/Поглед.инфо/ Новата епоха вече се установява, но тя постепенно ще се показва на хората, ще обсебва съзнанието им и ще ги обвързва с нови изисквания, правила, норми, закони, критерии, ценности. И ще променя все по-интензивно начина им на мислене, за да ги превърне в един момент в нови хора.

Нов ще е и светът!

Това означава, че вече е започнала гигантска и радикална трансформация на световното устройство. Следователно ще се оформят нови велики сили, които ще определят хода на времето. Ще започне (дори вече е започнало) ново разделение на зони на влияние между великите сили, което ще оформи и нова глобална система в международните отношения.

Светът ще се организира и управлява по нов начин и от нови субекти и фактори, които ще наложат, без съмнение нов ред с нови правила на функционирането му. Най-точната дума, която означава протичащия в момента в целия свят процес, е революция. Революцията е глобална, засягаща цялото човечество и е обективно явление, което не може да се отмени, нито да се забави ходът й. Началото й е, както всеки път става при революцията, разрушаване на статуквото. Това е най-болезнената й част. Често не се вижда достатъчно ясно как се разрушава статуквото – просто сътресенията са оглушителни, но обвити в спорове, съмнения, отрицания, идеологически заклинания, че всичко ще си остана, както е било досега.

Промените постепенно ще обхванат абсолютно всички сфери на живота, икономиката, общественото устройство. Ще настъпят промени и в икономическите отношения и това най-много плаши капитала.

Но всичко ще върви по реда си – сега сме още в началото.

В началото дълбоките трансформации засягат преди всичко устройството и управлението на света. Глобалният свят се променя и скоро ще се открои новото разделение на зони на влияние, глобални съюзи, международни отношения. Процесът е напреднал и много скоро ще се очертая въпросните разположения и ще бъдат обявени изготвената от Русия и Китай Система за устройство и управление на глобалния свят. Тя ще отговаря на новите реалности – те се виждат, но е необходимо да бъдат описани и формулирани, за да стане явно статуквото и за да няма излишни спорове или неочаквани претенции на засегнатите и лишените от предишното си величие.

Непременно ще е нужно да се уточнява кои от досегашните велики държави запазват своя характер и могъщество, за да съхранят статута си. Ако го изгубят, ще се наложи да отстъпят своята зона на влияние и гласът им ще се чува по-рядко и винаги с някакви уговорки. Икономическата криза се превърна за цяла Европа в ужасяваща криза във всичките области на обществения живот. Тя отне от някои от тях предишното величие и сега ще трябва да почакаме малко, за да видим доколко видимо запазилите могъществото си държави ще преценяват състоянието на останалите.

Много се говори днес за това колко полюсен ще е бъдния ни свят. Аз мисля, че революцията, за която говорим, е революция на новото глобално устройство, в което, при промяна на икономическите отношения, рязко ще се намали силата на икономическата и военната конкуренция между държавите и военно-политическите съюзи. Затова ще бъде трудно да се говори за полюси. По-скоро ще става дума за различни центрове на глобалното устройство. Един такъв център ще координира и регулира живота в зоната на великата сила, ще отстранява възникналите конфликти, а няма да оспорва случващото се в другите зони на света.

Може да прозвучи като нелеп парадокс, но съм длъжен да изразя съмнението си по отношение кои ще бъдат тези държави, които ще определят Системата на организация и управление на глобалния свят. Логично е тези държави да бъдат най-силните икономически, политически и военно, но и най-авторитетните, които са излезли начело на света не с имперски амбиции, а защото са показали и умения да организират своите общества, нации и държави. И имат оправдано съзнание и готовност за своето величие. Защото това е истинският критерий за определяне на една държава като велика. За този критерий пише и Ф. М. Достоевски в “Дневник на писателя” за 1873 г. Той е много по-важен и автентичен отколкото всички останали, които изглежда дори по-важни. Защото се отнасят до икономическата и военно-политическата сила на въпросната държава. Но без умението да организираш държавата, както и да обединиш обществото и нацията, за да придобият те съзнание за велики, държавата може да е много богата, голяма като територия и население, равнището на живота да е много високо, а войската й да е по най-съвършен начин въоръжена и подготвена да воюва, тя е просто една държава измежду всички останали.

