Истината за ниските „плоски” данъци

/Поглед.инфо/ „Плоските” данъци товарят бедните и средните слоеве и облекчават богатите

Известно е, че данъците се делят на преки и косвени. Преките (върху печалбата и върху доходите на физическите лица) се плащат предимно от богатите и заможните. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България едва 16,02%. Косвените данъци (главно ДДС и акцизите) се плащат от всички, които потребяват продукти и услуги, независимо дали са бедни или богати. Всички хора се нуждаят от храна, облекло, обувки, жилище, отопление, осветление, транспорт, здравно обслужване, лекарства, образование и т.н., чиито цени включват 20% ДДС. Много хора пушат, пият алкохолни напитки, карат автомобили и така плащат още по-големи проценти акцизи, които се съдържат в цените на тютюна, алкохола и горивата. Косвените данъци са много по-високи от преките и се превръщат в още по-голямо бреме за най-бедните социални групи, кито участват в тяхното плащане. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България 43,5%. Колкото по-голям е делът на косвените данъци в бюджетните приходи, толкова по-несправедлива е данъчната система. И обратното. От тези числа личи, че нашата данъчна система е несправедлива и дори антиевропейска. Тя обслужва богатите и товари бедните.

Вече 10 години у нас се води дискусия по така наречените „плоски” данъци. Названието им идва от английската дума „flat” (равен, плосък). Точното им професионално название е пропорционални данъци. Става дума главно за данъка върху печалбата и данъка върху доходите на физическите лица. Първият се плаща от стопанските предприятия (юридически лица), а вторият .от отделните граждани (физически лица). Първият беше въведен у нас в последния му 10 процентов вариант в началото на 2007 г., а вторият в началото на 2008 г.

Това беше направено от така наречената Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС). Политическа отговорност за въвеждането му носят трите партии, но в обществото и особено в политическите среди тя се стоварва главно върху мандатоносителя – БСП. От БСП твърдят, че не са били ентусиасти за въвеждането им, но либерално настроените ръководства на НДСВ и ДПС са настоявали за това. А ръководството на БСП очевидно не се е съпротивлявало достатъчно. Макар че през последните години БСП все повече се дистанцира от тези данъци, някои нейни дейци продължават да твърдят, че за времето си те били необходими и полезни, но сега вече не са. И затова настояват за отмяната им.

От икономическа и социална гледна точка, като имам предвид тяхната същност и съвременната европейска и световна практика, те не са необходими и полезни, а са вредни – и тогава, и сега. Ако бяха полезни щяха отдавна да се прилагат масово в Европа и по света. А няма нито една развита страна, която прилага такива ниски плоски данъци. Това говори само за себе си. То сигурно не е случаен пропуск! Дори само от това може да се съди какви хора управляват България през последните 27 години и кого обслужват. Те вредят на народа, а той продължава да ги търпи! Мърмори, но търпи!

Твърденията, че тези ниски пропорционални данъци били необходими и полезни се основават на общоизвестния факт, че плащането на данъци не доставя никому удоволствие, но данъкоплатците го правят с по-малка съпротива, ако данъците са ниски. Колкото по-високи са те, толкова повече расте изкушението да се укриват доходите, за да не се плащат големи данъци. В професионалните среди за тази цел се използва известната Крива на Лафер – на името на американския икономист Артур Лафер.

В това има много истина. Никой не се радва да плаща данък. Мнозинството обаче разбира, че това е неизбежна необходимост. Всеки плаща с по-малко неудоволствие данък от 10-15-20%. Ако обаче данъкът стане 50-60-70% неудоволствието се засилва и расте изкушението да се укриват доходи, за да не се плащат прекомерно големи данъци. Освен това, хората са по-малко заинтересовани да се трудят и да получават по-високи доходи, ако преобладаващата част от тях се отнема от държавата под формата на данък. Ако данъкът е 100% никой няма да работи и да печели. Защото това би било равностойно на конфискация на доходите. Няма такава държава по света!

Неплащането на данъци би било безотговорно във всяко съвременно общество, което разчита на много публични услуги от държавата: здравеопазване, образование, развитие на науката и културата, развитие на инфраструктурата, важни социални услуги, грижи за децата, за възрастните и болните, за демографска политика, за опазване на околната среда, за вътрешната сигурност, за отбраната и т.н. А всичко това струва пари, много пари. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за мобилизиране на част от създадената нова стойност за финансиране на публичните услуги. Всяка съвременна държава прави това, като прилага съответна данъчна система. За финансиране на публичните услуги се използват приходи както от преките, така и от косвените данъци.

В сложната система от данъци тук се спирам само на два, така наречени преки данъци: върху доходите на физическите лица и върху печалбата (корпоративния данък). Никое цивилизовано общество не възразява срещу прилагането на такива данъци. И всеки нормален човек, който живее в такива общества, разбира, че подобни данъци са нужни. Големият въпрос е какви да са те? Темите на споровете у нас през последните 10-15 години са дали да са високи или ниски, пропорционални (плоски) или прогресивни.

Либералните политици и икономисти са за ниски и плоски данъци. Социално ориентираните политици и икономисти са за умерено високи и умерено прогресивни данъци. Аз принадлежа към вторите. Главният ми аргумент за умерено високи и умерено прогресивни данъци е, че нашата държава трябва да осигурява изброените по-горе публични услуги и за това са й нужни ресурси. Набирането на тези ресурси неизбежно засяга икономически интереси, поражда финансово бреме. Това бреме трябва да се разпределя справедливо между труда и капитала, за да се приеме и подкрепя от различните социални групи. Всяка несправедливост поражда негодувание, което рано или късно прераства в отчуждение и съпротива. Това дестабилизира обществото, създава и изостря комплекс от противоречия, затруднява социално-икономическото развитие. Само авантюристите могат да си позволят да пренебрегват тези сложни последствия от толерирането на несправедливостта.

Преките данъци (върху доходите и печалбата) трябва да се плащат според възможностите на различните данъкоплатци. Най-бедните следва да се освобождават напълно от преки данъци, средните доходни групи да плащат умерени, а богатите – по-високи данъци. Това е икономически оправдано и социално справедливо - данъчното бреме да се разпределя в обществото според възможностите на различните социални групи да понасят финансов товар.

Десните политици и икономисти казват, че плоският данък бил най-справедлив! Това не е вярно! Защото едно е данъчното бреме ако на човек с 400 лева месечен доход, недостатъчен дори за да оцелее биологично неговото семейство, се отнемат 40 лв. при среден 10 процентен данък. Съвсем друго е бремето за човек с 40000 лева, комуто отнемат 4000 лева при 10 процентен данък. С останалите 36000 лева той и семейството му не само ще живеят добре, но и ще чувстват удовлетворението от по-високата си квалификация, производителност и предприемчивост, направили възможен високия нетен доход, след плащането на данъка. И ще се стремят да работят още по-добре и да печелят повече.

Ако средната данъчна ставка е 20% този човек ще плати 8000 лв. Ще му останат 32000 лева, с които не само ще продължава да живее добре със семейството си, но и ще чувства ползата от високото си образование, производителност и предприемчивост. И ще продължава да се труди и да печели повече.

Ако за момент допуснем авантюристичен подход – средна данъчна ставка 60% този данъкоплатец ще трябва да плати 24000 лв. данък върху дохода. Ще му останат 16000 лв. Той би могъл да живее със семейството си що годе нормално с тези средства и да посреща най-належащите си нужди по своя стандарт, но няма да може да издържа образованието на двете си деца в престижни училища и университети, да си построи удобно жилище и вила, да си купи и поддържа хубава кола, да отива на почивка със семейството си на интересни места по света, да спестява и т.н. Този човек ще се замисли дали си струва и в бъдеще да се труди така всеотдайно и да проявява предприемчивост и наверно ще стигне да заключението, че не си струва. От това ще загуби и той, и обществото. Следователно, такова високо облагане не е рационално!

Едно е да се говори за 10 или 20% среден данъчен процент и друго – за 20 или 25% максимален данъчен процент при прогресивното облагане. Максималният процент не се прилага за целия размер на дохода, а само за съответния данъчен „етаж”. Средната ставка ще бъде доста по-ниска от максималната, защото ще има необлагаем минимум от 460 лв., колкото е минималната работна заплата. Следващият етаж, примерно от 461 до 5000 лв. ще се облага с 10%; следващият от 5001 до 10000 с 15% ; от 10001 до 20000 лв с 20% и над 20001 лв с 25%. Това са само примерни величини, за да се покаже начинът на прилагането им при прогресивното облагане.

Умерено високият прогресивен данък не потиска стимулите за труд и предприемчивост, както казват неговите противници. Така говорят само некомпетентните или недобросъвестните му критици. Неслучайно всички развити страни в Европа, Америка, Япония, Австралия и други региони на света прилагат умерено прогресивно облагане и се развиват успешно. Световният опит го потвърждава. И го правят от десетилетия, дори от векове. Във Великобритания прилагат за първи път прогресивно облагане в XIV-ти век, а в САЩ в 1861 г.

Данъчната система обаче не трябва да прекалява с много високи данъци, защото ще потиска предприемчивите хора, които ще загубят интерес към новаторството ако им се отнемат 60-70 и повече процента от общия размер на доходите. Илюстрирах това по-горе със 60% средно облагане. Трябва да се търси здравословен компромис между заделянето на средства за финансиране на публичните услуги и запазването на стимулите за предприемчивост. Защото без предприемчивост и новаторство не е възможно ускорено догонващо икономическо развитие, от което така много се нуждаем.

Неслучайно във всички развити страни с активни функции на държавата в регулирането на стопанската дейност и в предоставянето на публични услуги, с нормално гражданско общество, с грижа за справедливост и солидарност, а също и с грижа за стимулиране на предприемчивостта, прилагат умерено високи и прогресивни преки данъци. Така е и в Европейския съюз към който ние принадлежим, а също и в други европейски държави. То може да се види от Таблица 1., където са показани данъчните проценти за трите основни данъка: върху печалбата, върху доходите на физическите лица и ДДС.

Таблица 1. Данъци в европейските страни в %

Страни	Максимални ставки за корпоративен данък	Максимални ставки за данъка в/у доходите	Стандартен ДДС
Австрия	25	50	20
Белгия	33,99	70	21;12
България	10	10	20
Хърватска	20	40	25;13
Кипър	12,5	35	19;8;5
Чехия	21	15	21
Дания	22	55,56	25;0
Естония	20	20	20;9
Финландия	20	56,05-62,05	24;14;10
Франция	33,3;36,6	45;49	20;10;5,5;2,1
Германия	30,18-33,33	13,5-45;0	19;7
Гърция	26	42;46	23;13
Унгария	10;19	16	27
Ирландия	12,50	41	23
Италия	31,4	45	22
Латвия	15	23	21;12;0
Литва	15	42	21
Люксембург	29,22	40	17
Малта	35	35	18
Холандия	20;25	52	21;6;0
Норвегия	27	47,2;53,7	25;15
Полша	19	32	23
Португалия	21	46,5	23;13;6
Румъния	16	16	24;9;4
Словакия	22	19	20;10
Словения	17	50	22;9,5
Испания	28;25	42	21;10;4
Швеция	22	56,6	25;12;6
Швейцария	25	45,5	8
Турция	20	35	18;8;1;0
Великобритания	18	17	20
Русия	20	13	18;10;0
Украйна	18	17	20

Източник:Wikipedia. Tax rates of Europe.

Пояснение: Посочването на няколко числа показва, че се прилагат няколко данъчни ставки. България е една от малкото страни с единна ставка за ДДС и преките данъци. Възможно е междувременно някои от данъчните ставки в отделни страни да са леко променени, но това не изменя показаната тук обща картина на данъците в Европа.

