/Поглед.инфо/ Действайте бързо с данъчните реформи докато не е станало късно!

През първите дни на януари 2014 г. премиерът Орешарски заяви в интервю: „Въвеждането на система, при която платеният данък върху минималната работна заплата се връща на данъкоплатците, обезмисля всякакви по-нататъшни данъчни преференции. След като платеният данък при най-малките доходи се връща какво още да върнем на нискодоходните данъкоплатци? Те получават детски надбавки – еквивалент на отрицателен данък. Така нашият ангажимент от програмата практически е изпълнен, доколкото семейното подоходно облагане се разглежда в пряка връзка с облекчаване на ниските доходи”. Той продължи да говори по същия начин и след това, включително и пред членове на Американската търговска палата на 16 януари.

Премиеръте специалист по бюджет и по данъчна политика и няма право за толкова неточности и дори грешки в цитираните думи. Предполагам, че не би казал това в лекция пред студенти, защото ще го засипят с въпроси на които трудно ще отговори. Обяснявам си го с намесата на конюнктурни фискални съображения. Тези негови думи предизвикаха настоящите мои коментари.

Първо. Той трябва да е наясно, че предлаганите от мен и от други икономисти промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейното облагане, не е подаяние за бедните, а средство за възстановяване на грубо нарушената икономическа и социална справедливост през последните 24 години и особено след 2007-2008 г. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през тези години, чрез потискане на заплатите и пенсиите и несправедливо облагане с данъци. Това не е подарък, а корекция на една погрешна политика, каквато не си позволява нито една развита пазарна икономика по света, дори с най-дясно правителство.

В резултат на тази погрешна политика по доходите трудовите хора, дребният бизнес и интелигенцията в България, които и преди това бяха с най-ниски доходи в Европа, сега са бетонирани за дълго на последното място, от където много трудно ще излязат. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. И повтарям – измеренията са в милиарди левове. То е доказано по безспорен начин и няма място за съмнения. Затова те ще се съпротивляват срещу всеки опит за промяна. С тези промени целим също да сближим антисоциалната данъчна система на България с тази в ЕС и да се прекрати или поне смекчи прилаганият от България данъчен дъмпинг спрямо партньорите ни в общността. Освен антисоциална, нашата данъчна система е и антиевропейска.

Второ. Въвеждането на „плоските” данъци от Тройната коалиция през 2007 и 2008 г. беше груба грешка. Недопустима и непонятна за правителство, доминирано от социалистическа партия. По тази тема съм писал многократно през последните 5-6 години. Това правителство правеше прекомерни реверанси пред капитала за сметка на трудовите хора. Важна роля за въвеждането на ниските „плоски” данъци изигра и Ивайло Калфин, тогава ресорен вицепремиер по икономическа политика в правителството на Станишев. Той лично носи и голям дял от отговорността за последствията. Не знам с какво самочувствие сега ни поучава на политически морал.. БСП плати скъпо за това на изборите през 2009 г. и би следвало да си е извлекла поуки.

Решенията на последния конгрес на БСП в началото на 2013 г. дадоха основание да се мисли, че е така, с обявения „ляв завой”. Беше предвидено да започне премахването на „плоския” данък върху доходите на физическите лица, възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане. Подобни обещания фигурираха и в предизборната платформа на БСП. Това следваше да се потвърди при актуализацията на бюджета за 2013 г. през юни и в документа за програмните намерения на Правителството през август 2013, но беше „забравено”. Следващият още по-голям шанс беше приемането на новия бюджет за 2014 г., но пак беше „пропуснато”. Месец след месец във всеки нов държавен документ и изявление на премиера растеше дистанцията между предизборните обещания и реалните действия. „Левият завой” беше отново забравен. Лявата фразеология продължи, но в реалната икономическа политика мигачът продължаваше да мига на дясно.

Очакваше се и обещаната отмяна на данъка върху лихвите по депозитите. Особено за милионите най-малки и средни по размер депозити. Вместо това беше въведена пародийната постепенна отмяна на тази лихва с два процентни пункта годишно, която поражда само недоумение. Дребните фискални съображения отново засенчиха социалната справедливост и политическия морал. Описаната нерешителност, за да не кажа – двуличие на властите в данъчната политика показа за пореден път, че правителството с мандата на БСП много повече се грижи за богатите, отколкото за трудовите хора, вместо да провежда балансирана политика спрямо тях.

Трето. Неизпълнението на обещанието на БСП за отказ от „плоските” преки данъци и прехода към умерено прогресивни с необлагаем минимум, а също и на семейното облагане, най-често се оправдава със съпротивата на коалиционния партньор – ДПС. Известно е, че въвеждането на тези данъци от Тройната коалиция през 2007-2008 г. е станало в някаква степен и под натиска на НДСВ и ДПС. БСП е отстъпила. През май-юни 2013 г. ни се казва, че БСП иска промяна, но ДПС пак отказва. И БСП отново отстъпва. Тук става дума за двукратни отстъпки от БСП по фундаментален проблем, а не за някакви дреболии.

Без да отивам в античните времена, където също е имало елементи на прогресивно облагане, историческите факти показват, че прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. по времето на Президента Абрахам Линкълн. Трудовите хора по света в продължение на векове са се борели за по-справедливото прогресивно данъчно облагане и то се прилага сега във всички развити пазарни икономики. България в 21ви век е една от малкото страни с пропорционални („плоски”) преки данъци. Ние, заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония – най-ниския данък върху печалбата (10%) и единствена – без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е чудесна!

Може ли някой да ми покаже сравнима с тази фундаментална отстъпка на ДПС при съвместното управление на двете партии. Няма подобна отстъпка от тяхна страна. Не разбирам защо само единият коалиционен партньор – БСП прави такива отстъпки по фундаментални въпроси на идеологията, на теорията и практиката на икономическата политика? Това превръща нашата страна в ултра консервативна с данъчната си система. И то е сътворено не от някаква ултра дясна либертарианска партия, а от БСП!

Вътрешнопартийното задкулисие в БСП и във взаимоотношенията между БСП и ДПС и този път отмени решенията на върховния орган - конгреса на БСП за отказ от „плоския” данък върху доходите, за възстановяване на необлагаемия минимум и за въвеждане на семейно облагане и излъга очакванията на милиони хора. Това буди сериозна тревога. БСП като мандатоносител носи политическата отговорност за работата на правителството и ще плати отново висока политическа цена на следващите избори. Българските граждани едва ли ще й простят за повторната изневяра.

Четвърто. Управляващите убеждават обществеността, че настоящото правителство е направило много в социалната област и че сега трябва да се обърне повече внимание на бизнеса. Тук също има място за редица бележки. И аз съм за създаване на подходящ климат за стопанска дейност и за още по-радикални структурни реформи, защото това е най-здравословният път за излизане от тресавището на стагнацията. И немалко беше направено в тази област от настоящото правителство: премахване на рекета върху бизнеса, навременно изплащане на държавните задължения към бизнеса за извършени работи, своевременно възстановяване на ДДС, готви се специална програма за подпомагане на дребния и средния бизнес, поставено е началото на нова кредитна линия за стартиращбизнес чрез Българската банка за развитие, премахват се десетки неоправдани разрешителни и други режими и т.н.

В моите предложения за данъчна реформа в частта за корпоративния данък препоръчвам въвеждане на необлагаем размер на печалбата за малките семейни и други фирми; въвеждане на нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени активи за следващите 10 години; пълно освобождаване от данък върху печалбата, инвестирана в изостанали региони; право за прилагане на „ускорена амортизация” за производствени машини и съоръжения, въведени в действие през следващите пет или десет години и т.н. Правителството обаче не приема дори за обсъждане тези мои предложения.

Твърди се, че правителството е направило много в социалната област: по-големи помощи за отглеждане на деца до две години, по-висока детска надбавка (50 лв.) за второ дете, повече помощи за отопление на бедни семейства, намаление на цените на електроенергията, повишение на минималната заплата от 310 на 340 лв., повишение на минималния осигурителен доход, коледна добавка за хората с най-ниски пенсии, повишение на минималната пенсия с 5 лв. от началото на 2014 г., намаление на потребителската такса при лекар за пенсионерите и т.н.

Това е много, в сравнение с предишното правителство, но не е достатъчно. Направени са множество дребни облекчения по много позиции, без да обхващат достатъчно голям брой хора и да осигуряват забележимо повишение на общата маса на доходите, които да послужат за по-голямо потребителско търсене. Давам си сметка за тежкото положение на държавата, но въможностите за подпомагане на най-бедните с данъчната политика са по-големи и не са използвани достатъчно пълно. Ако трябва да съм точен – те дори не са докоснати, поради нежелание на ръководството на партията – мандатоносител и на правителството, въпреки че не изискват нито лев повече държавни разходи. Става дума само за преразпределение на налични блага от богатите към бедните чрез по-справедливо облагане с данъци. Повтарям казаното по-горе – става дума не за подарък, а за възстановяване на отнетото и недодаденото през последните 24 години.

Друг щеше да бъде ефектът ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, а не след 15-18 месеца. Това би оставило на домакинствата над 500 млн. лв. В тричленно семейство при един работещ с брутна месечна заплата 800 лв. и 10% данък в семейството щяха да остават още 408 лв. годишно, а при двама работещи – 816 лв. Ако бюджетът не можеше да поеме толкова, необлагаемият минимум би могъл да се сведе примерно до 300 лв. за тази година. Ако беше въведено семейно облагане на дохода, примерно от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ с брутна месечна заплата от 800 лв., при необлагаем минимум 340 лв. и данък 10%, за половин година в семейството щяха да останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. Щяха да проявят разбиране към грижата на правителството в тази тежка ситуация и щяха да го подкрепят активно през задаващите се бурни месеци. Подкрепа, от която то така много се нуждае при ширещата се злоба в медиите и в политическото пространство!

Прилагането на препоръчаните от мен мерки, заедно с предприетите от правителството, при евентуално оживление и в другите европейски страни през тази и следващите години, би позволило на България да постигне растеж от 2-3%. Това означава допълнителна заетост, по-големи доходи за работещите и повече постъпления в бюджета, с които за няколко години ще се неутрализира направеният сега допълнителен дълг. Недоумявам защо партията – мандатоносител и правителството не разбират всичко това! А то е повече от очевидно.

Четвърто. Известно е колко трудно живее преобладаващата част от българите. България е една от най-поляризираните по доходи страна в Европа. Около 50% от хората живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата помощ ще бъде съживяването на икономиката, повишението на заетостта и доходите. Това обаче е сложен и продължителен процес. Както съм писал и друг път, съществени промени по този най-здравословен метод могат да се постигнат най-рано след 8-10-15 години с цената на огромни инвестиции. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.

Такова бързо подобрение може да се постигне само чрез данъците. В продължение на две десетилетия и особено през последните седем години, основното данъчно бреме беше целенасочено стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избраната данъчна система – преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), които се плащат от всички, включително и от най-бедните и малкия дял на ниските преки данъци (данък върху доходите и върху печалбата), които се плащат предимно от заможните и богатите. С предлаганата реформа в продължение на няколко години основното данъчно бреме може да се премести от бедните и средните слоеве, както е сега, към заможните и богатите, както е в европейските страни.

Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от съображения за елементарна солидарност с най-нуждаещите се в тези тежки времена. Това е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Недоумявам защо не го разбира ръководството на партията – мандатоносител и самото правителство! Такава промяна, освен че е полезна за трудовите хора ни приближава и към европейските стандарти в които нашите управници постоянно се кълнат.

Пето. Премиерът, някои министри и депутати ни уверяват, че с решението за отложено възстановяване на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Казано най-общо, това обещание е нещо, което е по-добро от нищото, но не е достатъчно. 2/ Тези бедни хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото срокът за подаване на данъчните декларации е до 30 април 2015 г. и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата или през втората половина на годината. 3/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата в продължение на година - година и половина, макар че още не го съзнават. Правителството, все едно, взема от тях безлихвен държавен заем, без да ги е питало. Това е най-изгодният вид държавен заем. Не е честно да се постъпва така с тези хора! 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев сега по реална стойност е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. По този начин отново се отнема част от обещаното на тези бедни хора, което те още не съзнават. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. Това е чиновнически трик за усложняване на елементарни неща, за да се задоволят фискални нужди. Най-ясно и честно би било ако хората се освобождават от плащането на данъка за частта до 340 лв. в момента на получаването на заплатата си за съответния месец на 2014 г. Това се избягва съзнателно. Политиците правят обещанието сега, за да предизвикат симпатии у хората, а товарът върху бюджета за 2014 г. се пренася скришом в 2015 г. Това също не е честно. 6/ Допълнителни усложнения се внасят с необходимостта всяка следваща година да се предвижда такова отложено възстановяване на данък с решение на Народното събрание, защото сегашното е еднократно. 7/ И в този случай текущите интереси на бюджета (товарът за 2014 г. се пренася в 2015 г.) се поставят над всичко останало. И това се представя като добронамерен жест на Правителството към бедните! Така не може и не бива да се управлява в Европа през 21ви век!

Шесто. Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Някои се радват, че растежът през 2013 г. се очаквало да е 0,8%, а не 0,6%, както се прогнозираше по-рано. За 2014 г. се мечтае за 1,8-2,0%, което, освен че не е достатъчно, е и преждевременно. През тази и следващите години България се нуждае от поне 3-4%, а през по-следващите – от 5-6 и повече процента растеж на БВП. Само тогава ще се откриват нови работни места, ще растат доходите и постъпленията в бюджета. Това изисква големи инвестиции за структурна и технологична модернизация на икономиката, чиито резултати ще дойдат след години.

Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене чрез положителен търговски баланс, ако настъпи по-осезателно оживление в ЕС и в другите ни търговски партньори. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ (предимно суровини и първично обработени материали), евентуалното му увеличение не е основание за голяма радост. Важното е да се изнасят висококачествени и високотехнологични стоки, с по-голяма добавена стойност, а не груб тонаж от суровини и посредствени евтини стоки. Нашата икономика засега не е способна за високотехнологичен износ. При форсирана структурна и технологична модернизация това би могло да се постигне след 10-15 години.

Най-бързи резултати могат да се получат чрез по-голямо търсене на домакинствата, които осигуряват у нас над 60% от БВП. Това обаче е възможно само при повишение на доходите за най-бедните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват предимно вносни стоки и това не създава работни места и доходи в България. Повишаването на доходите на бедните, освен чрез пенсиите, може да стане най-бързо с въвеждане на необлагаем минимум и семейно облагане при данъка върху доходите и необлагаем минимум при корпоративния данък за печалбата на малките фирми. Трябва да се действа едновременно по тези направления. Само едното, примерно необлагаемият минимум, не решава проблема. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве, т.е. на мнозинството от населението, не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа през тази и следващата година.

Седмо. Още повече се тревожим, че България е не само в демографска криза, а в демографска катастрофа. Това се потвърждава от всички наши сериозни анализатори-демографи. По демографски показатели сме на едно от последните места в света. Забележете, не в Европа, а в света. Нашият колектив би тревога за това в 2003 г., когато публикувахме първата у нас „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Призовахме към бързи и мащабни действия за спасяване на България. През изминалите 10 години беше направено твърде малко. Необходима е спешна мащабна комплексна програма от мерки със солидно финансиране за смекчаване на кризата и за предотвратяване на демографската катастрофа, която е на хоризонта на настоящото столетие.

Наред с десетки други мерки, за тази цел може да послужи и данъчната система. Една от възможните мерки е незабавното въвеждане на семейното облагане на доходите с което се помага на семействата с повече деца, за тяхното отглеждане и образование. За същото може да помогне възстановяването на класическия необлагаем минимум, с който се оставят повече средства на домакинствата за отглеждане и образование на децата. Предлагам също намаляване на ДДС за лекарства, учебни помагала и детски стоки на 5% (при 20% сега), но в правителството не искат дори да разговарят по тази тема. А защо мълчи ръководството на партията – мандатоносител по такъв съдбоносен за България проблем?

Добре, че беше прието предложението за повишение на детската добавка за второ дете от 35 на 50 лв. За идущата година тя следва да бъде повишена на 100 лв., като за трето и повече деца остане на 35 лева. Трябва да продължи повишаването на размера на помощите за отглеждане на деца, като се разшири до три или четири години. Трябва да се увеличат помощите за майките и евентуано да се удължи отпускът по майчинство. Желателно е държавата да осигурява безплатно лечение, образование и почивка на децата и младите хора до 18 годишна възраст. Желателно е също да се предлагат улеснения, включително и безлихвени кредити с разсрочено изплащане, на младите семейства за жилище и т.н. Не може да има оправдание за бездействие или за половинчати действия, когато се касае до съдбата на България!

