/Поглед.инфо/ Последователен и упорит като Тодор Александров, обаятелен като Борис Сарафов, талантлив като Димитър Талев, това е нашият Младен. Не, изобщо не преувеличавам, още повече че той е уникален! Не обичам определението „уникален”, но друго не мога да намеря… Казано накратко, това е моят приятел Младен Сърбиновски.

С него никога не е скучно, защото Младен е пълната противоположност на скуката. С него имаме много общи черти, още повече че сме връстници, че сме от един и същ, макар и разделен народ, от една и съща, надявам се, мисловна вселена... Аз говоря като картечница, но с бавно говорещия Младен мога съвсем спокойно и да мълча. Не се и налага постоянно да говоря – достатъчно е да се разхождаме заедно някъде. Може да е в Скопие, по чукарите около манастира “Матейче”, Скопие, в Търново или пък по улиците на София – мястото не е значение, поводът не е от значение. Да гледаме насам-натам, най-често някъде много надалече от местата, където се разхождаме. И във време, различно от онова, в което кой знае защо в момента се намираме – някъде в миналото или в бъдещето. И съвсем между другото в настоящото. Аз да пуша и да му оказвам крайно лошо влияние на него, непушача, да пуши заедно с мен, да пушим заедно, гледайки в небето.

Младен има навика, по-скоро природата да преодолява всекидневието, тази болест на нашето време, и да ходи с вдигната глава. Македонец. Той знае какво значи македонец, както никой друг от хората, които познавам. И какво е македонец, ако не онова, което е наследил от толкова поколения български люде по красивата и измъчена земя, която знаем като Македония, като “Долната земя Охридска” за прадедите ни преди много векове.

Да се върнем на нашия Младен. Малките победи на всекидневието и суетата, сложните в своята елементарност игри и игрички в този глупав живот са чужди на Младен, който предпочита да гледа в небето и изпод вежди. Да не би това да е малко? Всички друго за него ще научите от неговите книги. Другото е изворът. Вруток. Неговото родно село в Гостиварско, в Западна Македония. Вруток, което на старобългарски значи голям извор. Той самият е голям извор, голям Вруток. Под този шифър, “шифърът на Младен”, бих казал аз в духа на литературата, вероятно някъде и в друг, нелитературен дух, се е водило и вероятно още се води неговото политическо досие. Младен обаче не се чувства жертва и не обича да говори за подмолните удари на македонистката власт. И това е самата истина. Той не е жертва и трябва да продължи да гледа в небето. Той е писател. И то какъв!

Малка Македония може да се похвали, и не пропуска да го прави, с много, с толкова много писатели! Югославската и македонистката власт хвърлиха огромни усилия, много пари, всевъзможни удобства и привилегии, за да създават, да конструират поети и писатели. Младен е един от малцината, които тази власт не е създала. Един от малцината, които са създадени от самия живот, въпреки тази власт. От самата мисловност, от потребността на човека да съпреживява и пресътворява в слово и образ самия живот, себе си, другите – въпреки всякакви удобства, привилегии и всякаква власт. И затова Младен е истински писател.

Младен е писател. Той не е опасен. Не е опасен за никого. Младен е обикновен човек, ако се замислим. Всяка майка би го искала за син, всяка сестра за брат, всяка жена за мъж, всеки човек за съсед. И затова, от друга страна, той е опасен! Опасен е, защото е талантлив, опасен е, защото е честен. Талантлив и честен – това е, съгласете се, най-лошата комбинация на личността за всяка власт изобщо. В Македония, в цялото ни измъчено българско пространство, а ине само… Като никой друг Младен показва, че доктрината на македонизма е поличитически и естетически кич, а истинското изкуство, истинската литература са опасни и противопоказни за битието и същността на такова социално-политическо явление. И по тази причина няма как официална Македония да припознае най-доброто измежду своите.

И ние в България по същия начин не можем да се похвалим, че можем да откриваме, да разбираме и да припознаваме най-доброто тук, между самите нас. Наред с историческите обстоятелства, това наше вечно състояние на духа е най-доброто доказателство, че сме същите с хората оттатък границата, че имаме същите характерни черти, достойнства и недостатъци. Защо трябваше да минат двайсетина години от появата на Младен Сърбиновски, за да забележим и оценим качествата на неговите книги? Още колко време трябва да мине, за да го видим в целия му ръст на писател, след като в Македония вече няма как да се правят на късогледи, да не кажа безоки... Особено след “Македонския Фауст”? Нима ни трябваха десетина години, за да забележим тук, в България, че има такава книга, такава пиеса, вероятно най-приятелската, написана оттатък Деве баир, в самото Скопие, и то един Бог знае с какви мъки...

А какво да кажем за неговия роман “Шашма”? Книга, за която тепърва ще се говори, за която вече се говори. Книга, която прави чест на всяка национална литература, в нашия случай, на две литератури в две държави. На два исторически и естетически “свята”, които някога са били един и същ социален и културен “организъм”, и отново трябва да заживеят в единство и хармония. И ще заживеят, рано или късно, щом като ги има хората и книгите. Какво да кажем за последния му „Роман за Майка Тереза”, който, убеден съм, рано или късно ще стане достояние на всички добри и честни хора на тази наша измъчена и измъчвана от себеподобните ни планета.. И Македония, и България, и светът се нуждаят от хора като Младен, от книги като книгите на Младен.

Мога още много да разсъждавам, да напиша още много, и много неща за момчето от Вруток, но в едно съм напълно убеден – скоро за неговите книги ще се говори повече, отколкото досега. Ясна ми е и една от темите за дискусия, която няма как да не се състои – за влиянието на текстовете на Младен Сърбиновски върху менталното здраве на народа оттатък Осогово. Върху българския народ. И не само за него, и не само оттатък.

Останалото за Младен ще научите от неговите текстове. И ще разберете, че сте срещнали приятел. Щастие е да имате един такъв приятел, един такъв Младен.

Откъс от последния роман на Младен Сърбиновски 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели