/Поглед.инфо/ Има по-ефикасни методи за по-бързо отнемане на част от ограбеното с престъпната приватизация, концесиите и държавните поръчки

В България, както и в другите източноевропейски страни, през последните 20-25 години, беше проведена мащабна приватизация и концесиониране. Тя беше престъпна по много причини.

ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ БЕШЕ поголовното приватизиране под масата на всичко, включително и на стратегически, високо технологични, добре работещи, рентабилни предприятия, които бяха впоследствие съсипани от некомпетентни нови собственици или назначени от тях също такива оперативни ръководители. Питам аз, щом държавното или общинското предприятие е работело добре какъв е смисълът да се приватизира и то на тъмно, освен да се подари на роднини или политически приятели? Да се направи далавера от високопоставени държавни чиновници. И да се разруши създаденото от милиони българи в продължение на много десетилетия.

Имаше някакъв икономически смисъл да се приватизират само лошо работещи предприятия, за да бъдат оздравени. Нали някои хора казват, че частникът бил винаги по-добър стопанин от държавата. Често цитират в този смисъл и президента Рейгън. Ако беше така, частникът да беше оздравил изкупените губещи производства и да ползва след това плодовете от тяхната работа. Ако се вгледаме в съдбата на приватизираните добри предприятия, обаче установяваме друго. Повечето бяха съсипани или влошиха рязко работата си. А все още мъждукащите едва кретат поради ниската си конкурентоспособност. И едно след друго фалират.

Нашият частен сектор не само, че не умееше да оздравява слабите предприятия. Той показа, с малки изключения, че повече умее да разрушава, дори и най-добрите предприятия. Частният сектор демонстрира на българска територия своята неспособност да гради и способността си да руши. Той развенча изкуствено създадения ореол около себе си за високата си икономическа рационалност. Това ще е приносът на българския частен сектор в стопанската история на Европа в края на 20-ти и началото на 21-ви век.

Според най-новото издание на Глобалния доклад по конкурентоспособността за 2017-2018 г. на Световния икономически форум в Женева, от 26 септември 2017 г., сс. 75-76 (The World Economic Forum, The Global Competitiveness Report 2017-2018, 26 September 2017, pp. 75-76), нашите фирми са класирани по технико-икономическите си аналитични показатели за конкурентоспособност между най-слабите не само в Европа, но и в света. Трудно е да се намери по-убедително и по-неопровержимо доказателство за тоталния провал на българския частен сектор като ръководител на съвременна стопанска дейност. Стопанската ни история през последните 140 години след освобождението от турско робство, не познава такава социално-икономическа катастрофа в мирновременни години.

Нашето правителство сега се хвали с ниската ни безработица. Тя обаче е ниска, защото поне 1,5 млн. работоспособни лица бяха принудени да напуснат България, поради липса на работа или мизерно заплащане у дома. Те потърсиха спасение в чужбина. Ако не беше този социален отдушник безработицата у нас щеше да е около 40-45% и отдавна щеше да има големи социални вълнения, дори бунтове. Какво може да се каже за икономика, която е изхвърлила в чужбина или на улиците на България около 45-50% от работната си сила? Най-кратката характеристика за такава икономика е социално-икономическа катастрофа. Това е само едно от последствията от масовата престъпна приватизация.

Ето и някои факти за конкурентоспособността на българските фирми, установени от Световния икономически форум в последния му Доклад по конкурентоспособността. А нали казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Избирам 44 най-важни аналитични показатели за конкурентоспособността на фирмено равнище. Защото конкурентоспособността се формира главно на това равнище и далеч по-малко от някои макрофинансови показатели. По всеки от избраните аналитични показатели соча къде сме ние в списъка от 137 страни, включени в обзора, така както е установено от авторите на доклада и подредено от тях по нисходящата величина на съответния показател.

За груба ориентация е желателно да се има предвид, че класиране до към 45-50то място означава принадлежност към високо развита или развита страна; от 50то до към 100но място – принадлежност към слабо развитите страни и над 100но до края – към най-изостаналите в света страни. По нито един показател не сме в първа група, по 29 показателя сме във втора и по 15 – в трета. Това е много тревожна за нас класация по конкурентоспособност на българските фирми.