Осмо. Като важен аргумент в полза на ниските „плоски” данъци често се лансира привлекателността ни за чуждестранните инвеститори. Това може да важи само за корпоративния данък, но също не е вярно! Привлекателността на една страна се определя от цял пакет фактори и данъкът върху печалбата е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (лоша инфраструктура, престъпност, корупция, недостиг на квалифициран персонал, голямо текучество, междуфирмена задлъжнялост, нестабилно законодателство, неефикасна съдебна система, политическа нестабилност), за да се неутрализира изцяло положителният ефект от ниския данък и да се превърнем в страна, отблъскваща стратегическите чужди инвеститори. Тук действат и редица неблагоприятни външни фактори. Всичко това се потвърждава от фактите след въвеждането на ниския данък върху печалбата през 2007 г. Притокът на ПЧИ непрекъснато намалява. През 2007 г. те са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък.

Девето. Важен аргумент на привържениците на ниските „плоски” данъци е, че осигурявали по-големи постъпления в бюджета. Това също не е вярно и съм го доказвал многократно в мои публикации през последните пет-шест години въз основа на данни от Министерството на финансите. То се потвърждава и от световния опит. Например, по времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци. Последва рязък спад на постъпленията и бюджетът навлезе в дефицит от който излезе за кратко време едва при президента Клинтън. Президентът Буш повтори същата грешка. Бюджетният дефицит в САЩ беше 9,1% през 2012 г. Привържениците на ниските преки данъци срамежливо мълчат за това.

Десето. Известно е тежкото положение на българските пенсионери. Правителството на ГЕРБ замрази техните пенсии за 4 години. Миналата година получиха символично повишение. В началото на 2014 г. минималната пенсия е повишена с 5 лева, а през юли всички пенсии ще се индексират с 3%. При очаквана инфлация 1,8% това означава реално повишение с 1,2%. Ако средната месечна пенсия е 300 лв. реалното месечно повишение за втората половина на годината ще е 3,60 лв, а средномесечното за годината 1,80 лв. Това е социална подигравка с тези мъченици.

Правителството трябва да намери възможност за повишаване на всички пенсии с 20 лв от 1 юли тази година, а ако това не е възможно - на пенсиите до 400 лв.. Необходимият ресурс - около 200 млн. лева може да се осигури чрез подобряване събираемостта на данъците и в краен случай, частично с допълнителен дълг. Пазарните фундаменталисти веднага ще възразят с техните клишета, че социални програми не трябва да се финансират с дълг. Такава теза не е съвсем точна. Защото създаденото по този начин допълнително потребителско търсене ще породи в почти същия размер увеличение на БВП, а това означава по-голяма заетост, доходи и постъпления в бюджета, затихващи постепенно през следващите години, ако не бъдат подкрепени с други мерки.

Единадесето. Правителството се оправдава за всичко с липсата на пари. Макар и да знае, че ако прилага критерия на ЕС за максимално допустим бюджетен дефицит – 3% от БВП, ще разполага с още 800 млн. лева през 2014 г. То обаче предпочита да се придържа към самоналожения от Дянков лимит от 2%. Това е недопустимо от всякаква разумна гледна точка. Твърденията, че при 3% дефицит се застрашава финансовата ни стабилност са грубо неверни и некомпетентни, като се има предвид рекордно ниският ни държавен дълг. Той беше около 19% от БВП в края на 2013 г., при средно за ЕС – около 90%. Само Естония има по-нисък дълг от нашия, а съседна Гърция – 176% Дори Германия има около 80%. За това съм писал многократно до сега.

Ако препоръчаните мерки бъдат приложени милиони хора ще се убедят кой се грижи за тях, въпреки изключително сложната икономическа обстановка. Това е особено важно при сегашната нагнетена политическа ситуация, когато се подготвят деструктивни ходове за предизвикване на предсрочни избори. Дори ако допуснем, че успеят с предсрочните избори активната социална политика ще гарантира успеха на тези, които се грижат за народа си. Но и да не успеят, правителството трябва да се ръководи главно от грижа за хората. Доказано е, че стремежът към нисък дефицит или бюджетно равновесие по време на криза в бедна страна като нашата е равносилно на икономическо самоубийство. Особено като имаме широка зона за бюджетно маневриране поради рекордно ниския ни държавен дълг. Трябва ли да допускаме отново такава груба грешка и да измъчваме допълнително народа си? Очевидно – не бива!