/Поглед.инфо/ Необходима е промяна в политиката на доходите и в данъчната

Политика

Обръщам се към ръководството на БСП,

В мизерия днес живеят 75% от българите. Тежи им оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, безхаберието на управниците, чувството за изоставеност, безнадеждност и безперспективност, отвратени са от престъпността и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост!

Всеки познавач на икономиката разбира, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения икономически растеж от 7-8-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции с норма на натрупване между 30 и 35%, а не 20%, с ниско качество и тенденция на намаление, както е сега. Нужна е тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 3-4 милиона души, рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, активна външнотърговска политика, ограничаване на престъпността и корупцията и много, много години.

Средногодишният темп на прираста на БВП от 2010 до 2016 г. е между 1,0 и 1,5%. И част от него, особено през 2015-2016 г. се дължи на временни фактори. А нашите политици се гордеят с тези темпове, защото били между най-високите в ЕС! Сравнения на темпове между силно и слабо развити страни обаче могат да правят само некомпетентни хора. И с тях обещават да осигурят по-добро благосъстояние на народа през близките години. Ако една страна е произвела миналата година 5 струга, а тази година 10, растежът е 200%. Друга страна е произвела миналата година 50000 струга, а тази година 60000, растежът е 120%. Може ли да се твърди, че първата е по-добре от втората? Да плачеш ли или да се смееш! Ако трябва да сме прецизни, точното название на нашите сегашни средногодишни темпове е стагнация. С такива темпове нито безработица се намалява, нито качество на живота се подобрява! За намаление на безработицата са нужни поне 3,0-4,0% растеж и то продължително, а не за изолирани години.

Действителната причина за лекия спад на безработицата, който отчита НСИ не е растежът, а емиграцията на хиляди и хиляди средно- и високо квалифицирани работници и специалисти, защото не могаг да си намерят работа тук. По официални данни работната ни сила в началото на промените е била 4,1 млн. души, а сега е 3,3 млн. Ако границите не бяха отворени на времето и ако почти един милион работоспособни българи не бяха заминали за чужбина, безработицата тук щеше да е около 40-45% и в България щеше да има социални бунтове отдавна. Ако тези числа бъдат дадени на един средно грамотен икономист, който не знае за коя страна и континент се отнасят, той ще заключи, че в тази страна е имало опустошителна война, гигантско изригване на на огромен вулкан, 50-100 пъти по-голям от Везувий или тотална социално-икономическа катастрофа. За щастие, у нас не е имало такава война или изригване на вулкан. Подобен вулкан има в Южна Италия в съседство с Везувий. Само при тотална икономическа катастрофа една държава може да направи излишна половината си работна сила и да прогони голяма част от нея в чужбина! Това не се е случвало у нас дори след двете световни войни. По тези числа може да се съди каква трагедия преживява нашият народ сега.

На този катастрофален фон, милионите бедстващи българи, лъгани вече 27 години, че България ще стане Балканска Швейцария, не могат да чакат още 10-15 или повече години докато икономиката живне наистина. А тя няма да живне в обозримото бъдеще, защото предизборните платформи на партиите не предлагат дори 1% от необходимите материални и други предпоставки. Живеещите в мизерия хора искат макар и скромно подобрение, но още днес. Това означава още през тази и следващата година. Чудеса в икономиката обаче няма! Който твърди обратното лъже неосведомените хора!

Главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко сегашно българско правителство трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ в живота на хората, което да се почувства към края на 2017 и първата половина на 2018 година. Макар и все още слабо, то трябва да става по-осезателно през следващите години. Това може да подейства обнадеждаващо върху силно обтегнатата струна на общественото съзнание. Такова скромно, но скорошно подобрение може да се постигне само чрез съществена промяна в отношенията на разпределение и преразпределение, като едновременно се работи усилено за ускоряване на икономическия растеж.

Казано популярно, баницата ни през тази и следващите няколко години ще е почти еднаква по размери. Тя обаче трябва да се нареже по различен начин. Като ползвам условни числа, ако до сега бедните и средните слоеве получаваха само два резена, а заможните и богатите - шест резена, да я пренарежем, така че бедните и средните да получават три резена, а заможните и богатите - пет. А след няколко години – и бедните и богатите - по четири. С други думи, промяната в разпределителните отношения трябва да става постепенно, защото ще засегне богатите и ще срещне остра съпротива. Тяхното недоволство от предлаганите умерени, но наложителни промени, може да прерастне в истерия!

Друг изход, обаче няма. През последните 27 години е натрупана огромна несправедливост в обществения организъм и се налага хирургическа намеса. Без такава намеса в не много далечното бъдеще в Блгария може да се очаква социална експлозия. Настоящото бездействие ни води към бъдещи социални сътресения. Защото у нас се наслагват две социални злини: България е едновременно и най-бедната и с най-голямо доходно неравенство в ЕС. Това поражда още по-остра социална мизерия. По-долу ще се върна на тази тема с факти.

Целият свят е изправен пред гигантски промени, поради растящото неравенство между бедни и богати. Мащабите на това неравенство са шокиращи. Те присъстват напоследък постоянно и в дневния ред на Световния икономически форум в Давос. Неравенство, което може да предизвика невиждани по мащаби глобални социални експлозии, ако не се вземат спешни и радикални мерки за неговото туширане. Търпението на унизените няма да е безкрайно! А вековната история ни учи, че доведените до оскотяваща мизерия милиони хора, при наличието и на някои допълнителни условия, търсят изход в социалните революции. Дано се намерят мъдри държавници, които да не допуснат това да ни споходи в България!

Препоръчаното преразпределение на благата не е драматично, но все пак е едно начало. Дори за предлаганата от мен скромна промяна е лесно да се каже, но ще е много трудно да се направи. Защото засяга конфликтни интереси и ще е болезнено за богатите. През изминалите години те свикнаха да получават, но не и да дават. Лесно е държавата да даде облаги на една социална група, но много трудно е да се отнемат. Въпреки това, справедливостта трябва да бъде възстановена в името на по-важни стратегически цели и ценности!

Пренебрегваните от много години милиони хора ще приветстват това възстановяване. Макар че на тяхните болки никой не обръща внимание до сега. Така наречените «обективни» медии, със своята покорна сервилност ще проглушат света за «ограбените предприемчиви заможни хора на България». Защото те са малко на брой, но са много влиятелни! Независимо от това, повече не може да се отлага! Трябва незабавно да се действа! И то не за ограбване на някого, а за възстановяване на ограбеното. Политиците ще допуснат фатална грешка ако продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на бедността в днешна България!

Друго краткосрочно решение на нашите социално-икономически проблеми няма. По-скоро има – повишение на задлъжнялостта, но то е опасно. Примерът на южната ни съседка е поучителен. Трагедията която сега преживяват гърците е потресаваща. Европейският финансов капитал ги принуждава да обслужват неподлежащ на обслужване дълг (177% от БВП) при блокирана икономика. Нещо, което дори МВФ потвърждава. А тяхната катастрофа ще засегне и нас като съседи.

Допълнителните ресурси от икономическия растеж ще получим след години. Едва тогава ще можем да разчитаме на по-значимо подобрение в нашия живот. Не може да се очаква никакво подобрение в качеството на живота със средногодишни темпове от 1-2% прираст на БВП! Икономическата стагнация не ражда благоденствие. Тъкмо обратното! Нужни са далеч по-високи темпове! Самозвани мними експерти трябва да престанат да сеят илюзии за близко благоденствие. Защото не можем да разпределяме и преразпределяме нещо, което нямаме!

България е най-бедната страна в ЕС. Доходите ни са два пъти по-ниски от това, което трябва да са при нашата производителност. Обществената производителност у нас е 47% от тази в ЕС, а средните ни доходи са 20% от техните. По-различна, но сходна е картината по брутна добавена стойност на заето лице. По законите на икономиката производителността и доходите трябва да се движат рамо до рамо. Нарушението на това изискване е икономически погрешно, социално несправедливо и политически опасно. Не е възможен социален мир ако това несъответствие е трайно и голямо! А то е такова вече 27 години. Българското правителство трябва да провежда политика на постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, в съответствие с нашата производителност. Делът ни по доходи спрямо ЕС трябва да се приближава до този по производителност.

Това изисква алтернативна политика по разпределение на новата стойност между печалба на работодателите и заплата на наемния труд с цел - повишаване дела на заплатите. През следващите десетина години трябва да се преодолее натрупаното от 27 години силно изоставане на заплатите от производителността на труда. Това може да се постигне само чрез ускорено изпреварващо нарастване на средната заплата пред производителността през следващите години. Подобно форсирано нарастване на заплатите няма да е благодеяние за трудовите хора, „щедър” подарък от богатите на бедните, а връщане на несправедливо отнетото от тях или недодаденото им. Това се нарича възстановяване на поруганата справедливост. Същото важи и за пенсиите.

Бизнесът постъпваше непочтено, меко казано, спрямо наемния труд 27 години. Той се опитва да го прави и сега. Както казах, недаденото трябва да се даде, макар и със закъснение, чрез форсирано повишение на заплатите над производителността през следващите десетина години. Друг начин няма. Бизнесът до сега си затваряше очите за връзката между производителност и доходи и налагаше продължително изоставане на растежа на заплатите след растежа на производителността (виж графиката).

След като прецени, под обществен натиск, че този произвол не може да продължава безкрайно, бизнесът започна да напомня за връзката между тях и да настоява заплатите да не нарастват по-бързо от производителността. Това е начин да се предотврати ускореното изпреварващо повишение на реалната заплата с 10-12% ежегодно, и да се ограничи до 2-3-4%, колкото е нормалното трайно нарастване на производителността на труда в страни като нашата. То би означавало удължаване до безкрайност на периода за сближаване на доходите и производителността с тези в ЕС. Това е неприемливо и не трябва да се допуска!

Динамика на БВП и на работната заплата

Трайното целенасочено потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. То е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. По-добре е различията в интересите да се разрешават на масата за преговори, а не на улицата! Това е азбучна истина. С този анализ аз не целя враждебност срещу бизнеса, а му подсказвам нещо, което е в негов интерес, но той, като че ли не го вижда. И с това вреди и на себе си. Бизнесът също се нуждае от социална стабилност и от спокойствие в обществотто. В стратегически план, строго погледнато, той се нуждае и от социална справедливост. Защото в по-тесен план това приобщава работещите в компанията към нейните интереси, те работят по-добросъвестно и по-производително. А в по-широк план не е възможна спокойна и ефективна стопанска дейност в държава с обстановка на социално изнудване, на социални конфликти и улични вълнения.

България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС в евро

Страни

Бруто

Нето

Европейски съюз

-

1508

България

519

406

Румъния

724

524

Литва

793

618

Латвия

836

615

Словакия

901

692

Унгария

922

613

Полша

944

670

Чехия

1008

750

Хърватска

1022

750

Естония

1119

902

Гърция

1127

947

Португалия

1187

984

Словения

1687

1087

Испания

2143

1718

Източник: Евростат

Пояснения: Брутните месечни заплати са превърнати в евро по съответните валутни курсове, а нетните са получени след приспадане на съответния данък върху дохода по националните законодателства. Съзнателно пропускам от таблицата заплатите в страни като Австрия – 2009 евро, Франция – 2157, Германия – 2275, Финландия – 2509, Дания – 3095 и т.н.

По данни на Евростат средното годишно възнаграждение на заето лице в ЕС през 2011 г. е било 32959 евро, най-високото - в страни като Люксенбург, Дания и Белгия – над 50000 евро и най-ниското в България – 5781 евро. Най-новите данни сигурно се различават по номинална стойност от цитираните, но съотношенията между тях едва ли са променени съществено. А в случая те са важни за нашия анализ.

Средната заплата в България по паритетни стандарти сега е два пъти по-ниска, отколкото би трябвало да е при сегашното съотношение между производителността у нас и в ЕС. През следващите десетина години реалните заплати у нас трябва да растат ежегодно с 10-12%, за да се компенсира това изоставане. При 950 лв брутна месечна заплата в 2016 г.,тя следва да нараства със 100-110 лв. всяка следваща година и да достигне 1650 лв в 2021 г. (виж таблица 2.).

Таблица 2. Средна месечна заплата - лева

Години

Средна заплата

2016

960

2017

1050

2018

1180

2019

1320

2020

1480

2021

1650

Източник: Собствени оценки

Някои либерални политици и икономисти като гледат горната таблица може да си помислят, че подобно повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. Тези опасения обаче не са основателни! Компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС и достига 52,9% в развитите европейски страни като Дания. Както личи от посочените по-горе данни за номиналното годишно възнаграждение в евро, у нас то е почти 6 пъти по-ниско от средното в ЕС и около 10 пъти по-малко от най-богатите европейски страни. Това е резултат както на по-ниската производителност у нас, така и на дългогодишното потискане на доходите чрез рестриктивната политика. Доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността и няма да бъдат в обозримото бъдеще. Защото върху нея влияят номиналните измерения на текущите фактически доходи.

Действителните ограничители на конкурентоспособността у нас са високата енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост на продукцията, ниското технологично равнище, нерационалните производствени структури, примитивната продуктова структура на износа, загърбването на науката и иновациите, ниското качество на продукцията, ниската квалификация на персонала, огромната за нашите мащаби емиграция на високо- и средно квалифициран персонал към чужбина, лошата трудова дисциплина, лошото управление на макро и микро равнище, нестабилното и неспазвано законодателство, слабата договорна дисциплина, неефикасната съдебна система, престъпността и корупцията. По тези причини сме последни по конкурентоспособност в ЕС, а по отделни показатели на фирмено равнище – сме между най-изостаналите в света.

България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС – два пъти по-ниски от това, на което следва да са при нашето равнище на развитие, доста по-ниски отколкото в другите източноевропейски страни и много по-ниски от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То може да започне още от втората половина на 2017 г – с повишение на месечната пенсия от 1 юли с 30 лв. Повишението на месечната пенсия през 2018-2021 г. следва да бъде с 50-60 лв. всяка година, а не с 4-5 лева, както е сега. Средната пенсия за трудов стаж от 330 лв. в 2016 г., да достигне около 600 лева към 2021 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Средна месечна пенсия – лева

Години

Средна пенсия

2016

330

2017

360

2018

410

2019

470

2020

540

2021

600

Източник: Собствени оценки

Някои любители на неолибералната рестриктивна политика могат да изпаднат в паника, че подобно повишение на заплатите и пенсиите ще възпламени инфлацията. Такива опасения също не са основателни! В резултат и на многогодишната рестриктивна политика в България от няколко години сме в дефлация. В това опасно състояние лесно се влиза, но трудно се излиза. То ще е едната задръжка срещу потенциална бъдеща инфлация.

По-високите доходи от заплати и пенсии ще засилят общото потребителско търсене, а повишението на пенсиите, на заплатите на работещите бедни и възстановяването на необлагаемия минимум, което ще облагодетелства главно най-бедните социални групи, ще повиши търсенето главно на по-евтини местни, а не на скъпи вносни стоки. Това ще породи увеличение на местното производство и ще увеличи предлагането на местни стоки. То ще ускори съживяването на цялата икономика: ще увеличи производството, износа и предлагането на все по-широк набор от стоки на пазара, ще балансира повишеното търсене на вътрешния пазар с увеличено предлагане, ще стимулира конкуренцията и ще противодейства на инфлацията.

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще увеличи потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми. При тази икономически освежена обстановка е възможно, дори желателно през следващите години да навлезем в режим на здравословна ниска инфлация до 2,0-2,5%, каквато се толерира и от Европейската централна банка.

Както вече казах, в България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Разпределителните и преразпределителните отношения у нас са несправедливи. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36% (по бюджета за 2017 г.), а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48,5% средно в ЕС.

В някои европейски страни е още по-висок: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9% и т.н. Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите и особено изостаналите региони. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. Управниците злоупотребяват с пословичната търпимост, граничеща с робска покорност на българите и липсата на активни синдикати и загрижени за живота им политически партии, които да ги защитят, а при нужда и да ги поведат за по-активна защита на фундаменталните им права за достойно заплащане.

Освен по средната заплата, за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. По най-нови данни на Евростат България е с най-ниската минимална месечна заплата в ЕС (виж таблица 4.).

Таблица 4. Минимални заплати в някои страни от ЕС в евро

Страни

Минимална заплата

България

235

Румъния

320

Латвия

380

Литва

380

Чехия

407

Унгария

412

Хърватска

433

Словакия

435

Полша

453

Естония

470

Португалия

650

Гърция

684

Словения

805

Испания

826

Франция

1480

Германия

1498

Източник: Евростат

Пояснение: И тук съзнателно пропускам минималните заплати в другите богати страни, защото сравненията с тях не са толкова показателни.

България със своите 235 евро е единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро и далеч по-ниска от втората след нас Румъния с 320 евро. А българският бизнес възразява дори и против тази заплата. Не защото е мизерно ниска, а понеже била много висока! И че нейното повишения щяло да увеличи безработицата. Това не е вярно! Това е отдавна изхабена и дискредитирана догма на неолибералните теоретици. Световният и нашият опит потвърждават, че няма причинно-следствена връзка между минимална заплата и безработица. Още по-малко при нашата рекордно ниска минимална заплата.

