/Поглед.инфо/ В началото на XV в. младият Константин търси достоен учител в лицето на патриарх Евтимий, заточен в Бачковския манастир

Константин Костенечки се стреми да подпомогне духовното и културно израстване на сръбската държава и общество, опирайки се на богатото българско наследство

За нас, както и за световната българистика и славистика, „Константин Философ“ категорично е Константин-Кирил Философ (827-869), по-малкият брат на Методий (815-885). В западната ни съседка Сърбия обаче не е така, а още на „първо четене“ се има предвид друг виден българин от средновековната епоха - Константин Костенечки. И това не е случайно.

Една от тежките последици от падането на България под османска власт е разпиляването на нейния интелектуален потенциал или, както бихме казали днес, „изтичането на мозъци“... Основната причина е унищожаването на свободната ни държава и нейната църква като независима духовна институция. Константин Костенечки е от поколението, което съзрява в тези неблагоприятни условия, а мнозина от видните му представители са принудени да търсят спасение извън пределите на родната земя.

Бъдещият писател е роден през осемдесетте години на XIV век в „търновските страни“ (територията на Търновското царство) във времето на цар Иван Шишман (1371-1395). Изказваните някога предположения, че родно място на Константин е столицата Търново или пък Кюстендил (градът на „господин“ Константин Драгаш), са лишени от основания. Друга възможност е Констанция (дн. Симеоновград), която през ХIV в. обаче е в упадък. Днес в науката с основание се приема, че известният средновековен писател произлиза от Костенец. Възможно е да е получил образование в София или в някой от манастирите на Софийската „мала Света гора“, които през XIV-и и следващите столетия се утвърждават като духовни и книжовни средища. Нейде в началото на XV в. младият българин търси учител в лицето на патриарх Евтимий, заточен след падането на Търново в Бачковския манастир. Когато Константин пристига в прочутата обител, Евтимий вече е починал (около 1402-1404 г.). Будният младеж става ученик на Евтимиевия последовател дяк. Андрей-Андроник. В Бачково усвоява гръцкия език, съвременната българска и византийска образованост, принципите на Търновската книжовна школа.

Константин живее и работи в Бачковския манастир до 1411 г., когато се налага да бяга в Сърбия от „ревящия звяр“. Зад това образно определение се крият не изобщо османските турци, а печално известният османски принц Муса, известен в нашия фолклор като Муса Кеседжия. Безчинствата на Муса в Тракия разоряват редица селища, Пловдив е опожарен, а тамошният митрополит Дамян - обезглавен. Събитията засягат и Бачковския манастир, а книжовникът, когото някои автори свързват със споменатия пловдивски владика като възможен негов секретар, е принуден да търси спасение в свободната все още Сърбия.

В началото на своето пребиваване в сръбската държава за известно време Константин е ученик или по-скоро сътрудник на печкия патриарх Кирил I, оглавявал сръбската църква от 1407 до смъртта си през 1418 г. Заради своите качества българинът е привлечен в двора на образования владетел деспот Стефан Лазаревич (1389-1427). Столица на сръбския деспот след 1405 г. става Белград, отстъпен му от унгарския крал Сигизмунд. Ще припомним, че в онази епоха градът е с българско население, като през XIII-XIV в. заедно с Браничево е „ябълка на раздора“ между България и силното и агресивно Унгарско кралство. С други думи, макар и в сръбската държава, Константин живее в преобладаващо българска етнокултурна среда.

Като покровител на книжнината Стефан Лазаревич назначава Константин за учител („философ“) в самия владетелски двор. Освен това българинът е и „преводник“ - преводач при дипломатически контакти, тъй като е знаел отлично гръцки и турски. Смята се, че е участвал в пратеничества при султаните Муса и Мехмед I, а вероятно и в други мисии. Така или иначе, дълги години Константин живее в Белград, като посвещава на дунавския град едно забележително описание. Освен това е посещавал Света гора Атонска и Божи гроб, като пише един кратък пътепис.

