/Поглед.инфо/ През последните години на фона на опустошението, което се извършва спрямо културния дух на българина нерядко може да се чуе, че кризата на българската култура била в липсата на пари.Едва ли може да се оспорва, че колкото и да е идеална една сфера, каквато е културата, то и нейните деятели трябва да се хранят и без хляб не могат. Пък и съвременната култура действително иска финансово осигуряване. Навярно вече безвъзвратно е отминало времето на бедния гений, който създава шедьоври с мизерни средства. Което пък не означава, че там където са хвърлени много пари, несъмнено се ражда култура. Така или иначе културното развитие иска своята лепта. Народ и държава, които не могат или не искат да дадат тези пари са обречени на бездуховност. Една нация живее не само с материалното, но и с духа на културата и просветата, който я възвисява, слепва и скрепва. Поддържа националното самосъзнание и самочувствие, ражда амбиции и стремежи, формира волята и за развитие и съвършенство.
Но дали основният проблем на българската култура е в липсата на средства. Без да омаловажаваме факта на липсата на финикийски знаци ще изразим мнението, че има по-силна и страшна болка. В лицето на една част от елитните “културтрегери” ние виждаме ясно една страшна зараза. Заразата на либералния индивидуализъм. Чрез него се правят опити да се “зомбират” умовете, както на творците, така и на народа. Да се забрави онова, което крепеше и все още крепи българската култура, което е нейното ядро и живец. Това което споява обикновения човек от народа с твореца и предизвиква народната любов към плодовете на българската култура. Това нещо е “народността”, т.е. умението да си близко и заедно със своя народ в радости и огорчения, в празници и беди.
Параметрите на чудното свойство на народността са във вярното следване от страна на българските творци още от Ботийова и Вазова, през Алеко, Яворов, Гео Милев, Смирненски и Вапцаров, та чак до Пеньо и Хайтов на принципите на социалното съчувствие и социалната справедливост. Затова гениите на българската душевност винаги са били недолюбвани от чорбаджии, султански мекерета, нувориши, магнати, мракобесници, фашисти, монархисти, номенклатурни и “демократични” властници, от мутрите и “новите българи”. Но именно с духа на социалното съчувствие и социалната справедливост, солидарността и социалния хуманизъм те бяха близко до своя народ, обичаха го, бяха и са обичани. С него те на практика съградиха темелите на съвременната българска духовност и държавност.
Днес, обаче, се правят опити не само принципите на социалната справедливост, но даже на онова елементарно социално съчувствие, което заслужава всеки беден, болен, унизен, подигран, излъган, обезчестен, да бъдат изхвърлени от употреба. Неолибералният индивидуализъм и свръхпотребителство ги обяви за остарели, консервативни, демодирани, та даже, о ужас, комунистически.
Така че, не дай Боже да ги изразиш устно, та камо ли на писмо. В крайна сметка обявената от неолиберализма универсална свобода на човека се оказва свободата на Богатия, на Силния, на Здравия да обижда, подлизурства, унижава, обезчестява, експлоатира и даже да убива, но под лозунга за правата на човека и демокрацията без граници, установявани с помощта на крилати ракети и безпилотни летателни апарати.
Нашият народ има едно много вярно чувство в това отношение, което е изразил и чрез средствата на българския език – думите „свобода“ и „свободия“, та даже и в малко един по-друг вариант – „слободия“. Тези термини изразяват две не просто различни, но противоположни същности – за „свободата“ се умира, а от „слободия“ се преяжда.
Такава една свобода на обявената в култ свръхиндивидуалност е на практика легитимиране на робството на многото онези, които не просто нямат ноктите и зъбите на Хищника, но не притежават, а и не биха искали да имат сърцето на Антихриста, на Сатаната, на Луцифера. Такава духовност ражда цинизъм и бездушие Тя е равносилна на духовно проституиране. Случайно ли е това, че на кино и теле-екрани, на театрални сцени и естрадни подиуми върви в параден марш шествието на порнографията и насилието, на цинизма и пошлостта, на “непукизма” и подлостта.
