Главният ни проблем е бедността

Налага се бързо, макар и умерено, повишение

на най-ниските доходи

Главният проблем на България сега са ниските доходи. Причините за това са много и се коренят дълбоко в изминалите десетилетия, включително и във фанатичната рестриктивна политика през последните четири години. Този проблем се изостри още повече с ускорената интеграция на България в европейското и световното стопанство. Внасяме преобладаващата част от енергоносителите, суровините, инвестиционните и дори хранителните стоки по европейски и световни цени, а ги купуваме у нас с български доходи, които в номинално изражение са 10-15 пъти, а в реално измерение 4-5 пъти по-ниски. Трудът у нас е силно подценен. По БВП на човек от населението сме на 46% от средното в ЕС, а по заплати на 25%. Това задълбочава бедността, изостря доходната и имуществената поляризация и нажежава социалното напрежение.

Хората излязоха на улиците през февруари-март 2013 г не само и не главно заради високите сметки за електрическа и топлинна енергия, а най-вече поради мизерните си доходи, които правеха енергията недостъпна за милиони хора. Цените на енергията, на храните и на други вносни стоки ще растат през следващите години и десетилетия по редица обективни причини, върху които България не може да влияе и ако продължава досегашната консервативна и догматична икономическа политика, ще изпреварват растежа на доходите. Това ще усложнява още повече живота на хората в България с всичките произтичащи последици.

Нужно е бързо повишаване на доходите

Ключът за смекчаване на растящото напрежение в обществото и за предотвратяване на бъдещи социални експлозии е в повишаването на реалните разполагаеми доходи. Най-сигурният и здравословен начин за това е тоталната структурна и технологична модернизация на икономиката, и на тази основа - повишението на производството, на производителността и на конкурентоспособността. Това обаче изисква много време и огромни инвестиции. Първи що годе значими резултати по този път могат да се очакват след 8-10-15 години и то ако се провежда гъвкава, а не рестриктивна икономическа политика.

Няма бърз и лесен път към благоденствието. То трябва първо да се заработи. Не е възможна активна социална политика с хилава икономика и разграден двор в държавата. Семейните хладилници не се пълнят с гръмки заклинания, с парламентарни трикове, а с високи технологии, упорит квалифициран труд, ред, законност, справедливост и спокойствие в държавата и в обществото. В Европа и Америка са разбрали това отдавна и го правеха в продължение на много десетилетия, докато достигнат сегашното високо качество на живота си.

Бедността и социалната поляризация у нас, обаче е толкова остра, че хората не могат да чакат още 10-15 години. Милиони българи, заблуждавани двадесетина години от псевдополитици, че ще превърнат България в Швейцария на Балканите, но живеещи под линията на бедността, очакват подобрение сега – през тази и следващата година. Те разбират, че рязко подобрение в качеството на живота не е възможно веднага, но очакват още сега начало на скромно подобрение, макар и слаба светлинка в тунела на бедността и бързо възстановяване на поруганата справедливост.

Такова подобрение сега е възможно само чрез преразпределителните механизми, които бяха настроени през последните две десетилетия така, че правеха бедните още по-бедни, а богатите – още по-богати. България сега е една от най-поляризираните по доходи страни в Европа. Главни виновници за това са българските политици, обслужващи послушно българските олигарси и чуждестранните капитали, за сметка на пословично търпеливите и покорни трудови хора.

Сега няма друг изход, освен пренастройка на разпределителните и преразпределителните механизми за изправяне на грешката (меко казано) от последните 24 години в обратна посока. Не за да се прави благодеяние на по-бедните, а за да се възстанови справедливостта. Отнетото или недодаденото от 1990 г. до сега, трябва да се върне на трудовите хора. На най-бедните и средните слоеве може да се помогне чрез частичното им разтоварване от непоносимото за тях финансово бреме и пренасянето му върху по-заможните и богатите, които могат да го понесат без особени трудности.

Те трябва да върнат на трудовите хора това, което са им отнели и присвоили незаслужено, отново – меко казано. То няма да е лесно и ще срещне съпротива от богатите слоеве, но е икономически възможно, социално оправдано и крайно необходимо в името на справедливостта и солидарността в сегашното тежко време. Няма друг начин за бързо, макар и скромно подобрение в живота на най-нуждаещите се и за извеждането им от оскотяващата бедност.

Ако това не бъде направено сега от държавните институции след не много дълго време ще го направят българските граждани по стихиен начин, на много по-висока икономическа, социална и политическа цена и с непредвидими последствия. Казано по друг начин, ако не бъде направено сега в залата на Народното събрание и от Правителството, ще го направи утре улицата. Това са двете алтернативи. Време за губене няма!

Икономическата теория и стопанската практика предлагат инструменти за разпределение и преразпределение на доходи. Най-ефикасни между тях са: подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания, чрез повишаване ефикасността на НАП и на Митническата агенция; избор на икономически ефективна и социално справедлива данъчна система; изработване и прилагане на ефикасна система за социално подпомагане. Тук ще се спра накратко само на някои най-важни данъци. По-подробни предложения по данъчната политика съм правил в статии в ДУМА (виж публикации №№ 229-233 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelоv/index.htm

Дефекти на „плоските” данъци

У нас продължават схоластичните спорове по характера на преките данъци. Пазарните фундаменталисти заблуждават обществото с твърдения, че пропорционалните (плоски) преки данъци са най-справедливи, че ниските данъци осигуряват по-големи постъпления в бюджета и т.н. Това не е вярно. Прогресивно данъчно облагане е въведено във Великобритания още в 1435 г., а в САЩ – в 1862 г. по времето на президента А. Линкълн. След Втората световна война и до сега няма нито една развита пазарна икономика, която да не прилага прогресивно данъчно облагане. То едва ли е било случайно хрумване на техните правителства.

След рязкото намаление на данъците в САЩ по времето на президента Рейгън страната преживя дълги години на бюджетни дефицити, преодолени едва при президента Клинтън. Новото намаление на данъците по времето на президентите Буш – старши и Буш – младши, заедно с огромните военни разходи, я хвърли отново в големи дефицити, от които не може да излезе и до сега. Кривата на Лафер не работи по този елементарен начин по който я представят примитивните консервативни икономисти, наричани у нас неолиберали или либертарианци. Някои изследователи дори поставят под въпрос нейното съществуване.

Това се потвърждава и от нашия опит с въвеждането на пропорционалния 10 процентен корпоративен данък от 1 януари 2007 г. и на пропорционалния 10 процентен данък върху доходите на физическите лица, без необлагаем минимум от 1 януари 2008 г. (виж таблицата).

Бюджетни постъпления от корпоративен данък и от

данък върху доходите на физическите лица - в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. Бюджетните постъпления са резултат на цял комплекс от противоречиви фактори, много от които се неутрализират взаимно. Наивно е да се смята, че намаляването на данъка веднага води до „изсветляване” на икономиката, особено на нашите географски ширини, където неплащането на данък е основание за гордост, а някои дори го героизират. Такъв резултат не се получава автоматично дори в икономики като на САЩ и тези в Западна Европа. Нито пък е вярно, че ниските данъци са единствен или главен фактор, който прави една страна привлекателна за преки чуждестранни инвестиции. Нашият опит през последните пет години е достатъчно убедителен.

С премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите у нас бремето беше преместено от богатите върху бедните. Това беше антисоциална и антиевропейска стъпка на тогавашното българско правителство. Такъв беше и главният резултат от въвеждането на този данък, а не увеличението на постъпленията в бюджета, както продължават да ни заблуждават неговите архитекти. През 2007 г. (преди въвеждането на „плоския” данък върху доходите) прирастът на постъпленията е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) е 141,9 млн. лв., главно поради премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има дори спад.

Може да се говори по-скоро за обратна връзка – въвеждането у нас на рекордно ниския за Европа „плосък” корпоративен данък стопи постъпленията в бюджета от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1395,3 млн. лв. в 2012 г., когато, според статистиката и твърденията на пазарните фундаменталисти, уж вече сме излезли от кризата и обемът на БВП превишавал предкризисното равнище.

Данък върху доходите

Препоръчвам от 1 януари 2014 г.”плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 340 лв., при средна месечна брутна заплата около 800 лв. (каквато е тя сега) и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Следващите доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да продължат да се облагат с 10%; превишението от 2000 до към 5000 лв. с 15% и горницата над 5000 лв с 20%. Конкретните данъчни етажи ще се определят в закона. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в страните от ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 55%. Такава промяна ще е важна стъпка към сближаване и по-нататъшно уеднаквяване на нашето облагане с облагането на доходите в ЕС, което сигурно ще започне през близките години, като елемент на нарастващата интеграция в общността.

