/Поглед.инфо/ Интервю за сп. Мир Перемен - Издание на Института по икономика на Руската Академия на Науките

На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките (РАН) и съпредседател на Московския Икономически Форум, Член-кор. на РАН Руслан Гринберг пише:

Уважаемый профессор И. Ангелов,

25-26 марта 2015 г. состоится третий Московский экономический форум (МЭФ). На Форуме предполагается обсудить проблемы и перспективы экономической модели развития России. Редакция международного научно-общественного журнала «Мир перемен» готовит специальный выпуск, посвященный этому событию. Учитывая Ваш высокий авторитет в мировом экспертном сообществе, обращаюсь к Вам с просьбой поделиться своими соображениями по данной проблематике для публикации в этом выпуске и по возможности кратко затронуть следующие вопросы:

  1. Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

  2. Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

  3. Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

  4. Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

На 16 февруари му изпратих следния отговорi:

Ще започна с три предварителни бележки. Първо, моите коментари ще са на концептуално ниво. Няма да навлизам в технически подробности. Второ, ще изхождам от настоящата и очакваната през следващите 2-3 години ситуация в Европа, в Русия и около нея. Тази ситуация ще бъде полувоенна, без да изключвам и разширяване на започналата вече война срещу Русия с нестандартни съвременни средства. Америка ще поддържа напрежението в Украйна колкото може по-дълго, като кървяща рана за изтощаване на Русия. Всякакви планове за икономическо развитие на Русия трябва да държат сметка за тази обстановка. Иначе те ще се превърнат в поредния никому ненужен къс хартия. Трето, ще бъда безкрайно откровен, защото уважавам много Русия и нейния народ и не ми е безразлично какво става у вас. И най-острите ми критични бележки по адрес на сегашната икономическа политика на руските власти са добронамерени. Моята критика няма нищо общо с клеветите на американски, европейски и български русофоби срещу Русия, руския народ и Президента Путин. Тяхната цел е слаба Русия и още по-добре да я няма. Моята цел е силна Русия, която до 20-25 години да се превърне в един от световните икономически гиганти. Има два вида критика: злостна разрушителна и приятелска градивна, каквато е моята. Моля всичко, което казвам в следващите редове да се приема в този искрен добронамерен контекст. Постъпвам така, защото се тревожа за бъдещето на Русия!

1.Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

Одобрявам прехода на Русия от централно административно-командно планиране до 1991 г. към пазарно ориентирана икономическа политика. Пазарът е едно от най-великите открития на човечеството и при нормални условия притежава голям потенциал за ускоряване на икономическото развитие, за повишаване на конкурентоспособността и за подобряване качеството на живота на хората. Но само при нормални условия. А сегашните условия в Русия и около нея не са такива.

Отказвайки се правилно от централното директивно планиране, руските власти залитнаха много далече към пазарен неолиберализъм. Икономическото махало се придвижи от едната абсурдна крайност към другата – също така абсурдна. Това поражда сериозни тревоги в руските научни и стопански среди, а също и в чуждестранните приятели на Русия.

Неслучайно у вас напоследък се провеждат два големи икономически форума с различни икономически философии: неолибералният Гайдаровски форум през януари и Московският икономически форум, който започва днес с основна тема „Нов курс. Времето не чака”. Според акад. Сергей Глазев, икономически съветник на Президента Путин, „Над Гайдаровския форум витаеше призракът на шоковата терапия”. Той има предвид форума, проведен на 14-16 януари тази година в Москва. Очаквам над днешния форум, организиран от Руската Академия на Науките, Московският университет „М. Ломоносов” и Промишленият съюз, да витае загрижеността за бъдещето на Русия.

През последните двадесетина години, а и сега руските власти прилагат неолиберална, а в отделни случаи и либертарианска икономическа политика, натрапена на Президента Елцин в края на 1991 г. от МВФ и Световната банка, с консултациите на американския професор Джефри Сакс и с практическото изпълнение от Егор Гайдар, преди това – ръководител на икономическия отдел и заместник главен редактор на сп. Комунист, орган на ЦК на КПСС.

През последните 24 години и особено през първата половина на периода, руските власти преувеличаваха ролята на пазарния автоматизъм и ограничаваха ролята на държавата. Те и сега фетишизират финансовата стабилност и пренебрегват социалните последствия. Правят прекалено много реверанси на най-едрия капитал и стоварват основното финансово бреме върху милионите трудови хора, дребния бизнес и интелигенцията.

Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Пренебрегването на едната причинява срив на другата, а с това и на двете. Пазарните фундаменталисти изглежда не разбират тази фундаментална истина. Затова неолибералната политика е безперспективна. След причинената от нея последна световна икономическа криза в 2008 г., дори Америка и Европа постепенно се отказват от тази икономическа философия, а Япония никога не я възприе изцяло. Да не говорим за Китай!

Америка и Западът като цяло използваха монокултурния характер на съветската икономика (прекомерната суровинно-енергийна ориентация), за да ускорят разпадането на СССР в края на 1991 г., което, разбира се, се дължеше главно на вътрешни причини. Ръководството на Русия допусна съдбоносна грешка, че не извлече необходимите поуки от срива на цената на нефта до 12 дол. за барел през 1986 г., който се отрази разрушително на икономиката и на социалния климат в Съветския съюз през следващите години, като ускори неговото разпадане. Новото руско ръководство не предприе налагащата се форсирана модернизация и диверсификация на икономиката. А това беше най-логичният и най-необходим икономически отговор на разпадането на Съветския съюз, наред с презрелите политически и други реформи в обществото.

Тази политика продължава и до сега с прекомерна зависимост от износа на нефт и природен газ. Това позволява на американските власти да използват отново нефтеното оръжие за дестабилизация на Русия и дори за още по-съкрушителен удар върху нея, за да предотвратят по-нататъшното й възстановяване и укрепване като равностоен икономически и политически опонент на световната сцена. Те продължават да я наричат регионална политическа сила, чиито интереси свършват там, където са нейните граници. И нито метър повече.

Волно или неволно руските либерали поднасят сега на тепсия този шанс на американските ястреби. А те очакват точно това. Последствията за Русия и за целия свят ще бъдат трагични и ако не се вземат незабавни решителни контрамерки, след време ще бъде много, много късно. Тогава ще се броят само човешките жертви, икономическите и социалните поражения и пропуснатите политически и морални възможности. А ястребите във Вашингтон, Лондон, Берлин ще тържествуват, че най-после са корегирали допуснатата от техните деди и прадеди грешка през 1917 г., че не са смазали навреме руските болшевики и са допуснали победата на Октомврийската революция.

С речта си на 10 февруари 2007 г. на конференцията по сигурността в Мюнхен Президентът Путин показа, че ерата на Елцин е завършила и че започва нова ера – на самостоятелна политика за изграждане на силна Русия, която ще защитава своите национални интереси и извън държавните си граници. Това, естествено, противоречи на фундаменталната цел на правителството на САЩ – да запази безапелационната ръководна роля на Америка в еднополярния свят и да смазва всеки, който й пречи по този път. Точно това прави Америка сега.

За диверсификация на икономиката в Русия се говори от години, но не се правеше достатъчно. Руските икономисти и други специалисти бият отдавна тревога. Временните високи цени на нефта, обаче подведоха руските либерални власти и се превърнаха в главен структурообразуващ фактор в икономиката. Частните инвестиции се насочваха към тези производства поради високата текуща доходност и ниския риск, а висшите държавни институции не се намесваха с масирани публични инвестиции във високотехнологични експортно ориентирани производства, за да коригират този недостатък на пазарните механизми. Те се предовериха на пазара, защото не разбраха, че той може да бъде фактор за формиране на текущи, но не и на дългосрочни икономически структури.

Пазарът не притежава дългосрочни икономически, научно-технически, социални, екологични, политически и други фарове, за да определя стратегически приоритети на социално-икономическото развитие с 30-40-50 годишен хоризонт. На тези далечни хоризонти основна роля трябва да играе държавното стратегическо управление, основано на науката. В резултат на този погрешен подход около 60% от приходите на федералния бюджет на Русия сега идват от износ на нефт, природен газ и суровини, а само от нефт и газ – 52%. Износът на нефт и газ е около 70% от общия износ на Русия. Високо- и средно-технологичните стоки заемат едва 20% в руския износ, докато в Китай са около 85%, в ЕС – 75%, в САЩ – 70%.

Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни граждански промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По последна оценка на Световния икономически форум Русия е на незавидното 53то място по конкурентоспособност. Тези числа са повече от тревожни!

Русия трябваше да постъпи така, както направи Китай. Можеше и трябваше, защото преди около 30 години двете страни бяха на сходни стартови позиции за модерно икономическо развитие, дори с някои предимства на Русия с огромните суровинно-енергийни ресурси и с военните технологии. Китай, обаче се ориентира към активните решения, чрез съчетаване ролята на държавата и на пазара, а Русия към пасивните – надявайки се, че така наречената „невидима ръка” ще се погрижи за всичко.

Руското ръководство и сега не държи достатъчно сметка за глобалната и местната икономическа, политическа и военна ситуация при конструирането на настоящата си икономическа политика. То прилага неолиберална политика в полувоенна обстановка. Това личи от: фетишизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на социалната стабилност; от щедрата всестранна подкрепа и перверзно свръхразвитие на финансовия сектор и почти пълното пренебрегване на материалното гражданско производство; от толерирането на растящата доходна и имуществена поляризация, достигнала рекордни висоти; от пазарното определяне на почти всички цени, включително и на лекарствата; от ултра консервативните и антисоциални разпределителни отношения, облагодетелстващи олигарсите и пренебрегващи всички останали слоеве; от консервативната данъчна система, обслужваща интересите на богатите и най-богатите и стоварваща финансовото бреме върху бедните и средните слоеве; от толерирания от години либерализиран огромен износ на капитали, лишаващ националната икономика от най-ценни финансови ресурси за развитие; от свободно плаващия валутен курс при все още слаба икономика и силна уязвимост от външни шокове, във враждебна външна и вътрешна икономическа и политическа среда; от класическите интервенции на Централната банка на валутния пазар в условията на валутна паника и при ограничен официален валутен резерв; от високата основна лихва, като инструмент за стабилизиране на валутния курс, блокираща кредитирането и инвестиционната дейност, а с това и икономическото развитие; от допускането, а в някои случаи и толерирането на корупция в гигантски размери, която разяжда организма на руското общество и отблъсква милиони хора от готовност да защитават националните идеали.

