/Поглед.инфо/ В историята на света, която е изпълнена с кръв, войни, цинизъм, предателства, хладна пресметливост, завист и ненавист, има едно изключение от тази непрекъсната верига на подлости и взаимна омраза. И това изключение са отношенията между руския и българския народи. Да, именно на руския и българския народи, а не просто на бюрократичните структури, на административни ръководства и просто „елитите“ на двете страни. Тези не просто „топли връзки“, а най-открито да го кажем „братски отношения“, създадени през вековете, устояват досега и на най-големите, на най-съдбоносните премеждия и исторически драми... Нека, макар и накратко, да погледнем някои от важните моменти на тази братска дружба:

  • По волята на съдбата, но и на цивилизационната, славянска близост, Русия приема заедно с християнството културната платформа, наречена славянска азбука и книжнина, и „церковнославянский язык“, т.е. старобългарския език, като средство за социо-културно строителство и държавно-цивилизационен възход, превърнали във времето Московското княжество в „Третия Рим“. Именно тогава са забити мощните основи на руско-българската и българско-руската дружба на тези толкова различни, но и толкова близки славянски народи;

  • Чужденци-пътешественици по земите на Османската империя, когато се запознават с българите и тяхното отчайващо битие под гнета на османлиите, ги питат на кого се надяват, на Бога ли? И с учудване разбират, че тяхната надежда се нарича „Дядо Иван“;

  • Априлското въстание е разгромено..., селищата в Подбалкана горят, а водачът на бунтовниците Бенковски, изправен пред трагедията на тези, които е повел, с дълбоко геополитическо и цивилизационно проникновение изрича: „Аз забих ръждивия нож в сърцето на Османската империя... Русия, нека заповяда!!!“;

  • Още не се е издимил пушекът от пепелищата на Априлското въстание и руските братя идват на помощ... В битките на Шипка и Шейново, на прохода Арабаконак и на хиляди други места се кове както бойната дружба между руси и българи, така се гради и братската връзка между двата народа;

  • По времето на Първата световна война Русия и България като държави са противници, но хората от народа, облечени във войнишки шинели, се побратимяваха на фронтовата линия. Къде, на кой друг фронт освен Добруджанския има такова явление като „войнишкото братимене“?!;

  • В периода на Втората световна война България е част от „Тройния съюз“, върхушката на страната се прекланя пред „приятеля Хитлер“ и неговите „човеколюбиви идеи и начинания“,(както днес други такива правят същото пред „Великия задокеански „брат“ и неговите не по-малко „човеколюбиви иницативи“), но най-добрите дъщери и синове на България загиват по планинските чукари и полицейските подземия с думите „Да живее СССР!“

  • Започват американските бомбардировки на София. Убити са над 2000 човека. Изведнъж бомбардировките спират – Защо?! Защото Георги Димитров, този, когото някои сега с омраза наричат „предател“, моли Сталин да съдейства, той се обръща към Рузвелт и о, чудо! Бомбардировките са прекратени. И Чърчил на Ялтенската среща пъшка, че, видите ли Сталин се отнася към България като към блуден син, вместо да се накаже тази страна...;

  • В последната „петинка“ от времето на тази най-страшна война в човешката история Българската армия влиза в битка, но не на страната на Хитлер и съюзници, а на Червената армия... Затова и Молотов може да заяви на мирната конференция, където се решаваха съдбите на света, на страните в Европа и Азия, както и на България – „Братя българи, не се тревожете...!;

  • В рамките на социалистическото развитие на нашата страна, този най-висок връх в хилядолетната съдба на Отечеството и народа ни, успехите на индустриалното, социалното, културното, технологическото и прочее строителства, безспорно са български, но едновременно с това и руски, съветски успехи, защото бяха осъществени с братската помощ на Съветския съюз. Както и българите се гордееха с постиженията на СССР в космоса и навсякъде другаде, защото се чувствуваха част от едно цяло.

„Перестройката“, геополитическата катастрофа и разлома между България и Русия

От средата на 80-те години на ХХ век СССР, пък и България, са обхванати от „наваждение“, от заблудата, наречена „перестройка“. И вместо така нужната безалтернативна промяна в посока на усъвършенстване на постигнатото, се стигна по думите на Владимир Путин, до най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Тази геополитическа катастрофа доведе до цивилизационен разлом, разцепил славянството на парчета. В условията на този разлом се късат и отношенията между Русия и България. В тази ситуация не просто изплува, но водещи позиции и в Москва, и в София заема „мръсната пяна“, наречена „българофобия“ и „русофобия“. Казано по други начин, върхушки, които мразят своите народи, както и тяхните най-ценни исторически достижения, включително приятелството и братството в България с руския народ, а в Русия с българския народ.

Днес сме във време, което Римският папа нарече начало на Трета световна война!!! Ето в това страшно време „приятелите“ на нашите народи се стараят да „подменят чипа“, т.е. народностното, националното съзнание, историческите ценности, както на българи, така и на руснаци. Но от такива „приятели“ друго не може да се очаква...Както и от тези на чужда ясла, изпълняващи волята на първите.

Лошото е друго. Хора, смятащи се за патриоти, както в България, така и в Русия, започват съответно в нашата страна да провеждат русофобски кампании, а в Русия – българофобски. На такива хора трябва ясно да им се каже: „Господа, щом водите русофобска, респективно българофобска кампания, вие не сте патриоти, а врагове на страната си. Защото искате да унищожите едно от най-ценните достояния на народа си – неговата братска и безкористна дружба, да отродите брат от брата..."

И затова проклети да сте! Анатема, трижди анатема!!!

А на истинските български патриоти ще кажа, че има една ключова задача – в този нов поход, започнат днес срещу Русия, в този нов безумен „DrangnachOsten” – НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИМ ДА ИМА БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ!!!!

А на тези от днешния ни т.нар. «елит», които си позволят, въпреки волята на мнозинството от българския народ, да ни тласнат към това безумие, ще кажем:

«Господа, нима на нищо не ви научи Историята, нима не знаете как завършиха други такива походи – тевтонци, шведи, Наполеон, Хитлер! Спомнете си, че има възмездие! Мислете днес, за да няма утре кански рев и скърцане на зъби... Предупредени сте!"