/Поглед.инфо/ Третата „Промишлена“(Производствена) революция – Германската концепция

Ще се решат ли световните проблеми от „Интелигентната фабрика“?

На фона на задълбочаващата се „Глобална криза“, придобиваща формата на „Хибридна война“, която папа Франциск обяви за начало на Третата световна война, в международен план вървят и други процеси. Започналата относително самопроизволно Трета Промишлена (Производствена) революция, започва да придобива все по системно-планомерен характер. Пример за това е появилата се концепция, възприета от федералното правителство на Германия, нареченаIndustrie4.0(Индустрия 4.0). Както вече сме коментирали тази тема ядрото на тази Трета Промишлена (Производствена) революция са вече постиндустриални производствени технологии, използващи триизмерни печатни устройства, нанотехнологии и т.н.

За първи път концепцията Industrie 4.0 бе обявена на панаира в Хановер(Hannover Messe 2011) през 2011 г., като на същия този панаир се създава работна група от академични и университетски лица, мениджъри и специалисти от практиката, оглавени отSiegfried Dais от Robert Bosch GmbH и Henning Kagermann от Германската академия за наука и инженерство и висш изпълнителен ръководител на SAP AG.

През 2013 г. на Hannover Messe 2013 тази работна група излезе с доклад, представящ цялостна концепция, предлагаща формирането на иновационен бизнес модел, ориентиран към постигане на конкурентни предимства на германската производствена система. Именно този доклад бе представен на федералното правителство. Предполага се, че на основата на концепцията ще се разработи стратегия, а по-нататък и програми за изпълнение от страна на федералните власти. По този начин ще се създадат условия и мотивация на немския промишлен свят да изпълняват програмите и стратегията, така че германската производствена система да бъде един от пионерите, осъществили Третата Промишлена (Производствена) революция.

Междувременно започна осъществяването на пилотни проекти, базирани на Концепцията Industrie 4.0 такива като:

  • BMBF - водещ клъстер "Интелигентни технически системи Ostwestfalen Lippe"(BMBF-Spitzencluster„Intelligente technische Systeme Ostwestfalen Lippe);

  • Друг голям проект е проект BMBF „RES-COM“;

  • „Клъстърът на съвършенството“ - "Интегративна технология за производство в страни с високо равнище на заплащане(Exzellenzcluster Integrative Produktionstechnik für Hochlohnländer).

Конкретно казано в самата концепция се говори не за Трета Промишлена (Производствена) революция, а се използва разбирането за Четвърта Промишлена революция, като тя се вижда като етап от следния процес:

  • Първа Промишлена революция – започнала в края наXVIIIвек в Англия с използването на машини, задвижвани първоначално от силата на водата, а после и на парата;

  • Втората Промишлена революция – характеризира се с въвеждането на конвейерното производство в началото на ХХ век, задвижвано от електрическа сила(между впрочем първият конвейер е създаден през 1870 г. в кланицата на град Цинцинати в САЩ);

  • Третата Промишлена революция – осъществява се на база програмируеми логически контролери(ПЛК), т.е. автоматизация на производството на основата на електрониката през 70-те години на ХХ век. Такъв първи ПЛК еModicon084, създаден през 1969 г.

  • Четвъртата Промишлена революция, предлагана чрез Концепцията Industrie 4.0, предполагаща производство основано на кибер-физически системи -cyber-physical system (CPS), т.е. такива интегриращи компютърни устройства управляващи физически обекти.

В дадения материал ние няма да представяме подробно тази концепция, но ще споменем нейните базови параметри с помощта на ключови термини:

  • Интелигентната фабрика -Intelligente Fabrik (Smart Factory), разбирана като цялостна система осигуряваща на база информационни технологии постоянна връзка в реално време с всички заинтересувани в производството и реализацията фактори и гарантираща адаптивност, ресурсна ефективност и ергономичност;

  • Кибер-физически системи и Интернет на продуктите и услугите, включващикомпоненти и подсистеми, които са в състояние да формират самосъзнание(self-awareness), самоконтрол и автопрогнозируемост(self-predictiveness);

  • Big Data Analytics, т.е. „Анализ на „Големи данни“, изразена чрез т.нар. „6-С система“, която се състои от Connection (сензор и мрежи), Cloud (компютри и данни при поискване), Cyber ​​(модел и памет), Content/context (значение и корелация), Community(споделяне и сътрудничество), и Customization (персонализация и ценност);

  • Нов тип човешки фактор, при който от ключово значение са творчески и иновативен потенциал, способност за самомотивация и умение за самоупрвляемост.

Концепцията Industrie 4.0 е показателен и прекрасен пример за това, че развитието в съвременни условия изисква съзнателни и целенасочени усилия, т.е. не може да бъде оставено на „сляпото действие“ на т.нар. „сили на пазара“. Без наличието не просто на проект, но на мегапроект, трудно може да се съсредоточат усилията за позитивна обществена динамика. Казано по друг начин целта мотивира – държавата, стопанските субекти, обществото като цяло. При това влиза в действие тази закономерност, че колкото е по-висока целта, толкова по-високо равнище на мотивация се генерира.

Дали ние българите ще успеем да формираме наш спасителен мегапроект, на основата на който да възродим България? Или „разяждани“ от корупция и съсипвани от политиката на нашенски „лидери“, както и от „подкрепата“ на „съюзници“ и „приятели отвън“, и в крайна сметка „изяждани“ от демографската катастрофа, гледайки тъпо и дебилно като говеда в кланица, кротко ще изчезнем като нация и държава в рамките на ХХIвек?