След смъртта на своя покровител деспот Стефан (15 юли 1427 г.), когато Белград за пореден път преминава под унгарска власт, Константин Костенечки се оттегля в построения от Стефан Лазаревич Ресавски манастир „Св. Троица“, наричан още Манасия. Именно неговото пребиваване в тази обител дава началото на т. нар. Ресавска книжовна школа. Последната дата, известна ни за живота на Константин, е 1431 г.
Константин Философ - името, с което българинът остава в културата на средновековна Сърбия,- е автор на обширния трактат „Разяснено изложение за буквите“, „Житие на Стефан Лазаревич“ и други творби.

Произведенията му с пълно право са определяни от учените като новаторски, а самата личност на Константин е знакова за средновековната сръбска култура. Безспорно най-важното му произведение е „Разясненото изложение за буквите“, посветено на деспот Стефан Лазаревич и създадено по негова поръка към 1418 г. Константин Костенечки е автор на обширната редакция на „Изложението“. На негова основа по-късно анонимен книжовник, вероятно от кръга на учениците му, съставя кратък вариант, познат в редица български, сръбски, руски и влашки преписи. Съчинението третира въпросите на правописа, граматиката, произхода на старобългарския книжовен език, образованието и нравствеността в тогавашното сръбско и балканско общество. То е ценен източник за Евтимиевата правописна реформа и усилията на автора да бъде тя прокарана в сръбската книжнина.

Далеч не всичко в творчеството на Константин Костенечки е безспорно... Когато разглежда произхода на „славянския“ книжовен език, създаден от Кирил и Методий, Константин Костенечки погрешно търси неговата основа в онзи на русите! В случая не става дума за „русофилия“, а за умозрителни разсъждения на средновековен интелектуалец, които са твърде далече от науката в днешния смисъл на думата. При това, както изглежда, Константин най-вероятно има предвид езика на русините, т. е. диалект на по-късния украински. И още нещо, независимо от своето българско самосъзнание, Константин нерядко проявява конформизъм по отношение на сръбската държава и нейните владетели. Лансираното от някои автори обяснение, че застъпваните от писателя позиции са подчинени на идеята за обединение срещу османската заплаха, в крайна сметка е неприемливо.

Писателският талант на Константин Костенечки се проявява ярко в „Житието на Стефан Лазаревич“ - талантливо написана и емоционално обагрена творба, чийто основен фон е османското завоевание. Въпреки че пише „Житие“, Константин е не толкова агиограф (автор на жития), а биограф и историк от нов за епохата тип. Той не отдава всичко на Божията воля, а търси причините и взаимната връзка между събитията и обществено-политическата обстановка.

Със своето творчество Константин Костенечки се стреми да подпомогне духовното и културно израстване на сръбската държава, опирайки се на българското и византийското наследство, преди всичко делата на патриарх Евтимий. В стремежа си да облагороди и „цивилизова“ сръбското общество, Константин прехвърля рамките на понятието „ерес“ - осъжда употребата на „скверна храна“, многобройните суеверия, надхвърлящите мярката „веселия по Великден“ (гуляи, пиянство, панаири и т. н.), популярните сред сърбите „побратимявания“. Интерес представляват и педагогическите схващания на „философа“ (учителя) Константин. И тук писателят дава за пример „търновските цели книги“, своя учител дяк Андрей и „дивния в словото Евтимий“. Константин е застъпник на т. нар. звуков метод, на „сричкуването“ при обучението на четмо и писмо, на единството и реда в образователната система. По отношение на възпитанието е на мнение, че е по-лесно един младеж да бъде възпитан, отколкото със закъснение да бъде превъзпитаван. И че много от пороците на младежта се дължат на консерватизма в обучението и възпитанието - виждания, които не са изгубили своя смисъл и до днес.

Труд

Укрепеният манастир Манасия на река Ресава

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели