/Поглед.инфо/ Предложеният материал разглежда сложната и противоречива геостратегическа ситуация, породила т.нар. „Бежанска вълна“ от регионите на Близкия и Среден Изток, Северна и Тропическа Африка в ЕС. В тази връзка се прави опит да се изяснят първопричините за създаденото положение, както и да се покажат обстоятелствата във връзка с позицията на ключови фактори на ЕС по отношение на тази т.нар. „Бежанска вълна“, изразена чрез т.нар. „европейски хуманизъм и толерантност“.

Въведение

Проблемът с геостратегическата ситуация около т.нар. „бежански вълни“ безспорно е важна и животрептуща тема. Причината е не само в това, че тези „вълни“ оказват днес значимо и определено негативно въздействие върху обстановката в Европейския съюз (ЕС). Следва да се каже, че това въздействие е в още по-широк географски план, включващ Близкия и Среден Изток, Северна и Тропическа Африка и преди всичко Източното Средиземноморие. Същото това въздействие може да се предполага, че ще има не само краткосрочен ефект. При това този ефект в бъдеще ще има още по-сериозни геополитически и геоикономически измерения.

Основна цел на предложения материал е да се представи от една страна нашето виждане за първопричините за създаденото положение, което обозначаваме с термина „геостратегическа ситуация“. От друга страна целта е да се изяснят някои важни обстоятелства във връзка с позицията на ключови фактори на ЕС по отношение на „бежанската вълна“. Именно такова обстоятелство е т.нар. „европейски хуманизъм и толерантност“, разбирани като специфичен неолиберален, разрушителен за националната държава формат на мултикултурализъм.

Тези цели се постигат чрез следните задачи, структурирани в основните раздели на разработката:

1.“Стратегията на хаоса“ като определяща характеристика на текущата геостратегическа ситуация в глобален план;

2.“Бежанската вълна“ като компонент на „Стратегията на хаоса“ на фона на т.нар. «европейски хуманизъми толерантност» .

Ключови методологически подходи използвания в предожения материал са следните:

  • Системно-структурният подход, съгласно който изследваният феномен се разглежда като система, съставена от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло, но подчинени на определена схема, т.е. структура на взаимоотношенията между тези тях;

  • Геополитически и геоикономически подходи – последните разглеждат политическите, социално-икономическите и социо-културните процеси през призмата на конкретната специфика на сформирани уникални взаимодействия, детерминирани от географско-природната среда;

  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството.

Тези подходи ни позволяват не просто да се проследи и анализира динамиката на събитията, но те позволяват да се синтезират определени изводи, на основата на които да се прогнозират вероятните перспективи на разглежданите процеси.

1.“Стратегията на хаоса“ като определяща характеристика на текущата геостратегическа ситуация в глобален план

Създадената в текущия момент геостратегическа ситуация е резултат на глобална динамика, стартирала в началото на 90-те години на ХХ век. Именно тогава се реализира събитие, което бе наречено от текущия президент на Руската федерация В.В. Путин „най-голямата геполитическа катастрофа на ХХ век“, а именно разпада на СССР. В резултат на този разпад се сложи край на двуполюсната система на геополитически и геоикономически взаимодействия, характеризираща се с противопоставяне и конкуренция между“PaxAmericana”и „PaxSovietica”. В резултат на това възниква нова геостратегическа ситуация, която бе обявена в средствата за масова информация като начало на «глобализацията». Следва да кажем, че т.нар. «глобализация» е процес древен, колкото и човечеството. В случая става дума за негов нов етап, който се характеризира с опита да се наложи т.нар. «система на американски глобализъм». В тази връзка американският «кремлинолог» Френсис Фукуяма, обяви «края на историята».

Проблемът е, обаче, в това, че тази система на американски глобализъм, още не установена напълно, започна да „куца“. Създадена да обслужва преди всичко интересите на глобалния капитал с американски произход, подчинена на неговия стремеж за максимизация на печалбите тя започна да създава един деформиран свят в много измерения, който започна не просто да се пропуква, но да се руши:

  1. В икономически и геоикономически план – ориентираните към максимизация на печалбата стопански субекти на американския глобализиран капитал се фокусират върху дейности и зони, които са източник на свръхпечалби, а именно:

  • Вместо производство игра на фондовата борса, при което вместо класическата формура на капиталистическа печалба „пари – стока – пари прим“ се премина към формулата „пари – ценни книжа – пари прим“;

  • Износ на производството от САЩ в страни с ниска цена на работната ръка, благоприятен климат и относително добра образователна система - Югоизточна Азия и най-вече Китай;

  • На практика частната институция – Федералната резервна система (ФРС), емитираща щатския долар, след така наречения „Шок на Никсън“ прекратява възможността доларът да се обменя срешу злато. След въвеждането на „Рейгъномиката“, т.е. на неолибералния стопански модел, пакетиран в неоконсервативна политическа опаковка, в САЩ започва компенсиране на създаващите се дефицити на държавата, местните власти, корпорациите и домакинствата за сметка на емисия на долара.

