/Поглед.инфо/ След неочакваната смърт на кан Крум на българския престол идва неговият брат Дукум

През 815 г. кан Дицевг подлага на репресии византийските пленници и ромеите на българска военна служба

В научната литература, а оттам и в учебници, справочници, енциклопедии и т. н. се е наложила тезата, че кан Крум (около 800 - 13 април 814 г.) е наследен директно от своя син Омуртаг. През XIX - началото на XX в. редица учени, вкл. акад. Константин Иречек, са смятали обратното - че между двамата прочути владетели, макар и за кратко, са управлявали двама и дори трима (!) господари на България. В крайна сметка се налага виждането, че става дума за военачалници, възприето погрешно от византийските автори като владетели на България.

Анализирайки оскъдната информация в историческите извори, проф. Веселин Бешевлиев отново издигна идеята за „междинните“ владетели - Дукум (най-голям син на Крум или по-вероятно негов брат) и Диценг/Дицевг. Тази постановка беше възприета и отчасти доразвита от мен в книгата „Династията на Крум“ (2019 г.).

Изясняването на загадката и не опира само до двамата владетели, което все пак е редно да знаем, но ни позволява да проумеем по-добре събитията през онази епоха. Разбира се, в своя известен надпис кан Маламир (831-836) споменава единствено Крум и Омуртаг. Напълно логично е обаче младият владетел да легитимира правата си върху престола именно чрез своите дядо и баща, а не чрез други личности, макар и близки родственици.

Макар да са по-късни, източниците, в които се разказва за наследниците на Крум (сред тях е и „Менология на император Василий II“), са свързани с Цариградската патриаршия и императорската канцелария. По всичко изглежда, че Крум е имал само един брат, може би дори по-голям като възраст от самия него (?), и това с почти пълна сигурност е именно Дукум. Неговите военни заслуги са изтъкнати от самия Крум в известния Хамбарлийски надпис. На свой ред хронистът Теофан споменава Крумовия брат като пръв помощник на владетеля във войните с Византия. За съжаление, името на загадъчния за нас брат не е посочено, тъй като очевидно е било широко известно.

При положение, че Крум умира изненадващо на около 35-40 годишна възраст, когато синът му Омуртаг е бил твърде млад, обяснимо е идването на власт на брата на владетеля - човек със солиден политически и военен опит. Разбира се, не е изключено Дукум да е бил регент и съвладетел на Омуртаг, но върховната власт е била в неговите ръце. Съдбата не се оказва никак благосклонна към Дукум, който царува за не повече от месец - два и неочаквано умира.

На престола идва Диценг/Дицевг, който управлява от май-юни 814 до пролетта на 815 г. Името му е регистрирано като „Дицевг“ в гръцкия текст и „Диценг“ в неговия старобългарски превод, поради което точното му звучене е спорно. Като етимология това име, както и онова на Дукум, е с иранска езикова природа. Новият владетел вероятно е син на Дукум, съответно племенник на Крум, като със сигурност е бил по-възрастен от Омуртаг. Колкото и парадоксално да звучи обаче, при друго развитие на нещата Крумовата династия, управлявала Първото българско царство до самата му гибел през 1018 г., не би се състояла! За сметка на това бихме могли да имаме „Дукумова династия“, но смъртта на Дицевг обезсилва тази хипотетична линия в българската династична история.

Дицевг идва на престола през юни 814 г. По същото време основните български сили са в Тракия, готвейки се за планирания и подготвен от Крум поход срещу византийската столица Константинопол. Анонимният византийски хронист, наричан от учените Продължителя на Теофан, разказва за български действия на византийската територия през лятото на 814 г., при които са отвличани пленници и добитък, опожарени са византийски селища и т. н. Император Лъв V Арменец (813-820) предлага мир, но българският владетел отказва.

В отговор на това императорът, който преди идването си на престола е един от най-способните византийски военачалници, изненадващо извършва десант в района на Месемврия/Несебър. Градът, превзет две години по-рано от Крум, отново е във византийски ръце. Императорът разполага войските си в укрепен лагер, като дълго време не предприема активни действия. И все пак, ромеите се оказват в тил на българските войски, които изпитват сериозни трудности с продоволствието. Според Продължителя на Теофан императорът предприема лъжливи маневри и създава впечатление, че се отказва от похода и смята да се завърне по море в своята столица. Част от византийските кораби демонстративно отплават на юг, но императорът със своите елитни части остава на брега и скрива войската си зад някаква височина, която по-късно е била наричана „Хълмът на Лъв“. След като приспива бдителността на българските командири, Лъв извършва нощно нападение над техния лагер и им нанася тежки загуби.

Хронистът Йосиф Генезий представя друга версия, която все пак има допирни точки с първата. Лъв увлича българите в засада и им нанася тежко поражение. Нещо повече, ромеите нахлуват на българска територия, при което извършват големи жестокости, подобно на Никифор I Геник през лятото на 811 г. бойните действия се развиват нейде в началото на 815 г. Така или иначе, очевидно обаче не става дума за инцидентен конфликт, а за истинска война, макар и кратка. Претърпяното поражение провокира Дицевг да започне масови репресии срещу византийските пленници в България, които придобиват силна антихристиянска окраска. Одринският митрополит Мануил, един от най-високопоставените архиереи на Цариградската патриаршия, е подложен на унижение - Дицевг „великодушно“ му обещава милост, ако се откаже от Христовата вяра... След последвалия отказ на 22 януари 815 г. Мануил е убит, а тленните му останки са хвърлени за храна на кучетата. Със смърт са наказани и епископите Георги (на Дебелт), Лъв (на Малка Никея/Никица в Одринска Тракия) и Петър (неизвестно на кой град), като пострадват общо 377 мъченици. Между тях е имало и българи и български славяни, християни по вяра. Българско потекло се предполага за Пардос или Парод (свещеник от Източна Тракия), Петър Мъгленски, Куперг (име, подобно или идентично с онова на кан Кубер?), Асфир (вариант на Аспар или Аспарух?), Любомир и Хотимир. Присъствието на такива личности сред византийските пленници е свидетелство за проникването на християнството сред българи и славяни, както и етническата пъстрота в балканските владения на Византия през IХ в. В тези земи наред с ромеите (гърци и преселници от Изтока - арменци, сирийци и др.) са живеели български славяни, потомци на Куберовите българи, а и емиграти от самата България, избягали на византийска земя по време на кризата в България в средата на VIII в. Сред убитите светски личности са и стратезите Лъв и Йоан, специално отбелязани в писмената заповед на Крум (т. нар. втори Хамбарлийски надпис от 813 г.) като висши офицери на българска служба.

През февруари или март 815 г. Дицевг е убит, по-точно удушен с въже от своите приближени. Твърди се, че преди това изненадващо е ослепял, а ликвидирането му е тълкувано като „сакрално цареубийство“ - практика, позната при някои източни народи, приписвана в случая на древното българско наследство. Разбира се, византийските автори нерядко черпят информация не само от „официални“ източници, но и от слухове. Няма как да разгадаем какво точно се е случило в Плиска през пролетта на 815 г., но е напълно възможно да става дума за преврат. Провалът във войната с Лъв Арменец, допускането на византийската армия на българска територия (при това съвсем скоро след блестящите победи на Крум!), няма как да се са породили недоволство. Репресиите срещу християните, вкл. срещу византийски офицери, доскоро толерирани от самия кан Крум, надали са се радвали на пълно одобрение...

Явно не цялата българска аристокрация е била съгласна с политиката на Дицевг. От друга страна, „изместването“ на Омуртаг няма как да не е будело определено недоволство, особено сред най-приближените до Крум български боили. Не е ли възможно тогава Дицевг да е свален и екзекутиран? Уви, няма как да получим отговор на този, а и на ред други въпроси... В крайна сметка, през пролетта на 815 г. Омуртаг заема бащиния си престол, с което започва нов бляскав период от историята на средновековната ни държава.

Труд

Крум със своите боляри - миниатюра от българския превод на Манасиевата хроника.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели