/Поглед.инфо/ Българска земеделска земя не може да се продава на чужденци извън ЕС и на такива, които не я обработват сами

От 1 януари до 30 юни 2018 г. България ще бъде ротационен председател на Европейския съвет. Прието е всяка страна - председател да обявява няколко приоритети на своето председателство. Те следва да включват важни теми за всички страни членки на ЕС, теми от интерес за съответната страна и за тройката, а също и за региона в който тя се намира. Така се постига освежаване и приземяване на тематиката в дейността на ЕС.

От медиите научавам, че нашето правителство се спира на така наречените три К: консенсус, кохезия и конкурентоспособност. Пак от медиите научавам, че консенсусът се свеждал до съгласие за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. Под кохезия – политиката за постепенно сближаване на страните членки по равнище на икономическо развитие. Под конкурентоспособност – общоприетото съдържание на това понятие.

Тези названия на българските приоритети не са сполучливи. Те са твърде общи, безадресни, кухи и звучат като безсъдържателни клишета. Понятието консенсус е основен принцип на който се основава функционирането на всяка общност, в това число и на ЕС. От самото му название не личи какво се разбира в този случай под „консенсус”. Какво ново ще внесем в сегашното понятие „консенсус”. Това название с нищо не подсказва, че трябвало да сме съгласни за приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, каквото съдържание влагало нашето правителство. Кохезията е важна за всички по-слабо развити страни членки на ЕС, в това число и нашата. С повтарянето на понятието обаче не се внася нищо ново, тъй като сближаването и до сега е политика на ЕС. Заделят се и доста средства за тази цел. Конкурентоспособността е много важна и актуална, но България, е последна в ЕС в тази област. Едва ли можем да бъдем водещи в делови обсъждания по тази тема и в набелязване на мерки за повишаване конкурентоспособността на ЕС и на отделните страни членки. Ако можехме щяхме да го направим у дома си.

С тези кухи клишета България показва какви умствени величия я ръководят и накъде я водят с бездарните си абстрактни приоритети. Толкова ли ниско сме паднали! Срам ме е за това като българин!

Предлагам българското правителство да очертае следните приоритети за своето ротационно председателство:

1. Подпомагане на страните от Западните Балкани в подготовката им за присъединяване към ЕС. Очевидна е тенденцията за превръщането на Европейската икономическа общност в по-широк комплексен политико-икономически и военен съюз, наричан Европейски съюз. Ако той беше останал предимно икономическо обединение с единен вътрешен пазар, присъединяването на тези страни би било преждевременно. Защото те не отговарят на основния критерий от Копенхаген – наличие на функциониращо пазарно стопанство с конкурентоспособна икономика. Тези страни са дори по-слабо подготвени икономически за присъединяване, в сравнение с България и другите 10 източноевропейски страни, приети през 2004, 2007 и след това.

В настоящия си вид ЕС е разнородна интеграционна общност в която не могат да се прилагат принципите на Европейския общ пазар. Ако се направят силови опити за прилагането им, ще има и вече има тежки последствия за неконкурентните икономики от Източна Европа. Последствията за страните от Западните Балкани ще бъдат още по-опустошителни поради икономическата им изостаналост.

Изоставянето на тези страни извън общността обаче ще има още по-сложни последствия. Желателно е с развитието на ЕС като комплексен политико-икономически и военен съюз, тези страни да бъдат улеснени в подготовката им за членство в него.

Такава ориентация на ЕС, още повече с присъединяването на страните от Западните Балкани, налага дори по-неотложни облекчения във функционирането на общия Европейски пазар. Защото общият пазар е подходящ за съюз на развити икономики, но не за разнородна общност от силно и слабо развити страни, какъвто е Европейският съюз сега.

Още по-несъвместим би бил Европейският общ пазар в настоящия му вид, с разширения комплексен политико-икономически и военен съюз, който включва и неконкурентните страни от Западните Балкани. Те трудно биха съществували дълго време заедно и биха се сринали под тежестта на собствените си вътрешни противоречия.

Изниква въпросът – кое да бъде запазено и развито – комплексният Европейски съюз или Общият пазар? По-добре е да се запази комплексният, макар и разнороден ЕС и да се направят съществени промени във функционирането на Общия пазар, чрез стесняване на неговия обхват, повишаване на гъвкавостта му и съобразяване с интересите на слабо развитите страни членки.

Такъв подход ще отговаря и на интересите на България. Първо, защото ще спечелим голям политически, икономически, морален и всякакъв друг авторитет, като помагаме за присъединяването на съседните балкански страни към ЕС. Второ, защото по-лесно и по-скоро ще се направят промени във функционирането на Общия Европейски пазар, за пригаждането му към интересите на по-слабо развитите страни, в това число и за нашата.

2. Набелязване на основни направления и срокове за радикалната реформа в ЕС. Дискусията за реформата вече започна и нейното ускорено продължаване се налага от нагрупаните тежки проблеми във функционирането на общността. Председателят на Европейската комисия г-н Юнкер предложи пет възможни направления на реформите и по тях вече се изказаха различни мнения. Започнаха и преговорите за напускане на ЕС от Великобритания, които трябва да завършат до две години. Това също налага ускоряване на реформите.

България може да предложи свои идеи за насоките на реформите – превръщане на съюза в монолитна силно централизирана европейска федерация или в гъвкава демократична конфедерация на самостоятелни европейски държави. Другите страни членки ще бъдат стимулирани да предложат свои идеи. Това могат да направят и независими експерти в личното си качество.

Ако ускоряването на реформата на съюза бъде обявено като един от приоритетите на българското председателство, можем да изиграем полезна роля за ускоряване на неговото развитие, а също и за решаване на някои от нашите назрели проблеми в рамките на голямата реформа. Един от фокусите на нашите предложения по реформата трябва да бъде запазването, дори засилването на кохезионната политика на съюза, за да се ускори развитието на по-слабите страни членки и сближаването им с по-развитите. Това ще има решаваща роля за оцеляването на общността. Евентуалното ограничаване на финансирането за по-слабите икономики на страните членки след 2020 г. и насочването му по проекти, главно в най-развитите страни, може да има тежки деструктивни последствия за бъдещето на ЕС.

3. Българска земеделска земя не може да се продава на лица извън ЕС и на такива, които няма да я обработват сами. В някои западноевропейски държави на земята се гледа като на обикновена стока, която може да се купува и продава свободно, като всички други стоки. В България и другите Балкански страни това не трябва да се допуска. В този регион на Европа земята от векове е свещен обект за национална независимост, за национално достоинство, основен източник на доходи и гаранция за оцеляване.

Хората се чувстват свободни и сигурни за утрешния ден само когато притежават своя земя. Наличието на собствена земя е гаранция за благополучие на семейството Загубата на земята означава загуба на сигурността и на държавността. През периода 1944-1989 г. никой в България не посмя да отнеме от селяните собствеността върху земята чрез национализация, за разлика от Съветския съюз. Въпреки че във всичко подражавахме сляпо на тях. Селяните влязоха със своята земя, добитък и земеделски сечива в ТКЗС и я запазиха до края. Известно време дори получаваха рента върху нея, която беше впоследствие отменена. Това беше груба грешка на догматичния социализъм.

Освен това:

Първо. Ние сме на границата между две цивилизации. Съседната цивилизация има коренно различна от нашата ценностна система. Те ни считат за неверници и едва ли не заклети техни врагове. През последните десетилетия ислямът се превърна в източник на опасна агресия, дори на международен тероризъм. За нас не е все едно кой купува нашата земя: български граждани, отседнали лица от други страни на ЕС с намерение да я обработват или лица от трети страни със спекулативни или други съмнителни цели.

Второ. Нашата земя е една от най-богатите и най-евтини в ЕС. В Турция и Близкия Изток трудно ще намерите толкова плодородна и евтина земя. Земята е единственото ценно богатство, което ни остана, след разгрома на икономиката и демографското ни ограбване и след упоритите опити за обезличаване на ценностната ни система през последните три десетилетия. Сега искат да ни отнемат и земята чрез привидно свободна покупко-продажба. Земята ни лесно и бързо може да се превърне в обект на масова спекулативна покупко-продажба на един псевдо пазар, с непредвидими текущи и стратегически последствия.

В някои съседни държави като Турция и Близкия изток, има хора с несметни богатства, придобити от продажба на петрол и газ или по други необичайни за нас методи. Средно богатите между тях могат с един замах да изкупят земята на няколко български села, заедно с постройките и населяващите я хора. Техните богаташи могат да изкупят милиони декари от земята ни за няколко десетилетия и да разполагат с нея и с населяващите я хора като средновековни селяни, по свое усмотрение. А земята е уникално и невъзпроизводимо средство за производство. Собствеността върху огромни масиви от милиони декари земя ще позволява на нейните притежатели да провеждат своя политика, която може да противоречи и наверно ще противоречи на нашите фундаментални национални интереси.

Трето. Имаме обща граница с Турция. В тази страна през последните десетилетия надига глава неоосманизмът с открити намерения да възстанови Османската империя от XV-XVIII век. В нейните граници някога са влизали Балканските страни до Виена, Средна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Предварителното владение на десетки и дори на стотици милиони декари земя, както е било по времето на султаните, ще улесни възстановяването на империята.

Достатъчно е да се прочете книгата на проф. Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения”, за да се разбере какво очаква нашия народ и народите на другите балкански страни през следващите десетилетия, при допускане на масово изкупуване на земите ни.

Четвърто. Масовото преселение на отчаяно бедни милиони хора от Близкия и Средния изток, а също и от Африка към Европа вече започна. Заедно с тях тук проникват и хиляди настоящи и потенциални терористи. Сега в Африка живеят около един милиард оскотяващо бедни хора. Очаква се към 2050-2060 г. техният брой да достигне около 2,5 мрд. души. Представете си, че само 10% от тези хора решат да потърсят щастието си в „царството на благоденствието”, каквото за тях е Европа. Това са 250 млн. отчаяни бедни хора. Към тях наверно ще се добавят още толкова от Близкия и Средния изток. След няколко десетилетия ще станат общо 500 млн. души, колкото сега е цялото население на Европа.

Нека допуснем, че ще се преселят не 10%, а само 5%. Това са 250 млн. пришелци с коренно различен манталитет и религия. Нека бъдем още по-консервативни в допусканията си – че към Европа ще тръгнат само 2,5% от тяхното население. Това са 125 млн. имигранти. При далеч по-високата им раждаемост към края на това столетия те могат да се изравнят с местното християнско население на Европа.

Преобладаващата част от тези хора ще се насочат към Европа през България, Гърция и другите балкански държави. Никакви преградни стени не могат да спрат тези отчаяни многомилионни човешки потоци и проникналите в тях хиляди опасни терористи. А представяте ли си колко по-лесно ще им бъде на правителствата на тези Азиатски и Африкански държави, а също и на Турция, ако богатите хора от техните страни владеят и нашите земи! Мозъкът ми не побира мисълта какво ще се случи с България и другите Балкански страни към края на това столетие! То изглежда не тревожи бюрократите в Брюксел. Но защо не тревожи сегашните наши управници, та се занимават с глупости, като прословутите „Три К”!

Пето. Значението на собствеността върху земята е толкова голямо, че режимът на нейната покупко-продажба трябва да се реши само чрез национален референдум. Това е хилядократно по-важен проблем от системата на гласуване – пропорционална или мажоритарна. Никакво друго решение от никаква друга европейска институция, по такъв фундаментален за бъдещето на България проблем, не е приемливо, освен волята на българите, изразена чрез информиран референдум. В противен случай българите трябва да се разбунтуват.

Шесто. Ако от Брюксел се опитат да ни налагат свободна и неограничена покупко-продажба на земеделски земи и ако ни заплашват със санкции при неизпълнение, първо, трябва да откажем да плащаме санкциите, и второ - да напуснем ЕС. Защото без българска земя няма българска държава, няма свободен български народ. Запазването на България като народ и държава е по-важно от членството ни в ЕС. Разбира се, по-добре е да останем в ЕС, но и да запазим собствеността си върху нашата земя.

4. Развитие на Дунавския и на Черноморския региони като част от бъдещия ЕС. По бъдещето на тези региони вече има полезни идеи. Доколкото ми е известно, бъдещият ротационен председател на ЕС възнамерява да включи част от тях в своите приоритети.

Развитието на този регион на Европа трябва да държи сметка и за плановете на Китай по грандиозния проект за Новия път на коприната, с оглед на бъдещото сътрудничество на Европа с Китай и Далечния изток в по-широк план. Известно е, че регионът на Тихия океан вече се превръща в най-бурно развиващия се регион на света. Това открива и големи възможности за разширяване на бъдещите икономически и други връзки на Европа с Русия, Турция, Иран, Близкия изток, Индия.

Дума