И всичко това се прави, при положение че на Русия вече е натрапена война с неконвенционални средства: агресивни икономически санкции, в грубо нарушение на правилата за световна търговия и международни икономически отношения; манипулирани цени на петрола; манипулиран валутен курс; ограничен достъп до световните парични и капиталови пазари; тенденциозни антируски оценки на американски рейтингови, прогностични и одиторски агенции; масово използване на двойни стандарти при оценка на действията на руското и на украинското ръководство и на обстановката в Русия и Украйна; гигантска тенденциозна антируска медийна кампания; финансиране на проамериканска пета колона вътре в страната и т.н.

Както казах в началото, нормална пазарно ориентирана политика е възможна само в нормални условия. Във военни или полувоенни условия обаче не може да се провежда нормална пазарна политика. Това противоречи на здравия разум. То е известно от световната стопанска история и беше доказано за пореден път от Америка, Европа и Япония през Втората световна война и през следвоенните 10-15 години.

Руските власти допуснаха груби грешки през 1990те и след това със съмнителната, много меко казано, мащабна приватизация; с бързото отглеждане на десетки олигарси – милиардери; с предоставените им възможности да изнасят свободно в чужбина, заработени в Русия много милиарди щатски долари и да ги използват по най-паразитен начин. СпоредForbes в Москва сега има 84 милиардери, а в Ню Йорк 62. В Америка, обаче милиардерите израстнаха в продължение на повече от 20 десетилетия, а в Русия – само за 2 десетилетия. Помислете над това!

Според последния годишен Доклад за богатството (The Welth Report), цитиран от директора на Икономическия институт на Руската Академия на Науките член-кор. Руслан Гринберг, над 60% от руските милионери изпращат децата си да учат в чужбина, при средно 27% за света. Около 33% от руските милионери предпочитат да живеят извън родината си, докато в Латинска Америка са 15%, в Азия 12% и в Африка 11%.

В същото време 110-115 милиона руски граждани живеят повече от скромно, а 35-40 млн. - бедно. Според руски икономисти числото на бедните в Русия ще нарастне през 2015 г. с 4-6 милиона души. Бедните с доходи под жизнения минимум от 15,8 млн. души ще нарастнат до 20,9-21,6 млн. души. Ако се приложат критериите за бедност на ЕС (доходи на човек от населението около 40-60% от медианния доход), броят на бедните ще нарастне над два пъти. Според член-кор. Гринберг „Днес трябва да мислим как да се хранят нормално десетки милиони работещи бедни. Трябва да мислим за купонна система”.

Русия се превърна в страната с най-голяма доходна и имуществена поляризация в Европа. Според член-кор. Гринберг, разликата в доходите между най-бедните и най-богатите 10% от населението на Русия е 16,8 пъти (в България е 5-6 пъти – бележката моя). Известно е, че 110 души притежават 35% от финансовите активи на домакинствата в Русия. Няма друга такава страна в Европа.

Член-кор. Гринберг пише: „В Русия господства асоциален капитализъм с феодална украска, истинско господство на несправедливостта”. Главният виновник за това е политиката на съвременния руски неолиберализъм, въведен във властта от времето на президента Елцин. И продължава да е там до сега. Тази политика противоречи на фундаменталните стратегически интереси на Русия и на руския народ. Особено в настоящата сложна световна ситуация.

Още по-сериозно трябва да размислят руските политици в настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще сложна военно-политическа обстановка във и около Русия.В най-новата прогноза на близката до правителството американска частна агенция Stratfor четем: „Ние не смятаме, че Руската федерация е способна да просъществува в сегашния си вид още 10 години. Прекомерната зависимост от износа на въглеводороди и непредсказуемостта на цените на петрола не позволява на Москва да поддържа държавни институции по цялата обширна територия на руската федерация. Очакваме значително отслабване на властта на Москва, което ще доведе до формалното или неформално раздробяване на Русия” (виж Decade Forecast 2015-2025).

Тази прогноза не може да се приеме сериозно. Тя е твърде тенденциозна срещу Русия, апологетична спрямо САЩ и с повърхностни разсъждения определя съдбата на много държави, в които живеят 2-3 милиарда души. От нея обаче личи, че американското правителство ще прави всичко възможно за стимулиране на центробежните сили в Руската федерация, за пряко или косвено овладяване на огромните й богатства в Сибир и Арктика. Отделни американски политици дори вече гласно оспорват правото на Русия да се разпорежда с природните богатства в Арктическия си регион. В тази враждебна външна обстановка за центъра в Москва ще е все по-трудно само със силови средства да задържа в общността различните региони на огромните рядко населени територии отвъд Урал.

Единственото ефикасно средство за запазване целостта на Русия и за ускореното й развитие, при нарастващ враждебен външен натиск и слаба икономика, е справедливото разпределение на скромните ресурси през тази и следващите няколко години и радикални мерки за форсиране на икономическото развитие, наситено с повече социална справедливост, през следващите години и десетилетия. Само така руските граждани ще се убедят, че за тях е най-добре да живеят в една справедлива общност, в могъща държава, която може да ги защити при нужда, вместо да я напускат и да поемат непредсказуеми рискове в нови миниатюрни държавици, управлявани от кукловоди от хиляди километри, изправени пред още по-големи рискове в този турбулентен свят.

