Продължение от първа част

5. Подвеждащите оптимистични прогнози на Европейската комисия

На 10 ноември 2011 г. ЕК публикува редовната си есенна прогноза за 2011-2013 г. Същия ден Оли Рен заяви: „Растежът в Европа спира, има риск от нова рецесия. Докато работните места се увеличават в някои страни членки, в ЕС като цяло не се очаква подобрение. Ключът за възобновяване на растежа и създаване на работни места е възстановяването на доверието във фискалната устойчивост, във финансовата система и ускоряване на реформите”.

Прогнозата започва с думите: „Растежът на европейската икономика се влоши. Рязко разколебаното доверие и активизираните финансови смущения влияят върху инвестициите и потреблението, докато бързият обрат към рестриктивна бюджетна политика потиска вътрешното търсене, а влошаването на глобалните икономически условия потиска износа. Растежът на реалния БВП в ЕС се очаква да спре към края на годината и да е дори отрицателен в някои страни членки. Едва след няколко тримесечия на нулев или близък до нулата растеж, е възможно постепенно и слабо възстановяване през втората половина на 2012 г. Растежът обаче ще се задържа от по-трудните финансови условия, продължаващото намаляване на задлъжнялостта и секторното преструктуриране. Растежът няма да е достатъчен за общо намаление на безработицата.

Несигурността се повиши след лятото и сега е много висока. В резултат на това рисковете за влошаване станаха много големи. Ако се оставят без противодействие... ще доведат до ново потъване на икономиката на ЕС в рецесия... Като се има предвид хилавият растеж по основния сценарий, рискът от рецесия не е малък”.

В коментара си по тази прогноза на 16 ноември 2011 г. аз писах: Макар и тревожна, прогнозата за Европа не е достатъчно реална. Кризата в Европа е толкова дълбока, че едва ли може да се разчита на растеж на БВП в ЕС от 0,6% през 2012 г. и 1,5% в 2013 г., както е записано в прогнозата. В най-добрия случай стагнацията ще продължи поне две години, а може да прерастне и в рецесия и да трае по-дълго. Възможен е дори по-неблагоприятен развой на кризисните процеси, като имам предвид досегашните мудни и половинчати антикризисни мерки и сложните процедури за вземане на много важни решения в Брюксел и в страните членки[1].

Интересно е да сравним сега двете прогнози по някои най-важни показатели (виж таблица 3.).

Таблица 3. Две прогнози на Европейската комисия за 2012 г.

Показатели

Прогноза

от 2011 г.

Прогноза

от 2012 г.

Разлика в

% пункта

Прираст на БВП - %

0,6

-0,3

-0,9

Прираст на частното потребление – %

 

0,4

 

-0,6

 

-1,0

Прираст на публичното потребление - %

 

-0,2

 

0,0

 

+0,2

Прираст на инвестициите - %

0,8

-2,2

-3,0

Увеличение на заетостта - %

0,1

-0,4

-0,5

Безработица - % от раб. сила

9,8

10,5

-0,7

Публичен дълг - % от БВП

84,9

86,8

-1,9

Принос на вътр. търсене за прираста на БВП - % пункта

 

0,3

 

-0,7

 

-1,0

Принос на запасите за прираста на БВП - % пункта

 

0,0

 

-0,5

 

-0,5

Източник: European Commission, European Economic Forecasts. Autumn, 2011 and 2012.

Пояснение: Първата прогноза е публикувана през ноември 2011 г., а втората

през ноември 2012 г.

Потвърждава се моята оценка от преди година, че прогнозата на ЕК за 2012 г. не е реална. От прогнозираните девет важни показателя се потвърждава приблизително само един. Прогнозите по осем показателя през ноември 2011 г. са по-оптимистични от очакванията през ноември 2012 г., които са по-близки до истината, понеже се правят в края на годината. Затова са означени с „минус” в последната колона на таблицата

Основният смисъл на всяка прогноза е да подаде предварителен сигнал на ръководните институции за посоката и интензивността на промените в конкретни показатели в резултат на дадена икономическа политика. При нужда прогнозата трябва да предложи и евентуални промени в тази политика за избегване или поне смекчаване на неблагоприятни изменения и пренасочване към благоприятно развитие в желана посока. Хоризонтът на такива краткосрочни прогнози следва да е поне една година и още по-добре – две-три години, за да има възможност да се пренасочи икономическата политика. Прогноза, която се променя значително всеки 3-4 месеца е безполезна, защото лишава политиците от възможност да реагират и дори вредна, защото ги обърква.

Прогнозистите трябва да се ръководят само от фактите, без да се стремят да се харесват непременно на началниците си. Със сервилни прогнози не се помага на ръководителите на ЕС и на страните членки да оценяват обективно действителните резултати от преждевременния им завой към рестриктивна политика и да формират подходяща икономическа политика за следващите години. По-скоро ги заблуждава. Това е важно да се знае и при оценката на прогнозата за 2013 и 2014 г.

На 7 ноември 2012 г. ЕК публикува поредната си есенна прогноза за 2012-2014 година. При 0,6% растеж на БВП за 2012 г. според миналогодишната есенна прогноза, сега ЕК очаква спад от 0,3%. При прогнозиран тогава растеж 1,5% за 2013 г., сега се очаква едва 0,4%. За подробности виж таблица 4.

Таблица 4. Основни показатели на есенната прогноза за ЕС

Годишна промяна в %

2009

2010

2011

2012

2013

2014

БВП

-4,3

2,1

1,5

-0,3

0,4

1,6

Частно потребление

-1,5

1,1

0,1

-0,6

0,0

1,2

Публично потребление

2,2

0,7

-0,1

0,0

-0,4

0,4

Общи инвестиции

-13,0

0,2

1,4

-2,2

0,1

2,8

Заетост

-1,9

-0,5

0,2

-0,4

-0,2

0,6

Безработица - % от работната сила

9,0

9,7

9,7

10,5

10,9

10,7

Инфлация

1,0

2,1

3,1

2,7

2,0

1,8

Бюджетен дефицит - % от БВП

-6,9

-6,5

-4,4

-3,6

-3,2

-2,9

Публичен дълг - % от БВП

74,6

80,2

83,0

86,8

88,5

88,6

Баланс на тек. сметка - % от БВП

-0,7

-0,6

-0,5

-0,2

0,4

0,6

Принос за промяната в БВП:            
- Вътрешно търсене

-3,1

0,8

0,3

-0,7

0,0

1,3

-Запаси

-1,1

0,8

0,3

-0,5

0,0

0,0

-Нетен износ

-0,1

0,5

1,0

0,9

0,5

0,3

Източник: European Commission, European Economic Forecast. Autumn 2012, p. 20.

Пояснение: Данните за 2009-2011 г. са отчетни, за 2012 – очаквани, а за 2013-2014 – прогнозни. Всички данни са за промяна в % в сравнение с предходната година, освен ако е посочено друго. Приносът за промяната в БВП (последните три реда) е в процентни пункта.

Растежът на БВП за 2013 г. се прогнозира да е 0,4% за ЕС и 0,1% за еврозоната, а за 2014 г. 1,6% в ЕС и 1,4% в еврозоната.

Основателни ли са тези очаквания?

Според мен – не са. Разчита се растежът през 2013 г. да е само от нетен експорт, при нулев принос на вътрешното потребление и запасите. Това не е възможно, защото, Първо, вътрешният стокообмен в ЕС не може да расте поради стагнация или спад на производството в повечето страни членки. Търговските дефицити на по-бедните страни членки набъбнаха силно и не могат да поемат повече излишъците на богатите страни от ЕС, макар че го правеха до сега в продължение на години.

Второ, не може да се разчита на забележим прираст на износа от ЕС към трети страни. Най-големите търговски партньори на ЕС са САЩ, Китай и Япония[2]. При очакван прираст на БВП в САЩ през 2012 г. 2,1%, за 2013 г. ЕК прогнозира 2,3%[3], т. е. почти същия. В прогнозата на ЕК се очаква прираст на БВП в Китай 7,7% през 2012 г. и 2013 г.[4]. При предстоящото ограничаване на китайския износ за ЕС, САЩ и Япония, поради кризисните проблеми в тези страни и ако не успеят да го преориентират бързо към вътрешното си потребление (което е невъзможно за такова кратко време), не е изключено растежът в Китай да спадне и под 7,7% през 2013-2014 г. Очакваният прираст на БВП в Япония през 2012 г. е 2,0%, а за 2013 г. прогнозират 0,8%. Ако се потвърдят прогнозите очакваният сумарен БВП на трите най-големи икономики в света за 2013 г. ще е малко над равнището на 2012 г. При съществуващата еластичност на вноса спрямо БВП в трите страни и нарастващата несигурност в световната икономика не може да се очаква значително увеличение на техния внос от ЕС, за да „изтеглят” неговия растеж. Следователно, ЕС не може да разчита на по-голямо външно търсене. Не изключвам вероятността то да е дори по-малко.

