/Поглед.инфо/ Сингулярност – условия, при които досегашните модели и представи губят възможността да бъдат използвани, както и да функционират, и започва нещо принципиално ново.

Днес, в условията на продължаващата т.нар. „Глобална криза“, продължаваме да се питаме какво представлява тази криза? Кои са нейните ключови фактори? Няма ли тази криза да се превърне не просто в катастрофа, но в глобална катастрофа?

Така или иначе става ясно, че се намираме в една гранична ситуация, в „зона на здрача“, при което досегашните ни представи и модели губят възможността да бъдат използвани и да функционират. В преддверието сме на нещо принципиално ново. Т.е. светът стигна до точка на «сингулярност». Нашата цел в дадения материал - да помислим за «новото», за възможните бъдещи алтернативи.

За понятията „криза“ и „катастрофа“, както и за „Глобалната криза,“ и технологическите параметри на същата

За понятията „криза“ и „катастрофа“

Понятието „криза“ е характерно за т.нар. „комплексни(сложни) системи. То се тълкува като нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържа в себе си опасността от разрушаване или разпад на системата. Но, от друга страна, кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да се насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.

Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока, се стига неминуемо до следващата фаза – фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата.

Днешната „Глобална криза“ – що е то?

Днешната криза има изключително важен параметър, който доказва глобалния й характер. Става дума за прекратяване на възможностите за растеж на доминиращата индустриална технологическа парадигма.

Едновременно с това все още не са се формирали напълно условията за изграждане на нова технологическа парадигма. Сред причините за което са недостатъка на инвестиции за широко внедряване на базисните технологии на тази нова технологическа парадигма.

Технологическият фактор

Без да изпадаме в „технологически идиотизъм“(т.е. да смятаме, че социалните проблеми ще бъдат решени чрез технико-технологически решения), може да заявим, че главен фактор на текущата засилваща се стратегическа неопределеност и нарастващ хаос са не толкова резултат от различните конфликтуващи помежду си геополитически стратегии, както и от геоикономическите промени, колкото от това, което навремето полският фантаст Станислав Лем нарече „сума на технологиите“.

Съгласноконцепцията за технологическите вълни в Индустриалната епоха, базирана на идеите на руския учен Николай Кондратиев, за дългите цикли в икономиката, може да се говори, че от началото на Индустриалната епоха са се осъществили пет вълни. Днес ние сме в низходящата част на Петата технологическа вълна.

Фактически човечеството е пред нова - т.нар. шеста технологическа вълна. Последната, по мнението на мнозина изследователи, ще даде началото на нов тип технологическа парадигма на развитие, заменяща Индустриалната цивилизация с това, което днес се нарича, навярно не много точно, „Информационна епоха” или „Информационна цивилизация”.

Като ядро на същата са такива направления като нанотехнологиите - наноелектроника, нанофотоника, наноматериали, наносистемна техника и нанооборудване, новата енергетика и енергийни източници, новите агро и биотехнологии, хуманитарните технологии, информационните технологии, интелектуалните технологии, социалните и организационните технологии.

2. Бъдещето през призмата на новите технологии - въпросите и предизвикателствата?

Шестата технологическа вълна

«Шестата технологическа вълна» — това е масово, тотално, системно, широкомащабно развитие на «постиндустриални технологии« - биотехнологии и генно инженерство, интелектуални информационни мрежи, т.нар. «Големи данни», свръхпроводници, нанотехнологии, мембранни и квантови технологии, фотоника, микромеханика, термоядерна енергетика(като т.нар. CFR - compact fusion reactor, т.е. „компактен термоядрен реактор на Локхийд), екологически чиста энергетика(Е-САТ на Андрея Роси), масово производство на основата на «3-Д принтери», т.е. «триизмерни печатни устройства».

Появата на реактори за „горещ“ и „студен синтез“ означава такива генератори на енергия, които се характеризират като:

  • Относително нискостойностни като устройства;

  • Компактни и мобилни, за разлика от ядрените енергетични устройства;

  • Използват неизчерпаеми енергийни източници.

Съответно нанотехнологиите, биотехнологиите, нанобиотехнологиите, новите информационни технологии и т.н. формират възможности да се направи преход от парадигмата на ресурсните ограничения към формата на иновационната свобода.

NBIC–конвергенцията

Синтезът на сумата от тези технологии създава синергията на това, което днес се нарича квантов компютър, т.е. изкуствен интелект. Казано с други думи, формирането на т.нар. нано(N)-био(B)-инфо(I)-когно(C): NBIC–конвергенция.

 

3.Има ли решения на „Цивилизационната криза“?

Настъпващият преход, новите „постиндустриални технологии“ поставят много ключови предизвикателства и въпроси пред човечеството, които може да изразим чрез термина „Цивилизационна криза“. Параметрите на тази криза може да изразим по следния начин:

  • Доколко могъщи политически, финансово-икономически, социо-културни и прочее фактори и сили, свързани с досегашния цивилизационен модел на развитие, са готови да отстъпят място на новата цивилизационна парадигма?

  • Може ли въобще да се установи баланс между потока от иновации и изискванията за Homo creativus, т.е. „Човек творчески“ от една страна и консервативните, инертни социално-политически структури и маси, първите от които са в състояние на системна криза, а вторите са далеч не просто от това да са творчески личности, но и от желанието да станат такива?

Формира ли се пост-човечество?

На фона на тези нови технологически парадигми стартира формирането и на нови идейно-светогледни парадигми, отричащи както „традиционните ценности“, но така също и „хуманистическите идеали на модерна“. Т.е. започна да се говори за нуждата от създаване на „пост-човек“. Този пост-човек се вижда като такъв, освободен от „оковите“ на досегашните „традиционни ценности“ и „идеалите на модерното време“, а именно:

  • На първо място - тези на семейството и морала – съответно имаме ценностите на „гендерната теория“, съгласно която има не два пола мъже и жени, но най-малко седем – гейове, двуфазни, травестити и т.н.;

  • На второ място, на родолюбието и патриотизма – какво значение има къде живееш и какъв си, родината е там, където печелиш най-добре и имаш възможност да потребяваш най-много. „Пост-човекът“ е „свободен атом“, а не „звено“ от верига, идваща от миналото и отиваща в бъдещето. Съответно пост-човекът няма никакви нито морални, нито някакви други задължения към територии, история и т.н.;

  • На трето място, на хуманизма - някои от „идеолозите“ на „постиндустриалното бъдеще“ започнаха да говорят, че новата „пост-човешка цивилизация“ не се нуждае от огромна част от човешката „биомаса“. При новите технологии тя е излишна. Стои въпросът за това как тя да бъде съкратена 2-3 и даже 4 пъти, предвид това, че използва дефицитни невъзобновяеми ресурси и създава екокриза.

 

Край на човечеството в съвременните му размери или край на текущия социо-икономически формат?

Несъмнено решения за цялото човечество трябва да се търсят. И тези решения, опирайки се на технологическа платформа, в никакъв случай не могат да бъдат нито технико-технологически, нито производствено-икономически, а само социално-политически.

След като общественият формат, при който максимизацията на собствената полза, разбирана като финансова печалба, е ключова цел на функционирането не само на стопански структури, но и на социални единици, влиза в непреодолимо противоречие със самото човечество, то трябва да се смени формата, а не човечеството.

Трябва да се изгради обществен формат, който да има за своя цел не финансовата печалба, а социалната ефективност, основана на максимизация на творческо-хуманистичния потенциал на всеки един член на обществото.

Относно позитивната алтернатива за България

Протичащата социо-демографска, социо-политическа и социо-икономическа катастрофа на съвременна България поставя въпроса дали страната ни като държава и нация ще остане да съществува до края на ХХIвек. България определено може да бъде описана с термина на английски език «failed state“, т.е. „провалена държава“. За нашата Родина, намираща се в обстановката на „разпад“ – демографски, социо-културен и прочее, навярно описването и с такъв термин е напълно на място. На фона на всичко това е редно да си зададем и друг въпрос, който за някои може да прозвучи като фантастичен или като такъв от серията на „теорията за конспирацията“ - дали не сме обект на експеримент, опитна лаборатория за това как ще работи проектът „Пост-човечество“?

Несъмнено следва да се търси позитивна алтернатива на тази все по-забързваща се национална катастрофа. Тази позитивна алтернатива може да бъде само една – формиране на нов цивилизационен модел на развитие. Но всичко това следва да започне с една „Духовно-интелектуална революция“. И ако геополитически и прочее фактори са извън силите за въздействие на една такава малка величина като България, то „Духовно-интелектуалната революция“ е нещо, което зависи най-вече от самите нас като страна и народ.