/Поглед.инфо/ Войната в Украйна е световна война. Затова за нея трябва да се говори, като се доизказват изреченията и с уточняват понятията, преди да се формулират оценките и изводите.
Колкото и пропагандата на участниците в тази световна война да се напряга, за да се чува само нейният глас, а всички останали гласове и мнения да се заглушават и скриват, груба грешка е световната война да бъде оценявана едностранно и анализирана като вестникарски спор и кавга между мразещи се и изнервени хора.
Световната война изисква повече усилия и привеждане на повече конкретни причини за нейното започване и поддържане, за хода й и за съотношението на силите. Тя не боже да бъде изчерпана като агресия, териториални претенции, икономически амбиции. Ако сведем аргументите си до тези няколко формулировки, значи да обречем събитието на неразбиране, а тогава напразно ще дирим възможности да го доведем до мирен и справедлив завършек.
Световната война винаги е война между великите сили.
Великите сили въвличат на своя страна или обявяват за свои врагове и противници намиращите се в техните зони на влияние или успяват да съблазнят държави, които виждат в съучастието си на страната едната или другата сила бъдеща облага или ревизиране на извършена срещу нея несправедливост.
Тези неща, повтарям, трябва непременно да се имат предвид и да се анализират внимателно, задълбочено и поне малко от малко добросъвестно, а не пропагандно. Световната война не е шега работа и ако продължи повече от необходимото заради промяната в първоначалното съотношение на силите, може да навреди в почти еднаква степен на всички. И така да създаде непреодолими трудности в бъдеще на всички.
Най-важната причина, поради която избухва и се води една световна война, е преразпределението на света или слагане край на този процес при достатъчно проявени и изявени реалности, които доказват, че човечеството е различно, светът е друг, други са лидерите, водещите икономики, армиите, въоръженията. Дори и стандартите и качеството на живота във великите воюващи държави. Светът не може да се преразпредели и пренареди по мирен начин. Може донякъде, но не изцяло и окончателно. Световната война е последното доказателство и крайният аргумент в подкрепа на водещите тези на воюващите държави, заради които е започнала войната.
Винаги идва моментът, в който точните определения са задължителни, а признанията за допуснати грешки или недооценяване принудителни. Иначе последствията ще надхвърлят реалните резултати и ще се очертае напълно различен от предвиждания преди войната свят. Но в крайна сметка всяка велика сила постъпва според истинския мащаб на онова, което е. В такива моменти се вижда кой може да бъде на висотата на реалностите и да се постави на точното място вътре в тях. И кой действително е велика държава и кой сателит или обикновен съюзник.
Оказа се в тази война, че двете най-велики държави днес, измежду пряко участващите и направляващите я, са Русия и САЩ! САЩ вече разбраха в какво са въвлечени и каква трябва да бъде ролята им в конфликта. Те провокираха войната и ръководеха (най-малкото политически, но не само), но поради неадекватната им администрация и нескопосната си пропаганда едва сега осъзнаха своето величие и роля в света. Но видяха и то отчетливо, че такава роля вече изпълнява и Русия. И че ще стане по-лошо, ако не признаят тази реалност и не влязат заедно в нея.
Поведението на западноевропейските велики сили след рязката смяна на поведението на САЩ показа, че Западът не е повече от възможен сателит, макар че се опитва да демонстрира самочувствие на нещо повече, на не и равнопоставен съюзник. Ако бяха равностоен съюзник, нямаше да се шокират от рязката промяна, защото би трябвало да познават САЩ и да предвиждат всяка тяхна реакция. Обаче се изненадаха и се държат неадекватно и обидено. Не осъзнае ли Западът какво се случва и кой кой е днес, САЩ сами ще преминат тънката линия, разделяща миналото от настоящето, и ще го поставят на мястото му. Тогава съюзът им с Русия и Китай ще е съвсем естествен и логичен.
Западът по-скоро инстинктивно отколкото с разума разбира (макар и не съвсем), че неговото време изтича и че новите реалности му отреждат позиции, с които той не е свикнал. Поради това и нервничи. А няма лидери от висок клас, за да изработят стратегии за развитие и да проявят адекватно поведение. Те дори са стигнали до там да си вярват, че САЩ не могат без тях и затова ги заплашват, че ще скъсат отношенията и ще се откажат да бъдат техни съюзници и партньори. Не е за вярване, че падат толкова низко и стигат толкова далеч, че губят ума и дума и се обричат на провал и неизбежен крах.
Как иначе да обясним реакцията им на решението на американския президент за започне преговори с Русия, да разговаря по телефона с руския президент и открито да заявява недоволства от Украйна. Но американският президент вижда, че войната, в която неговата държава участва, върви към нежелан край, а няма никаква възможност ходът й да бъде променен. И понеже е президент на велика държава, за него е очевидно, че загубите на САЩ са много повече и по-трудно възстановими – особено загубите на престиж. Такива са и загубите на Европа, но нейните лидери си въобразяват, че все още са способни да получат компенсация и да заемат отново обичайното за нея място. Обичайното им място вече е другаде и ще се наложи бързо да свикнат с него.
Новите отношения между САЩ и Европа напомнят една народна мъдрост: “Когато камъкът удари яйцето, тежко на яйцето. Когато яйцето удари камъка, тежко на яйцето”. Да не уточнявам кой е камъка и кой яйцето. Европа днес е в подобна абсурдна диалектика. Тя дотолкова е изгубила своите качества, че дори не е в състояние да съобразява каква е обстановката около нея. Вживяла се е да бъде яйцето, което ще удря по камъка, ала не вижда какво става с нея. Тя си мисли, че САЩ ще се стреснат и ще поискат прошка.
САЩ обаче няма да се стреснат и ще е най-добре яйцето да престане да се бие с камъка.
Европейската глупост се е прилепила и върху Украйна и тя вече е станала напълно неузнаваема. И тя е същото яйце, което удря в изнемога камъка и вярва, че му причинява болка. За САЩ обаче е много по-лесно да пожертва Украйна отколкото Европа и да се отърси от задължението да спасява неспасяемия. Подтиквана от държавите от Европейския съюз Украйна продължава да се огласява, че е жертва на “руската агресия”, а не на политиката на тези, които я подкрепят и осъждат на гибел. Това твърде много усложнява геополитическия конфликт и прави почти невъзможно Украйна и Европа да излязат от тази война с ненакърнено достойнство и без материални и териториални загуби. Още повече че светът променя своята конфигурация и това дава предимство на други интереси. Може да се предвиди кой ще заеме мястото на привилегированите...
Както личи, Европа и особено Украйна (а и България) не съобразяват какво се е случило, накъде вървят международните дела и как се преустройва света. Това несъобразяване обаче ще им струва скъпо.
В такива исторически моменти за всяка държава и народ е важно колко държавниците и политиците им са разумни, съобразителни, точно оценяващи рисковете. Те трябва да съобразяват за кого ще е по-тежко, ако камъкът удари яйцето или яйцето камъка.
Поне това трябва да знаят. Поне това!