Твърде оптимистична е прогнозата и по другите съставки на прираста на БВП. При очакван отрицателен принос на частното потребление през 2012 г. с 0,3 процентни пункта, за 2013 г. се прогнозира нулев принос, т.е. подобрение. Като имам предвид драстичните ограничения на доходите в повечето европейски страни е по-логично и през 2013 г. да се очаква отрицателен принос на частното потребление. Нереални са и очакванията за приноса на публичното потребление, на инвестициите и на запасите. Същото важи и за крайното търсене – при очакван отрицателен принос през 2012 г. с 0,3 процентни пункта, за 2013 г. прогнозират положителен принос от 1,4 процентни пункта. Това не е възможно.

Ако трябва да обобщя, за 2013 г. очаквам в най-добрия случай нулев растеж на БВП в ЕС. Не изключвам дори спад между 0,4 и 0,7%.

Още по-оптимистична е прогнозата на ЕК за растежа на БВП през 2014 г. – 1,6%. Разчита се той да се получи главно от прираст на вътрешното търсене (1,3 процентни пункта) и от нетен износ (0,3 пункта). При провежданата сега силно ограничителна политика в ЕС не е възможен прогнозираният принос на частното потребление с 0,7 процентни пункта, на публичното потребление с 0,1 пункта и на инвестициите с 0,5 пункта. При очертаващата се несигурна конюнктура в света едва ли може да се очаква принос на износа с 2,4 процентни пункта.

При сегашната сложна ситуация е много рисковано да се прогнозира такъв растеж за 2014 г. Не е изключено 2014 г. да е дори по-лоша от 2012 и 2013 г. Ако продължи сегашната рестриктивна политика настоящата стагнация ще премине в рецесия през 2013 г. и е трудно да се прецени колко продължителна ще е тя. По-вероятно е рецесията да се пренесе и в 2014 г. Ако още сега се възприеме друга политика - стимулиране на производството и заетостта, е възможен бавен обрат към оживление, което ще започне през втората половина на 2013 или първата половина на 2014 година. Консервативните европейски политици обаче не са узрели за такава промяна в икономическата политика. Освен ако бъдат сменени на предстоящите избори.

Стагнацията и дори възможната рецесия през 2013-2014 г. предопределят влошаване на положението на пазара на труда. ЕК прогнозира спадът на заетостта да продължи през 2013 г. с 0,2%, а през 2014 г. да настъпи обрат с растеж от 0,6%. За 2013 г. се прогнозира увеличение на безработицата до 10,9%, а през 2014 да спадне леко до 10,7%. И тази прогноза не е реална. Влошаването по двата показателя ще е по-голямо от прогнозираното за 2013 г[5]. и ще продължи през 2014 г.

Спадът на производството и намаляващата заетост са цената, която ЕС ще плати за упорството си да намалява бързо бюджетния дефицит. При общ бюджетен дефицит за ЕС 4,4% от БВП през 2011 г., в прогнозата се очаква той да спадне на 3,6% в 2012 г., 3,2% в 2013 г. и 2,9% в 2014 г. Това може да се постигне чрез нови ограничения на доходите, на разходите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, социални програми, администрация, отбрана и т.н. Част от тях са непроизводителни (администрация, отбрана), но останалите са производителни и ще потискат растежа. Проблемът не е във възможността, а в целесъобразността от такова намаление на бюджетния дефицит. Както вече напомних по-горе, най-големи световни икономисти предупреждават, че балансирането на бюджета по време на криза е икономическо самоубийство. И са прави.

Макар и със затихваща интензивност повишението на публичната задлъжнялост ще продължи през следващите години, поради инерционния характер на този показател. Предвидените в прогнозата ориентири за 2013 и 2014 г. (виж таблица 4.) наверно ще бъдат превишени. Проблемът и тук не е дали прогнозата за дълга ще се потвърди, а в целесъобразността да се жертва икономическият растеж, заетостта и доходите на милиони хора в името на форсираното намаляване на бюджетния дефицит и на публичния дълг чрез поголовни съкращения. Защото, както вече подчертах, най-здравословният начин за нормализиране на дефицита и дълга е стимулирането на растежа, заетостта и доходите.

От таблица 4. личи, че въпреки драстичните мерки за намаляване на бюджетния дефицит и другите ограничения в страните членки, публичният дълг продължава да расте. От 74,6% от БВП през кризисната 2009 г. се очаква да достигне 86,8% за 2012 г. Нарастването, според прогнозата, ще продължи и през 2013-2014 г.

Тези данни позволяват да се направят два важни извода. Първо, ако се върнем назад до 1999 г., когато средната задлъжнялост на страните членки на ЕС-27[6] е била 65,7% от БВП и я проследим през годините установяваме, че тя е най-ниска (59,0%) през 2007 г. От тези 14 години само веднаж (през 1959 г.) задлъжнялостта е падала под тавана от 60%, предвиден в договора от Маастрихт. Средногодишната задлъжнялост през тези години е била 67,4%, а очакваната за 2012 г. е около 87%. Средногодишното повишение на задлъжнялостта е било с 1,5 процентни пункта от БВП. Този показател е силно инерционен. Страните членки са полагали усилия за намаляване на публичния дълг, но не са успели да го овладеят, особено през кризисните години. Обяснението е, че той се формира под влиянието на множество особено важни фактори и потребности, които не могат да се пренебрегват ако се държи сметка за икономическите, социалните и други последствия.

Второ, възниква въпросът какво равнище на публичния дълг може да се очаква през следващите 10-15 и повече години? Не е възможна надеждна прогноза за изменението на дълга през следващите години и десетилетия, защото не може да се предвиди със задоволителна точност икономическото развитие на ЕС и на света, а също и икономическата, финансовата, социалната и друга политика, която ще провеждат правителствата в ЕС и извън него.

Засега единственият частично надежден, но все пак пълен с условности, метод за прогноза е ако допуснем, че ще се повторят в една или друга степен измененията в дълга през последните 14 години. През този период през 5 години относителното ниво на дълга е намалявало, а през 8 години е нараствало. През следващия период също ще има добри и лоши години, но броят им не подлежи на предвиждане. Ако екстраполираме в бъдещето всички характеристики на изменението на дълга през миналия период резултатът ще бъде – по-нататъшно увеличение на задлъжнялостта. Това обаче е нежелателно.

Приемам много по-оптимистична перспектива – че относителното равнище на дълга ще намалява и че средногодишното намаление ще е 0,5 процентни пункта от БВП, а не 1,5 пункта повишение. Допускам и по-оптимистични варианти: средногодишно намаление с 1,0, 1,2, 1,5 и 1,8 процентни пункта и свеждането му от около 87% от БВП за 2012 г., до 60% и до 50% (виж таблица 5.)

Таблица 5. Прогноза за публичния дълг в ЕС

Средногодишно намаление

Необходими години за намаление до 60% от БВП

Необходими години за намаление до 50% от БВП

0,5 процентни пункта

54

74

1,0 процентни пункта

27

37

1,2 процентни пункта

22

31

1,5 процентни пункта

18

25

1,8 процентни пункта

15

20

Пояснение: В първата колона са показани 5 варианта за средногодишно намаление на дълга. Във втората – броят на необходимите години по всеки вариант за намаляване на дълга до 60% от БВП. В третата – същото, но за намаляване на дълга до 50% от БВП.

