дадена страна и народ, винаги са били, са и определено ще бъдат  важни и актуални, доколкото лишаването на една страна от национална независимост представлява възможно най-значима национална трагедия. А подобно трагично и жестоко събитие, прекъснало естествения процес на национално развитие не може да не бъде обект на сериозно изследователско внимание защо се е случило, какви са обстоятелствата и факторите, довели до подобни провали в националната съдба и най-вече какво следва да се прави за да не се случи то отново във времето. Сама по себе си темата за османското иго в България и японският колониализъм в Корея във всяка една от страните са добре разработени. Въпреки това разглеждането на тези черни страници в националната история на двата народа през призмата на  сравнителен анализ могат да дадат  нов или по-различен поглед, да допълнят с моменти, позволяващи ни по-дълбоко да осъзнаем  случилото се през годините.

Целта на дадената разработка е да даде този по-различен или най-малко нов поглед, основавайки се на сравнението на репресивните аспекти на османското иго в България и японския колониализъм в Корея. Такова сравнение не е осъществявано досега в научната литература. Задачите за постигането на тази цел са структурирани в основните раздели на дадената разработка, а именно:

• Османското иго в България – основни периоди и ключови параметри на репресивната динамика;

• Японският колониализъм в Корея – етапи и характеристика на развитие на репресивността;

• Сравнение и основни изводи, базирани на сравнителния анализ на двата феномена.  

Основни метологически подходи, които позволяват да осъществим изследването и да проникнем в същността на разглежданата тема са:

• Системен подход, разглеждащ обществото като комплексна система, която се състои от различни компоненти, намиращи се в състояние на сложни и нерядко противоречиви и взаимноизключващи се взаимодействия;

• Сравнително-исторически подход – според него всяко явление в сферата на обществения живот трябва да се описва в съответствие с конкретните условия на времето на неговото създаване и съществуване, както и да се сравнява с подобни явления, при които сравнения „се раждат“ нови знания и разбирания за изследвания обект;

• Подход на динамическия анализ, предполагащ, че при анализа на обектите на нашето внимание е нужно да се изхожда от динамиката на процесите, тяхното непрекъснато движение във времето и пространството, което нерядко изменя до противоположност  същите тези обекти.

Османското иго в България – основни периоди и ключови параметри на репресивната динамика

Когато говорим за османското иго в България става дума за период, продължил близо пет века – от 1396 до 1878 година. В рамките на този период могат да се отбележат няколко подпериода. По отношение на българите като народ, загубил държавната си независимост, цялото време на османското иго се характеризира с репресивност (Терминът „репресивност“ идва от английски език – repression, който в български език се превежда популярно като потискане (на английски като repression или като suppression)... Обикновено в български под репресия се приема по-силната форма на потискане и ограничение (оттам и използването предимно в политически смисъл), докато на английски различните значения на думата са носители на различна "сила" на потискането, заради което се използва и в термини като psychological repression (suppression като потискане се използва също за емоции предимно) - вж. http://bg.wikipedia.org/wiki, последно влизане на 1.02.2014 г.) в различни аспекти. Последните може да определим като социално-екзистенциални, социално-еволюционни, политически, икономически, духовно-културни и религиозни. Но тази репресивност в различните подпериоди се характеризира с различна интензивност и с различна акцентираност по отношение на аспектите на репресиите.
  

Като цяло в историческото развитие на Османската империя може да отбележим съществуването на два основни етапи:

• Етап на формиране и възход - от края на ХIII  век, когато се създава Османската империя до края на XVII век(битката при Виена през 1683 г.);

• Етап на упадък, неуспешни опити за модернизация и разпад на Османската империя – от края на XVII век до началото на 20-те години на ХХ век(1923 г.), когато е обявено от Кемал Ататюрк създаването на Република Турция.

В рамките на тези два етапа репресивността на Османската империя спрямо българския народ в периода има различаващи се параметри като интензивност по различните аспекти на същата. Фактически в зависимост от различните етапи на развитие на Османската империя може да се говори за различаващи се подпериоди на османското иго в страната, а именно:

Основни етапи на развитие на Османската империя и ключови подпериоди в осъществяването на османското иго в България, характеризиращи се с  различаваща се интензивност по различните аспекти на репресивността по отношение на българския народ


А.Етап на формиране и възход на Османската империя - от края на ХIII  век до края на XVII век и първи подпериод на османско иго – „подпериод на натиска“

1А.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Политически аспект: В политически план българите губят своята държавност. В рамките на Османската империя те получават статуса на „рая“, т.е. на безправно подчинено население
Аспекти на репресивност по отношение на българите – Икономически аспект: Българите са лишени от собственост и са ползвани в ролята на феодално-зависими селяни, поставени почти в пълна, т.нар. „робска зависимост“, поради необходимостта от изпълнение на различни видове ангарии

2А.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Икономически аспект: Българите са лишени от собственост и са ползвани в ролята на феодално-зависими селяни, поставени почти в пълна, т.нар. „робска зависимост“, поради необходимостта от изпълнение на различни видове ангарии


3А.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Духовно-културни и религиозни аспекти: Изключително потискане в областта на религията и духовността, включващо насилствено принуждение към възприемане на исляма. Цари атмосфера на тотален духовен гнет, като важен инструмент за недопускане на опити за възстановяване на българската държавност

4А.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Социално-екзистенциален аспект: В социално-екзистенциален план българите са поставени пред опасността от изчезване поради факта на предприемани акции на масово ислямизиране, на осъществяване на т.нар. кръвен данък(т.е. отнемане на момчета за попълване на еничарския корпус), многобройни случаи на отнемане на девойки и млади жени, на нередки случи на убийства от минаващи войскови части, които са част от походите на османската армия насочени към външна агресия

5А.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Социално-еволюционен аспект: В социално-еволюционен план не може да се говори за никакво развитие на българите като общество, поради факта, че те са поставени пред опасността от съществуване като народ



Б.Етап на упадък, неуспешни опити за модернизация и разпад на Османската империя – от края на XVII век до началото на 20-те години на ХХ век и втори „подпериод на смачкването“


1Б.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Политически аспект: Затвърждава се статуса на „рая“. В политически план започва да се разрешава и се развива някакви минимални форми на местно самоуправление под силен контрол на османската власт

2Б.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Икономически аспект: Въпреки затвърждаване на ролята им на феодално-зависими селяни сред неголяма част от българите се развиват хора заможни – такива занимаващи се с търговия и занаяти. Но значимата част от българите остава в рамките на „орачи и копачи“

3Б.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Духовно-културни и религиозни аспекти: Въпреки, че атмосферата на духовно подавяне се запазва, рецидивите на духовна и религиозна репресивност намаляват, както и като цяло започват да се развиват процеси на духовно възраждане, подкрепени от тези на социално-икономическо развитие

4Б.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Социално-екзистенциален аспект: В социално-екзистенциален план властта в Османската империя разбира интереса си от запазване на българите в качество на „рая“, поради нуждата от работна ръка, поставяна в изключително силна зависимост и изпълняваща дейности, които господстващия етнос – турците не желаят да изпълняват, защото са разглеждани като недостойни за войните – търговия и занаяти. Но тъй като подобна дейност, с която се захващат българите, генерира значителни печалби, това дава възможност за появата на заможни хора сред българското население, търсещи знания и развитие  

5Б.Аспекти на репресивност по отношение на българите – Социално-еволюционен аспект: Започналото развитие в социално-икономически план в този подпериод  постоянно е спирано, „смачквано“ от самата система на Османската империя, характеризираща се със своята изостаналост, загниване и силноконсервативна, „антипрогресистка идеология“

Японският колониализъм в Корея – етапи и характеристика на развитие на репресивността

По наше мнение японската колониална система в Корея установена през 1910 година и продължила до 1945 година, т.е. за период от 35 години значително се отличава от налагането на такива в Азия от страните на Запада – Великобритания, Франция, Холандия и други, а най-вече от османското иго, за което ще стане дума по-долу. Но нека първо да отбележим различията с това, което прави Западът. За западните страни налагането на колониални системи цели от една страна източник на ресурси, а от друга гарантирането на пазари на развиващите се в страните-метрополии индустриални отрасли.

В случая даденото сравнение със западния колониализъм фиксира преди всичко  т.нар. „капиталистически период на колониализъм“, представен най-вече от Холандия, Англия и Франция. Същият следва да се разглежда в противотежест на т.нар. „феодален период на колониализъм“, демонстриран от Испания и Португалия. Като правило Западът в първия случай и частично във втория, осъществява интеграция на азиатските общества и техните територии в политически, и икономически смисъл, но не в социо-културен. Казано по друг начин целта е те да бъдат използвани и експлоатирани политически и икономически, но не и да бъдат асимилирани в социо-културен план.

За разлика от западния тип колониализъм следва да се каже, че по отношение на Корея Имперска Япония прави опити да осъществи социо-културна асимилация. В този смисъл следва да бъде разбирана политиката на налагане на японски имена на корейците, както и трансформиране на системата на начално образование в Корея д в посока на нейното осъществяване само на основата на японския език. Или с други думи целта е пълна интеграция на Корея. 

Друга важна особеност на японския колониализъм в Корея е тази, че страната е разглеждана като предна база за един значително по-мащабен проект на Имперска Япония  – интегрирането в империята на Североизточен Китай, а след това и останалата част на Китайския субконтинент.