Именно затова днес ставаме свидетели не просто на криза в българската култура. Проповядването и насаждането на ценностите на неолибералния индивидуализъм, т.е. зооегоизма предизвикват криза на българската духовност. Всичко това разцъфтява и се финансира от разни чужди фондации, върви по различни задокеански проекти за да забравим своите корени, “бащин дом и майчина милувка”, да се примирим и превърнем в безропотни роби на Новия Световен ред.
“Копнем” ли, обаче, в съдържанието на горните ценности ще открием нещо познато. Същото, което навремето бе громено от онзи, който на връх Околчица изгоря в името на Българската Свобода, за освобождението от това, което сега както ни уверяват същите тези носители на “либерални” прозрения, било “османско присъствие”. “Богат е казват, па го не питат, колко души е изгорил живи…”
”Нищо ново под слънцето” са казвали древните елини. И все пак има нещо ново в проповядваните днес от духовните внуци и правнуци на чорбаджии и Кириак Стефчовци принципи. Сегашната им философия и ценностна ориентация са поръсени не с анадолски сминдух. Подправките са американски, а физиономията им е глазурирана като американска поничка.
Е, вярно, че се чувства и възкиселката миризма на Байганьовите чорапи. Но не е само миризмата. Той зримо присъства в лицата на бивши партийни величия, превърнали се днес в едри неокапиталисти, на бивши “дисиденти”, станали сега необуздани властници и корупционери, в поведението на преките си “унучета”, обладани от реституционни и рентиерски страсти и въжделения.
Ами политическият ни и вестникарски “елит”? Няма ли го там Бая ти Ганя?
Преди известно време “водещите” ни политически ежедневници се проявиха с разни откровения: “Алчни старци изпълзяха на припек” – дуднеше с омраза и презрение бившата “Демокрация”. “Самоубийствата – хит на годината” – отговаряше му със същия цинизъм “социалистическата” “Дума”. И това на фона на бавната, безкръвна и безмълвна екзекуция на България, намаляваща тогава всяка година с по 50 000 свои чеда. Днес тази цифра вече нарастна на 80 000 на година...
Но кой ли ти мисли за българския народ, т.е. за отрудените и осиромашели хора. Има къде, къде „по-важни неща“.... Ето, нашите „любими“ БиТиВи и „Нова“... С какво умиление показваха как един „млад, красив и богат“ европейски протестър бил окървавен в „битката“ с полицията... Но никакво внимание към онези шест човека, които се самоубиха чрез самозапалване... „Абе какво да ги правиш, лузъри!!!“
Даже един жив литературен класик (не, няма да споменавам името му, защото го уважавам много, но не приемам сегашното му мнение) заяви публично, че видите ли едни „черногледци“, говорили, че българската нация се свършвала... Не било така...! Ех, де действително да бяме „черногледци“ тези дето говорим за демографската катастрофа на България като угроза, която да доведе до историческото небитие за нацията и държавата ни... Нека ни наричат „черногледци“, няма страшно. Страшното е ако се окажем не просто алармисти, но прорицатели!!!
Но нашият т.нар. „политически елит“ нехае! Бившият „социален“ президент и днешен лидер на АБВ Първанов в първия си президентски мандат обеща, че ще събере експертна група за разработка на „Демографска стратегия“. Мина и първи, и втори мандат, но тая стратегия не я видяхме, нито чухме... За днешния ни президент какво да говорим.., той човекът в предишния си живот бил „ирландска пастирка“(!?), какво да искаш от него....?
Политическите партии и лидери ли да питаме..? Бат’ Бойко? Ами той си го каза откровено човекът – „лош матр’ял“ са българите, какво да ги мислиш...
За другите въобще не ми се иска да коментирам....
Е-е-ех, бедни, бедни български народе! Няма ли да се намери една българска лира, един творец роден на твоята земя, от майка българка, ял от хляба ти, който да намери за теб едно добро слово за утеха и друго за защита? И тук не става дума за сиромахомилство. Българинът не е “сиромах”. Той има богатството на своите ръце и силата на своя ум. Но той има нуждата от подкрепата на своята интелигенция, на своите творци и на своите държавници за да се освободи от “черната магия” на неолибералната прокоба, за да почувства силата си и да вземе съдбата си в своите ръце. Вярваме, че все още гори огънят запален от гигантите на българската духовност. Защото угасне ли той, ще се изпепели българското съзнание, ще се изгуби и народът ни, а българската интелигенция ще стане никому ненужна...