Показаната в таблица 1. данъчна картина на Европа е изстраданият опит на много страни в продължение на десетилетия, а за някои от тях и столетия. Повечето от тези страни имат далеч по-голям опит от нас в данъчната политика. Възниква въпросът: ако толкова много най-развити европейски държави с демократични традиции, с многовековен опит в развитието на техните икономики и общества, са стигнали до заключението, че трябва да прилагат умерено високи прогресивни преки данъци, на какво основание България отказва да се възползва от техния опит и упорито, на инат, прилага данъци, които облагодетелстват заможните и най-богатите и натоварват с данъчното бреме бедните и средните слоеве. У нас се прилагат най-ниските данъци върху доходите и печалбата и то без необлагаем минимум. В Европа има само още една държава без необлагаем минимум. Тази допотопна данъчна политика на българските политици е повече от странна!

Десните български политици и икономисти – поддръжници на ниските плоски данъци не може да не разбират тази очевидна истина! Те ни поучават постоянно, че трябва да се придържаме към евроатлантическите ценности. Но за тях изглежда има други, по-важни ценности, за които не е прието да се говори публично. Корените на тези други ценности са в защитата на собствените им високи доходи и доходите на едрия български капитал от нормално европейско, дори по-ниско от европейското, облагане с преки данъци, което аз предлагам. Те се възползват от положението си на автори на данъчните закони и се грижат за егоистичните свои и на поръчителите им интереси. Ето това е голата истина за голямата привързаност на досегашните български управници към ниските данъци.

И все пак, нашите поддръжници на ниските плоски данъци не са голословни. Те се опитват да използват някакви „аргументи” за привързаността си към тези данъци, с които смятат че са ощастливили българския народ. В резултат на това, сега у нас пръщи от „социална справедливост”, защото, както вече посочих, те считат плоските данъци за най-справедливи. Нека разгледаме тези „аргументи”.

Десните политици и икономисти твърдят, че с ниските „плоски” данъци се извеждат на „светло” доходите и печалбите и се плащат добросъвестно определените от държавата данъци. В резултат на това, казват те, въпреки ниските данъчни ставки, в бюджета постъпвали по-големи приходи, защото намалявали изкушенията за укриване на доходи и печалби. Позовават се отново на логиката на кривата на Лафер, за която стана дума по-горе. Вече близо 10 години повтарят пред неосведомените хора, че постъпленията в бюджета растат, благодарение на ниските плоски данъци. Правят го и до ден днешен.

Истината обаче е съвсем друга. И десните политици и икономисти я знаят, защото и те имат достъп до официалните данни, на които се позовавам аз. А данните на Министерството на финансите потвърждават, че бюджетните приходи не само не растат, а стагнират и в някои случаи дори намаляват. Данъкът върху печалбата (10”%) беше въведен на 1 януари 2007 г. През тази година постъпленията в бюджета от този данък са били 1676,6 млн. лева, а през 2014 г. са 1679,3 млн. лева. Голямо „осветляване” на печалбата нали! Цели 2,7 млн. лв. прираст в сравнение с 2007 г., т. е.за 8 години през които действа плоският данък върху печалбата.

Случило се е някакво друго събитие през 2015 г., което е увеличило приходите от данъка върху печалбата на 1860,4 млн. лева. През този период има бавен растеж на производството. Има подобрения в работата на предприятията. Направени са технологични, организационни, управленски и други нововъведения, водещи до по-големи печалби. Би трябвало да се повишава и ефикасността на данъчната администрация, осигуряваща по-добра събираемост, дори при неизменна данъчна система. Би трябвало постепенно да се подобрява и дисциплината на данъкоплатците от по-високо съзнание или от страх за наказания и т. н. Всичко това би следвало да води до далеч по-големи постъпления и без въвеждането на този, считан за „вълшебен” данък.

Убедителен прираст на приходите през тези 10 години обаче няма. Символичните подобрения през отделни години се дължат очевидно на други фактори. Тогава къде са резултатите от въвеждането на този данък, с които неговите привърженици ни заблуждават? Няма такива резултати! Няма „осветляване” на печалбата в предприятията.

Таблица 2. Постъпления в републиканския бюджет - в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика

Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Ако се обърнем към данъка върху доходите на физическите лица, въведен от 1 януари 2008 г. ще установим, че абсолютният прираст на постъпленията през предходната 2007 година, при по-висок и прогресивен данък, е бил 484,1 млн. лева. През 2008 – първата година от действието на новия данък е бил 141,9 млн. лева, които се дължат на премахването на необлагаемия минимум, а не на „осветляване” на доходите. През следващите няколко години има сериозни намаления на размера на постъпленията, последвани от подозрително големи колебания на прирастите до 2015 г.

Ако сравним първата (2008 г.) и последната (2015 г.) от действието на този данък, установяваме известно увеличение на годишните постъпления, което е доста скромно за такъв продължителен период. Това увеличение обаче се дължи на действието на голяма група фактори, за част от които споменах по-горе при данъка върху печалбата. Много е трудно да се докаже каква част от това увеличение се дължи на осветляване на доходите и изобщо има ли такова. Значителните годишни колебания пораждат допълнителни съмнения.

След като през всички разглеждани години действа факторът „нисък данък” и ако влиянието му е съществено, то би трябвало да доминира и да гарантира стабилно увеличение на постъпленията и по двата данъка. От данните личи, че има много големи колебания по години, а при данъка върху печалбата постъпленията през 2007 и 2014 г. са еднакви. От това следва, че ниските плоски данъци не въздействат осезателно за трайно и стабилно увеличение на постъпленияята, за да се почувства тяхното присъствие. През годините с появата на други фактори настъпват колебания в постъпленията. От това пък следва, че няма влияние на ниските данъци или ако го има, то е символично и се размива между въздействието на другите фактори.

Сигурно е едно. Ако изобщо има някакво подобрение в постъпленията, то не е в резултат на ниските данъци, а на съвместното действие на много фактори. Няма убедителни доказателства, че „осветляването” на доходите е между тях. Дори ако допуснем, че има някакво „осветляване”, то е слабо и не е между главните причини за увеличение на бюджетните приходи. Любителите на ниските плоски данъци произволно приписват на тях резултатите от въздействието на всички други фактори, за да докажат това, което им се иска да бъде доказано. В този си стремеж не се спират пред фалшификации и лъжи.

За доказване на зависимостта между нивото на данъчните проценти и размера на данъчните постъпления в бюджета либералните икономисти винаги се позовават на „кривата на Лафер”. Преобладаващата част от световните автори по тази тема се съмняват, че тя е доказала себе си. Дори самият Артур Лафер се въздържа от категоричното обвързване на неговото име с тази крива. Защото един и същ процент на данъчно облагане има различен ефект върху данъчните постъпления в различните страни. Намесват се множество икономически и неикономически причини. Тук не е времето и мястото да се спирам на тях.

Смея да твърдя, че „кривата на Лафер” не работи в България. Защото у нас има поговорка: „Законът е врата у поле. Глупците минават през нея, а умните я заобикалят”. Казват, че в Америка, Германия, Швеция и други страни много хора се гордеят, че плащат редовно данъците си. У нас се гордеят, когато не ги плащат или лъжат държавата. У нас е широко разпространен изразът: „И нулев да е данъкът, пак няма да го плащам”. Или вземете такъв дребен на пръв поглед факт: много пътници с трамваите в София на слизане оставят използвания си билет на седалката, за да бъде ползван от други, без да плащат. Има много икономически, психологически, исторически и текущи причини, за да е така. Не трябва да обвиняваме за това само народа си! Защото обикновените хора се отнасят към държавата така, както тя се отнася към тях. Дано настъпят промени при следващите поколения.