Много важно е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-ниските доходни групи. Ако в типично тричленно семейство работи само един човек с брутна месечна заплата около 800 лв. сега се плаща данък 80 лв. или 960 лв. годишно. Ако работят двама души годишният данък на семейството е 1920 лв. При въвеждане на умерено прогресивен данък с необлагаем минимум 340 лв. месечният данък за един работещ ще бъде 46, а не 80 лв. или 552 лв. годишно, а не 960 лв. както е сега, т.е. с 408 лв. по-малко. Ако работят двама, в семейството остават допълнително 816 лв. годишно. Това няма да промени драматично доходите на семейството, но ще е първа малка светлинка в тунела на бедността. То ще подскаже на хората, че тръгваме по правилен път и че започва постепенно подобрение. Възстановяването на надеждата за подобрение и повишаването на доверието на гражданите в държавните институции е от изключителна важност сега за стабилизиране на социалния климат у нас и за бъдещото ни развитие.

Семейно данъчно облагане

Препоръчвам също от 1 януари 2014 г. да се премине и към семейно облагане на доходите. Общият брутен доход на семейството при един работещ (800 лв.) се дели на техния брой, в нашия случай на трима. Когато доходът на член (267 лв.) е по-малък от необлагаемия минимум (340 лв.), какъвто е случаят, той не се облага и в семейството остават всичките 800 лв. При двама работещи доходът на семейството е 1600 лв., т.е. по 533 лв. на човек. След като превишава 340 лв. горницата от 193 лв. (533-340) се облага по скалата на данъка върху доходите на физическите лица, т.е. с 10% и месечният данък ще е 19 лв., а годишният 228 лв., а не 1920 лв., както е сега.

Привърженици на плоския данък върху доходите казват, че с възстановяването на необлагаемия минимум се облагодетелстват и богатите, което не е справедливо. Така е на пръв поглед, но това облекчение им се отнема неколкократно в повече с по-високите данъчни ставки от 15% и 20% за по-големите им доходи. Така се запазва и справедливостта, без да се нарушава икономическата логика.

Отделни икономисти пък възразяват срещу въвеждането на прогресивно облагане, защото това щяло „да успокои данъчните власти и да намали усилията им за повишаване събираемостта на данъците”. Това е толкова несериозно, че не си струва да бъде коментирано.

Оставеният по-голям доход в семейството ще стимулира потребителското търсене, предимно на произвеждани у нас насъщни стоки, защото ще засегне най-силно ниско- и средно-доходните групи или както още се наричат – работещите бедни. Повишеното потребителско търсене на няколко милиона домакинства ще създава благоприятни условия за стопанско оживление: по-голямо производство, по-висока заетост, повече доходи на работещите и постъпления в бюджета, ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Чрез въвеждането на необлагаем минимум и умерена данъчна прогресия част от финансовото бреме се премества от бедните към заможните и богатите. Това засяга техните интереси, но е икономически и социално оправдано в настоящата тежка обстановка. Почти всички цивилизовани страни, особено в Европа, сега постъпват така. Може ли България да си позволи да е изключение?

Корпоративен данък

Предлагам също от 1 януари 2014 г. „.плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. И тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните предприятия и особено на семейните фирми, по ясен критерий в зависимост от общия й размер; да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване с промените в закона. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%, както се вижда, далеч по-високи от предлаганите от мен.

Тези основни ставки следва да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2014-2018 г. Този тип корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширение, за структурно и технологично обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Колкото по-голям дял от печалбата инвестират, толкова по-малък данък ще плащат. Така облагането може да падне до 2-3-4%. Това ще ускори растежа, ще повиши заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления. Българската икономика се нуждае от такова активно инвестиционно поведение на фирмите при резкия спад на инвестициите през последните години – от 29,4 млрд. лв. през 2008 г. до 16,8 млрд. лв. през 2012 г.

Данък върху добавената стойност

Заслужава специално внимание и ДДС. Той следва да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2014 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 5 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 25 и 27%, а в 7 страни е 23 и 24%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които, въпреки мизерните си доходи, са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, за отглеждането и образованието на децата.

Ревизия на бюджета за 2013 г.