В крайна сметка всичките тези процеси инициирани от целите и интересите на глобализирания американски капитал водят до многомерни резултати с негативни последствия за самите САЩ, а именно:

  • Екстремна деиндустриализация на Щатите като при това КНР се превръща в световна работилница. През ноември 2014 година Китай по брутен вътрешен продукт (БВП) изчислен по паритет на покупателната способност(ППС) надминава САЩ;

  • Съединените Щати създават огромен дълг като само държавният надхвърля 19 трилиона долара в началото на 2016 година. Общият дълг на САЩ - държавен, на местните власти, корпоративен и на домакинствата, е повече от брутния продукт на света за една година, т.е. над 65 трилиона щ.д.;

  • САЩ стават държава, която живее на чужда сметка – при дял в брутния продукт на света по различни изчисления – 18% по ППС и 22% по официален обменен курс те потребяват от 36 до 40% от световното потребление. Това е възможно тъй като щатският долар е световната резервна валута.

2.В политически и геополитически план, включително военно-политически такъв – през 90-те години на ХХ век в пика на своята доминация, а и по-късно Щатите и тяхните съюзници проведоха редица войни и бойни действия по „демократизиране на света“ по начин, който определено настрои значителна част от световното обществено мнение срещу тях. Особено важен момент в тези ходове и действия на САЩ придоби „доубиването“ на Русия. Както заяви навремето по този повод Збигнев Бжежински „Новият световен ред ще се строи срещу Русия, на руините на Русия и за сметка на Русия.“ Новият руски „елит“ почти две десетилетия се опитваше да се убеди сам, че ще може да се „интегрира“ на относително равноправни условия в глобалния елит, воден от англо-американската върхушка. Но събитията по света му дадоха ясен знак, че това са илюзии. Тогава стана това, което стана ... Крим, Сирия...

Оказа се, че РФ успя без да вдига шум да изпревари Щатите в рамките на текущата спирала на превъоръжаване. Щатите се излъгаха като отписаха Русия. Оказа се вярно това, което китайците казват за Русия, че това е страна на изненадите. Изстрелването на крилатите ракети „Калибър НК“ от Каспийско море огласи, че Русия се завръща като глобален играч...

Още преди това стартира процес на консолидиране на сили, които не желаеха да възприемат еднополюсния свят, около Китай и Русия, т.е. започна създаването на т.нар. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР. Времето „заработи“ за тези сили...

Междувременно още преди да настъпят споменатите по-горе събития „Империята отговори на удара“. Т.е. в отговор на относително си отслабване, което сами си причиниха, САЩ реагират със „Стратегията на хаоса“ или по-точно „Стратегията на управляемия хаос“. Като използват проблеми, слабости и конфликти, които никога не са липсвали и не липсват и днес в отделните държави и международни отношения, те ги „раздухват“ в максимална степен. И тогава, когато припламват различните огньове на хаоса тук и там, Щатите ще са онзи „сияен храм на хълма“, към който ще тръгнат да бягат финансовите потоци. И САЩ ще се спасят от задаващия се банкрут...

В този смисъл ако може да изразим днешната геостратегическа ситуация с един израз, то той трябва да бъде „Опит за налагане от страна на глобализирания американски капитал на „Стратегията на управляемия хаос“.

2.“Бежанската вълна“ като компонент на „Стратегията на хаоса“ на фона на т.нар. «европейски хуманизъм и толерантност»

Т. нар. „Бежанска вълна“ представлява изключително комплексен, нееднозначен и вътрешнопротиворечив процес. През 2015 година огромни маси хора от Близкия Изток, основно от Източното Средиземноморие, т.е. Сирия, но и от Средния Изток – Ирак и Афганистан, а също така и от Северна и даже Тропическа Африка, се устремиха към богатите страни от Шенгенската зона в Европейския съюз.Този миграционен процес се характеризира с няколко важни момента:

  • Практически едновременното «вдигане» на голям брой от хора;

  • Несъмнено една част от участниците в т.нар. «Бежанска вълна» са прогонени от хаоса на гражданските войни, обхванал страни като споменатите вече Ирак, Афганистан, Сирия и Либия. Естествено не бива да се забравя, как бяха започнати тези граждански войни. Зад всяка от тях стърчат «ушите на Запада», а още по-точно на САЩ;

  • Но една друга не по-малко значителна част от т.нар. «бежанци» са млади мъже, разполагащи със значителни средства, а също така с модерни мобилни апарати. Те трудно биха били заподозрени в това, че са жертви на граждански войни. Даже и да имат някакво отношение към тези войни по-скоро бихме ги причислили не към жертвите, а към зачинателите, подстрекалите и насилниците в същите тези войни, т.е. това са представителите на радикалния ислям, на панислямистки терористични кръгове;

  • Съществува и трета част, идващи от страни, където няма граждански войни и които може да наречем банални икономически имигранти.

