Около 60% от българите нямат спестявания. От тези които имат 9,2 млн. депозита са със среден размер 114 лв., а 625 депозита със среден размер 2 410 658 лв.

Най-високопоставени български политици често се хвалят, че благодарение на тяхната мъдра политика народът ни живеел добре, въпреки най-голямата световна криза. Другите страни от Европейския съюз (ЕС) трябвало да се учат от нашата политика на финансова дисциплина и стабилност. Доказателство за това били огромните спестявания в банките, които растели ежегодно. Българите живеели все по-добре и спестявали все повече. Вярно ли е това? Аз се прекланям пред езика на числата, а не пред думите на политиците. Нека чуем какво ни казват числата.

Предварителни бележки

Общият размер на спестяванията е един от показателите за добро качество на живота и предпоставка за успешно развитие само в нормални условия. В България обаче няма такива, защото:

Първо, в кризисна ситуация и несигурно бъдеще открай време хората заделят „бели пари за черни дни”. Те пестят не от благоденствие и пресищане, а от страх за утрешния ден. Това са отложени покупки за неотложни бъдещи потребности, когато животът може да е още по-труден от днешния. Така е навсякъде по света в условия на несигурност. Така е сега и у нас.

Второ, в такива тежки условия около 1,8-2,0 млн. български пенсионери късат от залъка си да спестяват за погребение, за да не тежат на своите мизерстващи близки (безработни и/или работещи бедни), когато настъпи фаталното събитие. Озъбената реставрация на бандитския балкански капитализъм принуди тези възрастни хора дори към края на техния изстрадан жизнен път, да продължават да се грижат за децата си, вместо да е обратното според вековните български и общочовешки традиции. Моите ограничени анкети показват, че това е един от главните мотиви на много спестители в най-ниската депозитна група.

Трето, обобщените и осреднените величини трябва да се приемат винаги предпазливо, защото подвеждат. Това е известно на всички, които притежават макар и елементарни знания по статистика. При големите контрасти в доходите и спестяванията зад такива величини съжителстват оскотяваща бедност на стотици хиляди и дори милиони хора и неописуем разкош на няколко хиляди преситени богаташи. То, изглежда, не е известно на нашите министри и на придворните икономисти, които не се уморяват да жонглират с обобщените и осреднени числа за демагогски цели.

Четвърто, след няколкогодишна стагнация и на границата на рецесия десетки хиляди малки и средни фирми фалират или са пред прага на фалит. Те търсят по-сигурно убежище за останалите си неизпепелени от кризата пари. Други продават имоти и също търсят сигурно убежище за парите си, защото знаят, че е много рисковано да започват днес бизнес с тях. Трети - предприемчиви хора с финансови възможности биха започнали свой бизнес при нормални условия, но не го правят сега поради несигурния икономически климат и още по-несигурно бъдеще и също търсят надеждно убежище за парите си. Немалка част от средните и особено от големите спестявания се дължат и на това.

Пето, в тукашните[i] търговски банки спестяват не само български граждани, но и чужденци, работещи у нас или от чужбина. Те получават тук над два пъти по-висока лихва по депозитите си, отколкото в своите страни. Статистиката не публикува данни за техния брой, нито за валутата в която спестяват. Това изкривява допълнително картината за спестяванията на българските домакинства и деформира връзката между доходи и спестявания у нас. И още по-важно, банките тук са свръхликвидни - техните привлечени средства не се използват пълноценно за кредитиране на българската икономика поради слабо търсене на заеми от нефинансовия сектор и предпазливост на банките да кредитират вследствие на кризисната ситуация. Чужденците получават над два пъти по-голям доход от депозираните тук почти мъртви капитали с което изтощават допълнително банковата система и икономиката ни. Лихвата, която те получават е подарък, защото не е „заработена” от използването на техните пари в българската икономика. Мога да продължа с изреждането на причините, но ще спра до тук.

Обект на анализа

Българските граждани трябва да знаят истината за спестяванията, за да не се поддават на некомпетентни или демагогски изказвания за „големите спестявания” на домакинствата. Обект на настоящия анализ са депозитите на физически лица и други вложители. Анализът би бил още по-точен ако тази статистическа величина съдържаше само български физически лица от домакинствата, но я използвам, поради липса на по-еднородна статистическа групировка на спестителите. Всички данни в настоящия анализ са от сайта на БНБ. За краткост ги наричам депозити на домакинствата, понеже те преобладават. Таблицата дава най-обща представа за техните спестявания.

Депозити на домакинствата /Виж таблицата/


Анализ на размера и структурата на спестяванията

Какви изводи могат да се направят от анализа на общия размер и структурата на спестяванията на домакинствата в края на септември 2012 г.?

Първо, Общият брой на депозитите им е бил 12,2 млн. с 33,3 млрд. лв. или средно по 2775 лв. на депозит. Очевидно, спестовният потенциал на нашите домакинства (дори и с участието на неизвестен брой чужденци) е повече от скромен, поради мизерните доходи от заплати, пенсии и други източници. Това е още по-трагично като се има предвид, че за разлика от западноевропейските страни, традиционните банкови влогове са преобладаваща форма на спестявания у нас. Поради ниската финансова култура спестяването в различни форми на ценни книжа все още не е развито и е въпрос на бъдещето. За покупка на имоти пък е нужен солиден критичен минимум от пари, с какъвто преобладаващата част от хората у нас не разполагат. За спестяване в злато е необходима още по-висока финансова и спестовна култура, брокери, а и този пазар не е развит в България. Следователно, българите почти нямат избор и продължават да спестяват в банки, което е най-сигурно за тях. Няма как да броя тези, които по примитивен стар навик съхраняват парите си в буркани или под дюшеците. Те, обаче едва ли влияят на общата картина, а и поемат голям риск! При общ брой на населението ни около 7 млн. души, домакинските депозити са над 12 млн. Така е, защото някои спестители притежават по два-три и повече депозита, а участват и неизвестен брой чужденци. Това са предимно хора със средни и големи доходи. Причините са много, но тук не е мястото да ги анализирам.

Второ, Много важно е разпределението на спестяванията според размера на депозитите. Около 9,2 милиона депозита (75,3% от общия им брой) в най-ниската депозитна група (до 1000 лв.) съдържат 1,05 млрд. лева или 3,1% от общия им размер. На другия полюс 625 депозита (0,00...% от общия им брой) в най-високата депозитна група (над 1 млн. лв.) съдържат 1,50 млрд. лв. или 4,5% от всички спестявания. Средният размер на един депозит в първата група е 114 лв., а във втората 2 410 658 лв. Това е зашеметяваща поляризация на спестителите, неподлежаща на изчисляване. Някой може да възрази, че подбирам двете крайности, за да докажа тезата си за екстремна поляризация. Това не е вярно, защото обхващам над 75% от общия брой на депозитите, а не произволно избрана малка група и прилагам общоприетите правила за анализ.

И все пак, за да успокоя съмняващите се, ще обединя четирите групи на единия и на другия полюс на спестителите, които обхващат почти 50% от всички спестявания. В ниските четири групи (до 10 хил. лв.) са 94,2% от всички депозити, които съдържат 9,5 млрд. лв. или 28,5% от спестяванията. Средният размер на един депозит в тази група е 870 лв. На другия полюс в последните четири групи (над 100 хил. лв.) са 0,24% от общия брой на депозитите, които съдържат 6,9 млрд. лв. или 20,7% от спестяванията. Средният размер на един депозит в тази група е 232,2 хил. лв. и превишава средния размер на депозитите в първата окрупнена група 267 пъти. Това е чудовищна поляризация.

Трето, разделям общия размер на спестяванията на две равни групи. Оказва се, че 97,8% от депозитните сметки в ниските спестовни групи притежават 50% от спестяванията. Останалите 50% принадлежат на 2,2% от депозитите във високите групи. И тук установявам страхотна поляризация. Като имам предвид, че всеки реален спестител във високите депозитни групи има по няколко влога, някои – десетина, може да се предполага, че около 1% от вложителите в тази група притежават 50% от всички спестявания. Забележете, един процент от спестителите притежават толкова, колкото останалите 99%. Това прави поляризацията още по-чудовищна и по-опасна.

Анализ на динамиката на спестяванията

А каква е динамиката на спестовните процеси у нас?

Първо, Общият брой на депозитите на домакинствата нараства от септември 2011 г. до септември 2012 г. с 22 199 или с 0,2%, а общият размер на спестяванията с 3,8 млрд. лв. или с 12,9%. Средният размер на един депозит нараства от 2419 лв. на 2775 лв. Тези осреднени числа са подвеждащи, но управляващите политици и придворните икономисти ги използват за демагогски изводи с пълното съзнание, че не казват истината.

Второ, промените в относителния дял на спестяванията по групи показват, че намалява делът на най-ниската депозитна група (до 1000 лв.) и расте делът на най-високата (над 1 млн. лв.). Изразителна е промяната и в окрупнените ниски и високи депозитни групи. Общият дял на спестяванията в четирите ниски групи, изразен в левове, е бил 31,6% през септември 2011 г. и намалява на 28,4% през септември 2012 г. Делът на високите групи нараства от 18,4% на 20,6%. Следователно, увеличението на общата сума на спестяванията с 3,8 млрд. лв. се дължи на изпреварващото нарастване на големите депозити. Спестяванията в групата на най-малките депозити (до 1000 лв.) намаляват с 0,3%; в групата от 1000 до 2500 лв. нарастват с 1,3%, а най-големите (над 1 млн. лв.) нарастват с 18,0%.

Бедните спестители (с 94,2% от всички депозити) притежават все по-малък дял в спестяванията, а богатите – все по-голям. Това е много тревожна тенденция. То е още по-тревожно като се има предвид, че става по време на криза. Защото, наред с всичко друго, показва колко несправедливо е разпределено бремето на кризата. До къде ще стигне България ако тези процеси продължават с такава динамика през следващите 10-15-20 години?. Ами ако се ускорят? Ще може ли нашето уморено, бедно, изтощено, изнервено, истерзано и психически наранено общество да понесе нарастващото социално натоварване на поляризационните процеси, които се дължат на все по-голяма, дори арогантна несправедливост? Какви ще са деструктивните последствия от това и кой ще поеме отговорността за тях? Задават ли си подобни въпроси сегашните български управници? Защото социалният и политическият климат в България през следващите години и десетилетия се подготвя сега.

Трето, делът на депозитите във високите групи, притежаващи 50% от спестяванията, нараства от 1,8% в 2011 г. на 2,2% в 2012 г., а делът на депозитите в ниските групи, притежаващи другите 50% от спестяванията намалява от 98,2% на 97,8%. Това също е много тревожна тенденция. То показва, че при все още непреодоляна криза, продължаваща стагнация и задаваща се нова рецесия, в условията на растяща бедност за милиони българи, расте броят на влоговете в най-високите депозитни групи: в групата от 100 до 200 хил. лв – с 32,6%; в групата от 200 до 500 хил. лв. – с 29,2%; в групата над 1 млн. лв. – с 20,4% и в групата от 500 хил. до 1 млн. лв. – с 11,1%. В ниските депозитни групи броят на влоговете и размерът на спестяванията намаляват или ако растат, е 4-5 пъти по-бавно (виж последната колона на таблицата). Бедните получават все по-малки реални доходи и спестяват все по-трудно. Едновременно протичат два процеса в обратни посоки – расте бедността на бедните и богатството на богатите. И то по време на криза. Изтръпвам като си помисля към каква социална пропаст се движи нашето общество през следващите години и десетилетия!

Четвърто, същият извод се потвърждава и от средния размер на депозитите. В ниските депозитни групи през септември 2011 г. средният размер е бил 7814 лв., а през септември 2012 г. 8248 лв. Това се дължи предимно на депозитните групи от 2,5 до 5 хил. лв. и от 5 до 10 хил. лв. Във високите депозитни групи средният размер за същия период е бил съответно 240,4 хил. лв и 232,2 хил. лв. Трудно е да се каже дали това намаление се дължи на увеличение в броя на вложителите, на тяхната структура или на съзнателно раздробяване на големите депозити, притежавани от един вложител, тъй като такива данни не се публикуват.

Мои ограничени неформални анкети подсказват, че по-вероятно е да се дължи на съзнателно раздробяване на влоговете. Повечето вложители се въздържат да показват твърде големи единични влогове и ги раздробяват, като ги разнасят на членове на семейството и други най-близки роднини, за да не привличат вниманието и завистта на хората, а също и от страх да не го запитат един ден за произхода на парите или да ги отнемат в полза на държавата в резултат на евентуални съдебни преследвания срещу действителния собственик.

Доходи и спестявания

Средният текущ доход на най-богатите 20% от нашето население превишава над 7 пъти дохода на най-бедните 20%. Умереното доходно разслоение е нормално за съвременното пазарно стопанство. България обаче е между страните в ЕС с най-голямо разслоение в доходите. Това личи и от Gini коефициентите. Умерената разлика е нормална, но нашата не е такава.