Не мога да отмина и действащия бюджет за 2013 г., изработен и приет по времето на Симеон Дянков. При обсъждането на проекто-бюджета през есента на 2012 г. тогавашните народни представители от БСП и ДПС го критикуваха много остро. Въпреки това, мнозинството на ГЕРБ го прие. Би било нелогично ако БСП и ДПС сега, като управляващи, продължат да го изпълняват, както може да се предполага от отделни изказвания на министри. Освен това, текущата икономическа конюнктура потвърждава дефектите на този бюджет. Очакваният растеж през 2013 г. ще е далеч по-нисък от предвидения в бюджета, а може би и няма да има такъв. Бюджетните постъпления са по-ниски. Оставеното наследство от правителството на ГЕРБ прави бюджета неизпълним в този му вид. Всичко това налага незабавна ревизия на бюджета за 2013 г. Ревизираният бюджет трябва да предвиди крути мерки за по-висока събираемост на данъците, съкращения в текущите разходи и особено в издръжката на администрацията, дефицит плътно до 3% от БВП, а не 1,3%, както е в сегашния бюджет и т.н.

Извънредната ситуация налага извънредни мерки

Правителството ще допусне непростима грешка ако не ревизира още сега бюджета за 2013 г. и ако не започне веднага подготовката за данъчна реформа! При висока мобилизация на апарата на Министерството на финансите и на другите министерства втората половина на годината е достатъчна за изготвяне на промените по изброените данъци, съчетано със семейно облагане, за да влязат в сила с новия бюджет за 2014 г. Ако това не стане умереното прогресивно данъчно облагане ще се отложи за 2015 г. или още по-късно. А може и да го забравят напълно, за което ще се погрижат съответните заинтересовани среди. Налице са вече първи тревожни признаци за лобистки натиск и склонност на правителството да се поддаде.

Призовавам ръководствата на БСП, на ДПС и Правителството, а също и ръководството на партия Атака, да осъзнаят, че се намираме в екстремална обстановка и че гражданите няма да толерират поредно неизпълнение на предизборни обещания по такива кардинални проблеми и поредни реверанси пред капитала, за сметка на трудовите хора. С това не призовавам да се пренебрегват изцяло интересите на капитала. То би било също груба грешка в обратна посока.

Твърдя обаче, че трябва да се търси разумен компромис между интересите на труда и на капитала. Без това не може да има социален мир и успешно икономическо развитие на България. Нека никой не храни илюзии, че българските граждани ще продължат да бъдат така търпеливи, каквито бяха през последните двадесетина години! Достатъчно дълго търпяха и чакаха! Хората чакат незабавни действия за възстановяване на справедливостта – сега и веднага.

Правителството е длъжно да държи сметка за натрупаното през годините огромно напрежение в обществото! Българските граждани едва ли ще толерират ново отлагане на данъчната и на другите реформи в услуга на бизнеса и за сметка на милионите трудови хора! Особено като се има предвид, че става дума за умерено прогресивно облагане - далеч по-ниско от преобладаващото в Европейския съюз. Предлаганата реформа в корпоративния данък пък цели да създаде система на облагане, стимулираща инвестициите за структурна и технологична модернизация, с цената на по-нисък данък. Сегашното безусловно, най-ниско в Европа 10-процентно облагане на печалбата, стимулира мързеливото и дори паразитно поведение на бизнеса. България се нуждае от конструктивен бизнес с активно инвестиционно поведение и необходимия минимум от социална отговорност.

Извънредната ситуация налага извънредни бързи мерки! В извънредни ситуации балансираният бюджет като правителствена цел, отстъпва временно на заден план. А темпото на работа и ефикасността на данъчната администрация трябва да се повиши рязко. По-важно е запазването на социалната и политическата стабилност, без която не е мислима никаква финансова стабилност. Тези действия ще се посрещнат с разбиране и одобрение от милиони хора, което ще се превърне в главна необорима опора на новото правителство и ще блокира всякакви интригантски и реваншистки кроежи на фалирали политици с незадоволени амбиции. Правителството ще бъде стабилно не толкова с парламентарното си мнозинство, а с подкрепата на милионите граждани. Ако то се погрижи за тях и те ще се грижат за неговата стабилност, което е от общ интерес. Ако правителството не разбере тази очевадна взаимна зависимост в това изключително сложно време – тежко й на България!