Предложения за икономическа и социална политика на БСП

/Поглед.инфо/ Фундаменталната стратегическа социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората чрез модернизация на икономическата и социалната система, полагане основите на информационното общество и ускорената интеграция в ЕС.

За постигане на тази фундаментална цел България може да си постави следните главни социално-икономически цели на хоризонта на 2020 и по-нататък до към 2030 година: повишаване на реалните доходи; ограничаване на бедността; смекчаване на социалната поляризация; модернизация на здравеопазването, образованието и науката; развитие нанационалната култура; смекчаване на демографската криза; екологично здравословно развитие, повишаване на социалната, физическата и имуществената сигурност на хората.

Няма приоритети изобщо. За приоритети може да се говори само от определена гледна точка, с оглед на зададен критерий за постигане на съответна стратегическа цел. Могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика към 2020, а и по-нататък до към 2030 г. :

- Според вида на високите технологии: - информационни и комуникационни технологии,фотоника, микро- и наноелектроника, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии; енергоикономисващи технологии, технологии за нови материали, производствени процеси и нови източници на енергия;

- Според постигането на по-висока икономическа и социална ефективност: - производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост и капиталоемкост, с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност;

- Според областите на дейност: - създаване на съвременно здравеопазване, на модерно образование и пожизнено обучение, на развита наука и мощна иновационна система, национална култура, комплексна инфраструктура, технологична и структурна модернизация на индустрията, земеделието и услугите, на туризма, енергоикономично развитие, по-широко използване на възобновяеми енергоизточници, смекчаване влошаването на демографската криза, опазване на околната среда и на световния климат.

- Според потреблението: - високо качество на потреблението, дематериализация на потреблението, потребление основано на знанията, потребление на децата и на възрастните хора, персонификация на продуктите и услугите, устойчиво потребление.

В следващите редове препоръчвам най-спешни икономически мерки, като държа сметка за натрупаните огромни очаквания у хората, растящо недоверие към държавните институции и политиците и повишено вътрешно напрежение в обществото. Целта на тези мерки е да отговорят на справедливите искания на хората за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите; в банковата система; задълбочаването на бедността; изострянето на социалната поляризация, на демографската криза; за масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи; за натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в обществото; за разградената държавност.

Световният опит показва, че други силно пострадали от войните страни се възстановиха за няколко години, а ние без да сме воювали сме в постоянна криза вече 25 години. А като отчетем влиянието на световната криза през последнте години, у нас се напластяват две кризи, от които вътрешната е дори по-опасна. Трябва да си отговорим на въпроса: защо ние не успяваме да направим това, което правят други народи в Европа през последните десетилетия?

Пътят към възстановяване доверието на хората минава през ограничаване на мутризацията, на задкулисието и възстановяване на поруганата справедливост. Без връщане на доверието на хората към институциите дори и най-добрите икономически мерки няма да дадат резултат. И най-привлекателните обещания на политиците вече не впечатляват, защото хората са лъгани многократно с обещания за светли хоризонти. Как да ги убедим, че ръководството на БСП ще приеме и приложи настоящите препоръки, след като вече неколкократно обещава едно, когато е в опозиция, а върши друго, когато е във властта! При това, пренебрегвайки решенията на собствения си конгрес.

Това не бива повече да се допуска. БСП сега, в лицето на нейното ръководство, е лява партия само декларативно. И то когато е в опозиция. Веднаж влязла във властта, нейното ръководство смекчава левите си декларации и засилва десните си действия. Така е от години. Така беше и през изминалата година. През първата половина на управлението правителството на Орешарски предприе доста на брой, но бедни по съдържание, социални мерки, създавайки впечатление за социално ориентирана икономическа политика. През втората половина действаше като дясно от центъра правителство, което се грижеше повече за нисък бюджетен дефицит и нисък държавен дълг, отколкото за доходите, потреблението и социалната справедливост; повече за едрия капитал, отколкото за социалната си база. Макар и без Дянков, до голяма степен действаше по дянковски.

Във всяка коалиция участниците правят отстъпки, за да се постигне обща политика за съвместно управление. Това е неизбежно. Такива отстъпки трябваше да прави и БСП при досегашното си участие в коалиции, особено с ДПС. Проблемът не е в отказа от всякакви коалиционни отстъпки, а в тяхната съизмеримост и реципрочност.

Голямата грешка на БСП в последното правителство беше липсата на подробно договорено, писано, публично оповестено и прието от членовете и симпатизантите на партията коалиционно споразумение с ДПС. Ако е имало нещо, то е било уговорено на тъмно от най-тесен кръг хора.

В процеса на управлението коалиционните партньори трябваше да правят съизмерими компромиси, особено по фундаментални въпроси. Това също липсваше. Големите отстъпки по фундаментални въпроси на икономическата и социалната политика правеше само БСП (например по данъчната политика, по доходите, по кадрите) както при първата, така и при втората коалиция. Нямаше нито една съизмерима по значимост отстъпка по фундаментален проблем от страна на ДПС. БСП превърна участието си в управлението в самоцел, жертвайки фундаментални принципи на лявата идея и нарушавайки решения на свои конгреси. Такова участие в бъдещи коалиции не трябва да се допуска. Още повече, че след слизането от управлението цялата политическа отговорност опозицията стоварва върху БСП. Тя отговаря политически както за свои, така и за чужди грехове.

Икономическата и социалната политика, която предлагам цели да запълни със съдържание понятието лява БСП, работеща в много сложна вътрешна и външна обстановка и налагани от нея ограничители. С предлаганите мерки БСП ще защитава преди всичко интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния и средния бизнес. Тя трябва да прави това както в опозиция, така и във властта. Разбира се, то е по-лесно, когато е в опозиция. Когато е във властта, защитавайки интересите на посочените социални категории, БСП не трябва да воюва с капитала, в това число и срещу едрия капитал. Защитавайки интересите на трудовите хора, интелигенцията и дребния бизнес, тя трябва да държи сметка в някаква степен и за интересите на капитала. Така, запазвайки доверието на трудовите хора, тя ще спечели и някакъв респект на капитала, което е необходимо за нормално икономическо развитие.

С досегашната си политика БСП загуби доверието на трудовите хора, без да е спечелила доверието на капитала. По своята същностна природа капиталът винаги е бил и ще бъде против лява БСП. В най-добрия случай ще гледа с подозрение към нея. Той би се примирил временно, от чисто прагматична гледна точка, само с дясно ръководство на БСП, каквото е то сега. Затова, търсейки сложния баланс лявата БСП трябва да се опира и да разчита преди всичко на своя естествен съюзник – трудовите хора, интелигенцията, дребния и среден бизнес. Вече в продължение на години нейното ръководство декларира това, но прави обратното..

Възстановяването на доверието може да отключи възможности за много други подобрения в обществото. То, обаче изисква мъжество и почтеност от всички и особено от политиците. С действията си те трябва да поставят над всичко интересите на България. Само така може да се спечели отново доверието на живеещите в бедност и забравени от управляващите милиони хора.

В тази конфронтационна обстановка трябва да се бърза с голям пакет от радикални мерки през първата половина на мандата за овладяване на икономическата, финансовата, социалната и политическата дестабилизация, за начало на стопанско оживление, за възвръщане доверието на народа. Живеем във време, когато хората вярват само на резултати, а не на изхабени щедри клишета. Подобрението, макар и скромно, трябва да бъде почувствано до края на 2015 и началото на 2016 г. от 1,5-2,0 млн. души, живеещи в най-тежка бедност, а също и от бизнеса, без който не е възможна промяна в икономиката през тази и следващите години.

Такава сложна задача може да се решава сега главно с помощта на преразпределителните механизми: повишаване събираемостта на данъците и частично пренасяне на бремето от най-бедните към по-богатите слоеве от населението. Принципите на солидарност също налагат да се постъпи така. Преобладаващата част от предлаганите по-долу конкретни мерки целят прехвърляне на част от тежестите на живота от бедните към заможните и богатите.

