/Поглед.инфо/ Неотдавна таблоидът Daily Mail повдигна отново въпроса не следва ли президентът на САЩ Д.Тръмп да бъде принудително лекуван от обсесивно-компулсивно разстройство на психиката или казано накратко, от висока форма на нарцисизъм. Привеждаха се като аргументи подписите на 28 000 “демократи” още през 2016 г. по време на предизборната кампания.
Всъщност атаката срещу Д.Тръмп от страна на американските и водещите европейски медии не е прекъсвала през време на цялата предизборна кампания и след избирането на 44-тия президент на САЩ. По същество обявената от Х.Клинтън, след нейното катастрофално поражение, “розова революция” срещу Д.Тръмп продължава. Нещо повече, тази атака, или по-точно контраатака, в която дейно се включи и бившия пхрезидент Барак Хюсеин Обама, не само блокира действията на Д.Тръмп като президент в съответствие с неговата програма, но тя мобилизира за настъпление силите на неолибералния глобализъм, както в САЩ, така и в Европа. Видимите инструменти на тези сили са политиците от т.нар. “демократическа партия”(САЩ) и “народни партии” в ЕС и обслужващите ги лакейски медии. Зад тях стоят обаче мощните сили на ТНК, ВПК и финансовата олигархия, които преобразуваха идеологията на комунистическия интернационализъм като неолиберален глобализъм за “братство” на световния капитал и вече не едно десетилетие смилат държавите по пътя на своята експанзия в пространството и времето на Земята (засега) с помощта на разни “цветни революции”, “арабски пролети” и “майдани”.
Естествено в условията на този налаган нов “модерен” от технологична гледна точка “феодализъм”, разлагащ държавите и обществата, не може и дума да става за истински социални революции, за действителна демокрация, за радикална промяна, В тези условия е безмислено да се говори за “автентично дясно”, както и за “автентично ляво”. Всички те, с малки изключения на отделни силни личности, нагълтали се с отровната идеология на неолибералния глобализъм, независимо, че повтарят като папагали мантрите за някакви “евро-атлантически ценности” са извели като главна ценност на своята политика – парите. Сравнете само великия извисен духовно национализъм и патриотизъм на В.Левски и Хр. Ботев и пседопартиотизма на “вождовете” на т.нар. ОП! Сравнете само М.Рюте от благоустроената Холандия и Б.Борисов от изпадналата в колапс България, благодарение и на неговата васална политика, а те са от “една ЕНП”.Разбира се, в духа на познатата на всички българи пословица за вола и жабата и Б.Борисов нареди “своята победа” до тази на М.Рюте. И още, докато за победата на М.Рюте над Г.Вилдерс помогнаха глупавите изпълнения на турските министри, то обратно, в България номерът не мина и (не)”достойния” ортак на Борисов Л.Местан не попадна в Парламента; . Погледнете още т.нар. ПЕС, ръководена от С.Станишев, представител на социализма от най-бедната страна –членка на ЕС, при чието ръководство върхушката на БСП се напълни от особи на “социалната несправедливост”. Или даже М.Шулц, бившия председател на ЕК, кандидат за канцлер от СДПГ, който е на светлинни растояния по интелект и авторитет от Вили Брандт.Затова не случайно след лекото “тръмпиране” тренирана в “ковачницата на комунизма” (ГДР) лидерът на ХДС фрау А.Меркел премина в настъпление.
В тази ситуация силите на умерения консерватизъм, които извеждаха напред държавно-националните интереси на отделните народи, опряни на принципите и ценностите на културната им идентичност, които с победата на президентските избори на Д.Тръмп в САЩ определено заявиха другата генерална тенденция на историята, откриваща хоризонт за бъдещето на човечеството, са принудени да водят позиционна защита срещу тази контраатака.
Когато в десетките статии през последите петнадесет години аз пишех за заявяването на тази “друга” генерална тенденция на историята от политиката на Русия и Китай и приветствах нейното укрепване след победата на Д.Тръмп в САЩ през 2016 г. аз си давах сметка, че силите на неолибералния глобализъм няма да бъдат победени леко и да отстъпят без упорита борба. За съжаление обаче не си давах сметка за дълбоките поражения върху човечеството, които беше нанесла идеологията на неолибералния глобализъм, особено върху тънкия слой на политиците в отделните държави в света и върху значителна част от обслужващите ги медии. Осъзнаването на мащабите на тези поражения обаче ми дават основания да заявя, че битката , противостоенето между двете водещи генерални тенденции на съвременната човешка история ще бъде тежка и заредена с много опасности и рискове за човечеството в идващите години. Но е ясно също така, че , ако не иска да загине, за да стъпи на магистралата на една нова епоха, в която народите опряни на принципите и ценностите на свободата, на действителната демокрация, на солидарността и социалната справедливост, обединени от световните си институции и организации, сами като суверени в своите държави ще могат да решават своите национални проблеми, човечеството трябва да бъде лекувано. Като субект на историята, който единствен е в състояние да промени условията и обстоятелствата на своя живот и самият “въдпитател трябва да бъде възпитаван”!
