/Поглед.инфо/ Може са сме европейци, може да имаме необходимост от повече цивилизованост, ред и добър стандарт на живот, но имаме ли национален дух, който да ни извади от задънената улица на несигурност и заплаха за съществуването ни като държава, в която сме попаднали? С тези въпроси се обърнахме към трима учени: проф. Нако Стефанов, дипломатът Веселин Стоянов и политологът Румен Дечев. Ето какво споделиха те:

Излезе наскоро прогноза на уважавана международна институция за 2015-2025 г., която прави директни внушения, че Русия се разпада, Китай губи икономическата си сила, Германия - също. И кои мислите, според тях, ще са големите страни в Европа - Полша и Турция, които щели да си срещнат границите на река Дунав. Къде е България в тази "прогноза"? Просто я няма.

Защо трябва да обръщаме внимание на тези внушения? На принципа - по-добре в този случай да пресолим в страха си, отколкото да минаваме на безсолни констатации. Особено, когато става дума за това дали ще я има България или не. Подобни среди, но този път вътре в страната говорят вече на дискусии, че имало алтернатива за Националния празник и тя се дефинира в концепцията за Турко-България. Това не е от вчера и в право среди от интелигенцията изразяват открита тревога. Наскоро турският министър на финансите представи карта на Балканите и на Турция. На територията на страната ни се вееше турското знаме, а на друга част, в Турция - кюрдското знаме. Вече се говори, че ще се създава кюрдска държава с помощта на САЩ, при което част от южната ни съседка ще изгуби територии, но забележете - обещана й е компенсация. За чия сметка? Ясно за чия. Колкото и да не сме мнителни - вече много стават и все в една посока "прогнозите".

Хибридната война е в ход и нас вече ни включват в нея. Но вината за това е и наша - никой не ни кара да го правим, като народ, като държава, като територия. И, помислете, колко от нашите политически партии открито изразяват несъгласие срещу въвличането ни в непредсказуеми военни действия? Почти никой.

Всичко това трябва да ни накара да се замислим. Но не виждам такъв процес сред българската политическа класа. Проблемът е много сериозен и то на фона на демографската катастрофа. България се топи от ден на ден, буквално изчезва, а ние благо си говорим, че не било катастрофа, а криза. За съжаление, успокоението е фалшиво. Демографската катастрофа вече е в първата си фаза - вече имаме дисфункционалност, не можем да поддържаме редица държавно-политически и социални системи. Вижте какво става около нас - пада сняг, дъжд и ние вече сме в бедствие, ама истинско, с жертви.

Има работещи мерки, за да преодолеем нелекия си хал, който няма аналог в съвременната ни история, но няма политическа воля – това е страшното! За съжаление, елитът на върха на държавата е избрал за себе си ролята на слуга на чужди господари. А народът ни като че ли е изгубил енергия и върви през годините, извинявам се за израза, като вол на заколение.

Румен Дечев

Не бих обвинявал българския народ, защото ситуацията, която имаме днес е подготвяна десетилетия преди това. Дори още от времето на социализма, когато нашият народ не беше общество от безработни, а беше социално подпомаган, но от него не се искаше мнение, активност, действия. Всяка елементарна инициатива бе потъпквана и тази традиция бе задълбочена съвсем съзнателно с деморализирането на интелигенцията. А без нея народът е като сляп - няма как той да се обедини без духовни лидери.

Ще дам пример с най-големия ни университет. Голямата част от кадрите там са отгледани при социализма, а хабилитираните преподаватели - деца на номенклатурата. Ако те отстояваха национална позиция, ако бяха заразили с нея стотиците хиляди свои студенти за последните 25 г. нямаше как да стигнем до сегашното ментално и икономическо тресавище. Няма да изненадам никога, ако кажа, че в България буквално бе унищожен националния елит. И това е тежка катастрофа, започнала още след 9-ти септември 1944 г. Моето мнение е, че когато разстреляш хора като Богдан Филов, Борис Йоцов и Александър Станишев, получаваш хора като Тодор Живков, както и съответната инертна маса в обществото. Независимо че в социално-икономическо отношение имахме редица предимства при социализма. Не можем да ги отречем. Но националният дух бе убит.