Разбира се, най-надеждният път към трайно благоденствие е тоталната кадрова, структурна, технологична и институционална модернизация, но за това са нужни поне 10-15 години и огромни инвестиции в човешки и физически капитал. Хората, обаче не могат да чакат толкова дълго. Трябва да се бърза с решителни екстремни мерки, защото извънредната кризисна ситуация ги налага. Нарастващият социален тътен от дълбините на обществото потвърждава тази неотложна потребност. Трябва да се действа днес, защото утре ще е късно!

В следващите редове препоръчвам конкретни мерки по икономическата и социалната политика на БСП. Те могат да бъдат прилагани от БСП ако участва в бъдещото управление на държавата. Могат да бъдат използвани и ако тя остане в опозиция, за да се подготви за бъдещо участие в управлението на България..

За целта предлагам:

БСП да преориентира незабавно своята икономическа и социална политика: от продължително пренебрегване на труда и фаворизиране на капитала, към балансирана политика спрямо труда и капитала. Успешно развитие е възможно само при съчетаване интересите на трудовите хора, интелигенцията, малкия и средния бизнес с тези на едрия капитал и уреждане на различията чрез толерантност и диалог. Продължителното пренебрегване на интересите на трудовите хора сега трябва да бъде корегирано с продължителна по-голяма грижа за тях. БСП губи доверие през последните двадесетина години не защото е лява, а защото не е достатъчно лява. Държавата трябва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси. Друг път няма.
До края на март 2015 г. да се провери основно дейността на всички естествени и изкуствено създадени монополи и на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обществено значими финансови и нефинансови предприятия, а също и на концесионните договори и анексите към тях от 1990 г. до сега. Да се отдели специално внимание на най-големите индустриални предприятия, на БГА „Балкан”, БТК, двете американски централи в Марица Изток, трите електроразпределителни предприятия, на възобновяемите енергийни източници и най-големите банки. Всички тези документи да се публикуват, независимо от позоваването на „фирмена тайна”. Истината е по-важна от всякаква фирмена тайна. Ако се установят умишлено неизгодни за нашата държава клаузи да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица. Досегашните обещания в този смисъл не се изпълняват. Очевидно се разчита на забравата във времето.
До края на март 2015 г. да се провери състоянието на БНБ и дейността на нейното ръководство. Да се провери също състоянието на КТБ, на по-големите банки и на банковата система в цялост, за да се предотврати повторение на случилото се в КТБ и да се възстанови доверието в банковата система. При установени нарушения да се вземат наказателни мерки.
До края на март 2015 г. Правителството и БНБ да изработят механизъм за по-ефикасен контрол над дейността и особено на финансовите трансфери на работещи у нас чуждестранни компании, предотвратяващ незаконния износ на национални ресурси, който уврежда интересите на България. При установени нарушения да се вземат наказателни мерки.
В отговор на растящия основателен обществен натиск до средата на 2015 г. да се отворят „досиетата на прехода”. За целта да се направи цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина), а също и на значимо движимо имущество (лимузини, яхти, хеликоптери, самолети и др.) на най-забогателите българи и на така наречените „кредитни милионери” през последните 25 години и да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито и платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката да се предприемат съответните действия пред компетентните органи.
До края на 2014 г. да се подпише споразумението с ЕС за европейските фондове през следващия бюджетен цикъл 2014-2020 г. и да се вземат ефикасни мерки за пълното им усвояване. Също такива мерки да се вземат за по-добро усвояване на средствата по продължението на изтеклия бюджетен цикъл.
До средата на 2015 г. България да представи кандидатурата си за присъединяване към подготвителния механизъм за членство в Еврозоната – ERM-II.
България да не подкрепя в ЕС налагането на икономически санкции срещу Русия, защото от това ще пострадат нашите интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Като член на ЕС нашите национални интереси трябва да стоят над всичко, както постъпват другите страни членки.
България да защитава по-твърдо националните си интереси за изграждането на газопровода „Южен поток” и да стане инициатор за общи действия в защита на проекта пред Европейската комисия, заедно с другите заинтересовани страни от Югоизточна и Централна Европа.
Да се актуализира държавната политика по приватизацията. Да се прекрати приватизацията на важни обекти, особено в структуро определящи, в монополни и силно социално ориентирани дейности. Същото важи и за концесиите. В бъдеще да се приватизират само нерентабилни обекти, работещи в конкурентна среда. Няма логика в приватизирането на добре работещи рентабилни държавни предприятия, както се правеше масово в миналото.
До средата на 2015 г. да се изработи държавна концепция за реиндустриализация. В рамките на тази концепция да се възприеме държавно-частното начало за изграждане на модерни производствени мощности в индустрията. Реиндустриализация не означава възстановяване на старите структури и технологии в индустрията. В същия срок Правителството да внесе в Народното събрание проекто-закон за индустриална политика.
От 1 декември 2014 г. да се приложи разширена програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление. Сегашната програма не обхваща всички нуждаещи се енергийно бедни домакинства. Такава програма да се изработи и за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия и твърди горива.
При подбора на електроцентралите за включване в така наречения „енергиен микс” да се предпочитат тези, работещи на местни въглища, за да се осигури заетост на миньорите, железничарите и работещите в други свързани дейности. И да се изключват двете американски централи в Марица Изток и новите възобновяеми източници на енергия, поради прекомерно високите им цени.
До края на март 2015 г. да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията, комисията за защита от дискриминация и на други агенции и комисии с дублиращи се или с второстепенни функции и да се вземат произтичащите мерки за евентуални съкращения.
Да се вземат незабавни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Направеното в тази област не е достатъчно. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното и ще поставя под въпрос изпълнението на бюджета за 2015 и следващите години.
Бюджетът за 2015 г. да е с дефицит плътно до 3% и в краен случай само за 2015 г. до 3,5-4,0% от БВП. Бюджетът за 2016 и за следващите години да е с дефицит плътно до 3% от БВП до постигането на 3-4% средногодишен растеж на БВП. Намаляването на дефицита докато сме в депресия е погрешна политика. Придържането към въведения от Дянков 2% ограничител за бюджетния дефицит също е погрешно.
Да продължи постепенното предпазливо повишение на държавния дълг през следващите години до 28-30% от БВП. Това не заплашва финансовата стабилност на страната, но помага за решаване на особено тежки текущи проблеми. Такъв дълг е два пъти по-нисък от допускания от ЕС.
През следващите години да се промени структурата на данъчната ни система, като се сближава с европейската. Това означава увеличение на дела на бюджетните приходи от преки данъци за сметка на косвените.
Да започне незабавно работа по провеждане на мащабна данъчна реформа, която да включва: превръщане на преките „плоски” данъци (данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък) в умерено прогресивни данъци с максимално облагане до 20% и с необлагаем минимум; въвеждане на семейно данъчно облагане; прилагане на 5% ставка за ДДС за лекарства, учебни помагала и детски стоки и 25% - за хазарт и екстравагантни луксозни стоки; ограничаване на данъка върху лихвите само за сумарни депозити на едно лице над 100 хил. лева; повишаване на прогресията при облагане на големи недвижими имоти и на големи наследства; присъединяване към данъка върху финансовите транзакции, който Европейската комисия ще въвежда. Запазване на държавната гаранция за депозити на физически лица до 100 хил. евро. За повече подробности по предлаганата данъчна реформа виж статията ми в сайта в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикация № 241. Тази подготовка трябва да се извърши бързо, с оглед част от новите данъци (данъкът върху доходите, данъкът върху печалбатас необлагаем минимум и семейното данъчно облагане) да се включат в бюджета за 2015 г. Останалата част от предлаганата данъчна реформа да влезе в действие от началото на 2016 г.
От 1 януари 2015 г минималната работна заплата да се повиши от

340 на 380 лв., а от 1 януари 2016 г. на 420-430 лв. Повишението да продължи и през следващите години.

От 1 януари 2015 г. да се повишат с 10% помощите за безработни и с 2-3 месеца – срокът за тези плащания.
От 1 януари 2015 г. минималната пенсия да се повиши с 30 лв, а от 1 януари 2016 г. с още 30 лв. Същото да се направи през 2017 и 2018 г. В съответствие с това да се повишават и пенсиите на по-горните етажи до 400 лв.
През 2015-2016 г. да се върнат отнетите през 2012 г. в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от Здравната каса.
При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
От 1 януари 2015 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
От 1 декември 2014 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 200 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира с инфлацията в началото на всяка следваща година.
Да се прецени състоянието на пенсионната система и целесъобразността от евентуални промени през следващите години. Да се вземат допълнителни мерки за подобряване събираемостта на пенсионно-осигурителните и здравно-осигурителните вноски.
В края на 2014 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии до 400 лв. В 2015 и следващите години. да се изплащат коледни и великденски добавки за всички пенсии, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
От 1 януари 2015 г. да се повишат детските добавки до три деца в семейство средно с 50% и с поне още 50% в началото на 2016 г. Увеличението за първо, второ и трето дете да става с нарастващ процент. Това увеличение да продължи и през следващите години. Считано от есента на 2014 г., през всяка следваща година, постъпващите деца в първи клас да получават еднократна помощ, чийто размер за учебната 2014-2015 г. да се увеличи на 400 лв.
Да се предоставят нисколихвени държавни кредити за млади семейства без собствено жилище, затруднени да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета.
Да се ускори строителството на детски ясли и градини в големите градове, където те не достигат.
През 2015 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските предучилищни детски заведения, а до края на 2016 г. да бъдат отменени. Пропуснатите от това приходи да се компенсират с бюджетна субсидия на детските заведения.
Да не се допуска увеличение на разходите за отбрана през 2015 и следващите години, въпреки натиска на НАТО. Да се отменят плановете за покупка на самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. България не може да си позволи такива покупки в тези трудни времена.
Съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% до края на 2015 г. и с още 15% през 2016 г.
Да се осигури своевременно разплащане на държавата и общините с бизнеса и по-бързо възстановяване на ДДС. Такива забавени разплащания да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите към техните кредитори.
Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование, наука и култура като процент от БВП в бюджета за 2015 г. и постепенно до 2018 г. да се изравнят с нивата в сравними с нас други страни, членки на ЕС.
До края на юли 2015 г. да се провери състоянието на Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения в използването на средствата. Да се прецени целесъобразността от премахване или ограничаване на монополното положение на Здравната каса. Да се пристъпи към замяна на така наречените „пътеки” с клинично свързани групи.
Да продължи прегледът на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Същото да се направи и с изпаднали в задлъжнялост други държавни болници. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им.
До средата на 2015 г. да се изготви програма за съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството.
До края на март 2015 г. да се вземат допълнителни мерки за защита на българското земеделие срещу незаконен внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
Вътрешният общ пазар на ЕС е изгоден за развитите страни членки, но затруднява развитието на по-бедните неконкурентоспособни страни членки. До средата на 2015 г. да се отправят искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за създаване на вътрешнообщностен механизъм за протекция на развитието на перспективни продукти и технологии в по-бедните страни членки на ЕС.
Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг надежден критерий и да се пренасочват към дребните и средни земеделски стопанства, които сега не получават почти никаква помощ от фондове на ЕС.
До средата на 2015 г. да се приведе спешно в действие пакет от мерки за смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери.
До края на декември 2014 г. да се отмени действащият закон за развитие на научния състав, който не се одобрява от научната колегия. До приемането на нов закон да се въведат задължителни национални критерии за избор на доценти, професори и доктори на науките. До края на Март 2015 г. да се приеме нов Закон за научните степени и звания, закони за средното общо, средното професионално и висшето образование.
Държавна субсидия да се предоставя само на държавните средни училища и университети.
С бюджета за 2015 и следващите години да се предоставят допълнителни субсидии на БАН, Селскостопанската академия и някои университети. Субсидиите да се увеличават през следващите години. До края на 2017 г. броят на университетите да се намали до 20-25.
Фонд „Наука” да се увеличи на 250 млн. лв. за 2015 г. Това увеличение да продължи и през следващите години.
От 1 януари 2015 г. да започне постепенно намаляване на студентските такси в държавните висши училища за обучението по държавна поръчка, с оглед да бъдат премахнати до края на 2017 г. Пропуснатите от това приходи на университетите да се компенсират с бюджетни субсидии.
Да се въведе обучение в университетите по договор между студентите, от една страна, и стопански предприятия и държавни учреждения, от друга. Студентите да са на пълна издръжка до завършване на образованието при условие че имат успех не по-нисък от 4,50. След завършването се задължават да работят минимум пет години в съответното предприятие или учреждение, с което са в договорни отношения.
Да продължи увеличаването на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличават инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва.
Поне 20% от паричните средства на централната и местната държавна администрация, а също и на държавните фирми да се влагат в Българската банка за развитие при по-ниска от пазарната лихва и да служат като ресурс за държавно кредитиране на малките и средни предприятия с по-ниска лихва.
Да се ускори топлинната изолация на училища, болници и други обществени сгради. Държавата да стимулира по-активно топлинната изолация на частни сгради.
Да се увеличат инвестициите за обновяване на В и К за намаляване загубите на вода (които сега са около 60%) и подобряване качеството на подаваната питейна вода.
Да се ускори строителството на малки и средни язовири и да се подобри поддържането на наличните; да се възстановяват напоителните системи в земеделието; да започне подготовка за изграждане на нови средни и големи язовири.
От януари 2016 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния сектор, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
В бюджета за 2015 г. да се предвидят 500 млн. лв. за регионално развитие, които да се насочват за инвестиционни проекти в най-изостаналите региони. Това да продължи и през следващите години с нарастващ размер на средствата.

Извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.

Дълбоко грешат тези, които смятат, че в извънредна икономическа, социална и политическа криза и в тотална криза на доверието на народа към политиката и политиците, може да се продължава с традиционни рестриктивни мерки. Рестриктивните мерки изострят кризата още повече. Ако това не бъде разбрано и бездействието или симулативното действие продължава, през идущата година дори и извънредните мерки няма да помогнат.

Предлаганите тук мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от обявените миналата година бюджетни прогнози на служебното правителство за 2015 и следващите години. Те могат да се осигурят от фискалния резерв, от получените средства от емитирания наскоро облигационен заем или от нова емисия на държавни облигации. Това превишение следва да се уреди с по-гъвкава бюджетна политика през 2015 и следващите години, както следва:.

Извънредни мерки за подобряване събираемостта

на данъците, особено на ДДС и акцизи..................1,2 млрд. лв. (+10%)

Съкращение на текущите разходи в бюджета

. с 10%........................................................................0,7 млрд. лв. (-10%)

Въвеждане на умерено прогресивен данък

върху доходите на физическите лица с

възстановяване на необлагаемия минимум,

а също и от повишения на други данъци...............0,1 млрд. лв. (+4%)

Въвеждане на умерено прогресивен

корпоративен данък..................................................0,1 млрд. лв. (+13%)

Плътно придържане към 3,0-3,5% бюджетен

дефицит.....................................................................1,5 млрд. лв.

Общо...........................................................................3,6 млрд. лв.

(Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в настоящия бюджет).

Грубата оценка показва, първо, че в България има допълнителни ресурси за по-активна икономическа и социална политика и те могат да се мобилизират при наличие на политическа воля и второ, че поддържането на умерен бюджетен дефицит до 3% и умерено повишение на държавния дълг с няколко милиарда лева през следващите години не застрашава финансовата стабилност, но ще помогне за възстановяване на социалната стабилност.

След излизане от кризата, примерно към 2016-2017 г. при условие, че настъпят положителни промени и в Европа, ще се постигне растеж на БВП от 3-4% и повече, ще се повиши заетостта, доходите, постъпленията в бюджета. Така, с по-гъвкава дефицитна и дългова политика и по-активна намеса на държавата през трудните кризисни години, когато дейността на частния сектор обикновено затихва, ще се ускори възстановяването на стопанската дейност и нормализирането на икономическия и социалния ритъм.

Това е икономическата политика, която може да стабилизира икономиката и да я подготви за растеж. Растежът пък ще осигури постепенно подобрение на живота на хората. Надявам се, че ръководството на БСП и българските политици в по-широк план ще го разберат! Ако отново пропуснат днешния шанс не ни чака нищо добро!

Избор на редактора

Още статии от Проф. Иван Ангелов