/Поглед.инфо/ Допълнителни финансови ресурси за социално-икономическото ни развитие.

До ръководството на БСП

В предизборните спорове, когато искат да докажат липсата на реализъм в обещанията на БСП, опонентите най-често задават въпроса: Откъде ще вземете парите?

Целта на настоящия анализ, който предлагам на вниманието на ръководството на БСП е да докажа, че пари в България има, стига да е налице политическа воля да се мобилизират.

В моя проект за алтернативна икономическа политика на България през следващите години има много конкретни препоръки. Част от тях могат да се изпълнят без значителни разходи. Други се нуждаят от съществено финансиране. Това са главно предложенията за смекчаване на острата демографска криза, за повишаване на пенсиите и на заплатите в държавния сектор, за формиране на държавно-частния инвестиционен фонд и на държавния регионален инвестиционен фонд. В следващите редове показвам възможните източници и доказвам, че ИМА ПАРИ. Нужно е само желание да се мобилизират и използват.

Набирането на ресурси може да стане от следните източници:

- радикални реформи в бюджетната политика и главно в данъчната система (повишение на някои данъци, въвеждане на умерено прогресивно облагане, въвеждане на диференциран ДДС, прилагане на еднократен данък «Солидарност» върху големите имоти, подобряване събираемостта на данъците, съкращения на огромната държавна администрация). Предлаганите бюджетни промени се съдържат в последната ми статия «Защо е необходима данъчна реформа» и не е нужно да ги повтарям изцяло тук;

- нормализиране на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество с Русия;

- създаване на национален целеви фонд «Родина»;

- промени в санирането на многофамилни жилища;

- съкращения в издръжката на административен персонал;

- събиране на ресурси от длъжници на КТБ;

- събиране на неплатени от години данъци от големите наши и чужди компании;

- отваряне на «досиетата на прехода»;

- ресурси от кредитната система;

- преводи по структурните и други фондове от ЕС.

  1. По линия на бюджетната политика.

Както показах в предходната статия, нашата данъчна система се нуждае от дълбока промяна. В резултат на погрешната ограничителна политика, навсякъде се оплакват, че „няма пари”. България е държава на повсеместно драстично недофинансиране. Това е ключовата дума при описване състоянието на всички наши системи. Масовото недофинансиране поражда и масово недохранване на нашите хора.

Недофинансирането не се дължи на липса на ресурси. Въпреки бедността си България има вътрешни ресурси, но правителствата не желаят или не могат да ги мобилизират, за да финансират приоритетните национални проекти. Оставят ги съзнателно на бизнеса, уж за да ги използва по-рационално. А той не го прави, дори паразитира с тези ресурси. Провали се догмата, че частният сектор е по-рационален от публичния, че държавата винаги била лош стопанин.

Правейки дълбоки реверанси пред капитала, българските правителства се придържат към най-ниските и най-несправедливи данъци в Европейския съюз. Още по-тревожно е, че това се прави в най-бедната страна в ЕС, където, поради неразвитостта на частния сектор, а и паразитно-престъпния характер на част от него още при зачеването му, намесата на държавата в изпълнението на приоритетни социално-икономически проекти е наложителна. В резултат на това данъчно-осигурителните приходи в нашия бюджет през 2015 г. бяха 29,0% от БВП, при средно 40,0% в ЕС. Още по-фрапантни са тези различия по страни (виж таблица 1.).

Таблица 1. Данъчни и осигурителни приходи в някои

европейски страни за 2015 г.

Страни

Данъчни и осигурителни приходи-% от БВП

Данъци върху доходи и богатство-% от общите приходи

Европейски съюз

40,0

32,4

България

29,0

18,5

Белгия

47,5

35,1

Дания

47,6

63,9

Германия

40,0

30,7

Гърция

39,6

23,3

Испания

34,6

29,3

Франция

47,9

26,3

Хърватска

37,6

15,9

Италия

43,5

34,0

Унгария

39,2

17,9

Австрия

44,4

32,4

Полша

33,3

20,8

Португалия

37,0

29,2

Румъния

28,0

23,5

Словения

37,1

19,6

Словакия

32,4

22,9

Чехия

34,4

21,2

Източник: Евростат

От втората колона на таблицата личи, че всяка година ние мобилизираме 9-10 млрд. лева по-малко ресурси за финансиране на важни национални проекти, отколкото бихме могли, ако прилагахме данъчна политика и ако постигахме събираемост на данъците, сходна с тази в средно развитите европейски страни. И обърнете внимание, не сравнявам с най-развитите, а със средно развитите, примерно източноевропейските страни.

С прилаганата консервативна данъчна политика ние се самонаказваме, самоблокираме, защото се самолишаваме от финансови ресурси за развитие на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, демографията, социалните програми, националната сигурност, отбраната. Тази комбинация на консервативна доходна и данъчна политика на българските правителства, със своите катастрофални последствия е социална провокация спрямо собствения си народ!

Погрешната данъчна политика и лошата данъчна дисциплина обясняват ниските данъчно-осигурителни приходи и произтичащото от това повсеместно недофинансиране на почти всички важни национални системи. Само в Румъния мобилизацията на ресурси е с един процентен пункт по-ниска от нашата. В Унгария е с 10,2 процентни пункта по-висока, в Хърватска с 8,6, в Словения с 8,1, в Чехия с 5,4 и т.н. А да напомням ли за страните от ЕС, които постигат близо два пъти по-високи приходи от нас, като процент от БВП (виж таблицата)! Това масово недофинансиране може да се преодолее частично чрез подобряване на събираемостта на данъците и осигурителните вноски и с повишаване на средното равнище на облагане, което ще засегне леко най-богатите. То няма да е лесно, но не е невъзможно. Стига правителствата да го пожелаят!

Третата колона на таблица 1. показва какъв е делът на постъпленията от данъци върху доходите и от богатство (върху имотите) в общия размер на бюджетните приходи. С други думи, приносът на богатите в консолидирания бюджет на държавата. С нашите 18,5% сме далеч под средното равнище от 32,4% общо за ЕС. С изключение на Хърватска и Унгария, българската богата класа допринася по-малко от своите събратя в останалите източно европейски страни. Да не говорим за западноевропейските и особено за Дания, където приносът на богатите е 64% от БВП. Сравнете ги с нашите скромни 18,5%. Дания и другите западноевропейски и скандинавски страни са пример за разумен социален компромис между труда и капитала. Затова там има социален мир и благоденствие. Конфронтацията между труда и капитала руши социалния мир и благоденствието във всяко общество.

Бедните и средните слоеве у нас са натоварени с по-голямо данъчно бреме, отколкото в другите страни членки, а богатите са силно облекчени, в това число и в сравнение с другите източно европейски страни. То също е признак за много ниска корпоративна социална отговорност на нашия едър бизнес. С такава брутално изкривена икономическа и социална политика в България няма изгледи за социално-икономически прогрес в обозримото бъдеще. Напротив, пред нас са години на социална конфронтация, на социална и политическа нестабилност и произтичаща от това икономическа стагнация и дори рецесии.

Това може да се преодолее частично чрез подобряване на събираемостта и с въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и с повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства. Така постъпва целият цивилизован свят. Защо да не го направим и ние? Нали уж сме верни на евроатлантическите ценности! Или това присъства само в демагогските речи.

Самата конструкция на нашата данъчна система е погрешна. Това предопределя икономически и социално нерационална структура на основните данъчни приходи по източници (виж таблица 2.):

Таблица 2. Структура на източниците на държавните приходи - %

Показатели

Европейски съюз

България

Косвени данъци

35,0

52,4

Преки данъци

33,8

19,8

Осигурителни вноски

31,2

27,8

Източник: Евростат

Най-важни косвени данъци са ДДС и акцизите. Най-важни преки данъци са данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът върху печалбата. Осигурителните вноски включват пенсионни и здравно-осигурителни вноски. Косвени данъци плащат всички според потреблението си, включително и най-бедните. Преки – предимно заможните и богатите според доходите си, а осигурителни вноски – осигурените лица.

Социална провокация спрямо собствения народ е в най-бедната страна от ЕС да се натоварват най-бедните и средни слоеве, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите данъчно-осигурителни приходи, докато средното в ЕС е 35,0%. Не по-малка социална провокация е да се облекчават заможните и богатите с ниски преки данъци (едва 19,8% от общите приходи), докато средно в ЕС те са 34%, а в западноевропейските и скандинавските страни между 40 и 50%.

Не е възможно да поддържаме най-ниските данъци в ЕС и да набираме достатъчно ресурси за финансиране на най-важните си обществени програми! Още по-грозно е, при тази тенденциозна ултра консервативна политика да се оплакваме, че нямаме пари. Това обяснява повсеместния недостиг на ресурси. Недостигът може да се преодолее частично при по-пълна мобилизация на ресурсите, т.е. с по-високи данъци, и по-справедливо разпределение на данъчното бреме между бедни и богати.

Изводът е очевиден! Във всяка държава по света данъчната система е най-важният източник за финансиране на публичните програми. До сега никой не е измислил нещо по-добро! България не може да бъде изключение от това световно правило. И правителствата й да се преструват, че няма пари. Всички вайкания в нашето общество за недостиг на пари са несериозни, дори демагогски и цинични, докато поддържаме сегашната си икономически неефективна и социално несправедлива данъчна система!

Нашата данъчна система няма нищо общо с фундаменталните принципи на публичните финанси на ЕС, в който членуваме. Крайно време е нашите политици да разберат тази елементарна истина! А ако продължават да упорстват, като обслужват интересите на най-богатата върхушка, народът трябва да ги принуди да я разберат чрез мощен обществен натиск. Важна роля тук могат да изиграят и синдикатите.

Многократно съм заявявал, че радикално подобрение в качеството на живота ни е възможно само чрез ускорен растеж на БВП. Това обаче изисква огромни материални, човешки и финансови ресурси и много, много години. Всеки, който твърди обратното заблуждава неосведомените. Несериозно е да се говори, че понеже в 2016 г. бил постигнат растеж на БВП с 3,4%, с помощта на временни фактори (еврофондове и рязко увеличение на публичния дълг), ставало възможно да се увеличават доходите през следващите години. Моля тези, които не разбират от икономика да се въздържат да ни четат лекции по връзката между икономически растеж и доходи!

Главен източник на допълнителни ресурси за спешно, но скромно подобрение в качеството на живота ни е РАДИКАЛНАТА РЕФОРМА В ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ И В ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА. Всички други източници са от второстепенно значение. Не е възможно да се трудим и да конструираме и събираме данъците си по ориенталски, а да живеем по европейски! Това е толкова просто и ясно.

То става още по-наложително в контекста на започналите разговори за бъдещето на Европейския съюз. Икономическата и социалната еднородност е задължително условие за всяка жизнеспособна интеграционна общност. Това означава тя да е съставена от приблизително еднакво развити и сходни по конкурентоспособност икономики, за да има Общ вътрешен пазар, а не да е механичен сбор от богати и бедни икономики, какъвто е сега Европейският съюз.

С приемането на по-слабо развитите източноевропейски страни, на Кипър и Малта, обслужващо други геостратегически съображения на Запада, при пълно разминаване с критериите от Копенхаген, ЕС престана да е хомогенна общност и не е възможно да се интегрира с еднаква скорост. Тези страни не могат да разговарят на еднакъв икономически език, защото имат различни икономически интереси и се нуждаят от различна икономическа политика. Наличието на Еврозона, на Шенгенска зона, на Механизъм за наблюдение и сътрудничество, на огромни разлики в данъчните системи, в пенсионното дело, в социалната политика и т.н., в които участват едни, но не участват други страни членки, е доказателство за това. А тоталният разгром на нашата икономика е резултат от пълното икономическо разноезичие между страните членки. Страните от ЕС отдавна не се интегрират и не е възможно да се интегрират с еднаква скорост. Защото една и съща интеграционна политика облагодетелства едни и уврежда интересите на други страни членки.

Ако искаме да се движим с една скорост с развитите страни членки, наред с всичко друго, трябва да изравним нашите данъци с техните, които са далеч по-високи дори от моите настоящи препоръки за умерени повишения. Потребността от фискално сближаване се споменава ирично в последното изявление на ръководителите на Германия, Франция, Италия и Испания във Версайл, край Париж. Никой няма да ни чака като най-бедна страна, ако се движим с досегашната скорост от 1,0-1,5% средногодишен прираст на БВП през последните осем следкризисни години и с 3-4 пъти по-ниски и по-несправедливи преки данъци. Желателно е българските политици да се научат да оценяват хладнокръвно нашите сурови икономически реалности!

Ако данъчно-осигурителните приходи у нас нарастнат до средното европейско равнище от 40% към БВП, ще осигуряват ежегодно 10 млрд. лева, а при най-скромни оценки – 6-7 млрд. лева допълнителни годишни приходи. Повтарям, става дума за средното, а не за най-високото западноевропейско равнище на данъците. Това ще е трудно постижимо, но не е невъзможно! То ще стане дори неизбежно през близките години. Изравняване с данъчните проценти на западноевропейските страни през близкото бъдеще е невъзможно.

Ето каква е картината в Европа за най-важните данъци (виж таблица 3.). Умолявам читателите да прегледат внимателно тази таблица и да размислят над нея и по нашето място в Общността. Ако всички други правителства на страните в ЕС са стигнали до убеждението, че са нужни по-високи данъци, възможно ли е всички те да грешат, а ние единствени да сме най-мъдрите!

Таблица 3. Данъци в европейските страни - в %

Страни

Максимални ставки за корпоративен данък

Максимални ставки за данъка в/у доходите

Стандартен ДДС

Австрия

25

50

20

Белгия

34

53,8

21;12

България

10

10

20

Хърватска

20

40

25;13

Кипър

12,5

35

19;8;5

Чехия

19

22

21

Дания

23,5

55,8

25;0

Естония

20

20

20;9

Финландия

20

56,05-62,05

24;14;10

Франция

38

50,3

20;10;5,5;2,1

Германия

30,2

47,5

19;7

Гърция

29

48

23;13

Унгария

20,6

16

27

Ирландия

12,5

41

23

Италия

31,4

45

22

Латвия

15

23

21;12;0

Литва

15

15

21

Люксембург

29,22

40

17

Малта

35

35

18

Холандия

25

52

21;6;0

Норвегия

27

47,2;53,7

25;15

Полша

19

32

23

Португалия

29,5

56,5

23;13;6

Румъния

16

16

24;9;4

Словакия

22

25

20;10

Словения

17

50

22;9,5

Испания

28;25

42

21;10;4

Швеция

22

57

25;12;6

Швейцария

25

45,5

8

Турция

20

35

18;8;1;0

Великобритания

18

17

20

Русия

20

13

18;10;0

Украйна

18

17

20

Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe.

Пояснение: Посочването на няколко числа, особено в колоната за ДДС показва, че се прилагат диференцирани ставки за различни стоки. България е една от малкото страни с единна ставка за ДДС.

Какви данъчни промени са необходими и какви допълнителни приходи могат да се очакват?

- За данъка върху доходите на физическите лица да се възстанови необлагаемият минимум - 460 лв.; с 10% да се облага месечен доход от 461 до 2000 лв (което е преобладаващата част от данъкоплатците); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв; с 20% - от 3501 до 5000 лв и с 25% - над 5000 лв. Максималните проценти в ЕС са между 55 и 60%.

От въвеждането на този данък се очакват допълнителни годишни приходи между 300 и 350 млн. лв. Това и всички следващи числа за очакваните допълнителни приходи са резултат на мои внимателни изчисления.

- За данъка върху печалбата да се въведе пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от такъв данък. За средните и големи фирми – да се въведе необлагаем минимум и постепенно повишение на облагането за средна, висока и най-висока печалба, с максимална ставка до 20%, при 35-38% в ЕС.

От този данък могат да се получават допълнителни годишни приходи около 200-250 млн. лв.

- Да се въведе умерено повишение на прогресията при облагането на имоти с данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство, а също и при облагането на големите наследства. Сега тези данъци у нас са два пъти по-ниски от средните в ЕС. От тях се очакват допълнително 100-150 млн. лв. годишно.

- Да се въведе диференциран ДДС: с ниско облагане (до 5%) за лекарства, учебни помагала и детски стоки и повишено облагане (до 27%) за луксозни и екстравагантни стоки.

От повишения процент по този данък за луксозните стоки, след приспадане на намалените приходи от по-ниския процент и главно в резултат на значително повишение на събираемостта (която за този данък сега е много ниска), могат да се получават 10-12% по-големи постъпления от предвидените за 2017 г. – около 1 млрд.. лв. годишно

- От съществено подобрение на събираемостта на акцизите за алкохол и цигари (която сега е много ниска) могат да се получават в повече приходи от предвидените за 2017 г. – около 300-400 млн. лв. годишно.

- Според надеждни оценки на Българската петролно-газова асоциация държавата губи около 1,0-1,3 млрд. лв. годишно от неплатени акцизи от сивия сектор в петролния бизнес.

- Да се проведе еднократно облагане през 2019 или 2020 г. с 5% целеви данък „Солидарност” на недвижимите имоти и по-значими движими имоти (самолети, хеликоптери, яхти, луксозни лимузини) над 250 хил. лева на домакинство по данъчна оценка. Този ресурс да се използва само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза. От този данък може да се съберат между 700 и 800 млн. лева.

- На 27 февруари тази година Институтът за Икономически Изследвания на БАН и Европейският Университетт за Икономика и Управление организираха професионална дискусия по усъвършенстване на данъчно-осигурителната система в България, с участието на едни от най-добрите наши специалисти в тази област. Общото заключение на експертите беше, че у нас е налице тотално недофинансиране и че е необходима данъчна реформа. Оценката на експертите е, че по този начин могат да се осигуряват допълнително около 10 млрд. лева годишно. Оценката на колегите съвпада напълно с моите заключения.

- От подобрения в събираемостта на неданъчните приходи могат да се получават през следващите години около 7% повече постъпления от предвидените за 2017 г. – 200 млн. лв. годишно.

- От разширение на обхвата на осигурените и подобрение в събираемостта на пенсионно и здравно-осигурителните вноски могат да се получават около 6% повече постъпления от предвидените за 2017 г. – 500 млн. лв. годишно

- Чрез отнемане на неоснователно предоставени инвалидни пенсии се очакват около 100-150 млн. лева годишно.

- От по-рационалното насочване и повишения контрол при възлагането и използването на средствата по обществените поръчки могат да се спестяват около 800 млн. лв годишно в сравнение с разходите през 2016 г.

2. Нормализиране на търговско-икономическите отношения с Русия.

Препоръчвам да се пристъпи към нормализиране на търговско-икономическите и научно-техническите ни връзки с Русия, без това да променя отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. С други думи, да правим с Русия това, което правят сега Турция, Германия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия и други европейски държави. Желателно е да възобнови работата си Съвместната комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Да се изготви програма за най-перспективните направления на търговското, икономическото, научно-техническото и културното сътрудничество между двете страни. Да се потърси чуждестранен инвеститор за възобновяване строителството на АЕЦ Белене с използване на вече произведените съоръжения и направените от нас инвестиции в инфраструктурата на обекта. Да се направят постъпки за официално съгласие на Европейската комисия за възобновяване на проекта „Южен поток” през България, след като има принципно съгласие за това от Русия. Да се проучат възможностите за изграждане на обекти в Русия от български строителни фирми. Да проучим интересите за руски инвестиции в България. Да се възстановят връзките между БАН и Руската Академия на науките, а също между наши и техни университети. Да се поиска увеличение на стипендиите за български студенти в руски университети. Ако има интереси да се подпомогне разширяването на материалната база за трайно приемане на повече руски туристи в България. През 2016 г. те са били около 550 хил. души, а могат да превишат 1 милион през следващите години. Ако има интереси да се стимулира създаването на смесени (руско-български) земеделски стопанства у нас за трайно производство на пресни и преработени плодове, зеленчуци, грозде и други земеделски продукти за руския пазар. Да се предложи възстановяването на ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише. Изброените начинания ще доведат до създаването на десетки хиляди нови работни места и нови доходи на заетите. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите – с милиарди лева годишно.

3. Да се създаде целеви фонд „Родина” за доброволно събиране на средства от работещите в чужбина българи. Набраните средства да се използват само за финансиране на мерките по ограничаване на демографската криза. Високо и средно квалифицираните между тях са получили образованието и квалификацията си в родината, ползвали са здравна помощ, помощи по отглеждането и образованието на децата си и други улеснения от българската държава. В момент, когато България се нуждае от средства за смекчаване на демографската криза и дори за своето оцеляване, е нормално те да й помогнат с каквото могат. Очаквам в течение на 2-3 години да се съберат поне 200-250 млн. лева. Този фонд може да бъде траен. Той да бъде открит и за други български граждани, които живеят и работят в родината и набраните средства да са още по-големи.

4. Преориентация в санирането на жилища. Санирането на многофамилни жилища по принцип е добра идея. Безплатното саниране обаче обслужва ограничен брой и не непременно най-нуждаещи се хора. По този начин може да се окаже по-бедни данъкоплатци да плащат за саниране жилищата на по-заможни собственици. Средните разходи за санирането на един апартамент до сега били 17360 лв. Специалистите смятат, че това е 3-4 пъти повече от нормалното. Алармират и за доста злоупотреби при възлагането на обектите за изпълнение.

Безплатното саниране да се прекрати и заделяните по 2 млрд. лева да се пренасочат за по-спешни нужди. Държавата да продължи да оказва ограничена помощ (до 10%) при саниране на жилища на бедни обитатели, като основната част от разходите се поема от техните собственици. Така ще се освободят около 1,8 млрд лева годишно.

5. Съкращения на издръжката на административен персонал. На Народното събрание у нас са подотчетни 14 административни структури, а на централната и местната изпълнителна власт: 17 министерства; 11 държавни агенции; 5 държавни комисии; 29 изпълнителни агенции; 6 държавно-обществени консултативни комисии; 90 съвети; 145 специализирани териториални администрации; 28 областни администрации; 265 общински администрации; 35 районни администрации. Никога в своята история България не е имала толкова раздута администрация.

По данни на МВР в държавната и общинската администрация през 2015 г. работят 137 хил. души, от които 96 хил. в централната администрация и 41 хил. в териториалната. Годишните разходи само за заплати на администрацията са над 3 млрд. лева. През 2015 г. 4,6 млн. българи са пътували в чужбина, от тях 1,1 млн. (24%) са били служебни пътувания. Средната месечна издръжка на един служител е около 3 хил. лева. Цялата годишна издръжка на публичната администрация е около четири милиарда лева.

Ако в тази страна се намерят истински държавници с твърда воля, до края на 2018 г. може да се съкрати поне 10% от издръжката на държавната администрация. Годишната икономия в сравнение с 2015-2016 г. ще бъде около 400 млн. лева. Това няма да е лесно, но не е невъзможно.