България се нуждае от нова политика на разпределението и преразпределението: Освен че трябва да се повишават доходите, финансовото бреме трябва да се премества постепенно от изнемогващите бедни и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите, което те могат да понесат безпроблемно. Още повече, че е резултат на погрешна политика в продължение на много години. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението към труда и капитала, към който всяко българско правителство трябва да се придържа през следващите години и десетилетия. Така ще се запази и финансовата и социалната стабилност. То ще се постигне с по-високите заплати и пенсии, посочени по-горе, а също и с реформа в данъчната система.

Наложителна е потребността от ограничаване на голямото доходно неравенство. Както е известно, то се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството (виж таблица 5.).

Таблица 5. Доходно неравенство в някои европейски страни – коефициенти Джини

Страни

Коефициенти

Европейски съюз

31,0

България

37,0

Румъния

37,4

Литва

37,9

Словакия

23,7

Норвегия

23,9

Словения

24,5

Чехия

25,0

Швеция

25,2

Финландия

25,2

Холандия

26,7

Австрия

27,2

Унгария

28,2

Франция

29,2

Германия

30,1

Хърватска

30,6

Полша

30,6

Източник: Евростат

Пояснения: Прави впечатление, че България, заедно с Румъния и Литва, е шампион по доходно неравенство между източноевропейските страни.

Един от най-ефикасните инструменти за бързо смекчаване на доходното неравенство е данъчната система и по-точно – прогресивното облагане на доходите. Това е потвърдено от вековната световна практика. Потвърждава се и от здравия разум. Ниски „плоски” данъци има в страни, където олигархията управлява пряко държавата чрез свои хора в парламентите и правителствата или го постига чрез „покупката” на други, които заемат важни държавни постове. Прилагат се и в страни, където данъчната администрация е професионално слаба, неефикасна или „купена”. Несериозни са твърденията на български политици и икономисти, че сегашните наши данъци не бива да се променят, защото „всяко пипане на данъците ще увеличи сивия сектор”. Това също не е вярно! Във всички други страни от ЕС подоходните и корпоративните данъци са по-високи от нашите. Би следвало при тях да царува сивият сектор. Но не е така. Сивият сектор е по-голям у нас. Такова твърдение от политици е доказателство, че те признават негодността на данъчната администрация и неспособността си да я подобрят. За такива политици няма място на държавното кормило.

При съпоставянето на различни страни по средно равнище на доходите и по вътрешно доходно неравенство, се установява коя е страната, допуснала най-висока мизерия на своите граждани. И по този свръх важен критерий за социално-икономическа мизерия и за престъпна безотговорност пред своя народ, шампиони са българските правителства през изминалия четвърт век. Ние имаме най-ниско средно равнище на доходите и най-ниска минимална заплата, припокриващи се с най-високо доходно неравенство. Едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България, Румъния или Литва. Това умножава нашата социална мизерия. Допустимо ли е да търпим повече това положение!

Справедливото заплащане е и важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас. Сега има голям отлив на средно- и високо квалифицирани специалисти, поради силното подценяване на труда им у нас в продължение на много години. Медиците са един от многото примери. Отливът на квалифицирана работна сила е прекият деструктивен резултат от потискането на доходите. Но още по-опустошителен е косвеният резултат. Много родители, принудени да отидат на гурбет, оставят тук децата си на бабите и дядовците, които не могат да ги заместят пълноценно.

Изследвания за живота на тези деца показват, че те се учат по-лошо от другите, биват прибирани по-често в детските педагогически стаи поради кражби и други нарушения, а когато порастнат по-често стават наркомани, извършват престъпления и биват осъждани. Броят на тези деца се умножава. Разрушават се все повече невинни и беззащитни човешки съдби. Българският бизнес явно не се интересува от всичко това, но българските политици и те ли са слепци?

И тук някой може да запита: от къде да се вземат парите за такива амбициозни повишения на доходите? В следващата статия ще дам отговор на този въпрос.

Обръщам се към ръководството на БСП. Ако БСП участва в управлението на страната след изборите, препоръчвам ви да пристъпите към изпълнение на предложените тук мерки за смекчаване на социалната мизерия в България. В противен случай ни чакат бурни години! Все още можем да ги предотвратим.