/Поглед.инфо/ Първо, кратко въведение към темата “демокрацията като политическа форма на управление на държавата”.
Няма да привеждам прословутото мнение на видния английски дебелак, който започвал деня си със сто или двеста грама уиски и който нарежда на английските и американски бомбардировачи да разрушат София през 1943/44 г. , а след края на Втората световна война искал държавата България да не съществува, народа и територията й разпределени между нейните съседи.
Ще напомня само на онези, които не четат книги, а само зяпат картинките по телевизията и вярват на казаното от “експертния” слугинаж на Еднокнижнка, че най-великите философи на Антична Атина (Гърция), живяли във времето на т.нар. “демокрация” Платон ( “Държавата”, “Законите”) и Аристотел ( “Политика”), едни от най-великите умове на човечеството поставят в своите класации на формите на политическото управление на последно място “демокрацияга”–властта на “демоса”.на улицата. Малко по-високо е охлокрацията- олигархията, властта на парите. При Платон първа е “аристократичната република”, а при Аристотел една смесица според областите, нивата на управление от различни форми , т.е , на специалистите. И още, че учителят на Платон Сократ, когото величаят не само философите, но и лидерите на големите световни религии, е бил осъден от Атинския демократичен съд да изпие чашата с отрова, защото развращавал младежта като я учел да търси и отстоява истината.?
Самата Атинска демокрация е била упражнявана като “пряка демокрация”, т. е. чрез непосредствено избиране на съответния трибун, консул и т.н. В избора, който е ставал на Агората (градския площад – подобен на днешния украински Майдан) участват само мъжете, достигнали определена възраст и положение в обшеството т.е. няколко стотин души. Не жените, както и не робите, които са “говорещи оръдия” за работа. Всеки Кандидат за властта се предствавя от някой негов застъпник.После започва обсъждане – “за” и “против”.Обсъждането е по същество викане и надвикване. Побеждава оня, който събира най-голяма подкрепа от площада..
Повече от ясно е, че в епохата на Новото време и националните държави, които са десетократно и стократно по-масови от полисите (градове –държави) в антична Гърция пряка демокрация може да се упражнява само в някое село, а не за избор на хората, които да управляват дадена държава. С раждането на капитализма и възхода на идеите на либерализма започва да се налага “ формата на представителната демокрация” по идеи на Джон Лок ( “Два трактата за управлението”) и Шарл Л. Монтескьо ( “За духа на законите”).
Разбира се, и при първите републики жените нямат права на избиратели, да не говорим на избирани. Едва до преди няколко години жените на прехвалената швейцарска демокрация с техните референдуми нямаха такива права. А в любимата на САЩ Саудитска Арабия разрешиха миналата година жените да карат автомобил и да ходят на футболни мачове, разбира се, в определен сектор.
С възхода на капитализма възхожда и идеята за представителната демокрация – независимо било президентска република, конституционна монархия, както и смесени форми на парламентарна република с представителен президент. В мнозинството случаи представителството на народа се осъществява от политически партии, изповядващи определени идеологии. Но още от 18 в. , а особено от средата на 19 век работническите и селски маси започват да образуват свои политически партии, които понякога имат впечатляващи успехи в парламентарните избори и осигуряват високо представителство в националната и местна власт. Всичко това не се харесва на буржоазните партии, които са принудени да правят отстъпки и компромиси против своите интереси. И тук започва подмяната на представителната демокрация с охлокрацията, властта на олигархията с подкупи и всякакви форми и средства на дискредитация на опасните за нея кандидати на работническите и селски партии като правило ситуиращи се в левия сектор на обществото. Това разбира се обезсмисля и самата представителна демокрация и затова в края на 80-те години на ХХ в., когато рухна системата на държавния социализъм в СССР и страните от Централна и Източна Европа в страните на капиталистическия Запад участваха в парламентарните избори около половината от избирателите в съответните страни, от които онези партии, които набираха около 30% от преброените подадени гласове се обявяваха за победители. Позната до болка картина и в България през последните 10 години!
Като куриоз трябва да се приема призива на вожда на болшевиките В. Ленин, че в управлението на държавата трябва да се включи народът, даже и последната домакиня (кухарка). И това е правено, а в България и досега в епохата на “демокрацията” в Парламента е пълно с бивши сервитьорки и въобще депутати не само без политическа, но и без елементарна обща култура. Един такъв даже беше министър на културата , а преди половин година БАН го избра за академик! Малко след последните Парламентарни избори (2017) авторът на текста беше свидетел на следния разговор в автобус 111. Възрастен прилично облечен мъж пита група млади мъже с лопати и кофи: “Момчета, като гледам нещо ще работите? “ “Да бе, ще бачкаме на вилата на един олигарх.””С каква надница?” “30 лева”. “А нещо социални и здравни осигуровки?”Какво приказваш ти, бе. Няма такова нещо!””А на последните избори за кого гласувахте?” “За бате Бойко?” “А защо за него???Как защо бе, защото е пич като нас!?
Те бяха българи, а не цигани. Добавете и тях!
Ясно ли ви е кой избира “демократично” простаците във властта и защо е в такова състояние образованието на всички нива в държавата ни!!
Нужно ли е да изброявам имената на десетките диктатори, избрани “демократично”? Най-яркият пример е Адолф Хитлер довел човечеството до катастрофата на Втората световна война! А колко ислямистки лидери се пръкнаха от “Арабските пролети”?
Но българите през последната година упоително дъвчат мантрата “Пряка демокрация”. Имаше даже протести с такива плакати –“пряка демокрация”. Участниците бяха вдъхновени не от прочетени книги, а от картинките по телевизиите и главно от шоуто на шоумена –чалгаджия С. Т. , който явно след десетилетия примитивно шоу, опростачило не една стотица млади българи реши да смени плочата и след кастингите за политици и “референдум”с въпроси умело забъркани с желани от властта сондажи реши да прави политическа партия - “Няма такава държава”.
Естествено в сценария на новата поръчка влизаше опцията на първа инстанция съдът да не регистрира такава партия. Повод повече да се говори и насочва вниманието на тълпата и да се изострят заканите на чалгаджията. Недоумение обаче предизвиква позицията на някои, иначе сериозни журналисти, че новоизлюпеният спасител, довчерашен оглупител на масата бил “несистемен играч” –нещо като Борис Джонсън и Доналд Тръмп???.Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак!Цялата българска политическа класа и “елит” е илюстрация на тази българска поговорка. Нестандартното поведение на Б. Джонсън, Д. Тръмп и много други “несистемни играчи” не е проява на простофилия, а на голяма подготовка и талант за нестандартно поведение в нестандартни ситуации и периоди на политическата сцена. Нестандартно подходи при възхода си и Борисов и имаше ефект до време, за да се разбере че това е поредният политически плондер, надут от някои, защото колкото и да го надуваш плондерът си остава плондер и в един момент се спуква.Моментът отдавна е дошел и затова режисьорите търсят нова яка патерица, защото тази на патреотарите отдавна е несигурна.
Форма на пряка демокрация при действащата система на представителна демокрация у нас след 1991 г. се упражнява при избора на президент и в местната власт при избора на кмет. Но и тук това става не чрез директно изявление и пряк конкакт с публиката -избиратели, а след масово излъчване на публичните медии в полза на определен кандидат на управляващите политически сили. Илюзията, че референдумите предлагат възможност за упражняване на пряка демокрация се разсейва, когато до някой важен въпрос, повдигнат от народа организаторите пробутват по свое съображение редица уж доуточняващи, а в същност объркващи и отклоняващи въпроси. При това референдуми не могат да се правят за всякакви въпроси, а само за национално значими като например –включване в някакъв политически, икономически или военен съюз, закриване или откриване на енергетически мощности от значение за националната сигурност, отдаване или неотдаване на концесия подземни и надземни богатства или енергиини и индустриални мощности, и т.н. Опитът на Швейцарската република, една от най-старите в Европа, с провеждането на референдуми е добра база за изводи и решения.Но факт е, че референдумите в едно незряло демократично общество с множество нерешени въпроси от икономически, социален, демографски и друг характер не са и не могат да бъдг панацея, а са само поредната залагалка на наивната тълпа, в която е преврнато българското общество в епохата на глобалните медии.
Всъщност принципите, формите и основните правила, в съответствие с които съществува и се развива една съвременна държава се залагат в Основния закон на тази държава – нейната Конституция. Именно Конституцията е фундамента, върху който се изгражда системата от принципи, закони, норми и правила, форми, в съответствие с които фунционира цялата обществена система.
За да бъде ефективна Конституцията, в съответствие с духа на епохата и степента на развитост на даденото общество, опираща се на неговите исторически традиции и национална култура тя трябва да гарантира стабилността на държавата, суверенността, сигурността, справедливостта и хоризонт за развитие на всички нейни граждани. Сега действащата Конституция на България (1991г.)още при създаването си наруши тези фундаментални принципи и откри взможности за законовото им нарушаване. В голяма степен тя е продукт на елементарните представи за държавност на хората, които извършиха преврата на 10.11.1989 г. и които на вълната на еуфорията от демокрацията нарушиха баланса на властите като обявиха парламентарна демокрация, като форма на колективна безотговорност, а всъщност прикрита форма на доминация на изпълнителната власт над останалите власти. Не само, че бяха пренебрегнати хилядолетни национални традиции на формата на държавната власт, но беше поставен под въпрос и единнонационалния характер на България с узаконяването на етническа партия на турското малцинство. Нарушаваше се и принципът на демократическия избор на ръководствата на отделните власти от професионалистите в тях, а не от изпълнителната власт.
При това не в текста, а в преамбюла на тази Конституция се обявяваше като пожелание, че България трябва да бъде “правова и социална държава”, което не се потвърди нито веднъж за 30-те години.
И тъй като един от важните фактори това да се реализира е мястотото и ролята на Съдебната система в общата политическа система , която трябва да контролира Изпълнителната власт ( Министерския съвет) в реализацията на Основния закон и произтичащите от него други закони, изработвани от Законодателната власт ( Народното събрание), то през всичките тези тридесетилеетия тя беше постоянно ремонтирана.При това битката беше за мястото и ролята на Прокуратурата. Фундаменталното изискване е Прокуратурата като част от Съдебната система да е в тази система заедно със Следствието. При това изборът на ръководните органи и на ръководителя на съответната система/ подсистема трябва да става демократично не от “сульо и пульо” от улицата, който нищо не разбира от дадената материя, а от специалистите, от професионалистите в дадената област...
Но заложеният в Конституцията оксиморон -Изпълнителната власт, т.е. Министерския съвет да задава тон, а в действителност да подчинява другите власти винаги намираше своите адепти тя да бъде в Изпълнителната власт, което на дело се практикуваше от правителството на Б.Борисов, т.е. от него лично.Публична тайна са невежеството и ограничените интелектуални възможности на този човек...
В същото време в другите раздели се правеха частични корекции в някои закони . Като цяло това приличаше на пришиване на различни кръпки към дреха, шита в един период, когато е господствала една модна линия и стил. Резултатът? Отговорете си сами! Конституцията е жива правна система, която трябва да осигури свободна реализация на живата обществена система, за която е предназначена. Такава ли е днес Конституцията от 1991 г.? Конституцията на днешна България е смокинов лист, до който управляващите прибягват, когато трябва да се отчитат пред ЕС или САЩ и НАТО...
Колкото и непълен да е предложеният по-горе анализ е достатъчен, за да се направят два важни извода:
Първо, че действащата Конституция трябва да бъде променена, защото тя в много отношения е сбъркана и не отговаря нито на националните държавни и културни традиции на България, нито пък на духа и логиката на съвременната епоха.
Второ, достатъчно е ясно, че в епохата на глобалните медии приложението на принципите и правилата на “пряката демокрация” е силно ограничено и е възможно само за определени ситуации и на определени нива на социума. .
Главният извод- Промяна не само на модела на държавно управление но и промяна на самата форма на демокрацията като форма на управление и утвърждаване на принципите и правилата на “Участващата демокрация”.
Участващата демокрация преодолява неплнотата на Пряката и Представителната демокрация която и в едната и другата форма приключва с избора на рководителя и ръководния орган на дадено ниво на обществената система и евентуалния контрол за спазване на предписаните и поетите ангажименти и отговорности от този рководите/орган както и санкциониране при нарушения и отклонения от тези правила и норми.
При участващата демокрация народът- избирателите са заангажирани в целия процес на управлението – от изработването и приемането на съответните управленски решения до тяхното реализиране като действителност. Самият факт, че народът или просто дадената общност участва при изработването на решенията го прави не просто съпричастен в неговото изпълнение, но и отговорен за това. Разбира се, на всяко ниво при изработването на определено решение водеща ще бъде думата и ролята на професионалистите, специалистите. Именно те трябва да убедят избирателите в рационалността и ефективността на даденото решение.
По такъв начин, без претенции че темата долколко е възможна пряка демоктрация в епохата на глобалните медии е изчерпана с предложиения анализ можем да заключим, че тази форма на управление може да намери своя адекватен израз на реализация в съвремеността във формата на участващата демокрация.