6. Синдиците на КТБ публикуваха списък на длъжниците на банката, които не се издължават. Подлежащите на събиране средства са над 6 млрд. лева. Много хора, поучени от успешното криминално разграбване на банките в началото на 1990те, се опитват да го повторят сега. Спрямо такива бандити, освен законите, държавата трябва да прилага и силови методи. Мошениците този път не трябва да успеят и милиардите трябва да се съберат дори и силово през следващите години, примерно по 400-500 млн. лева годишно.

7. Плащането на данъци от големите компании. Концесиите.

Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни компании през последните 15-20 години. Не е нормално големи чуждестранни компании с огромни обороти да отчитат нулеви печалби чрез манипулации на финансовите си баланси и да не плащат корпоративни данъци от много години. Кой собственик би държал такива изпълнителни директори на компаниите си в България толкова години, ако не му осигуряват печалба! Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите! По този начин могат да се съберат големи неиздължени данъци измервани с милиарди лева.

- Чрез ревизиране на най-важните концесионни договори, сключени до сега, където според познавачи на тази дейност, българската държава е била силно ощетена, чрез корегиране на силно занижените в договорите концесионни такси могат да се събират в повече около 1 млрд. лева годишно

- Чрез отнемане на неоснователно предоставените привилегии на двете американски електроцентрали в Марица Изток и привилегиите на производителите на възобновяеми енергийни източници – държавата ще получава около 1,0-1,2 млрд. лева годишно.

8. Отваряне на „досиетата на прехода”. След съответна подготовка, в началото на 2018 г. да започне отварянето на така наречените „досиета на прехода”. Това означава да се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество и спестявания в пари и ценни книжа на определен брой (1500-2000 или повече) най-забогатели българи през последните 25-30 години. „Досиетата на прехода” ще са много по-интересни, значими и изобличаващи от досиетата на бившата Държавна сигурност. Затова се очаква силна съпротива от заинтересованите срещу тяхното разкриване. Тази съпротива може да бъде преодоляна ако има политическа воля у управниците и категоричен натиск от обществеността. Сега не може да се борави със числа за очакваните приходи, но ако се действа решително и се бърка дълбоко, те наверно ще се измерват с милиарди лева. Давам си сметка, че това ще е много трудно, но не и невъзможно! За целта трябва да се приеме специален закон. Тук ще проличи дали у нас все още има някакъв остатък от държавност. Или мафията наистина си е купила българската държава.

9. Ресурси от кредитната система на България наверно ще се насочват под формата на нормални кредити за основен и оборотен капитал в стопански и социални проекти. Може да се предполага, че техният годишен размер ще бъде около 4,5-5,0 млрд. лв в повече в сравнение с 2016 г.

И едно пояснение по кредитните отношения. Когато една партия предлага, например нисколихвено кредитиране на млади семейства за жилищни заеми, това не означава, че по-ниската лихва ще е за сметка на кредитиращата банка. В тези случаи бюджетът трябва да поема разликата между нормалната пазарна лихва и по-ниската поощрителна лихва и да превежда съответната сума на кредитиращата банка.

10. До края на текущия бюджетен цикъл ще продължат постъпленията за изпълнени проекти от еврофондовете

Призовавам ръководителите на БСП да прочетат моите предложения за алтернативна икономическа политика на БСП, които се съдържат в отвореното ми писмо до делегатите на Конгреса. Многобройните отзиви, които получих от най-видни и високо уважавани дейци на левицата, от много други български граждани, от одобрителната реакция на делегатите в конгресната зала на моето изказване на 4 Март 2017 г. след обед, ми дават основание да твърдя, че моите предложения могат да ви бъдат полезни.

Ако получите доверието на българските избиратели на 26 Март и участвате в следващото управление на държавата, препоръчвам ви да използвате препоръките ми при съставянето на вашата управленска програма. С това ще направите добра услуга на България.