И по други поводи съм се убеждавал, че не всички правила и икономически инструменти по управлението на стопанството, които работят в Германия, Дания, Норвегия и други страни, работят и в България. Затова трябва да внимаваме при механичното копиране на техния опит. Опитите на един колега да доказва увеличението на постъпленията в резултат на ниското плоско облагане, с повишаването на броя на милионерите у нас, е несериозен като аргумент и не заслужава внимание. Няма по-пряко и по-надеждно доказателство за причинно-следствената връзка между новите данъчни ставки и постъпленията в бюджета, от данните в таблиза 2. А те не потвърждават наличието на такава положителна причинно-следствена връзка.

С най-ниските плоски преки данъци властите целят да оставят по-голямата част от новата стойност на бизнеса, за да я използва за инвестиции с които да осигурява по-висок растеж на БВП, по-голяма заетост, по-високи доходи. Защото, казват десните политици и икономисти, държавата била лош управленец и прахосник, а частникът – по-добър управленец и с по-рационално стопанско поведение. Съветниците на Президента Рейгън на времето бяха поставили в устата му благозвучния като езикова конструкция, но глупов израз: „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем”. Чудесни аргументи (с изключение на думите на Рейгън) ако бяха верни! Таблица 3. ще ни помогне да проверим:

Таблица 3. Разходи за инвестиции

Години	Инвестиции-млрд. лв
2007	21,9
2008	-
2009	-
2010	16,2
2011	17,9
2012	19,1
2013	18,1
2014	15,7
2015	18,2

Източник: НСИ. Статистически справочник за съответните години.

Пояснение: Не соча данни за 2008 и 2009 г., понеже са кризисни и не са показателни за инвестиционната активност.

Нашата практика не потвърждава наличието на повишена инвестиционна активност след въвеждането на ниските плоски данъци. През предкризисната 2007 г., т. е. преди тяхното въвеждане, инвестициите у нас са били 21935,0 млн. лева. През 2010 и следващите години, въпреки официалните твърдения за икономически растеж, има рязък спад на инвестициите, който не е преодолян и до сега в условията на ниски плоски данъци. При това, част от инвестициите през последните години са от оперативните програми на ЕС, които нямат нищо общо с данъчното облагане. Ако не бяха тези допълнителни източници инвестициите щяха да са още по-малки.

При рязкото намаление на данъците върху доходите и печалбата след 2007-2008 г., на разположение на бизнеса остават ежегодно поне по 4-5 млрд. лева допълнителен ресурс. Като изхождаме от предкризисната 2007 г. ако съществена част от този ресурс се насочваше за инвестиции, през последните години те би трябвало да са около 25-26 млрд. лева. А са 16-18 млрд. лева.

Къде са 30-те млрд. лева, получени от българския бизнес през последните шест години в резултат на по-ниските данъци, след като не ги намираме между инвестициите? Къде, освен да са използвани за паразитно потребление, за финансиране на корупция и престъпност, за трансфери в чужбина, за ограничени спестявания в банки или в ценни книжа и т. н. За всичко друго, но не и за инвестиции, растеж и заетост в България. Класацията на Световния Икономически Форум по конкурентоспособност, която поставя нашите фирми между последните в света, е доказателство за това. Който се интересува за подробности може да отвори сайта на Световния Икономически Форум - Глобален доклад по конкурентоспособност, раздела за България,сс.130-131 (WEForum,Global Competitiveness Report 2016-2017).

Привържениците на ниските плоски данъци ни внушават от години, че те ни правят по-привлекателни за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Техният приток щял да се увеличи, щели да растат производствените инвестиции, да се ускорява растежът на БВП, да расте заетостта, доходите, да се повишава техническото равнище на нашата икономика, да се засилва производственото коопериране на наши фирми с реномирани западни компании. И това би могло да е добре в някои случаи, ако беше вярно. Казвам «в някои случаи», защото опитът на нашата и на други страни с ПЧИ е доста противоречив.

