/Поглед.инфо/ В условията на знаменателна смяна в глобалната икономика, където САШ ще отстъпят, отстъпват или даже вече са отстъпили(1) първото място в света по размер на БВП в полза на КНР ставаме свидетели на сложна,внимателна, многоходоваинееднозначнагеополитическа и геоикономическа игра между двете страни. След като от началото на т.нар. „Глобална криза“ окончателно бе погребан феноменът „Кимерика“(2) „играта“ се осъществява днес между два полюса – Г-2 и „Облачната война“. Пространството между тези два полюса предоставя много и различни възможности, влияещи се от множество фактори.

(1) Различните източници дават различаващи се оценки относно размерите на БВП на САЩ и КНР и оттук това, кой заема първото място в света. Така например руският китаист Андрей Девятов в някои свои интервюта в руските средства за масова информация излиза с мнението, че Китай вече е надминал САЩ, за което дава и своите аргументи. По данни на“Economist”това събитие ще настъпи през 2019 г.

(вж. http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2014/05/chinese-and-american-gdp-forecasts)

(2) Под „Кимерика“ се разбира „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ, чието създаване започва от 90-те години на ХХ век. Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на ПЧИ и увеличаващия се износ. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигураваща свръхпечалби на инвеститорите е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Особено след приемането на КНР в Световната търговска организация през 2001 г. износът, който през 2000 г. е в размер на 250 млрд. щатски долара достига през 2008 г. 1.3 трилиона щатски долара, а положителният баланс от 17 милиарда през 2001 г. стига до 400 милиарда щатски долара в края на 2008 г. (вж. Ferguson N. "The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?" в http://belfercenter.ksg.harvard.edu/publication/20029/end_of_chimerica.html).

Съответно Китай влага тези „излишъци“ в закупуването на американски ценни книжа, като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа нисък курса на юана. Тези валутни интервенции на Китай, осигуряващи конкурентни предимства на китайския износ имат за цел и да формират валутни резерви като гаранция срещу риска, свързан с по-нататъшната финансова интеграция на КНР.

Относно полюса „Г-2“

Първият от тези полюси може да наречем „Г-2“(на английски език е известен като Group of Two /G-2 или G2/. Инициативата за изграждане на „Г-2“ принадлежи на американския „истеблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на същия този „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на „Студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството.

Но съществува и едно сериозно различие – навремето между двете „свръхсили“ – САЩ и СССР, нивото на икономическа взаимозависимост е минимална. Съвсем друг е случаят със САЩ и КНР, където се наблюдава силна икономическа взаимозависимост. КНР е вторият най-голям външнотърговски партньор на САЩ след Канада, а също така държи най-голям дял от външния дълг на САЩ.

Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski). Той през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея.

Други видни представители на същия този американски „истеблишмънт“ като Робърт Зелик(Robert Zoellick), бивш президент на Световната банка(World Bank), както и Джъстин Лин (Justin Yifu Lin), бивш главен икономист на същата банка и неин старши вице-президент, поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „Глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“(групата от 20-те най-големи икономики в света) ще бъде разочарование“(3) Към тях се присъединява Дейвид Милибенд(David Miliband), външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създаден „Г-3“.

(3) Вж. "Robert B. Zoellick and Justin Yifu Lin - Recovery: A Job for China and the U.S.". http://www. washingtonpost.com. 2009-03-06).

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен със системата на „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, предишния министър-председател на страната предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението му в Пекин.

„Връщане в Азия“( Pivot to Asia)

Политиката на администрацията на президента Барак Обама се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“("Pivot to East Asia"). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие "Тихоокеанският век на Америка" в списание „Външна политика.“(4) Ключови области на действия на тази стратегия са:

  • Усилване на двустранните съюзи за сигурност;

  • Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;

  • Ангажиране с регионалните многостранни институции;

  • Разширяване на търговията и инвестициите;

  • Формиране на широкобазирано военно присъствие;

  • Установяване на демокрация и човешки права(5).

(4) (5) Вж.Clinton, Hillary "America,s Pacific Century". Foreign Policy, November 2011.

Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай.

Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях:

  • Политиката на САЩ във връзка с Далай Лама и тибетския въпрос;

  • Подкрепата, оказвана от САЩ на съседни с Китай страни в териториалните спорове, които те имат с него.

  • Създаването от страна на САЩ на многостранната търговско-икономическа конструкция „Транс-Тихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership/TPP/), която, обаче, не предвижда присъединяването на Китайкъм нея;

  • Други.

„Облачната война“ между САЩ и КНР

Днес понякога,когато се говори за отношенията между САЩ и КНР, те са описвани с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна.

Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат на това част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е. става дума искането да бъде повишен курсът на юана спрямо долара. Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителния, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай в търговията със САЩ.

Самият Китай, както досега показва и практиката на неговите външнополитически взаимодействия, предпочита повече използването на „мека сила“, т.е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел. Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на ХХ век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР.

Но в рамките на стратегическия курс на „Връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама и представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия Изток към Източна Азия“(6) в последно време се забелязват все по-твърди нотки. Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и Китай.

(6) Вж. Matt Schiavenzaapr, What Exactly Does It Mean That the U.S. Is Pivoting to Asia? в http://www.theatlantic.com/china/archive/2013/04/what-exactly-does-it-mean-that-the-us-is-pivoting-to-asia/274936/

Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“. На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Тъй като това препотвърждаване на лидерство е свързано с необходимостта от „сдържане на Китай“.