Русия прилага от 2001 г. пропорционален (flat) данък върху доходите и печалбата, какъвто няма в нито една развита пазарна икономика. Такава политика съществува предимно в страни, където държавата е пряко и неприкрито подчинена на едрия капитал, данъчната администрация е много слаба, корупцията е масова. Тази политика се оправдава с намерението да се стимулира инвестиционно поведение на местния капитал и за привличане на чуждестранни инвестиции. Това клише се използва от пазарните фундаменталисти по цял свят, макар че ниският данък е само един от многото фактори, които правят една страна привлекателна за инвеститорите. Ако липсват другите условия, както е сега в Русия, а и у нас, ниските данъци губят смисъл.

„Плоските” данъци никога не са имали рационален икономически и още по-малко – социален смисъл. Прилагането им вече 14 години в Русия не потвърди тези очаквания на либералите. Напротив, огромни руски капитали, измервани с трилиони щатски долари, изтичат в чужбина, въпреки ниските данъци и дори пълно освобождаване от данъци на някои дейности от времето на Елцин. Следователно нещо друго ги привлича там и ги отблъсква от Русия.

  1. Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

Настоящата руска стагнация е отчасти изкуствено стимулирана, но се дължи главно на обективни причини. Тя е изкуствена доколкото е подсилена с икономически санкции, с ограничаване на достъпа до западни парични и капиталови пазари, с груб политически натиск на американските власти върху световния бизнес, който работи с Русия, с безпардонна медийна кампания за демонизиране на Русия.

Тя обаче е обективна в преобладаващата си част и се чувстваше още преди икономическите санкции, понеже руската икономика разчита главно на високите цени на нефта, природния газ и суровините. Всяко намаление на тези цени на световния пазар намалява публичните и частните приходи на Русия, ограничава възможностите за инвестиции в инфраструктура и други производствени обекти, за заетост, за здравеопазване, образование, наука, иновации, социални програми, за съдебна система, за вътрешна сигурност и за отбрана. Върху икономиката вредят силно и честите колебания в тези цени, понеже пораждат несигурност и дори хаос.

Друга причина е липсата на комплексно развита икономика с модерни структури и технологии, с активни институции, с ефикасно управление, с насърчаване на конструктивната предприемчивост. В Съветския съюз властваше абсурдното централно директивно планиране. Сега икономическото махало е в другата крайност – в пагубния пазарен фундаментализъм. И двата модела на стопанско управление потискат нормалното икономическо развитие.

Генератор на стагнация е и огромното изтичане на руски капитали в чужбина и използването им от олигарсите за чудовищно екстравагантни цели, което злепоставя в очите на стотици милиони хора по света не само тях лично, но и държавата, която го позволява. По официални данни през 2013 г. са изнесени 61 млрд. щатски долара, а през 2014 г. – 151 млрд. долара. Фактическото изтичане може би е дори по-голямо. По груби оценки на познавачи общият им размер след 1991 г. може би е над два трилиона щатски долара. Тези капитали биха могли да се инвестират в Русия за структурна и технологична модернизация на икономиката, за повишаване на нейната конкурентоспособност, за развитие на инфраструктурата, за повишаване на заетостта и на доходите, на постъпленията в бюджета. И по този начин – за увеличение на вътрешното лично, колективно и инвестиционно потребление, което е решаващ фактор за икономическия растеж. Те биха преобразили руската икономика и биха допринесли за чувствително подобрение в качеството на живота на десетки милиони руски граждани.

В този контекст акад. Сергей Глазев пише: „Това е все едно ако в 1941 г. след завладяването на Украйна от хитлеристка Германия съветското ръководство продължаваше да снабдява Третия Райх със суровини за райхсмарки и й даваше кредити за производство на военна техника”. (Виж сайта на акад. Глазев „Дежавю Гайдарского Форума”, 19 януари 2015 г.). Наистина, много сполучливо и многозначещо сравнение.

Провеждането на силно ограничителна политика чрез поддържане на балансиран бюджет и дори на бюджет с излишек по време на криза, препоръчвано от неолибералите, води до привидна финансова стабилност, но създава трайна икономическа стагнация, а след време и дефлация, какъвто е случаят сега в Еврозоната и в моята страна. А дефлацията е дори по-опасна от инфлацията. В нея лесно се влиза, но трудно се излиза. Япония загуби почти две десетилетия, докато започне да излиза от дефлацията.

Стагнацията се дължи и на сегашната разпределителна политика на държавата. За нея се съди по дела на бюджетните приходи или разходи към БВП. Средният дял на бюджетните разходи в ЕС през 2013 г. беше 48,5% от БВП. В 9 страни членки е над 50%, между които: Франция – 57,1%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5% и т.н. Това показва висока степен на мобилизация на ресурсите чрез бюджета за изпълнение на най-важни национални програми. То показва, че има силни държави, които се грижат за благосъстоянието на своите народи.

В Русия това число е около 20%.ii То се аргументира от неолибералите с оставянето на повече ресурси в частника, който винаги бил по-рационален в използването им от държавата, която пък винаги била разточителна. Така беше казал навремето Милтън Фридман. А президентът Рейгън беше заявил: „Държавата не може да решава проблеми, защото самата тя е проблем”. Трудно е да се намери по-неверно твърдение на американски президент. От горните данни личи, че в Европа, а и в Америка не се съобразяват с тези указания. Дори най-фанатичните пазарни фундаменталисти в Европа не биха посмели сега да предложат такива ултра либерални и антисоциални разпределителни отношения. А камо ли да ги прилагат! Това би предизвикало социални революции в Европа.

В съвременна Русия обаче старателно ги прилагат. Последствията от това ниско равнище на мобилизация на националните ресурси в руския федерален бюджет са много тежки. Това лишава държавата от ресурси за финансиране на най-важни национални икономически, социални, инфраструктурни, екологични, здравни, образователни, научни, демографски и други програми. Държавата оставя на олигарсите огромни ресурси, които те не използват рационално в Русия и по този начин косвено стимулира изтичането в чужбина на капитали за 100-120 и повече милиарда щатски долара годишно. Това е огромна загуба за руското общество. Трудно ми е да разбера защо се толерира от руската държава вече над две десетилетия!

Най-убедително и необоримо доказателство за зреещата отдавна нестабилност и стагнация беше слабият растеж през последните години. Като се има предвид сравнително ниската степен на икономическо развитие и свързаната с това ниска база на Русия, при по-ефикасна икономическа политика следваше да се очакват поне 7-8% темпове на растеж. Средногодишният темп на прираста на БВП от 1996 до 2014 г. в Русия беше 3,63%, а по предварителни оценки за 2014 г. се очаква 0,6%. Русия е вече в рецесия и се очаква тя да е дълбока през 2015 година – около 5,0-5,5%. Тази рецесия не се дължи само и дори не главно на санкциите, а на погрешната държавна политика, на която се спрях по-горе. В Китай средногодишният темп на прираста на БВП за 1989-2014 г. е бил 9,08%, а за 2014 г. 7,4%. Числата говорят сами за себе си. Коментарят тук е излишен.

  1. Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

Сегашният курс на рублата се дължи както на обективни, така и на фабрикувани причини, които се преплитат. Поради едностранната ориентация на икономиката към производство и износ на горива и суровини има много висока корелация между цените на тези борсови стоки на световните пазари и курса на рублата. Повишението на цените на нефта засилва рублата, а намалението им (по обективни или фабрикувани причини) я отслабва. Сравнете двата статистически реда (за цената на нефта и за курса на рублата) и ще се убедите.

В случая е важна връзката между продуктовата структура на икономиката и колебанията на цените на световните пазари. Когато една страна има комплексно развита икономика с диверсифицирана продуктова структура на производството и износа, тя не е уязвима или в най-лошия случай, е слабо уязвима от колебанията на цените на пазара, независимо дали те са обективни или манипулирани. По простата причина, че няма продукт или група продукти с достатъчно голям дял в производствената и експортната структура, чиито колебания в цените могат да разстроят цялата икономика. Негативният ефект по едни продукти обикновено се неутрализира от позитивния ефект по други продукти или е твърде слаб, за да разстрои цялата икономика. Това охлажда и апетитите за злонамерени опити за атаки срещу такива страни.

При нехармонично развита структура, като руската (с прекомерно висок дял на енергоносителите и суровините в производството и износа), всяко колебание в техните цени на световните пазари разстройва цялата икономика. По-горе споменах, че нефтът и природният газ заемат 70% в руския износ. Това е стара и престара истина. Всеизвестна е поговорката, че всички яйца не бива да се поставят в една кошница. В случая, негативният пример е Русия, а позитивният – Китай. Казвам това, независимо дали се харесва или не се харесва някому. За мен най-важна е истината. Защото желязната икономическа логика е такава и управляващите трябва да се съобразяват с нея. А не тя с тях!

Само наивни хора или пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за намаляването на средната цена на нефта от 107-112 дол. на барел през юли 2014 г. до 55-60 дол. в края на декември, а сега дори още по-ниско. Очудвам се, че така говорят и някои руски министри!

На цената на нефта влияят и обективни фактори, като намаленото търсене от някои страни и увеличеното производство на шистов нефт и газ в САЩ. Въпреки това средната цена за барел в 2011 г. беше 87,04 дол., в 2012 г. – 86,46 дол., в 2013 го – 91,17 дол. и в 2014 г. (за 11 месеца) – 89,08 дол. В световната икономика не настъпиха никакви неочаквани резки изменения през втората половина на 2014 г., които да предопределят такъв срив в цената на нефта. Още по-малко в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено нараства, заедно с цените.

Главните причини за този срив са политически. Достатъчно беше решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти на страните производители и експортьори, примерно с 10-15%, и сривът на цените щеше да бъде предотвратен или поне смекчен. А приходите на страните от ОПЕК запазени на предишното равнище. Това би било напълно логично при създаденото превишение на предлагането над търсенето на нефт и се правеше от ОПЕК в миналото винаги при подобни ситуации.

Но този път САЩ бяха решили нещо друго. Наред със създадената от тях Украинска криза, те се договориха със своите приятели в ОПЕК да не съкращават производствените квоти, въпреки съпротивата на няколко членки на организацията, да предизвикат срив в цените на нефта и да накажат преди всичко непослушната Русия, а за назидание - също Иран и Венецуела. Разбира се, те го отричат. Но нима очаквате да го обявят публично! За такива свръх дискретни решения в световната политика не се говори публично. Особено ако са насочени срещу непослушната вече Русия.

Очевидно в Америка добре познават слабите страни на руската икономика и преди всичко голямата й зависимост, а следователно и уязвимост от експорта на нефт и газ. Рязкото дирижирано намаление на цените на нефта, заедно с икономическите санкции и дезинформационната война срещу Русия са главните (макар и не единствени) фактори за сриването на рублата: от 33,72 рубли за долар на 28 юни 2014 г., на 41,56 рубли на 24 октомври, 73,12 рубли на 16 декември, 58,68 рубли на 30 декември и 62,21 рубли на 16 февруари 2015 г., когато пиша тези редове.

Това обаче съвсем не означава, че след като рублата се е сринала почти двойно, същото е станало и с руската икономика, особено в реалния сектор. Само некомпетентни хора могат да мислят така. Първо, отслабването на рублата е неблагоприятно за вноса на Русия, за обслужването на заеми в долари и евро, за пътувания и почивка на руски граждани в чужбина, но е благоприятно за износа. Второ, отслабването на рублата спрямо щатския долар с около 80% към средата на февруари 2015 г. беше съпроводено с рязко засилване на щатския долар спрямо еврото с почти 40%, а голямата част от руския износ е към доларовата зона. Следователно поскъпването на долара облекчи значително негативните ефекти за Русия от поевтиняването на рублата.

Обезценяването на рублата играе двояка роля. От една страна, то доведе до рязко поскъпване на всички вносни стоки (в това число на лекарствата, на вносните модерни машини и технологии, на компонентите за произвеждани в Русия сложни машини и т.н.), поскъпване на пътуванията в чужбина и висока „вносна” инфлация, придружена с масови спекулации със всички цени, включително и за продукти, които нямат нищо общо с вноса и валутния курс. Обезценяването на рублата обаче играе и положителна роля, тъй като се превръща в задържащ фактор срещу безразборния внос. А този внос в Русия е много голям и в редица случаи нерационален. Следователно по-евтината рубла се превръща в ефикасен инструмент на импортозаместващата политика, от която Русия се нуждае.

Рублата се срина по две причини. Първо, високата корелация между цените на нефта и обменния курс на рублата, която прави Русия силно уязвима на външен политически, икономически и друг натиск. Това не трябва никога да се забравя. В бъдеще, когато намалението на цената на нефта неизбежно ще се успокои и дори ще престане (защото тя никога няма да падне до 5-10 долара), силната уязвимост на руската икономика чрез обезценената рубла ще остане. Такъв „стабилен” курс на рублата няма да е основание за задоволство.Защото всяко равнище на обменния курс, определено по такъв стихиен „квазипазарен” начин, зад който стои гигантска манипулация, не може да е полезен, независимо за коя държава се отнася. Рационален е само този обменен курс, който съчетава многомерните ефекти за голям брой стопански субекти с присъщи им интереси (износители, вносители, длъжници, кредитори, туристи, обучаващи се в чужбина и т.н.). Второ, понеже вашето държавно ръководство, заедно с Централната банка решиха да прилагат свободно плаващ курс в тази изключително рискова ситуация и да го защитават с интервенции на валутния пазар.

В това отношение е поучителна китайската практика. Въпреки че тяхната икономика е комплексно развита и трудно уязвима на тенденциозен външен натиск, те прилагат управлявано плаващ курс в тесен коридор, който е по същество фиксиран курс. В 2011 година той се колебае между 6,49 и 6,33 юана за щатски долар, в 2012 г. между 6,44 и 6,24, в 2013 г. – между 6,14 и 6,05 и в края на декември 2014 г. между 6,22 и 6,18. На 16 февруари 2015 г. беше 6,25 юана за долар.

Централната банка на Русия се опита да влияе на плаващия курс на рублата с традиционни инструменти, като валутните интервенции на пазара и повишение на основния лихвен процент. В сегашната полувоенна ситуация тези инструменти не са ефикасни. Когато е загубено доверието на гражданите в рублата и валутната паника е овладяла населението, дори ако целият официален валутен резерв се хвърли на пазара, свободно плаващият курс на рублата не може да се защити трайно. Това беше безсмислено прахосване на над 80 млрд. долара от официалния резерв на Русия, който и без това не е достатъчно голям.

Безполезно беше и рязкото повишение на основния лихвен процент до 17 на сто, който не можеше да повиши привлекателността на рублата (чрез по-високите депозитни лихви) в сравнение с долара, в ситуацията на загубено доверие. Това доведе до повишаване на лихвите по кредитите до 23-25% и ги направи недостъпни, макар че именно сега са най-необходими за оживление на икономиката. Диференциацията на основния лихвен процент също не беше подходящо решение по очевидни причини.

  1. Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

Отговорът на този въпрос е много сложен и труден, но ще се опитам да очертая няколко най-важни направления:

а/ Задача над задачите за Русия е незабавно започване и форсирано провеждане на добре замислен и управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 15-20 и повече години за комплексна структурна и технологична модернизация на икономиката, мащабна реиндустриализация, бързо развитие на най-важните импорто заместващи производства, рязко повишаване на конкурентоспособността. За това в Русия се говори отдавна, но се прави бавно и недостатъчно. Само след постигането на тази цел Русия може да стане един от световните политически, икономически и военни гиганти, с когото всички ще се съобразяват и ще го уважават. И най-важното – вашите граждани ще живеят по-добре. Привлекателността на Русия ще расте.

По-нататъшно отлагане на този изключително труден и сложен гигантски маньовър е недопустимо и непростимо. Ако не го направи или продължава да го бави Русия рискува да плати много висока историческа цена с непредвидими последствия. От бързото осъществяване на такъв маньовър зависи дори съдбата на Русия в стратегически план. В Америка разбират всичко това и ще ви пречат, като ви натрапват (и това вече става) нова мащабна надпревара във въоръжаването и ви въвличат във война със съседите, противно на вашата воля, намерения и интереси.

Новата надпревара във въоръжаването е стратегически инструмент на Америка срещу Русия, за да забавя икономическото ви развитие и да затруднява подобряването на качеството на живота на руските граждани. Защото всеки руски президент няма да има друг избор, освен да отклонява ресурси от граждански към военни цели за поддържане на военен паритет. Поддържането на такъв паритет придобива ключово значение. За Русия това ще бъде далеч по-трудно отколкото за САЩ и НАТО, поради голямата разлика в икономическия им потенциал. Русия обаче няма друга алтернатива. Надявам се, че руският народ ще го разбере и понесе стоически и този път.

Те знаят, че не желаете война и че още не сте готови за война, въпреки че ви наричат агресор. Те също знаят, че в ядрените оръжия има паритет между тях и вас, но че ви превъзхождат в други видове въоръжения. Ще се опитат да ви принудят да водите война, преди да сте напълно готови. Именно за това организираха украинската криза. За да водят срещу вас класическа, а не ядрена война с украинци, поляци, литовци, латвийци, естонци и други подобни, а не с американци. Както се казва напоследък – война срещу Русия до последния украинец и европеец. И няма да се уморят да ви пречат. Защото знаят, че след всяка изминала година на мирно икономическо развитие Русия ще става все по-силна и все по-опасна за тях като конкурент на световната политическа сцена. Те знаят, че пропуснат ли сегашния момент, в бъдеще ще им става все по-трудно да се справят с вас.

 

б/ Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не частната собственост. Трябва да се даде простор и държавни гаранции за лоялна конкуренция и да се ожесточат мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да се преустанови приватизацията на стратегически структуроопределящи предприятия, на предприятия в области с естествен монопол и на обекти със силна социална насоченост. Защото всеки монопол е опасен, но най-опасен е частният монопол.

Държавната и частната собственост се израждат, когато са доминиращи в икономиката и са оставени без обществен контрол. Стопанската история на Съветския съюз, на Русия и на страните от Източна Европа го потвърждава. Различните форми на собственост трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират свободно под икономическото слънце. Неправилно е да се определя предварително коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развива тази форма на собственост, която обслужва най-добре обществените интереси. А не както навремето ни учеха, че най-висша е формата на собственост с най-висока степен на обобществяване, т.е. – държавната. Това не е вярно!

в/ Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. Същото се случи и в страните в Източна Европа, в това число и моята. С настоящия икономически модел Русия няма бъдеще. Още по-малко в сегашната остра военно-политическа ситуация около вас.

Все още не е фатално късно да изоставите този модел и да възприемете модерната концепция за регулирана пазарна икономика. Това означава съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика, с еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност, с балансирани отношения към труда и капитала. Пазарът и държавата трябва взаимно да се допълват и да си помагат. Да се изготви държавна програма за мащабна реиндустриализация и за разгръщане на активна индустриална политика. При сегашните и очакваните през близките години полувоенни и дори военни условия, активното участие на държавата в развитието на икономиката не само като регулатор, но и пряко като стопански субект, е абсолютно необходимо. Така постъпиха Америка, Европа и Япония през Втората световна война. Светът не познава друг по-ефикасен модел за управление на стопанската дейност при такива извънредни условия. Той превъзхожда неолибералния модел и в нормални условия.

г/ Решението на настоящите икономически, финансови, социални и други проблеми не е в поголовните съкращения на бюджетните и други разходи, както препоръчват пазарните фундаменталисти и както постъпва сега вашето правителство. Напротив, рестриктивната политика ще затрудни и забави излизането ви от кризата, ще удължи стагнацията. Политиката на ЕС, за разлика от САЩ, след 2009 г. го потвърждава. ЕС и особено Еврозоната е все още в стагнация, а Америка излезе от кризата.

Решението е в създаването на условия за икономически растеж чрез увеличение на заетостта и на доходите, като предпоставка за повишаване на вътрешното търсене: на домакинствата, на бюджета и на инвестициите. Защото съвокупното вътрешно потребление е главната съставка на БВП, особено за големите държави, като Русия. Важно е също да се поддържа и нетен експорт, чрез увеличение на износа на продукти с по-голяма добавена стойност и висока конкурентоспособност.

Ресурсите за такава стимулираща политика могат да се намерят чрез увеличаване на бюджетните приходи, а не със съкращаване на разходите. Трайното радикално решение на този проблем е чрез икономическия растеж, но това изисква много време и огромни инвестиции. Има обаче и по-бързо решение, макар и с по-малък потенциал. По-големи приходи може да се постигнат още през близките години само с промени в разпределителната политика на държавата с пренасяне на финансовото бреме от бедните и средните слоеве към богатите и свръх богатите.

Това е дори повече вярно за Русия, отколкото за страните от ЕС, понеже отклонението в Русия от нормалната разпределителна политика е далеч по-голямо, отколкото в страните от ЕС. То може да стане чрез чувствително повишаване на дела на приходите и разходите във федералния бюджет спрямо БВП (от около 20%, както е сега, до 28-30% през следващите години, а в средносрочна перспектива (до 7-8-10 години) – около 38-40%); разширяване обхвата на данъчното облагане; преминаване към умерено високо (до 20-25%) прогресивно облагане на доходите и на печалбата (с необлагаеми минимуми); подобряване събираемостта на данъците чрез повишаване ефективността на данъчната и митническата администрация; ограничаване на сивия сектор и на корупцията с драстични контрамерки. Моето впечатление е, че събираемостта на данъците в Русия е много ниска. Неплащането на данъци е масова практика.

