/Поглед.инфо/ Плевнелиев лъже за сбогом

На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121).

Първо, когато се измерва растеж на производството или потреблението във времето трябва да се използват съпоставими цени, в случая цените през базисната 2007 г., за да се елиминира влиянието на инфлацията през тези 10 години. Действителният растеж в нашия случай в съпоставими цени е доста по-малък от 86,4 млрд. лв. Второ, дори и с напомпения инфлационен въздух, „растежът” на БВП е 52,8%, а не 300%. Това е толкова елементарно, че дори и Плевнелиев би трябвало да го знае. И въпреки това, пак ни излъга. Излъга ни и в други неща в своето прощално слово, но едва ли си струва да си губим времето с него. По-важното е, че скоро ни освобождава от натрапеното си присъствие по телевизионните екрани.

В тази връзка тези дни се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към ЕС. Евронюз обяви, че „След 10 години в ЕС в България и Румъния живеят по-добре”. Евронюз обръща повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; някои построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността, но те не са най-важните. И само те, макар и верни, не ни дават пълната картина. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена е платил българският народ за тези добрини.

Станишев ни пита къде щяхме да сме сега ако не бяхме приети в Европейския съюз

Странно е, че и Сергей Станишев ни пита къде щяхме да сме сега, ако не бяхме в ЕС? Макар че и преди 10 години бях и сега все още съм за участие в ЕС, но не в настоящата пародия на интеграционна общност, мога да му отговоря: в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия. Бомбардирана от самолетите на НАТО, която откъсна от нея Косово с въоръжена сила. Изолирана и инквизирана, съдена тенденциозно в Хага, но все пак оцеляла. Скромната ми информация за тази страна показва, че въпреки всички изпитания, сърбите не живеят сега по-лошо от нас, нито пътуват по-малко от нас.

А има и друг вариант, частично покриващ се със сръбския. Можехме да поддържаме нормални, нищо повече, освен нормални двустранни отношения с Русия, каквито имаха повечето страни от ЕС, преди да пристъпят към икономически и други санкции преди 2-3 години под натиска на САЩ. Тези страни имаха нормални търговско-икономически отношения с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат.

На тази основа можехме да развием активен търговско-икономически обмен с Русия. Щяхме да си доставяме от тях петрол, газ, въглища, други суровини, различни видове машини и съоръжения и т. н.

Ние пък щяхме да снабдяваме техния пазар със стотици хиляди тона земеделски хранителни стоки в прясно и преработено състояние, както правехме до 1989 г. В 1988 г. 63% от нашия износ беше за СССР. Потенциалът за производството и износа на тези стоки сега е унищожен по варварски начин.

Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство, да осигурим заетост на стотици хиляди хора в производството, преработката, транспорта, съхраняването, експорта на пресни и преработени земеделски продукти. Щяхме да осигурим големи доходи и добро качество на живота на стотици хиляди хора,. Нямаше да се налага тези стотици хиляди българи сега отчаяно да търсят препитание в чужбина.

Щяхме да запазим поне част от производственото коопериране между нашата и руската индустрия, а също и производството на голямо количество промишлени стоки за нормален износ. Това щеше да осигури допълнителна заетост за стотици хиляди специалисти и работници, допълнителни доходи, приходи в бюджета от данъци, валутни приходи. Потенциалът за производството и износа и на тези стоки сега също е унищожен.

Щяхме да запазим от преждевременно закриване четирите ядрени блока в Козлодуй или поне третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата с всички благоприятни икономически и социални последствия. Щяхме вече да сме построили първия етап на АЕЦ Белене и да сме пред завършване на газопровода «Южен поток» с всички текущи и бъдещи благоприятни ефекти.

Щяхме да създадем допълнителна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и друг туризъм и да приемаме не половин милион, както е сега, а 1,5-2,0 или повече милиона руски туристи. Нужно ли е да обяснявам какви облаги би донесло това, както в самия туризъм, така и по линия на свързаните отрасли и дейности, в заетостта, доходите, приходите в бюджета от данъци, валутните приходи. Много десетки хиляди хора щяха да си намерят работа у нас в туристическата област, а нямаше да я търсят в други европейски държави, често пъти при унизителни условия.

Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия, както беше до 1989 г. Това също би създало допълнителна заетост, доходи, бюджетни приходи, валутни постъпления и т.н. Нашето място сега там е заето от турски строителни фирми и турски работници и специалисти.

Мога да отида и в по-големи подробности за огромния потенциал за търговско-икономически обмен между двете страни в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други сектори, но и казаното е достатъчно.

Очевидно г-н Станишев повече се е сближил не само битово, но и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от различни партии в Брюксел и доста се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български реалности в условията на членството ни в ЕС и НАТО, щом като ни задава такъв елементарен въпрос.

България плати най-скъпо за приемането си в Е

Колкото повече време минава от присъединяването ни към Европейския съюз, толкова повече охладнява ентусиазмът ни от това, считано за „историческо” събитие. Последното съобщение на Евробарометър, че 75% от българите били доволни от членството си в ЕС, дори и след напускането на Великобритания и растящите недоволства във все повече други страни членки, аз подлагам на силно съмнение. Както впрочем се съмнявам почти във всичко за което ни нравоучителстват от Брюксел. Причините за охладняването са много. Ще се опитам да ги обясня, като започна от началото.

Важен източник на охладняването са наложените ни условия за присъединяване. Тук ще се спра само на високата „входна такса”. Под „входна такса” в случая разбирам нетната разлика между поддаващите се на изчисление загуби и ползи от присъединяването ни към ЕС.

Под „загуби” за България разбирам наложеното ни принудително предсрочно закриване на 4 ядрени блока с обща мощност 1760 мегавата, особено на третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата и огромните разходи, които трябва да направим след време за заместващи енергийни мощности, През 1995 г. изграждането на такива мощности щеше да ни струва 4-5 млрд. долара. Ако съдим по офертата на Westinghouse през 2014 г. за седми блок в Козлодуй, сега може би ще ни струват 10-12 млрд. долара. Ако продължаваме да отлагаме сумата ще расте.

Към тях трябва да се добавят още много стотици милиони долари за изграждане на хранилища за отработеното ядрено гориво у нас и други допълнителни съоръжения. Известно е, че за доставените от СССР (Русия) мощности отработеното гориво се приемаше от тях, докато западните доставчици не поемат такива ангажименти и ние трябва да си ги осигурим сами.

Трябва също да се добавят пропуснатите ползи от отнетата ни възможност да произвеждаме и продаваме електроенергия на местния и външния пазар, пропусната заетост и доходи на няколкохиляден персонал, пропуснати милиони данъчни постъпления в бюджета и т.н. Общият размер на понесените и очакваните загуби и пропуснати ползи ще възлиза на около 14-15 млрд. щатски долара.

Трябва също да се добавят така наречените „подготвителни условия” през предприсъединителния период; платения членски внос 3,5 млрд. евро от присъединяването ни към ЕС до края на 2016 г. чийто годишен размер вече достигна 950 млн. лв.; загубите от наложения ни отказ от изграждането на АЕЦ Белене (около 1,2 млрд. лева) и от газопровода Южен поток, под натиска на САЩ и на някои европейски държави.

Под „ползи” за България разбирам получените средства от предприсъединителните фондове на ЕС 1,96 млрд. евро, а също и получените средства от структурните фондове по оперативните програми, от кохезионния и други еврофондове на ЕС 6,45 млрд. евро до 31 май 2016 г. Всички тези данни са от сайта на Министерството на финансите.

От разликата между загубите и ползите от присъединяването извеждам нетна годишна сума, която предстои да получаваме до изравняването им. Ако сегашната нетна годишна разлика се запази през следващите години, изравняването ще настъпи към 2050 г. За да бъда още по-прецизен, с оглед на възможни позитивни или негативни изненади, приемам, че то ще стане 5 години преди или след 2050 г. Ако се потвърди това, за което се говори усилено напоследък – че след 2020 г.щесе прекрати помощта за по-бедните страни членки на ЕС чрез структурни и кохезионни фондове, изравняването на ползи със загуби ще стане далече след 2050 г.

Този тревожен факт поражда голямо недоволство всред българските граждани, остро чувство, че сме измамени при присъединяването, че поне до към средата на това столетие ще бъдем нетни платци в общия бюджет на ЕС. Главната причина за това е огромната загуба, която понесохме с преждевременното извеждане от действие на ядрените блокове в Козлодуй. Няколко години по-късно се оказа, че за това закриване не е имало официално решение на официален орган на ЕС - на Европейската комисия или на Европейския съвет. Изглежда някои среди в Брюксел са разбрали, че българските политици са послушни, че се поддават на натиск и са ни наложили полуофициалното решение на няколко комисари за извеждане на блоковете, за да услужат на европейски или американски корпоративни интереси.

Най-бедната страна в ЕС - България трябва да направи огромни многомилиардни разходи в щатски долари за възстановяване на преждевременно закритите енергопроизводителни мощности. И то за да си ги достави след години на много по-висока цена от големите европейски, американски или японски компании, от рода на Westinghouse и други, тъй като не ни се разрешава да ги доставим от Русия, каквито бяха закритите и каквито са отлично работещите до сега два „хилядника”. Това, естествено, ще бъде източник на трайно наранени чувства за национално достоинство, на подозрения и негодувание на българските граждани по адрес на западните ни „приятели”. То няма да допринася за бъдещата ни лоялност и доверие в ЕС. По-скоро обратното. И то за много години! Нараненото ни национално достоинство и проявена към нас несправедливост не се забравят лесно!

При това положение ще ни бъдат нужни още 45-50 години, за да покрием загубите от закриването на ядрените блокове. Неизбежно възниква въпросът: кои са виновниците за това суперпрестъпление срещу националните интереси на България? Първо, виновни са ръководителите на най-големите страни членки на ЕС, за това че злоупотребиха със слабата ни преговорна позиция като кандидати за членство в ЕС и ни изнудиха. Въпреки че Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ) във Виена, най-меродавната институция, упълномощена от ООН да упражнява контрол върху сигурността на атомните централи по света, в резултат на многобройните си проверки на място, винаги потвърждаваше годността на нашите реактори.

Второ, виновни са най-висшите ръководители на България и главните преговарящи за членство с ЕС, че се оказаха слабохарактерни личности, приемаха всичко, което ЕС изискваше от нас и не се възползваха от категоричната подкрепа на МААЕ. Жалко, че тогава нямахме в България държавник като Виктор Орбан! Ще понесе ли някой отговорност за натоварването на България с такова непосилно бреме? При безнаказаното допускане и толериране на такива престъпления от нашите официални власти няма защо да се учудваме, че 80% от българите сега живеят под или на границата на бедността и ние продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС! Защото, наистина ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! А в някои случаи и за повишаване в министерски ранг, както стана у нас, вместо да бъдат изпратени зад решетките, както правят в Румъния.

Освен казаното до тук, за да бъдем прецизни, трябва да имаме предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите европейски страни под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари за техни експерти и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получаваха допълнителна полза от „подпомагането” ни, а ние понасяхме допълнителни загуби, за които „евроатлантическите ценности” не допускат да се говори публично.

Тези изчисления са точни, но съдържат и условности, защото: Първо, не включват ползите на България от свободното пътуване на наши граждани из Европа, по-големите възможности за работа на българи в другите европейски страни и изпращането на част от техните доходи на близките им в България; възможностите на български студенти да учат в тези страни и т.н. Второ, изчисленията не включват огромните загуби, изразяващи се в тоталния разгром на неконкурентната и нарочно изоставена незащитена прохождащата българска икономика от принудителното й неравностойно участие в Общия европейски пазар; разрушаването на експортния ни потенциал и необратимо загубените външни пазари за наши стоки; демографското ни ограбване (огромен отлив на стотици хиляви специалисти с висше и средно специално и хуманитарно образование и загуба на генетичен потенциал – стотици хиляди млади хора, дето ще раждат децата си в чужди страни, повечето от които никога няма да се завърнат в България и с това ще допринесат за изострянето на и без това острата демографска криза, и т.н.