Поради това през призмата на икономическото развитие може да видим няколко етапа в развитието на японския колониализъм в Корея, а именно:

• 1910-1920 год. В този първоначален етап на японска колонизация колониалните японски власти  акцентират върху производството на ориз, който след това  се изнася в метрополията. Т.е. целта е превръщането на Корея в аграрен придатък, снабдяващ метрополията с основен хранителен продукт;

• 1920-1930 г. След 1920 год. японското правителство постепенно снема някои ограничения пред развитието на промишлеността. В резултат на това започва развитие на хранително-вкусова и текстилна индустрии на основата на инвестиции основно от страна на японските дзайбацу(финансово-промишлени групировки);

• 1930-1945 год. От 1931 год. се забелязва поява и стремителен растеж на отделни отрасли на тежката промишленост. Това е следствие от форсиране на такъв тип динамика от страна на метрополията, мобилизираща ресурси в йеновата зона във връзка с подготовката за война и преразпределение на света;

Казаното дотук добре се илюстрира от данните, дадени в таблици по-долу,
които показват картина на първична индустриализация, стимулирана от колониалните власти предвид два момента:

• Социо-културната асимилация на Корея;

• Превръщането на Корея в предна база за овладяване на Североизточен Китай.

Предвид горното може да се направи заключението, че това първично индустриално развитие е насочено към удовлетворение на потребностите на метрополията, а не на Корея. Дискриминация се наблюдава във всички сфери, включително и в сферата на икономиката.

Средногодишни темпове на растеж на различните сектори в икономиката на Корея  в периода 1910-1940 год. (Цит. по Sung Sand Chul. Growth and Structural Changes in Korean Economy. 1910-1940. Cambridge(Mass.),  1978, p.37.
 

Период                                       Селско стопанство                 Промишленост
1910-1921                                        3,2                                          7,0
1922-1927                                        1,3                                          8,9
1928-1933                                        2,7                                          8,2
1934-1939                                        1,0                                        15,0
Общо за 1910-1939                         2,0                                          9,7

Сравнение и основни изводи, базирани на сравнителния анализ на двата феномена

Трудно е да се прави сравнение между османското иго в България и японския колониализъм в Корея. Тъй като най-малко става дума за изключително различни във времето феномена – единият продължил близо 5 века, а другия 35 години. Въпреки това ще се опитаме да разгледаме горните през призмата на сравнителния анализ по такива аспекти на репресивността на чуждото господство като социално-екзистенциалния и социално-еволюционния.   

Сравнение на репресивността на феномените на чуждо господство в България и Корея по аспектите на репресивност като социално-екзистенциалния и социално-еволюционния аспекти

България

Социално-екзистенциален аспект

В екзистенциален план, т.е. план съществуване на българите, като правило османското иго „гарантира“ това съществуване в качеството на жестоко експлоатирана и подчинена етно-конфесионална общност – „рая“. Поради изостаналостта на Османската империя в социално-икономически план тя не успява да осъществи пълна интеграция на територията и ресурсите във възпроизводствения процес на Османската империя

Социално-еволюционен аспект

В социално-еволюционен план изключителната изостаналост на Османската империя, наричана по онова време „Болният човек на Европа“, „смачква“ кълновете на модерно развитие, появили се сред българската общност през XIX век. Казано по друг начин османското иго е една значителна пречка пред модернизацията и развитието на българите като народ

Корея

Социално-екзистенциален аспект

Като съдим по провежданата социо-културна политика, може да се направи заключение, че в екзистенциален план японската колонизация си поставя за цел постепенна, асимилация на корейското население и пълна социално-икономическа интеграция на територията на Корея и нейните ресурси в Японската империя

Социално-еволюционен аспект

В социално-еволюционен план може да се говори, че японската колонизация създава „тласък“ за модернизация на корейското общество, макар че горната е подчинена на интересите и целите на метрополията – Японската империя. И като се има предвид, че тези цели са асимилация и пълна интеграция на корейците като народ и територия то несъмнено възникват и въпроси относно рационалността на подобен тип „подчинена модернизация“

    В заключение трябва да се каже, че разгледания по един „нетрадиционен начин“ материал, засягащ османското господство в България и японското такова в Корея, както и осъщественото сравнение между тях ни води до следните основни изводи:

• Въпреки значимите различия между два толкова различни феномена като османското иго в България и японския колониализъм в Корея, включително и по отношение на такива съвкупни репресивни характеристики като социално-екзистенциалния и социално-еволюционния аспекти, следва да се отбележи негативния характер на горните по отношение на двете страни, станали обекти на чуждо господство и потисничество;

• В плана на гореказаното се потвърждава още веднъж верността на възприемането на гореспоменатите два феномена в общественото съзнание, респективно както на българите, така и на корейците, като трагични събития в националната съдба на всеки един от тези народи.