д/ Да се възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен растеж на БВП 8-9% през следващите десет години и поне 6-7% през вторите десет години. Това може да изглежда утопично, но то е абсолютна необходимост за бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж през последните десетилетия. Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити, но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и нейният народ да живее много по-добре, е необходим и мощен икономически потенциал.

е/ Вземане на ефикасни мерки за ограничаване на масираното изтичане на огромни руски капитали в чужбина и за връщане на поне част от напусналите до сега. При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес и интелигенцията, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за образователни, научни, социални и други програми и намаления на реалните разполагаеми доходи от повишената инфлация.

Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното многогодишно икономическо обезкръвяване на Русия чрез изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на огромното мнозинство руски граждани. За целта, освен традиционните инструменти (задължителни минимални резерви на търговските банки в Централната банка, задължителна продажба на Централната банка на част от валутните приходи от износа, данък върху трансграничните трансфери на капитали, ограничения за инвестиции в чужбина и т.н.), тук са нужни и нетрадиционни икономически мерки и дискретно договоряне с олигарсите. Не препоръчвам силови мерки, освен при груби нарушения на законите.

Колкото и да е деликатно и противоречиво, решението за амнестиране на върнатите капитали при сегашните условия е полезна за Русия мярка. В условията на нарастващи санкции срещу Русия и руски граждани, може би за руските олигарси е по-безопасно да върнат капиталите си в родината, придружено със съответни държавни гаранции срещу посегателство, и да предотвратят евентуалното им блокиране в чужбина.

Не изключвам някои западни държави дори да създадат допълнителни изкуствени затруднения за тези заможни руски граждани, които пожелаят да прехвърлят капиталите си обратно в Русия, защото знаят, че това ще бъде полезно за Русия. Руските специалисти в тази област сигурно могат да предложат и други по-конкретни мерки.

ж/ Отказ от свободно плаващия курс на рублата и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната все още недостатъчно укрепнала икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще неблагоприятна външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на руските търговски банки (или на чуждестранни търговски банки, работещи на руска територия), които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за кредитиране на материалното производство

Обменният курс трябва да се избере така, че да съчетава рационално стимулиране на износа, с рационално ограничаване на вноса, с обслужването назаеми в чуждестранна валута, с пътуванията на руски граждани в чужбина и други подобни, като се постигне възможно най-рационално съчетаване на всички настоящи и бъдещи интереси. Не е достатъчно обменният курс да бъде стабилен, той трябва да е и рационален.

3/ Провеждане на комплексна данъчна реформа, която включва:

- Отказ от пропорционалния (плосък) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и от 20 процентния данък върху печалбата и въвеждане на умерено прогресивни преки данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 20% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата;

- Реинвестираната част от печалбата за развитие на определен кръг особено важни подотрасли и производства, а също и за важни региони на Русия, определени със закон, да се освобождава от данък през следващите 10 години;

- Данъкът върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) да се изравни с данъка върху доходите;

- Да се въведе умерено прогресивен данък за недвижимите имоти и за големите наследства, а също и респектиращ данък върху капиталовите трансфери към чужбина;

- Да се въведе семейно облагане с данък върху доходите, при който повече средства остават на домакинствата. Така ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата. Това е важно за страна в демографска криза, каквато е Русия;

- Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои целеви облекчения) може да не се променя засега. Вносните луксозни и екстравагантни стоки, по списък утвърден от Държавната Дума, да се облагат с ДДС около 25-27%. Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания.

Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите са между 45 и 50%, за данъка върху печалбата – между 25 и 30%, а основните ставки за ДДС – до 27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е над 40%, а президентът Обама обяви напоследък предстоящи повишения на данъците за най-богатите.

В Заключение искам да заявя следното: От руските правителствени среди се чуват изявления, че „най-трудното вече е зад нас”, че до две години ще се излезе от кризата, че през 2016 г. се очаква 2% растеж. Като имат предвид относителната стабилност на курса на рублата от началото на годината (около 60-65 рубли за долар, т.е. два пъти повече от края на юни 2014 г.) някои хора заговориха, че рублата е вече една от най-стабилните валути. За съжаление, това не е вярно.

Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа на Президента и Правителството. Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по-сплотено е то около националните идеали. И обратното. Боя се, че съчетаването на санкциите и изострянето на полувоенната обстановка с неолибералната икономическа политика може да разколебае тази подкрепа. Последствията от това за Русия могат да бъдат много, много тежки!

Вземете бързи и радикални икономически, наред с всички други мерки, за да ги предотвратите и да спасите Русия!

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

i Моят отговор е вече публикуван в специалния брой на списанието, посветен на форума, под заглавие: „Сверхзадача для России – осуществление крупного экономического и научно-технического маневра”. Към него добавих някои допълнителни текстове, които засилват аргументацията на изложените тези, без да променят същността им. За подробности виж www.imepi-eurasia.ru

ii Ако трябва да съм съвсем точен, за 2013 г. по приходите е 19,03%, а по разходите 20,57% от БВП.

в-к Дума