Великата държава трябва да излъчва постоянно стабилна и умна власт, която да управлява добре вътре в нея, но и да има авторитет в света. Властта е лицето на нацията и държавата. Щом има хора да я формират, значи вътрешните проблеми, колкото и сложни да са, все пак се решават успешно. Няма как, щом не можеш да оправиш държавата, да искаш и да ти се позволи да ръководиш целия свят.

Казвам всичко това, отнасяйки го до днешното състояние на САЩ.

САЩ без съмнение и днес са все още най-могъщата държава като икономика, въоръжение, равнище на живота. Тази държава все още разполага с механизмите, чрез които държи огромната част от света под свой контрол, та дори под своя пряка власт. Все още почти целият свят работи за САЩ, осигурява й суровини, енергия, пазари, работна ръка.

Но туморите на разложението, обхванали цялата капиталистическа система, са обзели и САЩ и вече са видни множеството метастази както върху икономиката, така и върху армията и системата на въоръжение, но най-вече върху политическата държавна власт.

След края на т. нар. “студена война” САЩ не успяват да излъчат и формират силна власт, съответстваща на статута на държавата, на нейните политически традиции и амбиции, а и на равнището на политиците и държавниците им. Много често те демонстрираха силата си, която никой не оспорва, нагло и безпощадно, за да наложат демонстративно волята си. И разрушиха държави, само защото са им възразили или не са им угодили на желанията им.

Ако властта им беше адекватна и на онова равнище, на което би следвало да е като власт на държавата САЩ, поведението й след “студената война” и особено през ХХІ век щеше да бъде по-зряло и щеше да отчете дълбоките трансформации, които вече настъпваха в икономиката и политиката. Пропуснато бе ценно време, в което можеше да се отстранят метастазите и да се отрезви властта, за да посреща новите явления и процеси в геополитиката.

И уж САЩ са могъща държава, а вече не е същата. Няма го онзи блясък, който отдалеч се виждаше и който стъписваше и подчиняваше целия свят. Сега и проблемите вътре в страната на са малки и изобщо не се решават правилно.

Великите държави, които все повече укрепват своето положение на глобални лидери, започват да пренебрегват мнението на САЩ и не откликват с охота дори на предложението им за срещи, обсъждания и размяна на мнения. И все повече показват, че могат сами да се справят, защото вече са по-силни от Америка. Затова и няма дълго да се съобразяват с американците.

Затова си мисля, че гласът на САЩ в новата обстановка и особено в новото устройство на света и пренареждане зоните на влияние на великите сили (а и тяхното определяне) ще бъде взет под внимание, но няма да е решаващ и няма да с кой знае колко голяма тежест.

Във всички случаи светът от тук насетне няма да бъде подреждан и управляван от САЩ. Тази задача ще изпълнят други и те са тези, които ще го изградят така, че да бъде по-справедлив.

Държавите от нашия ранг и размер ще бъдат в най-трудно и непредвидимо състояние. Най-лесно е те именно да бъдат наказвани, когато са изменяли на правилата и нормите. Те трудно се справят в дебрите на международното положение и много често взимат желаното за реалност и поради това почти винаги избират за съюзници държави, които им обещават много, а и им дават съвсем нищо.

Затова избират погрешно, а после заплащат огромна цена заради грешките си.

Всяко време, в което се прави някакъв по-радикален и отговорен избор, е сложно и драматично. И изисква усилия, подготвеност, знания, разум, отговорност – най-вече от държавниците, но и от интелигенцията и мислителите и политическите и социалното анализатори. Те са длъжни пред себе си и пред своята съвест, но най-вече пред народа, обществото и държавата да разбулят тайните на протичащите процеси и да предвидят бъдещето – поне неговата логика и закономерност, които да предвидят посоката и очакваните крайни резултати.

Силно се боя обаче, че нашата нова съдба ще повтори, поради липсата именно на такива държавници и анализатори, досегашната. Ще влезем в новото глобално устройство напълно неподготвени, неориентирани и като слепи и глухи. Дано новите велики сили бъдат по-благосклонни към многострадалната ни държава и ни предпазят от онова, което заслужаваме заради угодничеството и продажността на управниците ни.

Но не съм сигурен, че и това ще помогне да оцелеем и се запазим в бъдеще.