Предполагаемите ориентири в таблица 5. показват, че са необходими огромни усилия и много години за свеждане на публичния дълг до поносими равнища. От това пък следва друг въпрос – оправдано ли е да се провежда форсирана политика за бързо намаление на дълга, чийто резултати ще се появят след много години, а текущото икономическо и социално натоварване от ограничителните мерки ще е толкова тежко и продължително, че едва ли ще бъде понесено от народите на страните членки. Не трябва ли да се търси друг изход: в по-умерена политика, която ще води до постепенно, макар и по-бавно, намаляване на публичния дълг при запазване на социалната стабилност. Защото форсираните мерки за намаляване на дълга ще предизвикат опасно засилване на социалното напрежение, което може да доведе до социални експлозии, а те ще разрушат както социалната, така и финансовата стабилност.

Анализът ми дава основание да заключа, че и с новата си прогноза ЕК не прави добра услуга на ръководителите на ЕС и на страните членки. Тя предлага нереални предвиждания с които подвежда политиците в ЕС да вярват, че има резултати от тяхната настояща рестриктивна политика и че публичната задлъжнялост може да се намали бързо. Такива резултати няма да се получат, но то ще проличи след години. Европа ще загуби още години в стагнация, а може би и рецесия, които ще бъдат последвани от още и още – едно или повече загубени десетилетия.

6. Заключение

Състоянието на глобалната икономика през последните години показва, че световните лидери не умеят да се учат от грешките на своите предшественици. Те сега се движат по същия път и повтарят почти буквално грешките на правителствата на САЩ и в Европа през 30-те години на миналото столетие.

По онова време световната икономика беше доста развита и взаимнообвързана. През изминалите 80 години глобализацията напредна. Сегашната световна икономика е толкова интегрирана и взаимнозависима, че е достатъчен пробив в една средно голяма страна (като Гърция), за да се почувства в цяла Европа. А пробив в регион като Европа е достатъчен да срине цялата световна икономика. Последната криза показа по безспорен начин, че кризите вече не се ограничават в националните граници и не могат да се лекуват с национални решения.

Регионалните и световните кризи изискват координирани регионални и световни решения, които да се изпълняват стриктно от всички страни. Това е една от най-важните поуки от текущата световна криза. Може само да се съжалява, че то не се разбира от световните лидери.

Възприетият подход изправя Европа пред едно, а може би и повече загубени десетилетия на социална и икономическа стагнация и на редуващи се рецесии. Поради високия дял на европейската в световната икономика, това ще затрудни излизането на света от кризата.

Фундаменталният извод, който произтича от горния анализ е, че ако европейските лидери не вземат екстремни бързи мерки за първо, финансова стабилизация на европейската икономика и преодоляване на най-деструктивните последствия от дълговата криза, чрез ускоряване на растежа и увеличаване на заетостта, съчетано с повишена социална стабилност в страните членки, чрез ограничаване на бедността и растящата социална поляризация и второ, ускорена интеграция на икономиките на страните членки и на икономическата, социалната, екологичната, енергийната и всякаква друга политика, и особено между паричната и бюджетната политика в общността, тя не може да устои на все по-острата глобална конкуренция с другите световни икономически гиганти. Разединеният или недостатъчно интегриран Eвропейски съюз рискува да се превърне във второстепенен играч на световната политическа и икономическа сцена, та дори и нещо по-лошо, което не ми се иска да назовавам. Това ще бъде трагедия за европейските народи.

____________________________

[1] За повече подробности по моите критики на есенната икономическа прогноза на Европейската комисия от ноември 2011 г. виж публикации №№ 188 и 191 в моя сайт в интернет.

[2] През 2011 г. износът на ЕС за Китай е бил 1904 млрд. щатски долара, за САЩ -1497 млрд. дол. и за Япония -788 млрд. дол. или общо 4189 млрд. дол.

[3] А МВФ 2,1%.

[4] При положение, че през 2007 г. е бил 14,2%, в 2008 г. – 9,6%, в 2009 г. – 9,2% и в 2010 г. – 10,4%

[5] По последни данни на Евростат сезонно изгладената безработица през октомври 2012 г. в ЕС е била 10,7%, а в еврозоната – 11,7%.

[6] Това е най-ранната година за която има обобщени данни за публичния дълг в ЕС-27. Ползването на по-ранни данни, например за 1995 г. не е възможно, понеже обхващат само 16-те страни от еврозоната, а ако се отиде до 1990 г. са още по-малко и не са съпоставими с 27-те страни от сегашния състав на Европейски съюз.