/Поглед.инфо/ Това, което днес се представя за ляво, не е истинско, а някаква абстракционистка картина, прекопирана върху обществения живот. Тази картина е словесна, а не материална, нарисувана с идеологеми, които не се разбират, и с думи извадени от съдържанието им и превърнати в маски и прикрития на онова, което ги задължават да означават. Не е възможно, поради което е и недопустимо, да се правиш на всенародна партия, да отричаш класите и класовите борби, да не употребяваш понятието „социализъм“, обозначаващо социално-политическа система, да си антикомунист и да твърдиш, че си ляв. Защото си провеждал някаква социална политика, спориш за доходите, минималната работна заплата и минималната пенсия. А, и още: бориш се с бедността. Уж. Но това е синдикална, а не политическа дейност.

Да си „ляв“ или „десен“ е въпрос на идеология, на идеи за фундаменталното устройство на обществото. Тази идеология във всички случаи изразява най-вече класово съзнание и се отнася до крайната цел за постигане на нова социално-икономическа и политическа система (формация). Лявата идеология утвърждава социалната справедливост като основен критерий за същността на обществото, докато дясната разчита на пазара да бъде такъв неин абсолютен критерий. Социалната справедливост може да се извоюва, наложи и утвърди единствено от пролетариата, чиято мисия в човешкото развитие е отредена да бъде революционен преобразовател на света. Това може да стане с отнемане на средствата за производство от буржоазията и свалянето й от политическата власт.

Крайната цел, която лявата идеология е избрала и е поставила като мисия пред пролетариата, е революционното преображение на света и утвърждаването на социалната справедливост за най-висша нравствена ценност за обществото.

В обективно протичащия обществено-политически процес към тази цел се върви постъпателно и осъзнато. Въпреки твърденията на неолибералите и бездарието на водачите на самообявилите се за леви партии! Лявото не може да съществува, ако не я признае обективността на процеса и не я осъзнае за своя. „Светът в зло лежи“, но без движението към тази осъзната цел, нищо няма да се промени радикално и към по-добро. Политическа лъжа и измама е, че сега е време да се решават наболелите и конюнктурни проблеми с цел добро представяне на избори, както и да се реши въпросът за доходите или да се съхрани чистотата на природата. А другото – после. Така могат да разсъждават имитаторите на лявото, за които е важна най-вече властта и участието на водачите на т. нар. леви партии в нея.

Да не забравяме, че Маркс предупреждава, че дори и да вземе властта след парламентарни избори в буржоазната държава, левицата ще продължи да служи на буржоазията и ще изпълнява волята на капитала. Очевидно на сегашните водачи на българската, а и на европейската левица, подобна роля им харесва и те охотно не само я играят, но с цената на многобройни предателства, лъжи и измами се стремят да я получат. За да се облажат и се представят като защитници на бедните. А всъщност ги използват, за да живеят на техните гърбове. Обаче няма как да пренебрегваш законите на обществото и да искаш да ги променяш по свой образ и подобие.

Въпреки това участието в политическия и в парламентарния живот и дори във властта на буржоазната държава е много важно за лявата партия, защото й позволява открито да пропагандира своята идеология и политическите си цели, да общува пряко със своите членове и симпатизанти, за да критикува недъзите на капитализма и да вдъхва увереност в пролетариата в успеха на неговата кауза. Но и да работи за класовото осъзнаване на пролетарската класа, за да може тя да се убеди в своето предназначение и да изпълни мисията си в историята. Такова участие не е колаборация с буржоазията за упражняване на власт, а политически подход към управлението и ползите, които то принася за активизиране пропагандата на социализма. Този подход трябва да се използва от всяка зряла лява партия. Но влизането във властта под каквато и да било форма не бива да най-важната й цел. Защото други са задачите на партията.

Характерът на една политическа партия и същността в нейната ориентация по отношение решаването на социално-политическите проблеми и особено на проблема за общественото устройство, икономическите отношения и собствеността върху средствата на производство се определя не от конюнктурния й подход към тях съобразно мнението на лидера й, а по начина, по който поставя, разбира и работи за постигането на крайната цел, определена от историята и нейния обективен ход. Не си истинска лява партия, ако само говориш и се мъчиш от време на време да поставяш и да решаваш някои социални въпроси. Напр. за размера на минималната заплата, минималната пенсия и начините за увеличаването на пенсиите, за здравеопазването, образованието и други такива от този род. Те не могат да бъдат решени справедливо и трайно в системата на капитализма. Ала няма как да бъдат осъзнати и подходът към тях да е адекватен, ако партията не знае своята крайна цел и смисъла на собственото си съществуване. Това е големият проблем на днешната европейска левица, в това число и може би най-вече – на българската.

Ако една партия, претендираща да е лява, не обяви своята крайна идеологическа цел и не приеме за своя най-важна стратегическа задача нейното постигане, тя не може да бъде нещо повече от един дребнобуржоазен политически субект, обречен да съпътства големите партии и постоянно да се нагажда, да търси покровители, за да не изчезне от политиката. Лявата партия е партия на класата на пролетариата, т. е. на наемния труд – независимо какъв е характерът на този труд, какви са неговите носители и дали те самите се осъзнават като пролетариат. Такава класа съществува и у нас, но тя днес е изгубила своето класово съзнание. Тя съществува обективно, ала извън себе си. Затова й внушават да бъде послушна, да не се вълнува и бунтува, а да мисли единствено за своето материално положение. Този „съществуващ извън себе си“ пролетариат не подкрепя левицата, не й дава своя избирателен глас и не я иска във властта.

Защо обаче БСП не се определя като класова партия и политически изразител на пролетариата; и защо изобщо не говори за класи, камо ли за пролетариат?

В края на миналия век БСП пое върху себе си историческата задача да извърши контрареволюция и да реставрира капитализма. Това бе най-голяма шега на историята, каквато тя досега не беше си правила с никого. БСП обаче не видя шегата, а прие присърце новата си роля и успешно я изигра. Всяка друга партия или политическа сила би била посрещната враждебно и дори прокълната и не биха й повярвали, че предателството към идеите, историята, миналото, социалистическата революция е за доброто на народа. Но БСП бе научена да говори, че става дума не за реставрация на капитализма, а за преход към пазарна икономика и демокрация. Тя се отказа от своето минало и морално отрече 45-те години на социализма. В крайна сметка контрареволюцията бе успешно проведена и бе напълно реставриран капитализмът заедно с неговата буржоазия. Това стана и под прикритието на една мракобесна и човеконенавистна идеология, каквато е неолибералната.

Но ще каже някой: през всичките тези години след 1989 г. БСП бе подложена на такъв жесток натиск; те бе обругана, самият социализъм бе квалифициран по какви ли не начини, комунистите бях заклеймявани. Така е, но това не бе нищо повече от отлично поставеният мизансцен, за да протече действието плавно, уверено и успешно. Вътре в БСП бе извършена същата контрареволюция, каквато претърпя обществото и бе реставриран първоначалният дребнобуржоазен характер на най-ранния социализъм и на социалистическото движение, а по-късно и в отцепвалите се няколко пъти социалдемократически крила в нея. Революционният й дух бе напълно потушен. Тя се отказа от основните принципи на теорията на социализма и като успешен резултат може да се посочи днешното й организационно, политическо и идеологическо крушение.

За съжаление, опитите да се създаде нов ляв субект не излизат от социалдемокрацията и не отиват към социализма и класовия характер на партията, не приемат съществуването на класи и класови борби. И нямат никаква съществена крайна цел. А се мъчат да измислят нещо, с което да примамят избирателите и БСП отново да се изтласка като постоянно присъствие във властта.

Няма смисъл от всичко това. То е не само стерилно, но и вредно, защото ще възпира появата на истинска лява партия на пролетариата, която ще работи за класовото и политическото му осъзнаване „в себе си“ и „за себе си“ и ще го подготвя за неговата велика историческа мисия.

Никой обаче не е в състояние да промени или отклони хода на историческия процес.

Което трябва да бъде, ще бъде…

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?