/Поглед.инфо/ Предложение за Предизборна платформа на БСП

На 17 януари 2017 г. бяха оповестени основните идеи на решението на Изпълнителното бюро на НС на БСП по Предизборната платформа на БСП. В публичното изявление на Драгомир Стойнев прочетох, че „Основният акцент е българският предприемач, който желае да развива своята дейност тук... Ще събудим българския предприемачески дух и ще изградим икономика, базирана на българската индустрия, производство и вътрешни инвестиции”. На 18 януари се запознах с приетия от Изпълнителното бюро текст на предизборна програма, .В икономическата си част тя е насочена, с излишни за такъв документ подробности, само към предприемачеството. Повтарям, верни, но излишни за такъв документ и за обсъждане на Конгрес. Други проблеми в икономиката и обществото като че ли няма. Други социални групи и други интереси също няма. Такъв подход е неприемлив.

Първо, всеки що годе добър познавач на икономиката знае, че решението на днешните ни социално-икономически проблеми е в ускорения догонващ икономически растеж. Това обаче изисква много години и огромни многомилиардни инвестиции, а милионите бедстващи българи не могат да чакат това възраждане. Те искат макар и скромно подобрение, но още днес. Второ, наивно е да се очаква такова възраждане на стопанската дейност с предлаганите в платформата дребни, фрагментарни, символични, наивни мерки. Това изисква огромна, широкомащабна дейност. Жалко, че това не се разбира в Изпълнителното бюро на НС на БСП!

Недопустимо е за партия, която претендира да е лява, ако в предизборната си платформа в такъв драматичен за Света, за Европа и за България момент, да не намира място в своята програма за диагноза и решителни контрамерки срещу масовата бедност, съзнателно потисканите от 27 години заплати и пенсии, огромната скрита и прикрита безработица, растящата социална поляризация и социална несправедливост, острата демографска криза, масовата емиграция на млади мозъци и генетичен потенциал, отношението на партията към труда и капитала, положението в БДЖ и КТБ, стратегията за развитието на България през следващите 10-15 години, политиката по доходите и данъчната система в нашата държава, нанесените огромни вреди на България с приватизационните и концесионните договори, мащабното ни демографско ограбване от богатите страни, позицията ни по кризата в Европейския съюз и неговото бъдещо развитие, обтегнатите ни отношения с Русия. Това е категорично неприемливо!

За мен е трудно обяснимо защо ръководствата на партиите от Патриотичния фронт и новото ръководство на АБВ в публичните си изказвания и в бъдещите си намерения отдават много повече внимание на социално-икономическите проблеми в нашата страна, отколкото ръководството на БСП!

С такава предизборна платформа нямаме шансове на изборите. Тази осакатена програма ще подпечата нашия провал на изборите. Рискуваме да пропилеем предоставения ни от съдбата много добър шанс, когато ветровете духат в нашите платна: подем всред членовете на БСП и левите избиратели; наш президент, който няма да допусне масови фалшификации на изборите; смут всред десните кръгове и съвсем пресни спомени от некомпетентното просташко управление на Бойко Борисов и Плевнелиев.

Това никой никога няма да ни прости!

По всички тези проблеми, вместо да изричам остри критични думи по адрес на проекта на Изпълнителното бюро, предпочитам да изляза с мой алтернативен проект за Предизборна платформа. Още повече, че Изпълнителното бюро възнамерява да подложи своя проект на широко обсъждане в БСП. Моят проект съдържа следното:

1. Масова бедност: Настоящите заплати и пенсии в България са 2,0-2,3 пъти по-ниски от това, което трябва да са при сегашното съотношение между обществената производителност на труда у нас и в ЕС - (47%). Средните доходи у нас са около 20% от тези в ЕС.

-Решение на проблема: Политика на доходите. Ще приложим алтернативна политика по разпределение на новата стойност между печалба на работодателя и заплата на наемния труд с цел - повишаване дела на заплатата. През следващите 10-15 години ще отстраним натрупаното от 27 години силно изоставане на заплатите от производителността на труда.

Ако народът ни повери управлението на страната, през следващите години ще повишаваме реалните заплати в държавния сектор с 10% ежегодно. Под държавен сектор имаме предвид работещите в бюджетния сектор и тези в държавните фирми. При 950-960 лв брутна месечна заплата в 2016 г, тя ще нараства с около 100-110 лв. всяка следваща година и ще достигне около 1400 лв в 2020 г. Призоваваме същото да направи и частният сектор, тъй като ние не можем да го задължим. Вярваме, че той ще ни последва, защото е заинтересован да го направи.

България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. В резултат на погрешната политика по доходите през последните 27 години средната пенсия за прослужени години у нас сега е около 2,0-2,4 пъти по-ниска, отколкото би трябвало да е при сегашното съотношение между обществената производителнос на труда у нас и в ЕС.

Ще проведем ускорено повишение на пенсиите. Това ще започне още от втората половина на 2017 г – повишение на месечната пенсия от 1 юли с 30 лв. за което са необходими около 390 млн. лева. Ние знаем от къде да ги вземем. Повишението на месечната пенсия през 2018 и следващите години ще бъде с 50-70 лв. всяка година, така че средната пенсия за трудов стаж от 330 лв. сега, ще достигне около 550-600 лева към 2020 г.

Допълнителните средства (между 1,3-1,6 млрд. лева годишно) за по-високите пенсии през следващите години ще набавим от допълнителните бюджетни приходи с данъчната реформа, от по-добрата събираемост на осигурителните вноски, от повишение на пенсионно-осигурителните вноски, от отстраняване на деформациите в пенсионните вноски на някои категории персонал от съдебния и силовите сектори.

 

2. Ограничаване на острата социална несправедливост. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Разпределителните и преразпределителните отношения у нас са несправедливи. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (между заплати и печалби), по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите) и по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял у нас е около 36-37%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48,5% в ЕС. Това говори за много големи реверанси на властите пред едрия капитал у нас и грубо пренебрегване интересите на наемния труд, на младото поколение, интелигенцията, дребния капитал, общините и особено - изостаналите региони. Това засилва и доходното неравенство.

Решение на проблема: БСП ще провежда нова политика на разпределението и преразпределението: Ще преместим постепенно част от финансовото бреме от изнемогващите бедни и средни слоеве, както беше до сега 27 години, към заможните и богатите, което те могат да понесат без проблеми. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението ни към труда и капитала, към който ще се придържаме през следващите години. Така ще запазим и финансовата и социалната стабилност. Ще постигнем това с по-високите заплати и пенсии, посочено по-горе, а също и с реформа в данъчната система, на която ще се спрем по-долу.

Ще създадем приемлива диференциация на заплатите в зависимост от различни критерии: квалификация, вид производства, сложност, трудност, опасност, региони и т.н. Ние сме за еднаква заплата на мъже и жени за еднаква работа. Ще ограничаваме постепенно прекомерно голямото доходно неравенство. Даваме си също сметка, че достойното заплащане е важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас. Сега има голям отлив на средно- и високо квалифицирани специалисти, поради силното подценяване на техния труд у нас. Медиците са един от многото примери. Това вече създава дефицит от средно- и високо квалифициран персонал у нас.

БСП ще настоява държавните разходи в нашия консолидиран бюджет през следващите години да се повишат постепенно до 44-45%. С предлаганите промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност. Ще нарастне и делът на мобилизираните с данъците ресурси при преразпределението на брутната печалба, и ще спадне леко делът на оставяната на работодателите част от тази печалба.

3. Политика за смекчаване на демографската криза. Приоритет над приоритетите в България, според нас, трябва да стане овладяването на острата демографска криза, която е на път да прерастне в катастрофа и застрашава бъдещето на нашата държава. Населението ни се топи. Само през 2015 г. е намаляло с 48 хил. души. Такава е тенденцията и за следващите години. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал.

Към края на настоящото и началото на следващото столетие населението на България се очаква да намалее до 3,0-3,5 млн. души. Толкова, колкото е било в 1900 г. т.е. преди 200 години. При по-активна емиграция може да се стопим още повече. Най-голяма етническа група се очаква да бъдат ромите, следвана от турците и най-малка – българите. Със сегашното си население от около 7,1 млн. вече сме се върнали към 1946 г., т.е. 70 години назад. България буквално изчезва постепенно от политическата карта на Европа!

Главната причина за демографската криза в България е оскотяващата бедност и все по-трудното преживяване за 75-80% от населението ни. Демографските показатели са силно инерционни. Кризата не може да бъде овладяна бързо, но може да се смекчи постепенно. Поради инерционния характер на тези показатели, ако до 10-15 години не се вземат радикални стабилизиращи мерки деструктивните демографски процеси ще станат необратими. Настоящите години навярно са последните през които все още може да им се въздейства ефикасно.

Решение на проблема: Водена от горните опасения, БСП настоява от 2017 и следващите години да се приведе спешно в действие голям пакет от радикални мерки за смекчаване на острата демографска криза. За тази цел, наред с много други, трябва да се използват и икономически мерки за стимулиране на раждаемостта и намаляване на смъртността. Главната ни цел сега е да обърнем отрицателния естествен прираст в положителен.

Обмисляме въвеждането на големи еднократни държавни помощи при раждането на първо, второ и трето дете (до 10 хил. лева за трето дете) при определени условия; увеличение на отпуска по майчинство; повишение на детските надбавки; премахване (до края на 2018 г.) на таксите в държавните и общинските предучилищни детски заведения; повишение на стипендиите; повишение на еднократните помощи в началото на всяка учебна година за първите четири години на основното училище; отмяна на платеното средно и висше образование в държавните и общинските училища и университети до към 2019-2020 г.; подобряване на здравното обслужване; повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) на разходите от Здравната каса; повишение на дела на заплащаните от Здравната каса разходи за зъболечение в общия бюджет на касата; комплексни здравни грижи за възрастните хора, помощи за придобиване на жилища от младите семейства; стимулиране завръщането на заминали да учат в чужбина млади хора и квалифицирани специалисти на работа и т.н. Следва да се вземат и други неикономически мерки, които специалистите ще ни препоръчат.

Значителните разходи по програмата за смекчаване на демографската криза ще се финансират с допълнителните държавни приходи от реформата в политиката на доходите и на данъчната система, с подобряване събираемостта на държавните вземания и с ограничаване на контрабандата, с което ще се получават допълнително 4,0-4,5 млрд. лева годишно. Според доклада на британските експерти “PAND”, публикуван през 2015 г. България губи само от корупция 19 млрд. щатски долара годишно. По този показател сме били на второ място в ЕС след Румъния. Следователно, финансирането не може да бъде оправдание за бездействие в демографската политика.

На някои хора предложените тук мерки може да се струват много щедри. Това не е оправдано, защото става дума за съдбата на България. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

Съдбата на България е над всичко! Стотици хиляди, а може би и милиони българи са дали живота си през вековете, за да я има. Сега не се изисква да плащаме със живота си, а далеч по-скромно – да осигурим условия за нейното нормално демографско развитие. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения.

 

4. Балансирана политика спрямо труда и капитала. БСП ще настоява за преориентация на държавната икономическа и социална политика: от 27 годишното пренебрежение към наемния труд и интелигенцията и фаворизиране на крупния капитал, към балансирана политика спрямо труда и капитала. Продължителното пренебрегване на интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на младите и на пенсионерите сега може да бъде корегирано само с продължителна по-голяма грижа за тях, но без самоцелна конфронтация с крупния капитал.

БСП ще провежда гъвкава държавна политика, основана на съчетаването на финансовата и социалната стабилност. Това ще бъде фундаментален принцип в управлението на държавата. За нас финансовата стабилност на държавата е много важна, но социалната стабилност е също толкова важна. Противопоставянето им е недопустимо. Защото пренебрегването на едната прави другата невъзможна. Това води до провал и на двете.

БСП ще работи за социален мир, а не за социална конфронтация. Държавата трябва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси между труда и капитала. Силовото налагане на интереси между тях е непродуктивно!

 

5. Политика на завръщане на държавата в икономиката. БСП ще наложи принципа: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез лоялна конкуренция под икономическото слънце. Предимствата на една или друга форма на собственост се доказват във фабриките и на пазара, а не в кабинетите на политиците и на учените - схоластици. Ще просперира тази, която обслужва най-добре интересите на хората. Това е критерият за добра или недобра форма на собственост и на стопанисване.

Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито публичната собственост могат да бъдат такъв автоматичен двигател за предприемчивост и рационалност сами по себе си. Световната стопанска практика потвърждава, че и двете форми на собственост се израждат в стерилна или замърсена управленска среда.

Известно е обаче, че няма идеално функциониращ пазар. Заедно с това, няма и напълно лоялна конкуренция по много причини. Не може да се разчита сляпо само на конкуренцията, особено ако има очевидни доказателства за „замърсена конкуренция”. В такива случаи първата корегираща реакция трябва да бъде регулативната намеса на държавата в защита на националните интереси и за предотвратяване на тежки социални последствия за някои части на обществото. На това основание ние сме за регулирана пазарна икономика. И ще се придържаме плътно към нейните принципи.

Решения на проблемите: БСП ще настоява за прекратяване на приватизацията. Освен като регулатор, държавата трябва да участва пряко в собствеността на производствения капитал с дялове или акции и в управлението на структуроопределящите фирми на България. Държавата трябва да може да притежава и изцяло свои големи предприятия, работещи в конкурентна среда, като всички останали.. По този начин държавните компании ще влияят със стопанското си поведение за спазване правилата на лоялната конкуренция от всички участници в нея.

БСП ще настоява да не се приватизират или дават на концесия нормално работещи предприятия, социално ориентирани дейности и естествени монополисти. Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, какъв е икономическият смисъл да се приватизират? Това елементарно изискване беше нарушавано масово до сега, за да се подаряват държавни предприятия на „избрани” лица. Щом частният сектор претендира, че е по-рационален управленец, нека поема губещи предприятия и да ги оздравява, а не да взема на безценица здрави и да ги унищожава. Това последното ставаше до сега у нас в масови мащаби. По този престъпен или полупрестъпен начин бяха приватизирани хиляди предприятия. И България загуби десетки милиарди лева от това гигантско престъпление.

Наред с частния сектор ще развиваме държавна стопанска дейност и държавно-частно партньорство. Ще създаваме държавни и държавно-частни индустриални, земеделски, строителни, транспортни, изкупвателни, търговски, финансови и други компании, конкуриращи се свободно с частните. Ще създадем голям държавен или държавно-частен инвестиционен фонд с първоначален капитал от 1,5-2,0 млрд. лева. Ще внесем в Народното събрание проекто-закон за статута и функционирането на този фонд.

БСП ще настоява да се създаде силна държавна търговска банка, с разгърната клонова мрежа из страната, способна да провежда активна кредитна дейност, включително и целево ниско лихвено кредитиране на приоритетни високотехнологични национални проекти, а също и за кредитиране на малкия и средния бизнес при облекчени условия. На времето ние бяхме срещу приватизирането на ДСК, но нашият глас не беше чут от пазарните фундаменталисти. Ако не беше приватизирана, сега ДСК можеше да изпълнява тези функции.

В настоящите условия създаването на такава кредитна институция може да се постигне чрез значително увеличаване на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развитие? БСП ще внесе в Народното събрание проекто-закон за създаването и функциите на такава банка. БСП ще внесе в Народното събрание и проектозакон за създаване на държавна или държавно-частна Експортна банка.

Ако управлява страната БСП ще реабилитира кооперативната собственост във всичките й форми и ще ги подпомага с инструментите на икономическата политика. Кооперативното движение има повече от вековна история и богати традиции в България. Първата българска кооперация е била създадена в 1890 г. в с. Мирково. Пазарните фундаменталисти обаче се погрижиха да смачкат и това българско творение. Ние ще го възродим.

Ако управлява България БСП ще настоява за прекратяване приватизацията на общински дейности и ще насърчава общинската собственост. Ще настояваме да се преразгледат договорите за приватизация и концесия на най-важни общински обекти през последните 27 години и при установени груби нарушения в договорите и/или в тяхното изпълнение, те ще се развалят, а дейностите ще се връщат на общините.

БСП е за персонификация на собствеността. Във всяка акционерна или друга частна фирма трябва да се знае във всеки момент кои са реалните й собственици, с които, при нужда, да се водят преговори и/или да се търси отговорност. Хаосът с анонимната собственост на важни фирми у нас, като Булгартабак преди месеци, ще бъде прекратен.

БСП ще препоръча в държавните, общинските и частните предприятия да се въведе доброволно акционерно участие на техния персонал. Подробностите ще се уредят със закон, изготвен от БСП, съвместно със синдикатите.

6. Стратегия за развитие на българската икономика до 2030 г. БСП ще настоява да се изработи Национална стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година, с повече конкретика за 2017-2020 г. В центъра на икономическата политика през следващите години ще бъде поддържането на траен икономически растеж от поне 6-7% средногодишно. С досегашните 2,5-3,0% за една или две години, с които властите се хвалят напоследък, не постигаме нищо! 2,5-3,0% за една или две години и средно около 1,0-1,5% за последните 8 години в изостанала икономика с ниска статистическа база са по-скоро близки до стагнация и са основание за сериозна тревога. С такива темпове никога няма да догоним развитите страни! Очудвам се, че това не се разбира от властите!

Ориентирите на Националната стратегия към 2030 г. ще бъдат: постигане на БВП на човек от населението около 60% от средното в ЕС (при 47% сега); свеждане на безработицата до 3-4%; средногодишно повишение на реалните разполагаеми доходи с 9-10%; постигане на средни реални доходи (преди всичко заплати и пенсии) по паритетни стандарти около 50-55% от средните в ЕС (при 20% сега); повишение на нормата на натрупване (при 21% от БВП сега) до 30% към 2023-2025 г. и около 35% към 2030-2035 г., което ще ни създаде условия за още по-висок и траен растеж; намаление на смъртността – общо (която сега е 15,3% - най-висока в ЕС) и особено на детската (която е 6,6%) и постепенно приближаване на продължителността на живота до средноевропейското равнище; чувствително повишение на производителността и конкурентоспособността на икономиката, където сга сме последни в ЕС; осезателно смекчаване на социалната поляризация (намаление на коефициента Джини, който сега е 35,4 – между най-високите в ЕС); всеобщ достъп до качествено здравеопазване; постигане на всеобщо средно образование; ликвидация на неграмотността; достигане на разходи за развитие на науката – около 3,0% от БВП; осезателно смекчаване на острата демографска криза; опазване на околната среда; ограничаване на растящите вътрешни регионални различия; балансиран бюджет в дългосрочен хоризонт с допустими отклонения по години; публичен дълг не повече от 35% от БВП. По всички тези, а и други параметри Стратегията трябва да съдържа индикативни количествени ориентири. Ако управляваме страната ние можем да създадем условия за постигане на тези ориентировачни цели.

Ще окажем помощ за подобряване дейността на Българската Академия на науките, за увеличаване на нейното финансиране, за привличане на повече талантливи млади учени, за активизиране на ролята й в социално-икономическото, научно-техническото и културното развитие на България. Ще препоръчваме да се развиват както избрани приоритетни направления за фундаментални изследвания, така и важни научно-приложни изследвания чрез подобряване на преките връзки със стопанската практика. Ще стимулираме връзките в обучението на студентите и в изследователската дейност между БАН и университетите, а ако те преценят за целесъобразно, ще подкрепим образуването на центрове между БАН и българските университети по видове науки, каквито имаше преди много години. Ще подкрепяме научния обмен между БАН и научни центрове в други страни. Няма да се допускат произволни реорганизации в БАН по случайни хрумвания на политици, без да се държи сметка за мнението на учените в Академията. Ще предложим на Народното събрание Председателят на БАН да участва в работата на Министерския съвет с ранг на министър.

Ще въведем индикативно планиране. Началото ще бъде положено с първия индикативен план за 2018-2020 г. Тези планове ще се изработват от Министерския съвет и ще се утвърждават от Народното събрание. Индикативното планиране няма нищо общо с директивното централно планиране от миналото, което ние не подкрепяме. Ще използваме само икономически инструменти като стимули и антистимули при изпълнение на стратегията и на индикативните планове.

Ще препоръчаме приетата от Народното събрание Стратегия да се утвърди с общо съгласие и да ангажира всички бъдещи български правителства, като периодично се актуализира. При изготвянето на годишните бюджети ще се държи сметка за контурите на актуализираната стратегия.

7. Инвестиционна политика. Без инвестиции няма икономическо и социално развитие. Това изглежда не се разбира от хората, които сега управляват България. Преди кризата от 2008-2009 г. годишните инвестиции бяха около 22-23 млрд. лева. Въпреки въведените ниски „плоски” данъци, които уж трябваше на стимулират инвестиционната дейност, през последните години инвестициите спаднаха до 17-18 млрд. лева.

Натрупването у нас на национално равнище за бруто образуване на основен капитал през последните години е около 21% от БВП, а икономиката ни се нуждае от поне 30% за догонващо развитие от 6-7%, а за ускорено догонващо развитие от 9-10% през следващите години и десетилетия - около 35%. Трябва също да се повиши качеството на инвестициите, да се подобри отрасловата им насоченост, да се разчита все повече на вътрешно натрупване, защото притокът на еврофондове се очаква да намалее през близките години. Опитът показа, че не може да се разчита и на стабилен достатъчен приток на качествени преки чуждестранни инвестиции.

С предвижданото от нас, в рамките на данъчната реформа, въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба и за доставените нови производствени машини и съоръжения през близките 10 години, може да се разчита на увеличение на инвестициите и подобряване на тяхната структура. Ще насърчаваме инвестициите в изостаналите региони със целевия държавен фонд и с облекчено кредитиране от Българската банка за развитие. За целта ще използваме и други стимули.

 

8. Структурна политика в икономиката. Политика за развитие на индустрията. Развитието на реалния сектор и на неговата сърцевина – индустрията, беше силно занемарено през последните 27 години, а на услугите и особено на нематериалните посреднически услуги (например финансовите) беше силно преувеличено. БСП ще стимулира политика на активна структурна модернизация на икономиката, която ще осигурява ускорено развитие на секторите на материалното производство с фокус върху средно и високо технологичните, и по-спокойно развитие на услугите, с фокус върху материалните услуги. И тук ще разчитаме главно на икономически средства за въздействие върху поведението на предприемачите.

В рамките на тази нова структурна политика БСП ще настоява за държавна концепция за реиндустриализация. В нея ще се определят приоритетите за развитие на отделни високо-, средно- и ниско-технологични производства; за по-тясна връзка между науката и производството; за подготовката на подходящи високо и средно квалифицирани кадри за различните производства; за ролята на външната търговия и на участието ни в ЕС в реиндустриализацията. Ще използваме бюджетната политика за стимулиране на индустрията. Ще се прилага целево нисколихвено кредитиране на приоритетни високотехнологични експортно ориентирани индустриални проекти, което е правено на времето в големи мащаби в Япония. Ще прилагаме държавно-частното начало за изграждане на производствени мощности в индустрията; за привличане на чуждестранни инвестиции от водещи европейски компании; за тясно производствено коопериране и участие в подизпълнителски дейности на наши с европейски компании; Ще внесем в Народното събрание проект на Закон за съвременна индустриална политика.

9. Политика за развитие на земеделието. БСП ще настоява за програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на лозарството, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството. Ще стимулираме производството и износа на преработени земеделски продукти с по-висока добавена стойност и ще затрудняваме износа на сурови, необработени земеделски продукти и дървен материал с вътрешни експортни тарифи и други икономически и нетарифни инструменти.

Ще подпомогнем възстановяването и модернизацията на разграбените напоителни и отводнителни системи, а също и системите за защита от градушки, които трябва да останат грижа на държавата. Категорично възразяваме срещу тяхното приватизиране. Ще подпомогнем възстановяването като самостоятелна институция и модернизирането на дейността на Селскостопанската академия, с нейните богати традиции. Ще вземем мерки за защита на българското земеделие от контрабанда и друг незаконен внос и за завръщане на нашите земеделски продукти в прясно и преработено състояние на загубените пазари в чужбина. Във всички тези случаи ще използваме икономически и други, позволени от закона мерки.

Ще настояваме да се установят със закон максимално допустими размери на земеделски стопанства в зърнопроизводството и максимално допустим размер на собственост върху земеделска земя. Тази практика съществува в повечето европейски държави. Съществувала е и в България до 1945 г.

Ще настояваме да се ограничат европейските субсидии на декар за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер и да се пренасочат към дребните и средни земеделски стопанства. Ще настояваме да се поддържа балансирано разпределение на евросубсидиите за зърнени култури, плодове, зеленчуци, технически култури и животновъдство. Ще настояваме, където е нужно, те да се допълват и с национални субсидии за отделни производства, каквато е практиката в други страни членки на ЕС.

Ще стимулираме производството на екологично чисти продукти и няма да допускаме генно модифицирани продукти. Ще подпомогнем създаването на държавни изкупвателни фирми, които да изкупуват земеделската продукция на приемливи за производителите цени и ще я довеждат, при минимални посреднически разходи, до държавни или кооперативни тържища, а от там и до търговците на дребно.

Ще вземем мерки за ограничаване до минимум на незаконния внос на земеделски продукти. Ще настояваме за въвеждане на нетарифни и други ограничения за облекчаване на конкурентния внос на плодове и зеленчуци от южни страни с далеч по-благоприятни природно-киматични условия от нашите, който застрашава да унищожи изцяло нашето производство на плодове и зеленчуци. Ще потърсим възможности в ЕС за подходящи вътрешнообщностни защитни мерки за наши производители срещу конкуренцията на производители от южни страни членки на ЕС.

10. Политика на държавата спрямо големи национални компании. Запазване на БДЖ. Държавата трябва да оказва финансова и друга помощ на големи национални компании от реалния и финансовия сектор с общонационално значение, изпълняващи особено важни икономически и социални функции и осигуряващи националната сигурност, но изпаднали във финансови трудности, главно по обективни причини. Такъв е сега случаят с БДЖ.

Ние сме против порядките от Брюксел против така наречената държавна помощ, които забраняват подпомагането на БДЖ. Вижте какъв хаос и несигурност породиха тези глупави порядки в цяла България! Рискува се дори животът на хората. Затруднява се достъпът на хиляди хора до работните им места, до училища и болници. Хиляди бедни хора се лишават от най-евтиния и сигурен транспорт. Ние сме против концесията на новото летище София, за да се използват постъпленията за стабилизиране на БДЖ. Освен че е незаконно и икономически нерационално, това е и политически погрешно.

Нима големите държави от ЕС не помогнаха на важни свои индустриални компании и банки със стотици милиарди евро, за да ги спасят от фалити по време на кризата от 2008-2009 година! Такава помощ е оказвана в тези държави и в предишните години, без да са били в кризисна ситуация. Нима правителството на САЩ не национализира изправени пред фалит големи частни банки по време на същата криза, оздрави ги и след това отново ги приватизира и то с голяма печалба!

Ако народът ни натовари с управлението на страната ние ще окажем незабавна държавна помощ за стабилизиране и модернизиране на БДЖ. И няма да допуснем концесия на летището.

11. Политика за подпомагане на малкия и средния бизнес. Ако управляваме държавата ще освободим от данък върху печалбата малките семейни и други фирми. Ще възстановим необлагаемия минимум за ниските доходи на физическите лица. Ще им бъдат предоставяни кредити от Българската банка за развитие при облекчени условия. Ще създадем държавен фонд от 500 млн. лв. за безлихвено кредитиране на малки и средни предприятия, особено тези, които създават допълнителна заетост в региони с висока безработица. Ще осигурим условия за тяхното участие, наред с големите фирми, в изпълнение на държавни поръчки. Ще потърсим възможности за провеждане на конкурси за държавни поръчки само за малки и средни фирми. Ще създадем специална служба или Агенция за оказване на различни видове безплатни бизнес консултации на малки и средни фирми. Ще опростим още повече административните формалности за улесняване и ускоряване създаването на малък и среден бизнес.

12. Регионална политика. Ще изработим комплексни програми по дългосрочното развитие на най-изостаналите региони: Северозападния, Североизточния, Югоизточния и Родопския. Ще създадем целеви държавен фонд, който всяка година ще предоставя на публична конкурсна основа по 1 млрд. лева безвъзмездни ресурси за развитието на тези региони, с предпочитание на производства, създаващи нови работни места. Ако се окаже целесъобразно,размерът на този фонд може да бъде увеличен през следващите години. Българската банка за развитие ще предоставя кредити при облекчени условия на малки и средни предприятия за инвестиции в тези региони. Инвеститорите в производствени обекти в тези региони, създаващи работни места, ще бъдат освобождавани от данък за реинвестираната част от печалбата си за следващите 10 години.

13. Външнотърговска политика. БСП ще настоява за преоценка на външнотърговската политика на България. Ще стимулираме завръщането на загубените пазари в Русия, Украйна и другите държави от бившия Съветски съюз, в арабските страни, в Южна Азия и Далечния изток.

Ще настояваме да се проучат възможностите за съвременни форми на вътрешна протекция в рамките на ЕС, с евентуални промени в статута и функционирането на Общия Европейски пазар. Защото при ниската ни конкурентоспособност нямаме никакви шансове за развитие, особено за производство на високотехнологични продукти, на вътрешния европейски пазар в сегашния му вид. Ще проучим възможностите за забрана на субсидиран или дънпингов внос от трети страни. Ще вземем драконовски мерки за ограничаване на огромния контрабанден внос. Ще вземем допълнителни мерки за икономизиране на българската дипломация. Ще подпомагаме български фирми, които желаят да създадат свои представителства в страни с търговски потенциал.

Ще стимулираме българските производители да изнасят преработени и средно- и високо технологични продукти и ще затрудняваме с икономически средства износа на суровини и първично преработени продукти (сурова дървесина, зърно, плодове и зеленчуци, метални и неметални руди и други).

Ще бъдем против ратификацията на споразумението СЕТА с Канада и на проектираното Споразумение за международна търговия и инвестиции със САЩ, тъй като те ще затруднят нашия износ за тези страни, поради по-ниската ни конкурентоспособност, а ще улеснят техния износ към нас. Тези споразумения съдържат и други клаузи, които ги правят неприемливи за нас.

14. Политика по фалита на КТБ. БСП ще настоява при фалити на финансови институции последствията да се поемат изцяло от виновните лица и от акционерите. Ще изискваме бързо разкриване на цялата истина около фалита на КТБ и търсене на отговорност от виновните лица. Няма да допуснем безкрайно забавяне с цел – забравяне, така че и този път сметката да бъде платена от данъкоплатците! Ще поискаме да се определи срок за приключване разследването на скандала.

15. Бюджетна политика. Специалното внимание към бюджета у нас е наложително поради липсата на парична политика, понеже сме в режима на Валутен борд. В сегашните условия бюджетът не е само традиционен фискален механизъм за набиране на ресурси. Бюджетът ни сега е практически единственият и най-мощен макроикономически инструмент за управление на икономиката.

С нашата икономическа политика ще преместим постепенно част от финансовото бреме от изнемогващите бедни и средни слоеве, както беше до сега 27 години, към заможните и богатите, което те могат да понесат без проблеми. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението ни към труда и капитала, към който ще се придържаме през следващите години. Така ще запазим както финансовата, така и социалната стабилност.

БСП ще настоява държавните разходи в нашия консолидиран бюджет през следващите години (към 2022-2023 г.) да се повишат постепенно до 44-45%. С предлаганите промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност. Ще нарастне и делът на мобилизираните с данъците ресурси при преразпределението на брутната печалба, и ще спадне леко делът на оставяната на работодателите част от тази печалба.

Това преразпределение ще осигурява ежегодно 6-7 млрд. лева допълнителни ресурси за финансиране на важни обществени програми за здравеопазване, образование, наука, култура, за инфраструктура, за опазване на околната среда, за националната сигурност и отбраната.

БСП ще настоява през следващите години да се промени основната концепция на данъчната ни система. На макро равнище това ще се изрази в промени в съотношението на бюджетните приходи между преки и косвени данъци. Ще се увеличи делът на приходите от преките и ще се намали делът от косвените данъци. Така ще се сближим с европейския модел. Преките данъци (които се плащат главно от заможните и богатите) там осигуряват 34%, а у нас едва 18,6% от общите данъчни приходи. Това означава, че данъчната тяжест у нас се понася от бедните и средните слоеве, докато в Западна Европа пада върху заможните и богатите. Това очевидно не е справедливо!

Противниците на промяна в данъчната система и особено в ниските „плоски” данъци, говорят, че те работели добре и не трябва да ги пипаме. Това не е вярно! Те работят добре за едно малцинство, защото правят богатите още по-богати и бедните – още по-бедни. Не е вярно, че с въвеждането на ниските „плоски” данъци върху доходите и печалбата са увеличени постъпленията в бюджета. Не е вярно, че с въвеждането им са увеличени инвестициите от вътрешно натрупване. Не е вярно че с въвеждането им са увеличени преките чуждестранни инвестиции. Напротив, те са намалени. Разбира се, не само поради „плоските” данъци, но и поради други причини.

Подготвяната от нас реформа на данъчната система предвижда радикална промяна в съотношението между преки и косвени данъци с повишаване дела на преките. Предвиждаме отмяна на „плоските” данъци и преминаване към умерено прогресивни преки данъци. За данъка върху доходите на физическите лица предвиждаме необлагаем минимум 460 лв.; с 10% - за месечен доход до 2000 лв; с 15% - за месечен доход от 2001 до 3500 лв; с 20% - за месечен доход от 3501 до 5000 лв; с 25% за месечен доход над 5000 лв.(при максимална ставка в ЕС 40-45% и повече). Предвиждаме също въвеждане на семейно данъчно облагане. За данъка върху печалбата предвиждаме пълно освобождаване на малките семейни и други фирми; за средните и големи фирми - необлагаем минимум и постепенно повишение за средна, висока и най-висока печалба, с максимална ставка до 25%, (при 30-35% в Западна Европа).. Предвиждаме също въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба на фирмите за следващите 10 години.

Предвиждаме диференциран ДДС с ниско облагане (до 5%) за лекарства, учебни помагала и детски стоки и повишено облагане (до 27%) за луксозни и екстравагантни стоки; умерено повишение на прогресията за данък върху големите недвижими имоти и върху големите наследства. Ще вземем мерки за повишаване събираемостта на данъците. Ще засилим децентрализацията на данъчната система в полза на общините.

16. Здравеопазване....

17. Образование....

18. Политика спрямо преките чуждестранни инвестиции: Ще създаваме стимули за ПЧИ в приоритетни за страната ни отрасли и производства, особено за високотехнологични и експортно ориентирани продукти и услуги. Ще търсим целево и дори персонално стратегически инвеститори за развитие на материалното ни производство и ще се въздържаме от приемане на инвеститори от офшорни зони. Ще повишим контрола върху трансфера на финансови ресурси от ПЧИ извън България. БСП е за привличане на авторитетни чуждестранни инвеститори, но ще държи за строг контрол върху тяхната дейност и за спазване на нашите закони. Ще настояваме за въвеждане на минимален процент български стоки за определени стокови групи в чуждестранните търговски вериги, работещи у нас. Ще засилим контрола върху различните форми за трансфер на печалби към централите или към други клонове на същите вериги в чужбина, за избегване плащането на данъци.

19. Политика спрямо евентуални злоупотреби във вреда на държавата. БСП ще настоява за проверка на договорите за приватизация и на концесионните договори на някои най-важни обекти, а също и на дейността на най-големите естествени и изкуствено създадени монополи от 1990 г. до сега. Кръгът на проверяваните договори ще определи Министерският съвет до края на 2017 г.

При установени съзнателни увреждания на държавните интереси в договорите и/или груби нарушения при изпълнението им, ще настояваме те да се анулират, обектите да се отнемат и да се търси наказателна отговорност от виновниците. Поради сложния характер на тези действия парламентарната група на БСП ще подготви и внесе в Народното събрание специален Закон за проверка на договорите и тяхното изпълнение и за произтичащите от това последствия.

При установени системни злоупотреби с монополно положение държавата ще предприема наказателни мерки. БСП ще внесе в Народното събрание проект за съответни допълнения в действащия закон.

БСП ще настоява за радикално подобрение на условията за концесия, за по-добра защита на националните ни интереси, а сроковете да се уеднаквят с европейските практики. Недопустими са предлаганите от някои хора концесионни срокове до 100 години, което е колониална практика. БСП ще внесе в Народното събрание проект за подобрения в настоящия закон.

Както вече посочих по-горе, ние сме категорично против концесията за Софийското летище.

БСП ще изиска Народното събрание да настоява пред Управителния съвет на БНБ за цялостна проверка на приватизацията на няколко най-големи банки и прецизна оценка на дейността на банковата система, с участието на външни за системата независими български експерти и да уведоми Народното събрание за резултатите.

