/Поглед.инфо/ Едноутробната ни република Северна Македония и двете ни славянски „сестри“ започват честване на светите Кирил и Методий без нас

Две предстоящи събития, посветени на първоучителите

Може ли да се организира „общо честване“ на Светите братя където и да било по света без България?
България и нейната столица София ще отбележат делото на Първоучителите с прераждането на една талантлива оперна творба.

Месец май е белязан от нашата почит към Светите братя Кирил и Методий - на 11-и е църковният празник, осмислен още през 1851 г. по идея Найден Геров като Ден на българската писменост и културно излъчване в православния свят. От години светската проекция на празника, свързан изначално с културата и просветата, се отбелязва по нов стил на 24 май. За съжаление, през настоящата година пандемията ще ограничи традиционните шествия на ученици и учители, студенти и университетски преподаватели, библиотекари и други представители на науката, културата и образованието. И все пак, за месеца са набелязани културни събития, за две от които е редно да кажем по няколко думи.

Още на 18 март 2021 г. в. „Труд“ и други медии съобщиха, че едноутробната ни република Северна Македония и двете ни славянски „сестри“ Словакия и Чехия започват инициативата „По следите на св. св. Кирил и Методий“. Проявата е включена в Европейската програма за регионално развитие с домакинството на Словакия. Във връзка с това северномакедонският премиер Зоран Заев се среща със словашкия посланик в Скопие, който му представя „... организатора на събитието Стоян Лекоски, македонец, живеещ в Словакия...“ В отговор Заев заявява: „Да покажем заедно със Словакия и Чехия, че делото на славянските просветители, светите братя Кирил и Методий, е обща ценност, която трябва да се помни и чества от всички славянски народи и е от огромно значение за европейската духовна и културна история.“

Разбира се, идеята е хубава, но не и когато се използва за нечистоплътни политически цели. Защото при показното премълчаване и изключване на България нито честването ще бъде наистина „общо“, нито ще е автентично... Защото, ако потърсим „следите на Кирил и Методий“ в Словакия и Чехия, неминуемо трябва да отидем в Микулчице - средновековния столичен Велехрад, където при археологически разкопки проф. Зденек Кланица откри гроба на св. Методий. Вестта за важното откритие намери най-силен отзвук сред българската общност в Чехия. Затова вече три десетилетия на 24 май в красивия археологически резерват се събират българи от Чехия и гости от България. На 24 май 2009 г. в Микулчице тържествено беше открит паметник на Светите братя, дело на българския скулптор Емил Венков (1937-2017), който дълги години живя и работеше в Словакия. Лентата беше срязана от Георги Пирински, тогавашният председател на Народното събрание, в присъствието на стотици българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни. И, за съжаление, без нито един официален или неофициален представител на (Северна) Македония...

Ще припомним едно интервю с талантливия творец Емил Венков, дадено на нашия известен журналист и писател Илия Пехливанов през 2017 г.: „- Как се роди идеята да бъде издигнат паметник на Равноапостолите и в самото Микулчице?

Емил Венков: Първоначалната идея принадлежи на историка Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет на Република България. Двигатели на идеята станаха господата Антон Стамболийски и Димитър Христов от Българския дом в Прага. Те поставиха идеята за паметника на Първоучителите като задача номер едно на създадения преди това Съюз на българите в Европа.

А нали и папа Йоан Павел II обяви за вечни времена българските и славянски Първоучители като покровители на Стария континент... Официалното приемане на България в Европейския съюз и вписването на Кирилската азбука в Европейския договор, като една от трите азбуки на Европа с оценката, че тя е "... особен принос в духовността на Стария континент...“, ни задължаваше без бавене да сторим това. На среща в Областната управа в Бърно присъстваха представители на институцията за опазване на паметниците на културата от Прага и Бърно, директорът на музея в Ходонин Ирена Хованчикова, директорът на ареала Микулчице Франтишек Симек, кметът на Микулчице Йозеф Хелешиц... Присъстваше и консулът на Българското посолство в Прага Данчо Минчев, строителите, членът на Българската организация Алекси Борисов...“

Прекрасният паметник в Микулчице, най-яркият знак за „следите на Кирил и Методий“ в Средна Европа, е по българска идея, сътворен е от скулптор българин, финансиран от българските организации в Чехия и българското Народно събрание. По тази причина се налага да изоставя дипломатичния тон, защото няма как да не съм възмутен до дъното на душата си - заради светлата памет на достойни личности като предприемача Антон Стамболийски, доайен на българите в Прага, и твореца Емил Венков, оставил ярка диря в модерното изкуство на Словакия и Чехия. В крайна сметка, дали организаторите на инициативата „По следите на св. св. Кирил и Методий“ ще пропуснат Микулчице и паметника на Първоучителите?! Пак ще запитам може ли да има „общо честване“ не само в Словакия и Чехия, а и където и да било по света, без да е поканена България? И докъде стига нахалството на официалните власти в Скопие, както и защо приятелските ни, съюзнически държави Чехия и Словакия влизат в сценария на примитивната антибългарска пропаганда, на лъжата, представяна за истина?!

За разлика от грубото пропагандно отношение към делото на Светите братя, през месец май България и нейната столица София ще отбележат празника по наистина достоен за съвременната култура начин - с прераждането на една незаслужено забравена оперна творба. Операта, посветена на светите Кирил и Методий, е създадена от композиторката Живка Клинкова (1924-2002), а премиерата u е осъществена в концертен вариант в Полша през далечната 1981 г. Модерното като музикален изказ и класическо по съдържание произведение е оценено високо от Йоан Павел II - римският папа, провъзгласил Светите братя за съпокровители на Европа.

С музикалния и драматургичен „език“ на оперното изкуство Живка Клинкова възкресява образите на Костантин-Кирил и Методий, на техните ученици Климент и Наум, на княз Борис-Михаил Покръстител и други видни личности от онази далечна епоха. Пред публиката оживяват знакови мигове от историята на духовния и културен феномен, наричан от учените „Славия Ортодокса“. В неговата основа е средновековна България, като заедно с българите в тази цивилизационна общност влизат предците на днешните руси, украинци и беларуси, сърби, босненци и черногорци, румънци, литовци и други народи... Музикалната интуиция на Живка Клинкова намира градиво за интересната и вълнуваща оперна творба в епическата поезия на Венко Марковски (1915-1988) - „македонският Фауст“, намерил сили и доблест да се опълчи срещу онзи Мефистофел на македонистката пропаганда, „... който в Повардарието владее...“, уви, и днес...

За драматичния живот и творчество на Марковски разказахме в „Труд“ от 12 ноември 2020 г. Близките на поета си спомнят за дългите му разговори с Живка Клинкова, в резултат на които е създадено либретото на операта. Своеобразното възкресение на това стойностно произведение е по идея на акад. Пламен Карталов, чиято креативност и ерудиция са познати на ценителите на операта у нас и по широкия свят. Със своята нова постановка Софийската опера и балет пренася посланието на Кирил и Методий до съвременната българска и световна публика. Режисьорът Вера Петрова извежда на преден план преживяванията на Константин-Кирил Философ в последните часове на неговия нелек земен път. Своеобразна поанта на операта е пристигането на светите Климент, Наум и Ангеларий, най-близките ученици на Светите братя, в двора на княз Борис-Михаил в старопрестолна Плиска през 886 г. - основополагащо събитие в културната история на България, на славянските народи и целия европейски свят. Благодарение на Софийската опера и балет на 23 и 24 май ще можем да се докоснем до делото на Светите братя с музиката на Живка Клинкова и посланието: „И роди се българската книга!“

Труд

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели