/Поглед.инфо/ Пол Кругман за бюджетния дефицит в България

През втората половина на ноември 2013 г. нобеловият лауреат проф. Пол Кругман посети София за присъденото му от УНСС престижно звание Доктор хонорис кауза. Неговото посещение беше отразено много слабо в българските медии. Поради ограничената информация в медиите за неговата лекция и за пресконференцията черпя сведения от сайта на УНСС.

Проф. Кругман е засегнал в София различни икономически теми: световната криза, положението на еврото, бюджетния дефицит, държавния дълг, валутния борд и други. Над всички се очертава позицията му по бюджетния дефицит в България и свързаната с това рестриктивна политика. Ето какво казва той:

„Ако трябва да отправя съвет към правителството, той би бил да се отнася със скептицизъм към препоръките на Европа за прекалена фискална строгост, защото страната ви няма проблем с държавния дълг”. На въпрос по предвидения у нас за 2014 г. бюджетен дефицит от 1,8% той казва: „България може да увеличи бюджетния дефицит до 2 или дори до 3%. спрямо БВП... Ако питате дали дефицитът да е 2 или 3%, този процентен пункт в повече може да се окаже правилното решение при условие, че се инвестира целесъобразно” в образованието, инфраструктурата и други подобни.

Медиите се престориха, като че ли чуват това за пръв път! А българските политици не отрониха и дума. Може би сметнаха, че Кругман е дребна личност, на която не следва да се обръща внимание. Въпреки, че дори остро критикуваният от него бивш президент на САЩ Джордж Буш го прие през есента на 2008 г. веднага след присъдената му Нобелова награда по икономика.

В много мои публикации вече 5-6 години, а и през последните месеци настоявам пред властите да се придържат плътно към 3% бюджетен дефицит, защото сме най-бедната страна в ЕС и понеже имаме широка зона за бюджетно маневриране поради ниския държавен дълг – около 19% от БВП, при очакван около 90% средно за ЕС в края на 2013 г. Сочил съм и как да се използват допълнителните средства. Такава позиция застъпвам и в публикациите си през последните седмици. Правил съм го поне 10 пъти с подробна аргументация. Виж моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации № 128-243. Властите обаче не обръщат внимание на тези препоръки. Не се опитват даже да ми опонират с професионални аргументи. Доминира високомерното пренебрежение към други мнения и слепият десен финансов догматизъм за рестриктивна политика, макар че мандатоносител на сегашното правителство е уж лява партия като БСП.

Къде сме ние?

В този контекст си струва да хвърлим поглед върху бюджетната и дълговата политика в ЕС, за да видим къде сме ние. Най-нови данни се съдържат в публикуваната наскоро есенна икономическа прогноза на Европейската комисия за 2013-2014 г.

Общо за ЕС-28 бюджетният дефицит за 2012 г. е бил 3,9% от БВП, а за 2013 г. очакват 3,5%. Общо за Еврозоната за 2012 г. е бил 3,7%, а за 2013 г. очакват 3,1%. Най-висок дефицит в 2012 г. е имала Испания (10,6%), а за 2013 г. се очаква рекордьор да е Гърция с 13,5%. През 2012 г. само в Германия е имало бюджетен излишек от 0,1%, а за 2013 г. очакват 0,0%. Дефицитът у нас през 2012 г. е бил 0,8%, а за 2013 г. се очакват 2,0%.

Общо за ЕС-28 държавният дълг в края на 2012 г. е бил 86,6% от БВП, а за края на 2013 г. очакват 89,7%. В края на 2012 г. най-висок е бил дългът на Гърция – 156,0%, а в края на 2013 г. очакват 176,2%. Най-нисък в края на 2012 г. е бил в Естония (9,8%), следвана от България (18,5%), а за края на 2013 г. се очакват 10,0% в Естония и 19,4% в България.

Дълговото предизвикателство

Показателят за държавния дълг е силно инерционен. Той трудно се поддава на резки промени, особено на намаление. За ЕС няма достатъчно дълги статистически редове, за да установим средногодишното му изменение, от което могат да се правят сериозни изводи. Малко по-дълги редове има за еврозоната. Средно за периода 1999-2003 г. държавният дълг там е бил 69,3% от БВП, а за 2013 г. очакват 95,5%. Средногодишното му повишение е с 1,87 процентни пункта. При същия темп на изменение, за да бъде сведен обратно до допустимите 60% са необходими 20 години. Намалението на задлъжнялостта, обаче е по-трудно, защото са нужни трудни непопурярни решения, а следователно и по-бавно от нейното повишение, което, обикновено е продукт на по-лесни решения. Поради това може да са нужни 25-30 години за свеждането й до допустимите от ЕС – 60% от БВП. И то ако се провежда трайна и твърда политика за намаляване на дълга. А това е много трудно.

През всичките тези години най-развитите страни в ЕС следва да поддържат растеж от поне 2,5-3,0% и строга рестриктивна политика, за да постигнат намаление на дълга, а двете едновременно са несъвместими, понеже ограничителната политика потиска растежа на БВП. Представяте ли си пред какво дългово предизвикателство е изправена Европа през следващите години и десетилетия! Давате ли си сметка каква ще е социалната цена на това предизвикателство, дори при допусканите благоприятни условия за развитие. А те сигурно няма да са благоприятни през всичките години! Следователно трябва да се търсят по-малко болезнени, нетрадиционни решения на този тежък проблем, за да не предизвикат ожесточена съпротива от обществото. Най-доброто решение е да не се допуска прекомерна задлъжнялост, примерно над 60-70%. Животът обаче е много по-сложен от нашите желания!

Дори ако се обърнем към Германия – най-мощната европейска икономика, от 1994 до 2013 г. нейната публична задлъжнялост е нарастнала с 23,1 процентни пункта или с 1,22 пункта средногодишно. Ако се променя със същия темп са необходими 16 години за свеждането й до 60%. И тук намаляването на задлъжнялостта ще става по-бавно от нейното повишение, поради посочените по-горе причини. Дори и на Германия ще са нужни около 20 години на едновременен растеж и рестрикции. А това е възможно само ако се разчита на голям износ. Но положителният търговски баланс на Германия ще води до отрицателни търговски баланси в другите европейски страни със съответните негативни последствия. Тези страни обаче не могат да си позволяват безкрайно отрицателни търговски баланси, защото техният потенциал вече е изчерпан и задлъжнялостта им е много висока. Потенциалът на другите световни региони също не е безграничен. Следователно, проблемът за високата социална цена, произтичаща от налагането на ограничения върху вътрешното потребление, стои и пред Германия. Да не говорим какво чака Гърция, Италия, Португалия, Ирландия и Кипър с тяхната трицифрена задлъжнялост. Ще имат прблеми и няколко други страни със задлъжнялост близка до 100%.

Страните с най-нисък дефицит

Заслужава да се анализира положението в 10-те страни членки на ЕС с най-нисък бюджетен дефицит и свързания с това държавен дълг (виж таблица 1.).

Таблица 1. Десетте страни в ЕС с най-нисък бюджетен дефицит /Виж таблицата чрез линка/

Източник:European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2013, pp. 132 and 152.

Пояснения: Всички данни са в процент към БВП. Данните за 2012 г. са фактически, а за 2013 г. – прогнозни. Подреждането по бюджетен дефицит е по данните за 2012 г.

Какви изводи могат да се направят от таблица 1.?

Първо. В повечето страни (в 7 от 10) се очаква по-висок дефицит за 2013 г., въпреки усилията за неговото ограничаване. Правителствата обаче не могат да си затварят очите пред суровите реалности и са принудени да прибегват до по-големи дефицити през тези кризисни години. Това потвърждава казаното от Кейнс преди 80 години, че по време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. То доказва и правотата на нобелистите Стиглиц и Кругман, които предупредиха, че сремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство.

Второ. Нараства и държавният дълг (в 9 от 10-те страни). Неговото изменение зависи от състоянието на бюджетния баланс – положителен или отрицателен и от евентуални плащания по дълга през съответните години. Дори в Германия, чийто бюджетен дефицит намалява чувствително от 2010 г., дългът расте до 2012 г. и се очаква леко намаление едва през 2013 г. През следващите 10 години Германия, Унгария, Австрия и особено Италия, едва ли ще сведат публичния си дълг до 60%. Ако се замислим над цената на това намаление, ще възникнат много въпросителни относно социално-икономическата му целесъобразност, особено по време на рецесия или стагнация.

Най-ефикасният път за чувствително намаление на задлъжнялостта е стабилният висок растеж от поне 3-4% за високо развитите страни и 5-6% за средно-развитите, а също и повишение на конкурентоспособността на икономиката. Това обаче се постига много трудно и изисква много време. Тук няма лесни и бързи решения. Не е възможно горните страни да разчитат и главно на износа, защото няма кой да поеме негативите на отрицателните търговски баланси в другите европейски страни. Техният потенциал в това отношение вече е изчерпан, защото са натрупали големи външни дългове.

Трето. Ако се отмени самоналоженият по инициатива на Дянков ограничител от 2% за допустимия бюджетен дефицит и през следващите няколко години се придържаме плътно до 3%, пак ще сме между страните с нисък дефицит. През 2012 г. над 3% е дефицитът в 17 страни членки, над 4% в 12 и над 5% в 6 страни. Натрупаният по предложения начин дълг може да достигне безопасните 28-30% от БВП, което не създава проблеми по обслужването му. През 2013 г. лихвените плащания по обслужване на нашия дълг са 0,8% от БВП, при средно 2,9% в ЕС. Преобладаващата част от този дълг следва да се използва за високоефективни инвестиции по решаване на най-важни национални проблеми – висок растеж, заетост, доходи и конкурентоспособност.

Четвърто. България е между страните с най-нисък бюджетен дефицит и с рекордно ниска публична задлъжнялост, които съжителстват с масова бедност и остра социална поляризация, заредена с опасност от социални и политически експлозии през близките години. През следващите години у нас се очертава стагнация или минимален растеж, при най-голяма бедност в ЕС. За предотвратяване на възможните социални взривове в близко бъдеще нямаме друг изход, освен спешно, макар и скромно, повишение на потисканите дълго време доходи на най-бедните 2 милиона души. Това е възможно само чрез инструментите на преразпределителната политика. И преди всичко чрез радикална данъчна реформа, съчетана с подходяща бюджетна и дългова политика – придържане към 3% дефицит и постепенно, управлявано повишение на публичната задлъжнялост до към 28-30% от БВП. Дори и тогава ще бъдем с ниска задлъжнялост – на трето място след Естония и Люксембург. По този начин ще се облекчи, макар и леко, мизерията на 2 милиона души, като се запази финансовата, социалната и политическата ни стабилност.

Това е цената на солидарността за запазване на социалния мир в сегашното тежко време, която си струва да бъде платена. Това е и цената на 24-годишната погрешна политика на всички български правителства за съзнателно потискане на заплатите и пенсиите и реверанси пред капитала. За трайно и съществено подобрение е нужен стабилен висок растеж и висока конкурентоспособност, но това изисква 10-15 и повече години, а също и балансирана политика към труда и капитала. Живеещите в оскотяваща бедност два милиона души обаче не могат да чакат толкова дълго.

Ако това не бъде извършено България е изправена пред разрушителни икономически, социални и политически сътресения с непредвидими последствия. Единственото, което може да се предвиди е, че те ще ни струват много повече от предлаганото от мен увеличение на държавния дълг с няколко милиарда лева през следващите години. Не ми се иска да говоря за неподдаващите се на парично измерение разрушителни последствия!

Страните с най-висок дефицит

Подобен анализ може да се направи и за десетте страни с най-висок дефицит (виж таблица 2.).

Таблица 2. Десетте страни в ЕС с най-висок бюджетен дефицит

Източник: Същият

Пояснения: Същите

Тук също се налагат важни изводи:

Първо. В повечето страни от тази група се очаква по-малък бюджетен дефицит за 2013 г. Това е нормално, понеже са поддържали много високи дефицити от години, а някои от тях – от десетилетия,. Сега се налагат спешни ограничителни мерки, поради натрупаните трудни, а в някои страни – невъзможни за обслужване държавни дългове. Друг изход няма.

Второ. Това личи от данните в последните две колони на таблица 2. Въпреки бюджетните ограничения в почти всички страни от тази група, държавният дълг расте през 2013 г. само с едно дребно изключение. Лихвените разходи по обслужване на дълга през 2013 г. ще бъдат: в Италия – 5,4% от БВП, Ирландия – 4,6%, Португалия – 4,3%, Унгария – 4,2%, Гърция 4,1% и т.н. Както вече споменах, в България са 0,8%.

Трето. В някои от страните (Гърция, Ирландия, Кипър, Португалия) повишението на дълга е тревожно голямо, а гръцкият дълг не подлежи на обслужване без масирано външно финансиране. В някои страни (Испания, Великобритания, Франция) задлъжнялостта е над 90% от БВП, което също поражда напрежение при обслужването. Тези страни трябва да прилагат ограничителна политика, която пък потиска растежа, затруднява и отлага излизането от високата задлъжнялост. Това личи от посочените по-горе високи лихвени разходи, които отклоняват ресурси от производително инвестиране за други важни цели. Горните страни не могат да разчитат и главно на износа, защото няма кой да поеме негативите на отрицателните търговски баланси.

Четвърто. На фона на тези страни положението у нас по бюджетния дефицит и особено по държавния дълг, е далеч по-добро. Това създава по-голяма зона за бюджетно маневриране и допускане на постепенно повишение на дълга до към 28-30% през следващите няколко кризисни години. След време, с възобновяването на растежа от 4-6%, при нужда може да се прилага политика на бюджетен излишък. Това обаче едва ли ще се наложи. Не случайно Маастрихтските критерии допускат държавен дълг до 60% от БВП.

България не се нуждае от увеличение на публичния си дълг до 60% от БВП през следващите няколко години. Това би означавало допълнителен дълг от 33-35 млрд. лева, какъвто нашата икономика не може да усвои, нито пък й е нужен. Несериозно е да се твърди, че няколкото милиарда допълнителен дълг през следващите 3-4 години ще са „тежко бреме за идните поколения”. В условията на работеща икономика те ще бъдат издължени далеч преди да се появят оплакваните от сега бъдещи поколения.

Изводът от този анализ е очевиден: дълговата позиция на ЕС е тежка, а на някои страни членки – много тежка. България е едно от малкото изключения. Наличието на голяма зона за бюджетно маневриране позволява безпроблемно повишение на държавния дълг до 28-30% от БВП през следващите няколко кризисни години за смекчаване страданията на два милиона българи, живеещи в оскотяваща бедност.

Дума