Превишението в разслоението при спестяванията е около 40 пъти по-голямо отколкото при доходите. Тази разлика се дължи на различното съотношение между потребление и натрупване в ниските и във високите доходи. В ниските доходни групи преобладаващата част от дохода се използва за текущо потребление, а във високите – далеч по-малка. Делът на натрупването (спестяването) в ниските доходи е малък, а за най-ниските - нищожен или нулев, докато при високите доходи той е по-голям. Част от това натрупване при високите доходи се насочва към спестявания в банкови депозити, а по-голямата част в други форми на законни или незаконни спестявания у нас и в чужбина, за които стана дума по-горе.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите в някаква степен, по косвен начин подсказва за нерационалност на системата на заплащане. Ако тази система държи сметка за съотношението „принос – възнаграждение”, превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите ще бъде умерено. Ако е в порядъка на 200-300 пъти, както посочих по-горе за четирите ниски и четирите високи депозитни групи, или ако един процент от вложителите притежават толкова спестявания, колкото останалите 99% (както също посочих по-горе), то е признак за много грубо нарушение на този фундаментален принцип. За него ще стане дума отново в следващите редове.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите по косвен начин подсказва и за характера на данъчната система. При облагането на доходите с пропорционални (плоски) данъци, както е у нас, поляризацията в спестяванията е по-голяма, отколкото при доходите, защото по-голяма част от високите доходи остава на разположение на техните собственици и те се разпореждат с тях по своя преценка, в това число и за по-големи спестявания. Прилагането на прогресивни системи на облагане на доходите смекчава тази разлика, защото отнема все по-голяма част от най-високите доходи в полза на обществото. Колкото по-стръмна и по-висока е скалата на прогресивно облагане, толкова по-силно е смекчаващото въздействие. То е доказателство за активни преразпределителни функции на данъчната система. Сегашната наша данъчна система е лишена от такива функции и обслужва най-богатите за сметка на бедните и средните слоеве.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите подсказва и за склонността на богатите хора да правят физически инвестиции в производството на продукти и услуги. При по-висока склонност към активно физическо инвестиране по-малка част от натрупването остава за насочване към банкови депозити, ценни книжа, злато и други форми на пасивно (непроизводствено) инвестиране. По принцип това е полезно а икономическото развитие. Тази склонност зависи от поведенческите характеристики на деловата общност, от народопсихологията на населението от което тя произлиза, а също и от характера на държавната политика, например, чрез стимулиране на една или друга форма на инвестиране. Държавата трябва да стимулира по-активно физическите инвестиции. Като правило, в страните с по-големи и по-улегнали демократични и пазарни традиции и по-висока склонност на богатите към предприемаческа дейност, по-голяма част от натрупването се насочва за производствени цели и по-малка в пасивни форми на финансово натрупване, често пъти използвани за финансови спекулации на пазарите. Склонността към физически инвестиции е по-характерна за северните, централните и западните региони на Европа и по-малко - за южните и източните региони, към които принадлежи и България.

Има обаче различни видове физически инвестиции. Един е характерът на тези инвестиции в машини, съоръжения, сгради, транспортни средства и други за производство на материални и духовни блага. Друг е характерът на физическите инвестиции в суперлуксозни резиденции у нас и в близки и далечни екзотични страни, в екстравагантни лимузини и други подобни, използвани за натрапчива демонстрация на богатство и разкош. Първото е характерно за страни с продължителни демократични и пазарни традиции и будно гражданско общество, а второто – за новоизлюпените богаташи в страните от източна и югоизточна Европа. Ние, за съжаление, се числим към последните.

Смущава не само поляризацията в спестяванията, но и нейната скорост и мащаби, постигнати в България само за 23 години. Ако се добавят и другите форми на законни и незаконни спестявания у нас и в чужбина, поляризацията ще е още по-остра. Няма точни данни за тези спестявания в имоти, банкови депозити, различни видове ценни книжа, злато и други скъпоценни метали, но по косвен път може да се съди, че те са далеч по-големи от официалните спестявания в банкови депозити, обект на настоящия анализ. Може с голяма увереност да се предполага, че вложителите в депозити до 40-50 хил. лева едва ли имат големи парични и други имущества в изброените групи у нас и в чужбина. Сигурно е обаче, че немалка част от вложителите в депозити над 100-200 хил. лв. и особено над 500 хил. лв. притежават такива имущества в далеч по-големи размери от официалните си спестявания в банките.

От това пък може да се направи извода, че действителната поляризация в доходите и в спестяванията (законни и незаконни у нас и в чужбина) е много по-голяма от посочената тук въз основа само на банковите депозити. По-вероятни и по-опасни ще са и евентуалните бъдещи деструктивни последствия от свръх високата поляризация в доходите и в спестяванията. Затова те заслужават още по-голямо внимание и по-бързи превантивни решения, поради по-големия им деструктивен потенциал.

В западна Европа тези процеси са траяли много по-дълго, но са били също така брутални. По информация от реномирани източници бедните в западна Европа и сега по време на кризата стават все по-бедни, а богатите все по-богати. Ако ползваме понятията на Маркс, тук става дума повече за относително, отколкото за абсолютно обедняване. Мащабите на абсолютното обедняване са по-големи всред най-бедните слоеве. Този процес е още по-силно изразен у нас. В края на септември 2011 г. е имало 1019 депозита в групата между 0,5 и 1,0 млн. лв, а в края на септември 2012 са 1132. Спестяванията в тях нарастват от 714,6 млн. лв. на 802,3 млн. лв. В групата над 1 млн. лв през септември 2011 г. е имало 519 депозита, а през септември 2012 г. - 625. В тях е имало съответно 1,28 и 1,51 млн. лв. Прирастът в другите законни и незаконн спестявания у нас и в чужбина навярно е далеч по-голям, но за него няма надеждни данни. От друга страна, броят на влоговете до 1000 лв. намалява със 76 хиляди, а на спестяванията в тях с 1,8 млн. лв.

От кротка апатия към социални експлозии

През тези 23 години у нас протича разпределение и преразпределение на доходите, извън всички граници на разумното доходно разслоение. С мълчаливото съучастие на държавата то е превърнато в престъпно присвояване, бързо доходно разслоение и основа за екстремна поляризация в спестяванията. Особено чрез бандитската приватизация, огромните мащаби на корупцията във всички етажи на властовите структури, големия сенчест сектор на икономиката, драстичното подценяване на труда, неплащането на данъци и осигуровки, антисоциалните „плоски” данъци и т.н.

Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият, учудващо наивен и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прерастнат от безопасна за управниците кротка апатия в опасни социални експлозии. Това е един от многото примери за израждането на съвременния капитализъм, особено в периферни страни като нашата. Управниците са длъжни да чуят нарастващия тътен от дълбините на обществото, преди да е станало късно! И колкото по-скоро, толкова по-добре!

Много световно известни мислители от САЩ, Европа и други региони на света все по-тревожно сигнализират за него и настояват за бързи промени и по-справедливо общество. С деструктивното си поведение сегашните капиталисти и техните слуги в правителствата и парламентите дискредитират още повече капитализма. Да, колкото и да е странно на пръв поглед, капиталистите като субекти с алчното си поведение за все по-бързи и по-високи печалби дискредитират капитализма като система.

Интелигенцията престана да е народен будител?

Достойно за съжаление е съглашателското поведение на голяма част от нашата интелигенция. Българските учени – икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи все още пазят срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и тяхното още по-уродливо проявление в България и с това изменят на своя свещен дълг да продължават делото на народните будители. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави. Като член на Българската академия на науките се срамувам от думите на един български академик, изречени преди два месеца пред министър-председателя: „Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов – вие днес прекарахте нова магистрала – магистралата на духа”. Боже господи, доживях да чуя и това! Съзнава ли този академик колко жалко се е сринал в краката на велможата?

Мерки за ограничаване на поляризацията

Необходими са координирани мерки на правителствата на национално и регионално европейско равнище за овладяване на деструктивните процеси на доходната и на спестовната поляризация. Една от първите ефикасни мерки е добре премислено връщане към по-стръмни (но не прекалено стръмни и високи) скали за прогресивно облагане с корпоративни, подоходни и имуществени данъци. Наложително е незабавно прекратяване на пропорционалните (плоски) преки данъци, въвеждане на умерено прогресивни данъци върху печалбата и доходите до 25-30% и необлагаеми минимуми там, където бяха премахнати. България е шампион в това отношение. Ние сме шампион и по символично ниски данъци върху недвижимото имущество, за разлика, например, от Великобритания, която има едни от най-високите имуществени данъци. Друг подходящ инструмент за подпомагане на бедните и средни слоеве и за смекчаване на поляризацията е въвеждането на класическо семейно облагане на доходите.

Има и много други средства за овладяване на застрашителния процес на поляризацията. Едно от тях е заплащането на някои категории ръководен персонал в държавния и частния сектор. Заплащането в частния сектор трябва да се решава от съответните управителни съвети на компаниите, без каквито и да е държавни предписания. При това заплащане е недопустимо връщане към познатата ни от близкото минало уравниловка. Трябва да има силно стимулиращо възнаграждение за всички, съизмеримо с техния принос за развитието на компанията или институцията. То може да превишава средната заплата на компанията 3-5-10 пъти, ако има ясни критерии за това.

Никой, обаче не може да ме убеди, че заплащане на директори на търговски банки у нас в порядъка на 80-100-150 хил. лв. месечно (а може би и повече) е съизмеримо с техния принос и реални отговорности. Заплащането на ръководния персонал в БНБ пък е обвързано с това в търговските банки и е една от най-поверителните държавни тайни. Да не говорим за морални норми, които хората в този сектор презират! За тях всички други морални и нравствени ценности бледнеят пред блясъка на златния телец. Теоретична основа на тези абсурдни равнища на заплатите, особено във финансовия сектор, е отживялата времето си консервативна икономическа теория, перверзното раздуване на финансовия сектор и фетишизирането на неговата роля в икономиката, които бяха едни от причинителите на последната световна криза и са на път да доведат света до ново икономическо потъване.

Всяко заплащане при което очевидно се прекъсва връзката между принос и възнаграждение, първо, не трябва да се допуска от ръководните органи на компаниите и, второ, ако все пак някъде се допуска превишението да се облага с много висок данък – в порядъка на 70-80-90%. Подобна мярка беше приложена от администрацията на Президента Обама в САЩ през 2009 г. за ръководния персонал на финансови и нефинансови институции, който използваше държавната помощ за спасяването им от фалити не толкова за стабилизиране на институциите и възобновяване на кредитирането, а за повишение на заплатите на висшата администрация и на дивидентите на акционерите. Подобна мярка ще бъде посрещната с бясна съпротива на засегнатите у нас. Ще ни кажат, че това означава връщане към социализма, комунизма и сталинизма. Такива абсурдни обвинения в левичарство се отправят сега и срещу президента Обама, поради повишаването от 1 януари 2013 г. на данъка върху доходите на най-богатите от около 35% на около 40%. Подобна мярка обаче е необходима, ще бъде възприета от обществото и е добре че се прилага. Добре е това да стане и в България.

Поляризацията застрашава бъдещето на капитализма

Доказано е, че страните с умерено доходно разслоение се развиват по-успешно от тези с доходна поляризация. Защото поляризацията е продукт на върховна несправедливост, поражда растящо напрежение и нестабилност в обществото, притъпява енергията му за развитие, води до социални конфронтации. Доходно разслоение, което прераства в поляризация е пагубно за икономиката и за обществото. Защото поляризацията в доходите подхранва поляризация в потреблението, в достъпа до здравни услуги, до образование, до наука, до почивка, интернет и други най-нови направления на информационно-комуникационните технологии. С други думи, води до материално, биологично и духовно оскотяване. Това не бива да се допуска от съвременната цивилизация!

Ако трябва да обобщя с една единствена дума най-голямата опасност, надвиснала сега над съвременния капитализъм тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Система, която допуска и дори създава такава поляризация между оскотяващата мизерия на милиони хора и невиждания разкош на няколко хиляди, не може да има дълъг живот. Тя сама отглежда гробокопача си и подготвя гибелта си. Съществуването на капитализма в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, ако не се вземат бързи и ефикасни мерки за овладяване на гигантската социална поляризация и за радикална реформа на общественото устройство в световен, европейски и български мащаби. Основна характеристика на новото общество трябва да бъде справедливостта и демокрацията! Това обаче не означава връщане към така наречения зрял социализъм, познат ни от недалечното минало. Защото той не беше нито справедлив, нито демократичен!

_____________________________

[i] Съзнателно не ги наричам български банки, защото те са на българска територия, но около 85-90% са собственост на чуждестранни капитали. Това е фундаментална грешка на българските управници, които през 1990-те под натиска на МВФ и Световната банка разпродадоха всички важни търговски банки на чужди капитали и с това повишиха рязко икономическата ни уязвимост и дори подчиниха националната ни сигурност на чужда воля.

 

в ДУМА