Дали „организационно-психологическите сражения“ са ключов компонент на „Облачната война“?

Тук следва да се припомнят някои моменти от „Студената война“ между“PaxAmericana” и “PaxSovietica”. Поради невъзможността да се победи противника в една гореща война САЩ прибягнаха към оръжието на специфичната «организационно-психологическа война».

В определен смисъл днешният „Облачен сблъсък“ на САЩ с Китай прилича на този със СССР. „Горещият вариант“ е неприемлив, но нещата могат да бъдат „апробирани“ с доказалата ефективността си в случая със Съветския съюз стратегия на „организационно-психологическата война“.

В КНР, обаче, имат разбиране по този въпрос. Така например в статия в английското издание на „Жънминжибао“(People,sDaily Overseas Edition) се подчертава следното: „Въпреки че Студената война приключи с разпадането на Съветския съюз, възходът и успехът на Китай, в резултат на социализма, насърчава китайските хора да се обединят в своите действия... Само социализмът може да спаси и да развие Китай. След повече от 30 години на реформи и отваряне, както и на устойчиво развитие, икономически Китай се нарежда на второ място в света, а социализмът с китайски характеристики е пълен с жизненост. Но тихо се разпространяват заявленията за "китайската заплаха“ и слухът за „новото издание на Студената война“. Навремето Маргарет Тачър каза: "Студената война свърши ... но комунизмът още не е, той е в Китай"....

Придържайки се към социализма, Китай не е абсолютен противник на Западния свят, каквато бе ситуацията по време на Студената война. Той следва тенденциите на икономическото развитие и се интегрира в системата на световното пазарно стопанство. Китай също така се ангажира да разшири конвергенцията на различни интереси на разни нива, на изграждане на общност на интересите в процеса на глобализация. По този начин той се бори за външна среда на мирно развитие за себе си и за насърчаване на световния мир наред с развитието. Това не е социализъм, който е готов да започне Студена война с някого“.(7). Ye Xaiowen. Why does not China participate into Cold War? в http://english.peopledaily.com.cn/90780/7745352.html от 2.03.2012 г.)

В тази връзка трябва да кажем, че Китай ясно заявява, че „САЩ няма нужда да се страхуват от Китай. БВП не е единственият фактор за измерване на цялостната ситуация относно дадена страна. В сравнение със САЩ Китай все още е на по-ниско ниво във военната област и технологиите“.(8).A new relationship between China and US is required. People,s Daily Online, August 13, 2014, в http://english.peopledaily.com.cn/n/2014/0813/c98649-8768858.html.)

Оттук и позицията, която се заема от КНР, а именно, че „Китай и САЩ трябва да продължат усилията си за изграждане на нови отношения, базирани на рационална и интелигентна политика. А новите отношения между Китай и САЩ са много необходими в света на ХХI век.“(9). Пак там)

Зад дипломатическата фразеология

От друга страна извън дипломатическата фразеология трябва да се каже, че Китай явно започват да се чувствуват обект на организационно-психологическа и информационна война, такава, каквато навремето бе водена срещу СССР и социалистическите страни от Източна Европа. В тази връзка съвсем не са случайни изказванията на новия Генерален секретар на ККП Си Цзинпин, че той в никакъв случай и никога няма да стане „втори Михаил Горбачов“.

В потвърждение на казаното по-горе е информацията в международната преса, че по цял Китай се провеждат събрания на Китайската комунистическа партия, на които партийните членове се запознават с Документ №9, намиращ се под грифа „За служебно ползване“. В този документ се описват 7-те злини, т.е. седемте идеологически комплекса, чрез които се води атаката в рамките на организационно-психологическата и информационната война срещу КНР. Сред тези „Седем злини“ се изброяват следните:

  • Западният тип конституционна демокрация;

  • „Универсалните ценности на човешките права“;

  • Инспирираните от Запада идеи за независимостта на медиите;

  • Също така идващата от Запада идея за „гражданско участие“ и т.нар. „гражданско общество“;

  • Ултрапазарните идеи на „неолиберализма“;

  • „Националният нихилизъм“;

  • Критиката на травматичното минало на ККП.(10.) New York Times, August 19, 2013, в http://www.nytimes.com/2013/08/20/world/asia/chinas-new-leadership-takes-hard-line-in-secret-memo.html?pagewanted=all&_r=0.)

„Западни сили, враждебни на Китай и дисиденти в страната продължават постоянно да проникват в идеологическата сфера“ – предупреждава Документ №9.

Отговорът на КНР на „хода“ на САЩ с организационно-психологическата война може да се види в новата политика, демонстрирана от Генералния секретар на ЦК на ККП и Председател на КНР Си Цзинпин. Своето управление той започва с призив за борба с корупцията, за открито (прозрачно) управление, за скромност в бита и живота на управляващите, за продължаване на пазарните реформи.

Най-важното, обаче, е издигането на една нова идея, концептуализирана под наименованието „Китайската мечта“, разбирана като постигане на устойчиво развитие на КНР в перспективата на близките десетилетия. „Осъществяването на "Китайската мечта" е свързано със задълбочаване на реформата, подобряване и развитие на социализма с китайски характеристики, насърчаване на модернизацията на системата на държавната администрация при решаваща роля на пазара при разпределението на ресурсите“.(11). Цит. по http://www.zavtra.ru/content/view/pekinskaya-opera-i-kitajskij-zvezdolyot/)