„Плоските” данъци са антисоциални и антиевропейски

/Поглед.инфо/ През последните 6-7 години многократно критикувах въвеждането на пропорционалните („плоските”) преки данъци у нас. Аргументите за това са много. Тяхната икономическа нецелесъобразност и социална несправедливост се потвърждава от ограниченото им прилагане по света. Нито една развита пазарна икономика, дори с най-дясно правителство, не прилага такива данъци. Какво по-убедително доказателство от това за тяхната непригодност! Прилагат ги няколко източноевропейски държави и някои развиващи се страни извън Европа с много слаби и/или корумпирани данъчни администрации, а също и правителства, обслужващи открито местната олигархия.

Нецелесъобразността на тези данъци се потвърди и у нас след тяхното въвеждане: „плосък корпоративен данък – от началото на 2007 г. и „плосък” данък върху доходите на физическите лица – от началото на 2008 г.

Богатата и заможната прослойка (5-10% от населението у нас), разбира се, е доволна от тези данъци. Малка група икономисти – пазарни фундаменталисти, се е заела с неблагодарната задача да обосновава целесъобразността им, като не се свени да злоупотребява с истината, със здравата икономическа логика и да прави неверни изводи на базата на неверни данни и дори с фалшификации. Това пролича за пореден път в предаването „Референдум” на БНТ на 11 февруари 2014 г. и в коментарите на същите пазарни фундаменталисти по сериозната статия на г-н Валери Найденов „Как изхвърлихме 10% БВП на боклука” от 14 февруари във в. 24 часа. Това ме накара да се върна отново към темата.

Нито едно от твърденията на опонентите на г-н Найденов не заслужава внимание. „Плоските” данъци не решават никакви проблеми на икономиката, те ги създават. Затова предпочитам да спра вниманието на читателите върху по-смислени неща, вместо да си губя времето с очевидни неистини, опровергавани вече многократно през последните години у нас и в чужбина, както от световната практика, така и от нобелови лауреати по икономика и от други световно известни икономисти. Какъв е смисълът да повтарям известни до втръсване факти и аргументи, доказващи непригодността на „плоските” преки данъци без необлагаем минимум? Това би означавало да обиждам читателите, като им губя времето с недомислия. Големите проблеми са другаде.

Предлаганите промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейно облагане на доходите, не е подаяние за бедните. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през последните 24 години и особено след 2007-2008 г., чрез жестоко методично потискане на заплатите и пенсиите и прилагане на несправедлива данъчна система. Това не е подарък, а корекция на натрапена ни от неолибералите погрешна политика.

В резултат на тази политика по доходите трудовите хора (наемният труд, дребният бизнес и интелигенцията) в България, които и по-рано бяха между най-бедните в Европа, сега са бетонирани за дълго в европейското дъно. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. С предлаганите промени се цели по-балансирана държавна политика към труда и капитала, защото те са еднакво нужни на обществото и то не може без тях. Цели се също сближаване на нашата антисоциална данъчна система с тази в ЕС и смекчаване на данъчния ни дъмпинг спрямо общността. Защото, освен антисоциална, данъчната ни система е и антиевропейска и това няма да бъде толерирано дълго в ЕС. С постепенната интеграция на икономическата политика в общността ще се сближават и данъчните ни системи, навярно до пълното им уеднаквяване в бъдеще.

Странно е, че у нас все още има хора, които ни губят времето в спорове кое облагане на доходите е по-рационално – пропорционалното или прогресивното! Светът отдавна е дал отговор на този фундаментален въпрос. Прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. То се прилага отдавна във всички развити пазарни икономики в различни варианти – от умерено до много високо. България е една от малкото европейски страни с „плоски” преки данъци. Заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и заедно с Грузия – без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е елитна с примитивния си провинциализъм!

Главна цел на предлаганата реформа е преразпределение на данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите чрез по-справедливо облагане с данъци. Ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, това би оставило предимно на бедните и среднодоходни домакинства над 500 млн. лв. и би натоварило богатите и заможните с предлаганата умерена данъчна прогресия до 20% (при максимални ставки в развитите европейски икономики между 45 и 55%). При необлагаем минимум тричленно семейство с един работещ с брутна заплата 800 лв. и 10% данък, в домакинството щяха да остават още 408 лв. годишно, а с двама работещи – 816 лв. Ако бъде въведено семейно облагане на дохода от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ при същите условия, за половин година в домакинството ще останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. И щяха да бъдат доволни, защото разбират в колко трудни времена живеем.

Известно е, че преобладаващата част от българите мизерстват. Освен че бедността е масова, около 50% от хората у нас живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. Поради далеч по-ниското общо равнище на доходите в България тази граница означава много по-голяма мизерия. Бедният българин живее много по-зле, например от бедния австриец. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата и най-здравословна помощ ще бъде съживяването на икономиката – по-висок растеж, по-голяма заетост, повече доходи. Това обаче е сложен и труден процес и изисква години. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, че България ще се превърне в Швейцария на Балканите, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.

Такова подобрение може да се постигне само чрез данъците. В продължение на две десетилетия основното бреме беше стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избрания тип данъчна система – с преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), плащани от всички, дори и от най-бедните и малък дял на ниските преки данъци (данък върху доходите и върху печалбата), плащани предимно от заможните и богатите. През 2013 г. приходите в бюджета от преки данъци са били 3,89 млрд. лв. (24,9% от данъчните постъпления), а от косвени данъци – 11,73 млрд. лв. (75,1%). В европейските страни съотношението е обратно. Дори само социалната структура на данъчното бреме е достатъчна, за да се види колко небалансирана и несправедлива е данъчната политика на българската държава спрямо труда и капитала, за разлика от европейската. С предлаганата реформа данъчното бреме се премества от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в европейските страни.

Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от елементарна солидарност с най-нуждаещите се в тези тежки времена. То е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Държавата трябва да наложи тази промяна в името на икономическата целесъобразност, социалната справедливост и политическата стабилност, въпреки очакваната съпротива на най-богатите. Съвременната европейска държава не може да си позволи да пренебрегва трайно и грубо интересите на 70-75% от населението, в угода на 5-10%. Хората няма да й позволят да го прави дълго! Ако правителството не чува неприятния (за него) социален тътен от дълбините на обществото, дните му са преброени!

И още по-важно – такава страна не може да се развива успешно. България през последните 25 години е учебникарски пример за такава държава. Аз не пледирам интересите на едните да се жертват в полза на другите. Твърдя, че трябва да се търси взаимно приемлив компромис между тях, а държавата да бъде обективен арбитър в този процес. Друг изход няма!

Уверяват ни, че с решението за отложено връщане на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Тези хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото данъчните декларации се подават до 30 април и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата и втората половина на 2015 г. 2/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата, без да са питани и без да го съзнават сега. 3/ Ако се прилагаше класически необлагаем минимум получените 34 лв. месечно работещите биха могли да консумират или да спестяват и да получават съответната лихва. При тази система, освен че са превърнати в безлихвени кредитори на правителството, те са лишени и от възможността да получават лихва като спестители. Държавата ще печели скришом от това десетки милиона лева годишно за тяхна сметка. 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев доход сега е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. Така отново се отнема част от обещаното на работещите, без те да го съзнават сега. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. със свързаните с това неудобства 6/ И в този случай текущите интереси на бюджета се поставят над всичко – обещава се сега, за да се печелят симпатии на избирателите, а финансовият товар се пренася мълчаливо в 2015 г. И това се представя като жест на държавата към бедните! Да, отложеното връщане на данъка е нещо, което е по-добро от нищото, но значението му не бива да се преувеличава и да се представя като „пробив в системата на „плоското” облагане”. Това е груба злоупотреба с икономическата истина.

Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ ( над 50% суровини и материали, значителен дял първично обработени стоки с посредствено качество и ниска експортна цена, голям дял на ишлемето и т.н.) евентуалното му увеличение не е основание за гордост, по-скоро обратното. Нашата икономика засега не е способна за значим високотехнологичен износ с висока добавена стойност. Нужни са много години и огромни инвестиции, за да се подготви за това.

Най-бързи резултати могат да се постигнат чрез по-голямо потребителско търсене на домакинствата, което осигурява над 60% от БВП у нас. Това обаче е възможно само при повишение на доходите на бедните и среднодоходните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват повече вносни стоки и с това създават работни места и доходи в чужбина. Скромното повишаване на доходите на бедните и средните слоеве (около 5,0-5,5 млн. души), освен чрез пенсиите и различни социални програми, може да стане най-бързо с възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане при данъка върху доходите, а също и необлагаем минимум при корпоративния данък за малките фирми. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве през тази и следващата година не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа на БВП. За това могат да помогнат и инвестициите, но те не са сигурни.

Казват, че ниските „плоски” данъци привличали чуждестранните инвеститори. Това може да важи до някъде само за корпоративния данък. Привлекателността на една страна обаче се определя от цял пакет фактори и ниският корпоративен данък е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (какъвто е нашият случай), за да се неутрализира ефекта от ниския данък. Това се случи и у нас. През 2007 г. ПЧИ са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък. За това са повлияли и неблагоприятни външни фактори, но вътрешните са решаващи.

Казват ни, че ниските „плоски” данъци осигурявали по-големи постъпления в бюджета от „изсветляване” на сивата икономика. Това също не е вярно (виж таблицата).

Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите, едновременно с рязкото намаление на максималната данъчна ставка и отказа от данъчната прогресия за по-високите доходи, бремето се премества от богатите към бедните.

Богатите сега плащат поради отмяната на необлагаемия минимум, но печелят всяка година многократно повече от премахването на данъчната прогресия: от 40% в 2000 г., на 24% в 2005 г. и 10% в 2008 г. Това е най-важният резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането му) прирастът на постъпленията в бюджета е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., главно от премахването на необлагаемия минимум, а не от „осветляване” на икономиката. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има реален спад. Нестабилното увеличение през последните три години се дължи главно на повишението на номиналните доходи, а също и по-добра работа на данъчната администрация, което е нормално да се очаква.

И още нещо, намаляването на данъците, за да се плащат е типично само за слаби правителства. То означава официално признаване на собствената им неспособност и безпомощност да въведат ред в данъчната администрация. И затова намаляват ставките, вместо да вземат мерки за подобряване на данъчната дисциплина и на ефикасността на администрацията.Удобствата на данъчната администрация се задоволяват и нейните дефекти се компенсират приоритетно пред потребностите на обществото за по-добра събираемост.

Може да се говори по-скоро за обратна причинно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1496,8 млн. лв. в 2013 г., когато, според официалните твърдения, сме излезли от кризата и обемът на БВП превишава предкризисното равнище. Това се потвърждава и от световния опит. По времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци в САЩ. Последва рязък спад на данъчните постъпления и висок бюджетен дефицит за много години. Същото се случи и при президента Буш. Така постъпват и някои европейски правителства.

Достойно за съжаление е, че в най-пазарните икономики в света (Великобритания и САЩ) са разбрали преди векове, а в другите развити страни – преди много десетилетия, че прогресивното облагане е икономически по-рационално и социално по-справедливо, а нашите пазарни фундаменталисти ни натрапват „плоското” облагане с което ни отчуждават от съвременните данъчни стандарти и ни връщат в средновековието!

Достойно за съжаление е, че най-изтъкнати световни личности надигнаха тревожен глас на последния икономически форум в Давос през януари 2014 г. поради растящото доходно неравенство в света и препоръчаха прогресивното данъчно облагане като коректив, а нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават в обратното!

И понеже употребявам често понятието „пазарни фундаменталисти” може би трябва да направя едно уточнение. Аз не съм автор на това понятие. Негов автор преди години е Джордж Сорош.

в-к 24 часа