Ако се добавят тези неподдаващи се на количествена оценка бъдещи ползи и загуби, с огромно превишение на загубите, изравняването между тях се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако то изобщо се случи. Така цената на входния билет за присъединяване към ЕС става още по-висока. Толкова висока, че мозъкът ми не може да я асимилира.

При това положение ако трябва да отговоря на въпроса на Станишев: къде щяхме да бъдем, ако не бяха ни приели в Европейския съюз, бих отговорил: навсякъде другаде, но не в този познат ни Европейски съюз, който доказа, че е ефикасно обединения, защитаващо интересите на крупния финансов капитал, а не съюз на народите, както беше замислен от бащите – основатели с Римските договори от 1957 г.

Опасности за оцеляването на Европейския съюз

Въпреки казаното до тук, аз и сега не препоръчвам България да напусне ЕС. Защото и преди 10 години, и сега нямаме подготвена по-добра алтернатива. Продължавам да съм за оставане в ЕС, но не тази пародия на интеграционна общност, какъвто е той сега. С наложените ни преди 10 години жестоки условия за присъединяване, между които и предсрочното закриване на атомните блокове в Козлодуй. Със забавеното отпускане на аграрни субсидии в продължение на 7 години и с насочването на квотите главно към зърненото производство, се ускори ликвидацията на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, животновъдството, въпреки благоприятните ни природно-климатични условия, наличието на работна сила и на пазар за продукцията. С пълното откриване на нашия пазар за внос на плодове, грозде, зеленчуци от други южни страни членки и нечленки на ЕС, с далеч по-благоприятни природно-климатични условия от българските, нашето производство на такива полезни и високодоходни продукти е осъдено на ликвидация. Сега вече 80-85% от консумираните най-важни хранителни продукти внасяме от чужбина, докато до 1988 г. бяхме нетен износител на земеделски продукти в големи мащаби. Ние никога не можем да се конкурираме с тези страни, защото не можем да влияем върху природно-климатичната им конкурентоспособност.

С функционирането на Общия Европейски пазар в сегашния му вид, нашите едва прохождащи фирми през последните 10-15 години, не могат да се конкурират с фирмите от развитите страни членки на ЕС със 100-150 годишен производствено-стопански и търговски опит, с високо квалифицирани и опитни кадри, с много добра научно-техническа и внедрителска база, с дългогодишни традиции и връзки по целия свят. В тази ситуация, лишени от всякаква протекция по логиката на аргумента на прохождащата индустрия (infant industry argument), използван в миналото от фирмите на тези страни със солидна протекция, ние никога няма да можем да проникнем във високотехнологичните индустриални и други продукти и услуги и ще се задоволяваме с износ на суровини, първично обработени продукти и продукция на ишлеме. Така не се постига индустриален прогрес и високо благосъстояние.

Тежкото положение на по-бедните страни членки се усложнява още повече с провежданата политика на превръщането на ЕС във свръх държава, в Европейски съединени щати, с концентрация на всички важни управленски функции в Брюксел и отнемането на тези функции от националните институции (парламент, правителство и т.н.). Сегашните европейски държави ще се превърнат в административни области – изпълнители на решения, вземани от неизвестни, от никого избирани и на никого подотчетни, назначавани и повишавани по незнайни методи, висши чиновници с астрономически заплати и привилегии. Такава политика ще среща все по-остра съпротива от страните членки и ще ускори самоликвидацията на Европейския съюз в не много далечното бъдеще. Привържениците на свръхцентрализацията в ЕС, под флага на интеграцията, са най-активните разрушители на Съюза. Аз не съм за такъв Европейски съюз!

Бъдещето на ЕС е в завръщането към идеите на бащите-основатели с Римските договори от ,.1957 г. ЕС трябва да се превърне в доброволен, преди всичко икономически съюз на независими европейски държави със силни демократично избирани национални институции, координиращи помежду си най-важните направления на своето развитие. Наднационалните органи на общността трябва да имат умерени управленски компетенции на базата на съвместно договорени общи стратегически направления на развитието и най-общи икономически, социални и други политики. Персоналът на централните институции на общността трябва да бъде драстично съкратен. Силата на ЕС е в многонационалното многообразие, а не в хомогенността, в превръщането му в Европейска конфедерация.