Между въвеждането на ниските плоски данъци и потока от ПЧИ обикновено има лаг във времето. Необходими са 2-3 години докато чуждестранните инвеститори научат за нашите привлекателни данъци, докато проучат надеждността и стабилността на правната ни система, наличието на инфраструктура, на квалифициран персонал, защитеността от престъпност и корупция, докато намерят подходящи проекти за инвестиране и т. н. Поради това представям тук притока на ПЧИ от 2010 г. насам (виж таблица 4.)

Таблица 4. Приток на ПЧИ в България

години	млрд. евро
2010	1,17
2011	1,48
2012	1,32
2013	1,38
2014	1,16
2015	1,69

Източник: сайт на БНБ, раздел Статистика

Няма доказателства, че ниските преки данъци в нашата страна са подействали за привличане на повече ПЧИ. С най-ниските ни преки данъци в ЕС, би трябвало да се очаква възходящ тренд в инвестиционния поток към нас. Такива признаци през последните 6 години няма. Всеки икономист знае, че привлекателността на една страна за що годе надеждни по качество ПЧИ се предопределя от много фактори. Ниските данъци са само един от тях, при това не най-важният. Защото дори те да излъчват някакви позитивни сигнали към чуждестранните инвеститори, достатъчно е в съответната страна да действа така нареченият «данък корупция», за да се неутрализира всичко положително и сериозните чужди инвеститори да заобикалят тази страна. Нещо подобно се случва и с нас. Това показва, че ниските данъци сами, без наличието и на другите условия не могат да играят важна роля за привличане на ПЧИ.

Въз основа на изложеното до тук безспорният извод е, че ниските плоски данъци до сега не допринасят за развитието на българската икономика. По-скоро обратното, защото я лишават от ресурси. «Аргументите» на техните привърженици не се потвърждават. Освен че са антисоциални, тези данъци са и антиевропейски. Ненормално е в една страна член на ЕС като нашата, данъкът върху печалбата да е 10%, при среден за общността около 30-32%. Ненормално е данъкът върху доходите на физическите лица у нас да е 10% и без необлагаем минимум, докато във всички други страни членки има необлагаем минимум, а средният данък е около 40%. При такива различия и в условията на общ Европейски пазар, даваме основания на другите страни членки да ни обвиняват в нелоялна данъчна конкуренция и дори в данъчен дъмпинг.

Други европейски страни вече оказват натиск върху нас за повишаване на преките ни данъци. Нашите управници и медиите си мълчат за това, но Бойко Борисов го призна публично в началото на ноември тази година. Това произтича и от самата логика на интеграционните процеси, особено в Еврозоната, към която някои сънародници ни съветват да бързаме, при положение, че нейното бъдеще не е сигурно. В Еврозоната, която е икономическото ядро на Европейския съюз, са недопустими такива големи различия в данъчната политика.

В ЕС протичат всеобхватни интеграционни процеси в икономиката и извън нея. Това важи и за интеграцията в данъчната политика. Твърденията на нашия министър на финансите преди десетина дни, че и другите страни членки на ЕС вече се ориентират към плоски данъци, не отговарят на истината. Той знае, че това не е вярно, но заблуждава българските граждани. То би било наистина странно - новите членки на ЕС от Източна Европа, които прилагат такива данъци, да диктуват данъчната политика на целия ЕС, при положение че произвеждат нищожен дял от БВП на общността,. Това звучи несериозно.

Плоски данъци в Европа има само в източно-европейските страни, където е присъствал МВФ в миналото. С изключение на Албания и Черна гора , те са далеч по-високи от нашите 10%. За данъка върху доходите варират между 13 и 22%, а за данъка върху печалбата между 12 и 25%.

Разтревожени от нарастващото неравенство по света, цивилизованите държави се ориентират към мерки за овладяване на този опасен процес. Наред с новата по-гъвкава политика по доходите, прогресивното облагане е един от ефикасните инструменти за смекчаване на растящото неравенство. Бъдещето в данъчната политика е към умерено прогресивно облагане, а не към ниските плоски данъци от 10%, нито към прекалено високите прогресивни данъци от 50-60 и повече процента.

Дуума