Вижте, днес точно децата на номенклатурата предадоха България.

А активистите на прословутите НПО-та? Повечето им добре заплатени активисти са деца на активни борци против фашизма и капитализма, на предани бивши членове на БКП и на високи позиции в бившата комунистическа номенклатура. Припомнете си и за прословутата кампания, предвождана от структурите на Сорос - чрез купуването на време, съвести и хора, постави народа ни в положение на тотална дезориентация.

Мисля, че последният ни шанс е в този момент на много тежка криза, да излязат пред медиите и обществото ни малка група от хора с национално чувство и съзнание, които да покажат пътя на съпротивата. Защото политическите субекти са масово компрометирани.

И ако се намери политик, който може да вдъхне доверие, българският народ ще тръгне след него. Убеден съм в това. Затова морален дълг е на национално-отговорната, колкото и да е свита като мащаб, българска интелигенция е да покаже една такава перспектива. Изход има.

Веселин Стоянов

В далечната 1993 г., когато бях посланик в Германия на разговор ме покани военният ни аташе. Той ми сподели, че е вербуван за България висш турски офицер, предоставил ни планове, според които при размирици в Родопите, турската армия по часове докъде може да навлезе в страната ни. Част от него си позволих да публикувам във в. "България без граници" , разпространих го сред други наши дипломати и висшия ешелон на държавата. Никой не ме попита откъде имам тази информация, макар че не се и готвех да издам източника. Поразително е друго - никой не прояви интерес към тези факти. След известно време ме покани на разговор руския посланик в държавата, в която бях акредитиран и ме попита, с доверие към моята личност и работа на дипломат, дали имам добър контакт с правителството, което управляваше в момента. Той ме информира, че проблемът на България е изключително сериозен. Съобщи ми за факти и анализи, които е получил от тяхното разузнаване. Нарисува ми една картина, разказа ми сюжет в развитие за България, който и до ден-днешен върви с невероятна точност. От този времеви хоризонт мога да констатирам, че беше прав. Написах всичко това и изпратих материала по куриер в София. Премиерът Любен Беров, който тогава изпълняваше и функцията на външен министър в този период поканил Ахмед Доган на разговор и му е предал моите наблюдения, базирани на разказаното от руския посланик. Доган бил доста възмутен и поръчал - веднага Стоянов да бъде отзован като посланик от Берлин. Е, кажете ми как е възможно такова поведение? Къде тук е националният дълг на водещите политически фигури?

Тази история има продължение. Пристигна в Германия заместникът на външния министър Валентин Добрев и при изключителна конфиденциалност ми заяви: ако не спрете с тези доклади, ще Ви уволним. Разбрах, че дори е имало подготвена заповед за отзоваването ми, но той склонил премиера да не пристъпват към нейното изпълнение. Недоволството към работата ми се базираше и на други мои действия, свързани с призоваването от мен на служители на Сметната палата, открила злоупотреби и кражби в представителството ни. Добрев ми довери, че съм накърнил интересите на хора от най-високо ниво в държавата и че не може да ме спасява повече. Отговорих му, че не искам "спасение" и спокойно могат да ме уволнят, ако са решили. Така и стана твърде скоро.

Имах възможност след това като експерт да правя анализи за швейцарско-германски информационен център. Те ми подаваха много специална информация и от мен искаха анализите и прогнозите. Никога не съм работил в среда на толкова отговорни хора, които знаеха какво означава доверие. Такова доверие, което абсолютно несправедливо не получих от нашето външно министерство. Да не говорим за конфузните ситуации, при които мои български колеги се опитаха да забогатеят от търговия със секретна информация.

Грозни картини, в които няма и помен от национална кауза, професионален дълг и елементарна почтеност. Те ми напомнят единствено за това - за степента на продажност на българския елит, която днес е взела мащаби на епидемия. Говоря често със свои колеги и те са шокирани - днес хора на работа в българските специални служби се надпреварват кой повече и по-бързо да изнесе информация отвъд Атлантика.

Та, за какво говорихме - за национален дух, за дълг по опазване на суверенитета на България? Вие май не живеете с реалността…/БГНЕС