А ето и показателите за конкурентоспособност на българските фирми през 2017 г.:

-по качество на местните доставчици – 65то място от 137 обхванати в доклада страни;

-по способност на фирмите да внедряват нови технологии – 66то място;

-по наличие на последни технологии във фирмите – 68мо;

-по развитие на клъстъри от фирми – 70то;

-по прилагане на модерни производствени процеси във фирмите – 71во;

-по качество на въздушната инфраструктура – 73то

-по връзка между наука и практика при внедряване на новости – 74то;

-по ефикасност на корпоративните бордове на фирмите – 77мо;

-по качество на базисната инфраструктура на България– 78мо

-по качество на снабдяването с електричество в България– 78мо;

-по преобладаване на нетарифни бариери – 82ро

-по достъпност на финансовите услуги в България– 82ро

-по опазване правата на миноритарните собственици във фирмите – 83то;

-по качество на финансовите услуги за фирмите -84то;

-по степен на ориентация на фирмите към потребителите – 84то;

-по ефективност на антимонополната политика в България– 85то;

-по качество на образователната система в България– 87мо;

-по принудително плащане на подкупи от фирмите – 87мо;

-по връзката между заплати и производителност на труда – 88мо

-по неправомерно обслужване на правителствени служители – 90то;

-по етично поведение на фирмите в България– 91во;

-по наличие на лоялна местна конкуренция между фирмите – 91во;

-по наличие на учени и инженери във фирмите – 93то;

-по качество на пътищата в България– 93то

-по качество на потребителите на продукцията на фирмите– 94то;

-по надеждност на банките, обслужващи фирмите – 96то;

-по отклоняване на публични фондове – 97мо

-по решаване на спорове от съдилищата в България- 98

-по готовност да се делегират компетенции на подчинени във фирмите – 100но;

-по отношения между бизнеса от фирмите и престъпността – 102ро;

-по необходимо време за започване на бизнес в България – 103то;

-по надеждност на полицейските услуги в България- 105

-по прилагане на маркетинг от фирмите в България– 107мо;

-по прозрачност на правителствените решения в България- 107

-по взаимоотношения между работодатели и работници в българските фирми– 111то;

-по наличие на специализирани услуги за управление в България– 112то;

-по уповаване на професионално управление във фирмите – 112то;

-по качество на училищата по управление в България– 117то;

-по качество на обучението на персонала на фирмите – 118то;

-по способност на фирмите да привличат квалифициран персонал – 118то;

-по способност на фирмите да задържат квалифициран персонал – 119то;

-по влияние на организираната престъпност върху фирмите в България – 119то;

-по спазване на правата на собственост във фирмите в България – 120то;

-по зачитане на интелектуалната собственост във фирмите в България – 125то.

Тези 44 аналитични показателя са обобщен резултат от лошото управление и неефективно функциониране на нашите частни фирми. То е катастрофален резултат за претендиращия за висока стопанска рационалност частен сектор в България. Ниската конкурентоспособност на нашата икономика, в която преобладава частният сектор, се дължи и на престъпното зачатие на немалка част от него. Наред с многото порядъчни честни предприемачи, има и много псевдопредприемачи, придобили активите си по престъпен начин и продължаващи да ги стопанисват по същия начин. И да го считат за съвсем нормално.

В класацията на България на Световния икономически форум по обща конкурентоспособност през 2017 г. сме на 49то място. Наред с посочените аналитични показатели, общият показател се формира и от други показатели с доста високо тегло, като: влияние на спина върху стопанската дейност, където сме на първо място; по ниския бюджетен дефицит – на 6то място; по ниските импортни търговски мита – на 6то място; по абстрактния индекс за юридически права – на 12то място; по защита на чуждестранните инвеститори – на 13то място и т.н.

Изчисляваната по такава методика обща конкурентоспособност, обаче до голяма степен е абстрактен показател, който има малко или почти нищо общо с действителната конкурентоспособност на фирмите. Когато нашите фирми излязат на българския или чуждестранния пазар партньорите им се интересуват от качеството и цената на предлаганата от нас стока, от осигурения сервиз и резервни части (за уреди и машини), а не от спина, от бюджетния дефицит на държавата, от правния индекс и т.н.

Посочените по-горе данни са катастрофален резултат и за нашите политици, организирали приватизацията в България, като се започне от Иван Костов през втората половина на 1990-те, та до сега. Вечерта на 17 юни 2001 г., като научи, че е загубил изборите и като се самовглъби в ролята на полубожество, той каза, приблизително следното: „Аз не съм сгрешил. Истината е на моя страна, а не на народа. Ще стоя на моето място с моята истина и ще чакам народът да дойде при мен, а не аз да отида при него”. Преди няколко дни той повтори същото с други думи в интервю по bTV: „С нищо не искам от хората да ме запомнят. Правил съм това, което е трябвало да направя... Нямам нужда от народната любов... Няма основания да се твърди, че приватизацията е престъпна, защото ако е престъпна, къде са осъдените?”

Този човек изглежда не е научил нищо през изминалите 17 години. Продължава да разсъждава, както през лятото на 2001 г. Дори среднограмотните хора у нас знаят, че у нас няма осъдени за приватизацията, защото в България няма нормална съдебна система. Ако я имаше, щеше да има стотици, а може би и хиляди осъдени идеолози и автори на българската приватизация. Наред с всичко друго, което направиха, Костов и неговите наследници се погрижиха съдебната ни система да е импотентна, за да няма възмездие за гигантските престъпления!

А народът сега плаща цената. И ще я плаща още много години. Който е покорно търпелив трябва да знае, че това не е безплатно удоволствие. За такъв тип равнодушие се плаща скъпо и дълго! Желателно е нашите търпеливи и равнодушни съвременници да го помнят и да го предават на своите деца и внуци. За да не бъдат те робски покорни, като своите родители и деди. България ще спечели много от това.

ДРУГА ВАЖНА ПРИЧИНА за престъпния характер на приватизацията в България е форсираното й провеждане в кратки срокове, под натиска на МВФ и на Световната банка. Известно е, че всяка едновременна, форсирана мащабна приватизация в цяла Източна Европа и в бившия Съветски съюз, предлагаща за продан дълготрайни активи за стотици, а може би и хиляди милиарди долари, става неизбежно престъпна. Защото в предварително обявени кратки срокове, продавачите (правителствата на източноевропейските страни) бяха задължени да приватизират огромно количество дълготрайни активи. Потенциалните купувачи знаеха, че продавачите бързат да продават под натиск и ги изнудваха, като им предлагаха мизерно ниски изкупни цени и корумпираха представителите на правителствата-продавачи.

По тази причина дори Маргарет Татчер не посмя да проведе такава скоростна мащабна приватизация във Великобритания. Тяхната приватизация продължи около 33 години - от 1979 до 2012 г. Приватизацията у нас беше, може би, нарочно форсирана, за да се превърне в престъпна, като се ограби огромно за нашите мащаби богатство, натрупано от българското общество в продължение на много десетилетия.

В отговор на въпрос на американски журналист към Милтън Фридман, по спора му с Джоузеф Стиглиц за приватизацията в Русия и Източна Европа, Фридман призна, че Стиглиц е бил прав с възраженията си по този тип приватизация. Защото, по неговите думи, „форсираната мащабна приватизация се е превърнала в ограбване (grabbityzation)”. В различните източноевропейски страни има някои различия само във второстепенните черти на приватизацията. В страните, които изпълняваха най-послушно указанията на МВФ и на Световната банка, приватизацията беше най-престъпна. Такава беше и нашата приватизация.

Давайки си сметка за това, ГЕРБ предложи наскоро отмяна на давността за престъпленията в процеса на приватизацията, чрез промяна в Конституцията. Възникват обаче въпроси на които никой не дава отговор. Един от тях е – защо сега? Престъпленията в приватизацията у нас бяха извършени в края на миналото столетие и особено от 1997 до към 2005 г. Приватизацията позатихна малко през последното десeтилeтие, без да е прекратена, понеже намаляха подлежащите на приватизиране обекти.

ГЕРБ е на власт вече близо 10 години, с малки прекъсвания, но не подложи на независима обективна проверка приватизационни и концесионни сделки, нито предложи отмяна на давността, когато щеше да е по-лесно и по-важно да го направи. Защото щяха да бъдат обхванати и все още незащитени тогава с давност по-големи престъпни сделки. Очевидно някои среди в ГЕРБ или близки до тях, са били заинтересовани това да не се прави. През 2015 г. беше направен опит за удължаване на давността при такива сделки, но Конституционният съд го отмени като противоречащ на Конституцията. То също е известно на ръководството на ГЕРБ. И въпреки това, с пълното съзнание, че Конституционният съд няма да го позволи, сега правят нов опит. Защо го правят? Най-вероятно, за да заблудят неинформираната и по-наивна част от нашето общество колко загрижени са в ГЕРБ да накажат виновните за престъпната приватизация.

Авторите на предложението на ГЕРБ казват, че целта на тяхната инициатива е да се накажат виновниците, а не да се развалят приватизационни сделки. С други думи, приемат че е имало престъпници и ще ги наказват, но се отказват да докосват резултатите от престъпленията – престъпните сделки. И нямат намерение да ги развалят. Що за логика е това! Сочат се и някои абстрактни юридически аргументи.

От гледна точка на здравия разум и на суровите житейски реалности, това звучи несериозно. Ако е установена престъпна приватизационна и концесионна сделка, държавна поръчка или фалит на голяма банка и е известен нейният извършител, сделката (поръчката) трябва да се разваля, а нарушителят да се наказва. Отказът от проверки, водещи до евентуално разваляне на сделки от последните 5-10 години, е доказателство, че няма желание за разкриване на виновниците и за отстраняване на последствията от престъпните им действия.

И сега има непокрити с давност потенциално престъпни приватизационни и концесионни сделки и големи държавни поръчки от първото и второто десетилетие на този век, дори съвсем нови сделки в стария престъпен стил. Известен е и големият скандал около Корпоративна търговска банка (КТБ). Защо така грижовно ги заобикалят, като ни убеждават, че управителят на БНБ и членовете на Управителния съвет на БНБ през онези години не са знаели нищо за това, което става в КТБ? А очевидно имаха предвид нещо, за да обявяват управителя на КТБ за банкер на годината. Дори преизбраха част от тях в новото ръководство на БНБ! Тези дни започна процесът по фалита на КТБ. Ще чакаме изхода от това дело. Дано го дочакаме.

Защо дори се започват нови, също толкова престъпни приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки? Защо се допусна вторично разграбване на активите на КТБ? А ни връщат с десетилетия назад, когато това е далеч по-трудно, почти невъзможно, по юридически и практически съображения. Инициаторите от ГЕРБ не може да не знаят за непреодолимите юридически и други пречки! Дали по тази тема сега не се шуми по-скоро за отвличане на вниманието, а не в името на истината и справедливостта.

Разкриването на тези престъпления трябваше да стане далеч по-рано, за да е по-ефикасно. След изтичането на толкова години много факти избледняват, важни документи изчезват, натрупват се многобройни промени в законите, напластява се инфлация, която деформира стойностните величини и ги отдалечава от физическите. Все повече потенциални свидетели или извършители на престъпленията напускат този свят по биологични причини. Това усложнява установяването на вината и затруднява наказването на виновните. А насочват проверките към най-трудното, дори към невъзможното, за да се зацикли в самото начало! С надеждата, че няма да се разкрие нищо.

Отмяната на давността, дори и да беше възможна, не гарантира незабавни успешни действия за разкриване на престъпленията. През дългите години, когато престъпните сделки не бяха защитени с давност, не беше предприето нищо за тяхното разкриване. Въпреки че имаше призиви за това, включително и от мен. Закононарушения се правят и сега с нови съмнителни приватизационни и концесионни сделки и нови държавни поръчки, но не се правят проверки за тях, макар че няма юридически пречки. Каква е гаранцията, че сега ще се пристъпи към наказателни действия там, където трябва? И то въпреки юридическите забрани!

БСП отговори веднага със свое предложение. Те настояват „да се постави всичко на масата”: касова и масова приватизация, работническо-менаджерска приватизация, концесиониране, държавни поръчки, преследване на групировките, отстраняване на мутрите от политиката и т.н. По своя замисъл това предложение е много по-привлекателно. То означава дълбоко бъркане в престъпленията, в техните извършители и в престъпните им последствия.

Тези предложения обаче са неизпълними, поради пропуснатите в бездействие 20-25 години. Трудно, почти невъзможно ще е да се определят преките и косвените участници в престъпленията, поръчителите и свидетелите. А те са хиляди, дори десетки хиляди. Част от потенциалните престъпници може да са покойници и техните наследници трудно ще бъдат обвинявани и наказвани. Ограбеното имущество може би вече е препродавано (препрано) през годините няколко пъти на невинни честни купувачи, които не подлежат на наказателно преследване.

В много случаи престъпно продадените предприятия вече не съществуват. Продадени са като скрап от новите им собственици, които ги изкупиха на безценица, за да ги продадат веднага като скрап и да спечелят от това. Тъй като не можеха и не желаеха да ги стопанисват и да ги използват за производствени цели. Те можеха само да рушат. Така както ликвидираха земеделските кооперации с помощта на специално създадените ликвидационни съвети, които бяха позорно изобретение на българската реставрация. Междувременно са извършени много промени в законите (в някои случаи по 20-25), което превръща някои деяния от незаконни в законни и обратно.

Предложенията на БСП са добри по замисъл, но са толкова мащабни, че изпълнението им не е възможно, дори ако нямаше давност. Министърът на икономиката заяви наскоро, че приватизационните сделки през последните 25-30 години са над 7500. Някои добре осведомени личности говорят за около 10000 сделки. Дори цялата съдебна система да работи само по тях, за пълното им разкриване и наказване, може би ще са нужни десетилетия. А съдебната система има и други неотложни задачи.

ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС е къде е вината за бездействието през изминалите години: в изпълнителната власт или в прокуратурата или и на двете заедно? Имаше и специална Агенция по приватизация и следприватизационен контрол. Имало е и изолирани проверки на сделки от прокуратурата, но те не доказват престъпни нарушения. Стотици хиляди хора знаят от преки наблюдения в техните селища, за масовата престъпна приватизация, концесиониране и държавни поръчки у нас през тези години. Известни са и масовите нарушения на договорите, след сключването на сделките.

Защо правителствата, специалната Агенция за следприватизационен контрол и прокуратурата си дават вид, че не знаят? Или че не е имало престъпни деяния! И с това оправдават своето бездействие. Или това пасивно поведение им е поръчано! Тези институции са длъжни да дадат недвусмислен отговор в близко бъдеще. Народът не трябва да им позволи да се изплъзнат с мълчание! Бездействието в случая е равностойно на съучастие в гигантското национално престъпление, наречено приватизация.

Ако трябва да сме точни, вина има и в равнодушното поведение на милиони българи спрямо тези очевидни престъпни безобразия, на които всички сме били свидетели. Това дългогодишно равнодушие на милиони хора навежда на тревожни размисли по дискутираната напоследък тема за дебилите. Логично е да се запитаме, след като са били преки свидетели на престъпната приватизация в техните селища и лично са пострадали от тях, защо българите позволяват и до сега на изпълнителната власт, на прокуратурата и на агенцията за следприватизационен контрол да мълчат по тези престъпления? Все едно, че нищо не се е случило! Защо не настояват императивно за отговори на изпълнителната власт и на прокуратурата с дела? Защо с равнодушието и робското си мълчание милиони българи позволяват да ги мачкат и да ограбват от тях богатство за милиарди? И в най-добрия случай да се задоволяват с кротко мърморене!

Не си ли дават сметка, че тези масови престъпления и свързаната с тях корупция са една от главните причини да сме последни в Европа по качеството на живота си! И абсолютната разлика по БВП на човек от населението между нас и най-развитите страни в ЕС да расте. Не разбират ли, че ненаказаното престъпление е покана за нови още по-големи престъпления? Не доказват ли, че проф. Иво Христов е бил прав с тревожното биене на камбаната преди няколко седмици! А тези, които искат от него извинение или напускане на парламента, са демагози, които се преструват, че в България всичко е наред. Или пък са били и продължават да са съучастници в това национално ограбване, наречено приватизация! Представете си – потенциалните престъпници поучават на морал порядъчните хора! Защо допускаме нашата България да се превърне в държава, с която чужденците се подиграват заради масовата корупция?

Пълното обхващане и наказване на престъпната приватизация, концесиониране и държавни поръчки през последните 20-25 години вече е невъзможно, колкото и да е желателно. Нямаме друг избор, освен да не си губим времето с темата за давността и да се проверят само най-големите, непокрити още с давност, подозрителни сделки през последните десетина години.

Това може да стане по два взаимно допълващи се начина:

ПЪРВО. Незабавен преглед на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Особено тези, за които има подозрения за престъпления. Те могат да се проучат основно с участието на най-добри независими почтени юристи, финансисти и други експерти. Така, за сравнително кратко време, може да се установят част от извършените вероятни престъпления и да се представят на прокуратурата.

ВТОРО. Да се отворят така наречените „досиета на прехода”. За целта да се прегледат поименно доходите на най-забогателите личности в България през последните 25-30 години. Да се изберат между тях 500-600 от най-голям калибър. По преценка на прокуратурата, броят им може и да се увеличи. В този преглед да участват и независими експерти – уважавани в обществото почтени хора.

Да се установи приблизителният размер на недвижимото имущество на тези личности у нас и ако е възможно и в чужбина. Това може да се направи чрез прецизни огледи на място - обект по обект (жилищни сгради, стопански сгради, болници, училища, полски земи, гори, селищни парцели в регулация, пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, язовири, напоителни канали и други инфраструктурни обекти). Огледите да се правят от групи най-добри неподкупни експерти с голям практически опит и ползващи се с уважение в обществото: строители, архитекти, железничари, моряци, авиационни специалисти, криминалисти, юристи и други.

Отделни сгради и дори квартали може да се фотографират и от въздуха, както беше направено през 2001-2002 г. при правителството на Сакскобургготски. Около тях тогава се вдигна голям шум, но бяха „потулени” бързо, понеже влиятелни хора наверно са били заинтересовани от това. А и нямаше достатъчен обществен натиск. Работещите в тези области професионалисти знаят как да го направят, ако има политическа воля и силен обществен натиск.

Добре би било да се установят и други форми на финансово богатство: депозити, акции, дялове и други подобни. А също и важно движимо имущество (самолети, хеликоптери, кораби, яхти, локомотиви, вагони, големи товарни камиони, лимузини и други подобни у нас и в чужбина). Това обаче ще е много трудно. Дори ако се установят само част от изброените форми на богатство, ще е голямо постижение.

Да допуснем, че установеното недвижимо и движимо имущество за дадена личност възлиза на 50 млн. лева по доставни или текущи пазарни цени. Да се поиска от собственика му да представи в определен срок (например 2-3 месеца) документи и други доказателства за произхода на доходите с които е добито имуществото (заплати, депозити, дивиденти, кредити, наследства и т.н.), а също и документи и други доказателства за платените данъци върху тези доходи. Ако законните доходи на лицата превишават съществено 50 млн. лева, разликата от които са били използвани през годините за текущо потребление на техните семейства, всичко ще е наред. В тези случаи проверителите следва да се извинят на въпросните лица и ако проверката им е причинила някакви разходи, да бъдат компенсирани.

Ако обаче законните доходи на проверяваните лица са значително по-малки от 50 млн. лева, означава че те са имали и други доходи, които не са декларирани и за тях не са платени данъци. Имуществото може да е придобито и по престъпен начин. Извършват се допълнителни проверки за произхода на доходите и имуществото и случаите се предават на прокуратурата, за да постъпи по установения ред.

При доказани от съда нарушения на законите придобитото имущество следва да се конфискува, а виновните лица да се наказват с лишаване от свобода. Така, пред опасността да не се направи нищо, поради огромния непосилен мащаб на задачата в първоначалния й вид, по-добре е да се постигне нещо, чрез ограничаване на нейния обхват.

Може би ще е нужен специален закон за проверка на приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Ако е така, той би трябвало да се приеме до средата на 2018 г.

Подобни проверки за незаконно придобито имущество са правени в някои европейски страни, например Ирландия и други. Техният опит навярно е известен на нашите съдебни власти и те ще го използват.

Предлаганата проверка ще засегне големи интереси на българските олигарси. Те ще направят всичко възможно това да не се случи. Шансовете им за успех не са за подценяване. Така както успяха да бездействат 28 години и да защитят с давност големи престъпления в приватизацията и концесионирането през 1990те и първото десетилетие на това столетие. Ако обаче има политическа воля, такава проверка може да се направи. В нашето общество от години доминира убеждението, че са извършени масови престъпления по време на приватизацията, отдаването на обекти на концесия и с държавните поръчки. Известни са и много факти. Цитират се като ограбени стотици милиони и дори милиарди лева. По тази тема има всеобщо единомислие в обществото.

Огромното мнозинство от българските граждани ще подкрепят такава проверка. Ако съдим от досегашното многогодишно бездействие, нашите власти едва ли са готови на решителни действия. Част от тях може да са заинтересовани от бездействие или от имитация на действия, поради конфликт на интереси. На някои може да им е поръчано бездействие.

Ако гражданите упражнят силен натиск управниците ще бъдат принудени да действат. От това ще проличи кой желае ред, законност и справедливост в нашата държава. И дали нашият народ е нетърпим към масовата престъпност или е обхванат от масово равнодушие. Това ще е критерий да разберем има ли у нас дебили и колко са те.

Дума