/Поглед.инфо/ Днес сръбската църква рядко си спомня за българина Ефрем, който е начело на Печката патриаршия двукратно

През 1344-1346 г. е наставник на монасите от Бачковския манастир

В нашата поредица във вестник „Труд“ на няколко пъти разказахме за българи, духовни водачи и светци на други християнски държави - Киевска и Московска Рус, Сърбия, Влахия, Молдова, дори Византия. Паметта за някои от тези бележити българи, например Киприан и Григорий Цамблак, оглавявали средновековната руска църква в края на XIV - началото на XV в., е силна и днес.

Не такъв обаче е случаят с техния съвременник Ефрем, чийто ден за прослава е 15 юни. Преди векове светецът българин, на два пъти глава на Печката патриаршия - през 1375-1380 и 1389-1391/1392 г., е достатъчно популярен в земите на днешните Сърбия, Черна гора, Косово, в някои епархии в Северна Македония и Албания.

„Патриарх Ефрем - пише един сръбски автор,- е велик молитвен застъпник и духовен авторитет, той два пъти сяда на престола на св. Сава... При идването на великия исихаст Ефрем, по потекло от български род, сръбският народ е силно разколебан и разединен, което този голям молитвеник вече е виждал по-рано при своя православен народ, когото азиатските нашественици по същото време разоряват... ”

Ефрем изпъква като един от забележителните духовни учители през балканския XIV век, и то в продължение на десетилетия. Най-много данни за видния българин се съдържат в неговото житие, написано от неговия ученик епископ Марко Печки. Известна е и негова служба. Ефрем, „под род българин, от Търновската страна“, е роден през 1311/1312 г. в свещеническо семейство. Започва духовния си път в някоя от обителите край старопрестолния Търновград, а негов наставник е „старецът“ Василий - очевидно авторитетен в онази епоха монах, за който обаче нямаме други сведения. Подготвен за духовна мисия, Ефрем отива на Света гора Атонска и постъпва в Хилендарския манастир - обител под егидата на сръбската династия, но и един от традиционните центрове на българското монашество. Причината е както сръбската власт в населената с българи Македония през XIV в., така и подчинеността на самите сръбски земи на Охридската българска архиепископия до 1219 г.

Освен в „Хилендар“ Ефрем пребивава и в други светогорски обители, на първо място в българския манастир „Св. Георги Зограф“. От атонския период е близостта му с други видни исихасти. Предвид поколението, към което принадлежи, няма как Ефрем да не е познавал основоположниците на исихасткото учение Григорий Синаит и Григорий Палама. Сред кръга на неговите събратя трябва да броим бъдещият печки патриарх Сава IV (също българин, родом от Тетово), Исай Серски (сърбин по род, но тясно свързан с българското монашество), Никодим Тисмански (отново българин, родом от Прилеп). По всяка вероятно е имал контакти и с бъдещия цариградски патриарх Филотей Кокинос и други исихасти.

Когато „агаряните“ (османските турци) започват нападения над Света гора, Ефрем заедно с един свой ученик се запътва към България и се установява при „Филиповград“ (Пловдив). Това става около 1344-1345 г., когато градът е върнат на цар Иван Александър (1331-1371) от правителството на византийската императрица Анна Савойска. В житието на Ефрем се казва, че той се заселва на някакъв „... ибърски остров...“ Според повечето изследователи става дума за остров на Хебър (Еврос), т. е. Марица. Трябва да се съгласим с мнението на проф. Ани Данчева-Василева, че в случая се има предвид монашеска обител. Такъв „остров“ сред суетния човешки свят е прочутият Бачковски манастир - „иверски“/„ибърски“ (грузински) по традиция, създаден от византийския благородник Григорий Бакуриани, който е с грузино-арменски произход. Разбира се, през XIV в. броят на грузинските монаси намалява за сметка на постъпващите българи и гърци. Приемането на хилендарския монах за духовен учител и наставник на тукашните му събратя свидетелства, че към този момент Ефрем вече се е ползвал с авторитет и известност.

