За фактическата ситуация във връзка с протестите

В началото на юни 2013 г. в столицата на България - София започнаха протестите срещу новоизбраното правителство на премиера Орешарски, когато то бе само на десетина дена. Това правителство бе избрано в парламента с гласовете на две партии на второ и трето място по броя на депутатите - Българската социалистическа партия (БСП) и т. нар. Движение за права и свободи (ДПС). ДПС използва предимно електоралната подкрепа от населението с турско етническо съзнание в България.

Необходимо е да се подчертае, че в парламента в резултат на изборите от 12 май 2013 г. бе създаден баланс в броя на депутатите между гореспоменатите две политически сили с водещата по брой на депутатите управляващата преди изборите партия - ГЕРБ( абревиатура, която се дешифрира като "Граждани за европейско развитие на България"). В резултат на този баланс на практика правителството не можеше да бъде избрано без мълчаливата подкрепа на дясната националистическа партия "Атака", която стана след изборите от 12 май т.г. четвъртата парламентарна сила.
Непосредствената причина за протестите стана назначаването на скандално богатия собственик на няколко медии - телевизии, вестници и т.н. - Даниел Пеевски, за ръководител на Държавната агенция за „Национална сигурност“(ДАНС). Под натиска на избухналия мощен протест срещу тази номинация,, в който взеха участие първоначално граждани с различни идеологически и политически възгледи, тя бе отменена. Но въпреки това протестите продължиха под лозунга "Долу олигархията" и с настоявания за незабавната оставка на правителството.

Постепенно протестиращите от лозунги за промяна на политиката и смяна на правителството започнаха да вдигат такива от типа „Мръсни комунисти“ и "Комунистите в Сибир" и т.н. Ключовите медии, които са неолиберални по своя характер, открито започнаха да подкрепят протестиращите. Те стартираха кампания, при която започнаха да сравняват текущия протест с протеста, който бе през зимата – февруари 2013 г., който доведе до това, че правителството си подаде оставка. Последният бе наречен протест на бедните, тъй като непосредствена причина на Зимния протест стана вдигането на цените на тока. Поставени в непосилна обстановка хората се вдигнаха на бунт по цялата страна, като тук и там се стигна до нещо нечувано – хората се самозапалваха. Стигна се до шест случая на самозапалване всичките, от които завършиха трагично. И ето в неолибералните средства за масово информация се тръгна със заявления и коментари, че ако зимните протести били за пари, то днешните се водели от идеали. В тях протестират хора „интелигентни, красиви и млади“, водени от чисто идеални подбуди. Те имали своите ценности, „плащали си данъците и не са с нищо длъжни на обществото“. Т.е. в такива коментари се съдържаше скрито обвинение, че в зимните протести са участвали хора на социални помощи.

Следва да се каже, че подобни коментари съдържаха един нечуван цинизъм, тъй като да обвиняваш хората, които поради бедност са се вдигнали на бунт в липса „видите ли на ценности“, означава, че смяташ, че социалната справедливост не е ценност. Това е драстичен пример на социален расизъм,

Постепенно започна да се изяснява, че някои от организаторите на протеста получават парична подкрепа от организации като Центъра за либерални стратегии, Институт за пазарна икономика, и други, които са добре известни с това, че са финансирани от т. нар. "Отворено общество", т.е от известния милиардер Сорос.

Определени бизнес кръгове, свързани с бившата управляващата партия ГЕРБ, а също така провалилите се на последните избори "Класически десни", т.е. неолиберални партии като Съюза на демократичните сили (СДС) и Демократи за силна България (ДСБ) също застанаха зад протеста. Следва да се отбележи, че той основно се развива в София, докато населението на страната извън столицата се дистанцира от протестиращите. Този протест продължавана вече близо 100 дена и не е ясно как ще се развие ситуацията в бъдеще.

Какво стои зад фактите?

Това са фактите. Но за нас е важно да се разбере какво стои зад тези факти. За тази цел е необходимо да се върнем по-назад в миналото... България тръгна по пътя на социализма след края на Втората световна война от позицията на доиндустриално аграрно общество.В действителност под ръководството на Българската комунистическа партия се осъществи индустриализация и модернизация на страната. Това че тази закъсняла индустриализация, т.е. преход от изцяло селско общество към градски начин на живот и индустриален тип развитие се проведе в рамките на социалистическо общество, спомогна това тя да бъде осъществена без социални и етнически сблъсъци, без да се създава социално "дъно", без всичко, което характеризира онази парадигма, която наричаме капитализъм. Това създаде висока степен на доверие в българското общество към комунистите като партия и към социалистическото строителство като обществено-икономически процес. В този смисъл това бе една от причините защо в България не се наблюдаваше някакво „дисидентско движение“, каквото имаше в редица страни на Източна Европа или в бившия СССР.

Но, когато през 80-те години на ХХ век западният капитализъм формира нова неолиберална парадигма на развитие, която в своята първоначална фаза подпомогна да се овладеят информационните технологии преди СССР, прозападните и пролиберални настроения сред част от българското общество започнаха да „избуяват“. Тази тенденция особено се укрепи с настъпването на така наречената "перестройка", инициирана от Горбачов. "Перестройката" в крайна сметка се превърна в анти-социалистическа контрареволюционен процес.

В сложните условия в началото на 90-те години, когато СССР бе разрушен, а в страните от Източна Европа започна т. нар. „преход“, в българското общество се появиха различни идеологически и политически течения. От една страна създадената антикомунистическа опозиция, концентрирана около така наречения Съюз на демократичните сили, застана на позицията за необходимост от реставрация на капитализма и трансформация на обществото на държавния социализъм в либерално-капиталистическо общество.

В Българската комунистическа партия, която по това време се преименува на БСП - Българска социалистическа партия, се появиха така наречените "реформатори". Те също започнаха да подкрепят виждането, че в новите условия не е възможно да се направи нищо друго, освен капиталистическа трансформация. В рамките на тази трансформация БСП трябва да играе лявата част, т.е. да смекчи процеса на капитализация на обществото. Именно т.нар. „реформатори" в БСП застанаха начело на променената вече бивша Комунистическа партия. В резултат на това от нея излезнаха редица групи, които формираха няколко комунистически партии.

Междувременно кръгове, свързани с БСП и най-вече с горепосочените „реформатори“ започнаха активно да участват в процеса на приватизация на бившата социалистическа собственост, при което се формира т. нар. "номенклатуран капитал", т.е. този, свързан с бившата номенклатура - управляващите кръгове на социалистическата партия и държава.

В същото това време - 90-те години на XX век, наред с този „номенклатурен капитал“ се родиха още няколко вида капитал:

Реституционен капитал – той се създаде в резултат на това, че бяха приети закони за реституцията на собствеността на наследниците на бившата буржоазия;

Криминален капитал - процесът на капитализация бе придружен от престъпления, които даде възможност на престъпни групи да получат значителни средства и да започнат трансформирането им в собственост;

"Демократичен капитал" – когато антикомунистическите сили идваха на власт няколко пъти в резултат на изборите, техните лидери и кръгове около тях се постараха да превърнат властта си в собственост;

"Етнически капитал“ – тъй като ДПС бе също няколко пъти във властта или около властта нейните лидери и кръгове около тях също не се поколебаха да трансформират тази власт в собственост.

Без съмнение през цялото това време в процеса на приватизация, т.е. на заграбване на общонародната собственост от частни лица, участваше и западният капитал. Големи парчета обществена собственост станаха притежание на западния капитал. Например, повече от 90% от банките и застрахователни компании в България днес са собственост на Запада - Италия, Австрия, Гърция, Унгария и т.н. Канадската „Дънди прешъс“ заграби находищата на злато и полиметални руди. Най-голямото металургично предприятие бе продавано и препродавано, включително и на едър индийски капитал, докато накрая бе фалирано. Продавани и препродавани бяха и българския телекомуникационен оператор – БТК. Също така бе „приватизиран“ и продаден от правителството на Иван Костов и СДС за „огромната сума“ от 150 хиляди американски долара националният въздушен превозвач БГА „Балкан“ на израелския предприемач Гад Зееви, който го „обезкости“, след което последва фалит. Електроразпределителните дружества са в ръцете на Чехия и Австрия. ТЕЦ "Марица-изток"-1 е притежание на американски капитал. Най-голямото нефтопреработващо предприятия – „Нефтохим“ е в ръцете на руската корпорация "Лукойл". В България също присъстват турски капитали и даже арабски такива.