БСП ще поиска Народното събрание да възложи на независими български експерти да оценят провеждането на стресовия тест в банковата система през 2016 г., резултатите и изводите както от ръководството на БНБ, така и от групата на независимите експерти.

БСП ще настоява за ревизия на действащото законодателство и отстраняване на всички лобистки, промонополни, антисоциални и ощетяващи или недостатъчно защитаващи националните интереси, текстове в отделни закони и дори цели закони. Парламентарната група на БСП ще внесе в Народното събрание съответни проектозакони за изменения на действащи закони.

БСП ще настоява през 2017 г. да започне отваряне на така наречените „досиета на прехода”. Ще се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество на определен брой най-забогатели българи през последните 25-30 години. В зависимост от резултатите от проверката ще се вземат съответните мерки. За целта БСП ще внесе в Народното събрание проект за закон, който да урежда всичко около отварянето на тези досиета. Убедени сме, че „досиетата на прехода” ще са много по-интересни, значими и изобличаващи от досиетата на бившата Държавна сигурност. Затова очакваме силна съпротива от заинтересованите срещу тяхното разкриване. Твърдо сме решени да преодолеем такава съпротива!

20. Съдебна система...

21. Настояще и бъдеще на Европейския съюз. Много е говорено и писано за настоящата криза в ЕС. Европейският съюз сега обслужва европейския и световния капитал, а не европейските народи. Затова ще се въздържа от подробности по тази тема тук. Тези които продължават да концентрират всички важни и средно важни решения в персонално непознатите, от никого неизбирани, на никому подотчетни чиновници в Брюксел, засилват недоволството, отчуждението и съпротивата на страните членки и фактически тласкат ЕС към гибел.

Бъдещето на ЕС е в завръщането към идеите на бащите-основатели с Римските договори от 1957 г. ЕС трябва да се превърне в доброволен, преди всичко икономически съюз на независими европейски държави, със силни демократично избирани национални институции, координиращи помежду си най-важните направления на своето развитие. Наднационалните органи на общността трябва да имат ограничени управленски компетенции на базата на съвместно договорени общи стратегически направления на развитието и най-общи икономически, социални и други политики, с право на националните власти да се отклоняват от тях, без да си вредят взаимно, с оглед на конкретните икономически, финансови, социални и други условия в момента в съответната държава. Персоналът на централните институции на общността трябва да бъде драстично съкратен и сведен до не повече от 5000-6000 души, вместо сегашните 40000 души.

С дълбоките си корени назад във вековете, силата на ЕС е в националното многообразие, а не в униформеното еднообразие. Сегашната общност трябва да се превърне в Европейска конфедерация, а не в Европейски Съединени Щати. Само така той ще съчетава националните с общите интереси. Само така ще оцелее и преуспява! Само тогава той ще бъде съюз на народите, а не съюз на банките.

22. Нормализиране на отношенията с Русия. Ако поемем управлението на страната БСП ще пристъпи към нормализиране на отношенията ни с Русия, без това да променя отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. Още през 2017 г. ще възобнови работата си Съвместната комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Ще бъде изготвена ориентировачна програма за най-перспективните направления на търговското, икономическото, научно-техническото, културното и друго сътрудничество между двете страни. Ще направим всичко възможно за възобновяване строителството на АЕЦ Белене с използване на вече произведените съоръжения. Ще проучим възможностите за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми. Ще проучим интересите за руски инвестиции в България. Ще се възобнови и сътрудничеството между наши и руски региони и градове. Ще се възстановят връзките между БАН и Руската Академия на науките, а също между наши и техни университети. Ще поискаме увеличение на стипендиите за български студенти за обучение в руски университети. Ако има интереси ще подпомогнем разширяването на материалната база за приемане на повече руски туристи на почивка в България. Ако има интереси ще стимулираме създаването на смесени (руско-български) земеделски стопанства у нас за производство на плодове, зеленчуци, грозде и други земеделски продукти за руския пазар. Ако има интерес ще подпомогнем възстановяването на ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише.

23. Политика по сигурността...

24. Политика по масовото преселение към Европа. През последните години започна масово преселение на милиони хора от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа. През следващите години и десетилетия то ще се засилва, главно поради масовата бедност, войните и вътрешните размирици в тези региони. Все по-голяма част ат тях ще минават през България.

Като външна граница на ЕС ние трябва да имаме ясна политика по това преселение. Не трябва да приемаме имигранти, освен временно на ограничен брой, бягащи от военни действия. Всички други мигранти трябва да бъдат спирани на самата граница и връщани обратно. Преминалите незаконно трябва да знаят, че тук ги очаква затвор. Не можем да си позволим да харчим за месечната издръжка на един мигрант между 660 и 1100 лева, при средна месечна пенсия 330 лв. Не можем и да ги интегрираме, понеже те не желаят това у нас. Постановление 208 на Министерския съвет трябва да се отмени незабавно. България трябва да настоява за промени в Дъблинското споразумение. Ако това не стане – да откажем да го изпълняваме.

Бързо да бъде завършена оградата по границата ни с Турция. Тя да се контролира редовно и пробивите по нея да се възстановяват веднага. Да се засили присъствието на граничната полиция. Да се изпратят на границата добре подготвени войскови поделения. В тяхна помощ да се създадат доброволни гранични групи от местното население с ограничено заплащане за дежурствата

25. Политика по престъпността и корупцията...