/Поглед.инфо/ Колкото по-видна е несъстоятелността и безчовечността на либералната идеология, носеща на хората само трудности, грижи, унижения и безперспективност, толкова по-агресивни и нагли стават нейните носители и пропагандатори. Самите те намаляват като численост, защото вече не е чак толкова изгодно, както беше преди няколко десетилетия. Все още ги има обаче. Дори са по-нагли, лицемерни, арогантни и бездарни, защото достатъчно са се изродили, за да бъдат други.
Но са още живи.
И още по-арогантни и лицемерни.
Поредната тяхна кавга по повод Вапцаров показа, че не са се примирили с ударите, които политическата съдба им нанася, разобличавайки лъжите и измамите им.
Понеже виждат, че лицемерието им се поизхабило и личи интелектуалната им немощ и изтърканите им еднообразни тези, правят опити да променят думите си и да предизвикат симпатии поне у теми, които са техни симпатизанти или тепърва е възможно да им станат и последователи.
Техните политически намеси в живота на обществото са все по-арогантни и нагли, понеже либерализмът и либералите изгубиха способността си да доказват с аргументи своята правота. Сега си служат с безсъдържателни идеологеми, с които се опитват да убедят хората в своята правота.
Напоследък са се пристрастили към идеологемата “ трябва да се обединяваме”, а не да сме разделени. Те са научили наизуст надписа над входа на Народното събрание “Съединението прави силата”, но изобщо не се замислят както над неговото съдържание, така и на смисъла, който му е придаден чрез духа на времето, в което е поставен. Трябва да се обединяваме – това повтарят тези апологети на егоизма и личната сила. Но го искат сега, когато силите им са се изхабили, а и не им вярват. Те смятат, че единството е лелеяната мечта на днешните хора.
Това прословуто тяхно единство обаче е една празна дума, която няма и не може да има реално покритие. Защото е невъзможно в едно социално и съсловно разделение по имуществен признак, което няма как да бъде преодоляно с идеи и уверения, че благодарение на него ще дойде силата на обществото. И обществото ще стане по-богато.
Либералите въвеждат още една илюзия, надявайки се, че красотата й е достатъчна, за й повярват и приемат аргументите им. Има хора, които се улавят на въдицата им и повтарят, че всичко трябва да работи за нашето единение, а не за разделението ни. Но нали преди да се обединим, трябва решително да се разграничим. Иначе няма да се разберем, защото ще си въобразяваме, че говорим на един и същ език и вървим към една и съща цел. А това съвсем не е вярно.
Обявената от държавата ни Международна награда на името на Никола Вапцаров ни разделяла, защото било противоречиво отношението към великия поет. Но нима позорният закон, който обяви социализма за престъпен режим, който в своето политическо и нравствено безсилие се осланят като юридически и морален аргумент, обединява българското общество и народа. Нима демонтажът на Паметника на Съветската армия сплотява обществото и го му придава нови сили, толкова необходими за негово въздигане? Либералите твърдят, че така трябвало да бъде. Така трябвало да бъде, ала не се сещат да помислят, че тези хулигански действия на държавата разделят рязко обществото. И че то няма да им прости тази арогантност.
Но за да докаже своята дълголетност и да защити претенцията си, продължава да клевети всички, в това число и Вапцаров, защото се били борили с нея. А тази борба била обикновен тероризъм.
Самата либерална власт, в каквато и форма и в каквото и време да бъде упражнявана, е терористична. Защото е лицемерна и лъжлива. Тя претендира, че защитава, осигурява и гарантира свободата, но по своята същност е тоталитарна и никому не позволява да я напада. Дори и когато се представя за толерантна и дава право на опозицията да съществува и да е активна, тя с всички средства (като ги прави невидими или трудно забележими) я възпира, наказва и разрушава. Пример за това е реакцията на либералните професори на свалянето от екрана на един от водещите на предаването “История.Бг”, който прокарва открито антикомунистическо отношение към миналото; който е отявлен антикомунист и русофоб. И води зле предаването: артикулира неправилно и не е специалист историк. Ще каже човек, че кой знае какво се е случило. Един бездарен човек е отстранен от предаването, а тези пищят като на умряло. Той съзнателно разделя обществото, но за либералните пропагандатори това е добро дело.
Либерализмът смята, че успява да прикрие това свое лицемерие. А като го сгащят, квичи и страда.
Либерализмът деидеологизира света и човечеството и така си осигури пълно господство над умовете и политическия разум на човека изобщо. Той накара човека да не мисли за политика или да възприема политиката като средство за разрешаване на чисто битови проблеми, свързани преди всичко до прехраната, удоволствията, развлеченията. Устройството на обществото не е работа на обществото. То има да мисли за това, което му е вменено, и не му позволяват да коментира властта и управлението.
Забраните са поставени, без да бъдат формулирани, защото се смята, че не са нужни уточнения и подробности, след като са промити мозъците на тълпите и е изключено от тяхното съзнание да полемизират, недоволстват и да се съмняват.
Всичко това според либералните идеолози и политици не пречи да бъдем обединени и единни, за да сме силни. Такова единство обаче едва ли носи някаква реална сила. По-спокойно и мирно е, но какъв е този мир, основан върху елементарното мислене и спекулативното владеене на съзнанието? Той води до безразличие, затъпяване и опростачване, до пълно отчуждаване на човека от социалните проблеми и от собственото му съществуване. Такъв мир е пагубен, фалшив, лъжовен.
Обединението и единството за либерализма и особено на антикомунизма е последна грижа. Това са думи, които са му напълно безразлични. Затова той ги употребява, когато му е изгодно и за да ги изземе от социално мислещите. Какво единство може да се очаква от идеологията, основана на егоизма.
Либерализмът отдавна говори с езика на социалните идеологии, за да ги обезличи и им изземе фразеологията, начина на мислене и разбирането за общественото устройство. Така той иска напълно да ги обезсили и да внуши на обществото, че той е загрижен и постоянно мисли за благополучието на хората.
Време е да отворим очи и видим истината за тази античовешка идеология. Иначе тя ще стане още по-нагла, ще трови живота ни и ще унищожи всичко!