Както факта на това внезапно «бежанско» изригване, така и наличието на гореспоменатата втора «бежанска група» създават напълно обосновани съмнения, че зад т.нар. «Бежанска вълна» стои до голяма степен манипулирано явление. Съществува крилатият въпрос «Quid prodest?», т.е. «Кому е изгодно?». На фона на дълбоката криза на системата на «глобализма», т.е. на «глобализацията по американски», навярно няма да сме далеч от истината, ако определим «бежанското явление» като важен компонент от «Стратегията на хаоса» провеждана от САЩ. Несъмнено САШ и Западна Европа са съюзници, но едновременно с това и конкуренти. Дълбочината на системната криза, обхванала Щатите ги кара да действат съгласно крилатата фраза «Боливар не може да носи и двамата» (Изразът „Боливар не можи да носи и двамата“ (англ. Bolivar cannot carry double) идва от известния разказ на О.Хенри „Пътища“ (англ. Roads We Take), публикуван за първи път в сборника „Кръговрати“ » (англ. The Whirligigs), публикуван от издателство „Doubleday, Page & Company“ през 1910 год. Изразява ситуация, когато двамата герои на разказа са с един кон, при което първият герой убива втория, тъй като конят не може да носи и двамата.)

На фона на тази т.нар. «Бежанска вълна» ставаме свидетели на странно явление. Ръководителите на редица европейски страни, които вече се «задъхват» в невъзможността си да се справят с огромния поток от хора, част от които понякога демонстрират, меко казано, изключително нетолерантно поведение към гражданите на приелата ги страна, към традициите и ценностите на същата, продължават да призовават към необходимостта обществото да се отнася с «хуманизъм и толерантност». В основата на тази призиви е една цялостна идеология, наречена «мултикултурализъм», която не може да не се признае, че е успяла да «зомбира» определена част от населението на европейските страни.(«Мултикултурализъм» е понятие, с което се описват общества, в които съжителстват много на брой различни култури без една от тях да е господстваща или поне преобладаваща. Точно по този белег се отличава от културния плурализъм, който предполага заедно с господстващата или поне преобладаваща култура да съществуват в обществото и други култури, които обаче да не противоречат на установения от господстващата култура социално-правов ред.(Вж. в Уикипедия, последно влизане 26.02.2016 г.)

Тази «мултикултуризирана» насилствено ислямизирана Европа днес се задушава от масовата миграция. Като се имат предвид демографските тенденции в този регион може да се прогнозира вероятността, че културата и традиционните ценности в Европа ще бъде стъпкани и разрушени. Определено трябва да си зададем въпроса какво стои зад тези «странности» на водещи ръководни кръгове на европейски държави и общества, кой налага разрушителната за тези общества идеология на мултикултурализма, чий интереси са в дъното?

С началото на «глобализацията», която определено е в интерес на най-едрия капитал, основно с американски, но също така и със западноевропейски корени, ставаме свидетели на атаката срещу националната държава. Един от инструментите на тази атака е мултикултурализма, чрез който размивайки националното самосъзнание се подриват основите на националната държава.

Тук ще отбележим, че националната държава в една или друга степен е длъжна да изразява интересите на една по-значителна част от социалните слоеве и групи на обществото, което представлява. Но подобна позиция на националната държава определено влиза в остро противоречие със стремежа на глобализирания едър капитал за максимизация на печалбите. Ето защо „Картаген трябва да се разруши“! („Картаген трябва да се разруши“ (на латински: Carthago delenda est) е ораторска фраза на римския политик Марк Порций Катон Стари, консул през 195 и цензор през 184 година пр.н.е. В последните години на Пуническите войни, Катон винаги завършвал речите си в Римския сенат с тези думи „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши.“ (на латински: Ceterum censeo Carthaginem esse delendam), дори когато в речите му не става дума за Картаген. През 146 пр.н.е. Картаген е разрушен от римляните след края на Третата пуническа война. Изразът се използва за настойчиво искане, израз (в реторическо изказване) който бива повтарян натрапчиво, за да подтикне към някакъв вид действие.(Вж. В Уикипедия, последно влизане 26.02.2016 г.).

Фактически зад «хуманизма и толерантността» на редица европейски ръководни кръгове стоят интересите именно на този «глобализиран капитал». По този начин наблюдаваме странния и противоестествен синтез между част от европейските управляващи кръгове и носителите на панислямистки и радикално-терористически възгледи, които, както стана вече ясно, са немаловажен компонент на т.нар. «Бежанска вълна».

Вместо заключение

Вместо заключение ще се опитаме да направим кратка прогноза. Ако политиката на управляващите европейски кръгове не тръгне в посока на реализъм и адекватност най-вероятно експанзията на мигрантите ще стане питателна среда за масова проява на ксенофоби, расизъм, нацизъм и фашизъм в най-крайни екстремни форми. Всичко това така може да завихри «Стратегията на хаоса», че резултатите да бъдат най-трагични не само за европейските страни, но и за света като цяло.

А може би и това е една от целите на «Стратегията на хаоса»?