Следва да се има предвид, че така наречената българска "приватизация"

промени не само собствеността, но и характера на приватизираните активи. Те бяха успешно "втечнени", по думите на известния ни политолог Валентин Вацев, т.е. превърнати във финансов ресурс, като част от този ресурс бе прехвърлен на „сигурно съхранение“ в западни банки. Поради това по своята същност приватизацията се превърна в деиндустриализация за страната. Т.нар. „връщане на земята в реални граници“ проведено от правителството на СДС чрез „ликвидационните комисии“ пък ликвидира едрото, модерно селско стопанство в страната.

По този начин т.нар. "Демократическа революция" в България създаде ограничен брой собственици, които в своята маса не поддържат производствен капацитет, но разполагат с финансови активи. Фактически новите български капиталисти станаха тромави и безпомощни рентиери, посредници на чужди сили и фактори на управление и превръщане на България в скрита неоколония на европейския и глобален капитали.

Така или иначе процесът на капитализация на България демонстрира пълен провал - страната е деиндустриализирана, деаграризирана, деинтелектуализирана, демодернизирана, намира се в състояние на демографска катастрофа и пред опасността да изчезне от лицето на планетата през идните десетилетия. Създаденат политическа система представлява „псевдодемократична кострукция“, която въобще не представлява интересите на обикновения трудов човек на България. Ето такава е ситуацията, в която избухнаха пролетно-летните, а вече и може да кажем и есенните протести. Тези протести може да оприличим на айсберг – т.е. те са само онази част, която се вижда. Но по-голямата част, това което е под водата, е извън погледа на наблюдателя. В този смисъл при сегашните протести могат да се видят три линии:

Първата линия - това е най-видимата част. Тази линия се представлява от хора, които явно са недоволни от сегашното положение в България. Но значителна част от тях свързват надеждите си за излизане от тази ситуация с илюзията, че „периферийният“, на практика „геноциден тип капитализъм“ в България трябва да се замени, видите ли, с "истински капитализъм" като този на Запад. И ако капитализмът в България не е „истински“, това е тъй, като в изграждането му активно са участвали "комунисти", т.е. ръководната върхушка на Българската социалистическа партия и "номенклатурния капитал";

Втората линия е свързана с това че зад тези протести стоят представители на гореспоменатите реституционен, криминален и "демократичен" капитали. Въпреки че през последните години тези видове капитал доста се „пооплетоха“ помежду си, включително с „номенклатурния капитал“ и неговите разновидности, все още произходът им влияе върху тяхното поведение. Ето защо горните се опитват да изтласкат „номенклатурния капитал" от водещите му позиции в страната, които той заема, като това се надяват да стане чрез ново политическо пренареждане и вземането на властта отново от ГЕРБ и преформатираните в „Реформаторски блок“, т.нар. „Класически десни сили“ в лицето на СДС, ДСБ и тути-кванти;

Третата линия - това е най-скритата линия - тя е свързана с геополитическите и геоикономическите конфликти между Запада и Русия. Има редица проекти на Русия в енергийната област, които Западът и особено САЩ не биха искали да се осъществят – АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и т.н.

В тази сложна ситуация изключително важно е да се разсее илюзията, че спасението на България и нейния народ ще дойде по пътя на въвеждане на "истински капитализъм". Самият Запад по редица причини не е заинтересован в България да има „истински капитализъм“. И най-невинната от тези причини е, че не би искал да си създава конкуренти, та били те и най-малки такива, а би предпочел да има в лицето на нашата страна зона за експлоатация на ресурси и фактори на развитие. И тук става деума най-вече на човешки фактор, предвид демографската криза в Западна Европа и САЩ(по-точно демографска криза се наблюдава при бялото население на САЩ, тъй като постепенно страната се „бронзира“ по думите на американски етнолог).

Така че реалното възраждане на страната може да дойде само по пътя на възраждането на социално-хуманистичното начало в нейното развитие, т.е. на социализма, но социализъм, избавен от грешките и недостатъците на предишната си форма.