Още нещо, надали в тази „царска обител“ това е можело да стане без съгласието на Иван Александър, доказал се като покровител на исихазма, както и на самия Бачковски манастир. Известни са връзките на българския цар с Григорий Синаит и неговите български ученици Теодосий Търновски, Роман Търновски, Ромил Видински и др. За ролята на Иван Александър като ктитор на Бачково можем да съдим от неговия портрет в самата обител.
Подновената турска заплаха, а вероятно и достигналата до Бачково вест за смъртта на Григорий Синаит през същата 1346 г. насочват Ефрем към сръбските земи. В Печ, седалището на обявената с помощта на цар Иван Александър и търновския патриарх Симеон през същата 1346 г. сръбска патриаршия, Ефрем е благословен от тогавашния сръбски духовен глава Йоаникий (архиепископ от 1338-а, патриарх от 1346-а до смъртта си през 1354 г.). Възможно е и Йоаникий да е бил българин по произход, родом от Македония. Ефрем намира подкрепа в лицето на сръбския цар Стефан Душан, българин по майка (сръбската кралица Теодора Смилец), и съпругата му Елена, сестрата на цар Иван Александър.

Дълги години Ефрем прекарва като наставник на своите събратя в известния Дечански манастир. През 1375 г. княз Лазар се спира на него като на най-подходящата фигура за патриаршеския престол в Печ, за да бъде преодолян разколът между сръбската църква и Цариградската „вселенска“ патриаршия. Преговорите от сръбска страна са възложени на Исай Серски, подпомаган от други видни представители на монашеството, сред които вероятно е бил и самият Ефрем. Предвид авторитета на Ефрем в Сърбия и известността му на Света гора, в Константинопол, а със сигурност и в Търново, неговият избор се оказва повече от сполучлив. В крайна сметка отношенията с Цариградската патриаршия са нормализирани.

В своята дейност като глава на църквата Ефрем се изявява като закрилник на беднотата и борец с ересите, а действията му са много сходни с онези на патриарх Евтимий в България и на митрополит Киприан в руските земи. Ефрем има заслуги и за книжнината. Под негова редакция са написани последните глави от втората част на историческата творба „За сръбските крале и архиепископи“, известна и като „Продължителите на архиепископ Данило“. Според житието през 1380 г., чувствайки се твърде стар и изморен, Ефрем се оттегля в манастира „Св. Архангел Михаил“. Напълно възможно е обаче оттеглянето (или отстраняването?) на патриарха да се е дължало и на политически причини.

Патриарх Спиридон, наследникът на Ефрем, умира през пролетта на 1389 г. Скоро след това княз Лазар загива в битката на Косово поле (15 юни 1389 г.). В настъпилата атмосфера на разруха и отчаяние „добрият пастир“ Ефрем, както пише епископ Марко, отстъпва пред горещите молби на своето паство и се завръща на патриаршеския престол. Ще поясним отново, че става дума не само за сърби, но и за българи. Освен в Македония и владените от сърбите земи в Поморавието, през онази епоха многобройно българско население живее и в Косово. Така Ефрем за втори път поема делата на Печката патриаршия - от 1389 до 1391 или 1392 г., полагайки много грижи за хората и църквата.

След успокояването на обстановката той се завръща в монашеската си килия и умира на 15 юни 1400 г. Погребан е с всенародно шествие, а през 1406 г. е канонизиран за светец. Саркофагът с неговите свети мощи се пази в църквата „Св. Димитър“ в манастира на Печката патриаршия, днес в държавата Косово.

Датата на календарната прослава на светия патриарх Ефрем съвпада с деня на битката при Косово поле - Видовден, което свързва култа към светеца българин с онзи към княза мъченик Лазар. Днес сръбската църква, съзнателно или не, рядко си спомня за светеца българин... Същото може да се каже и за Република Северна Македония, въпреки че някои от тамошните епархии, вкл. на Скопие, някога са били в състава на Печката патриаршия. За съжаление, Ефрем остава малко известен и у нас. Затова нека в дните, непосредствено след датата на неговата прослава, си спомним за "... българина от Търновската страна...“, за "... добрия пастир...“ на сърби и българи в едно драматично време.

Труд

Саркофагът с мощите на св. патриарх Ефрем в църквата „Св. Димитър“ на манастира на Печката патриаршия.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели