/Поглед.инфо/ През 2001-2002 г. моят научен колектив в Икономическия институт на БАН изработи и през 2003 г. публикува СТРАТЕГИЯ ЗА ДОГОНВАЩО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 ГОДИНА на 354 страници. През следващите години правихме няколко публикации и научни дискусии на тази тема.

Всички ни хвалеха. Подтикнат от нашата разработка президентът Г. Първанов стана инициатор на по-конкретна стратегическа разработка. И тя беше посрещната с интерес. Пошумя се няколко седмици и по стара наша традиция всичко утихна. Дребнавите партизански игри продължиха, но Парламентът и Правителството не намериха време да изработят официален държавен стратегически документ за ускорено догонващо социално-икономическо развитие на България. А България изоставаше все повече. Бедността и социалната поляризация се задълбочаваха. България се бетонира на последно място в Европейския съюз

През лятото на 2018 г. Издателството „Захарий Стоянов“ публикува моята СТРАТЕГИЯ ЗА ДОГОНВАЩО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ДО 2040 ГОДИНА на 438 страници. Тя беше посрещната с голям интерес и изкупена веднага от книжарниците.

Предадох пълния текст на Стратегията на Президента, на Министър-председателя, на ръководството на Народното събрание, на всички парламентарно представени партии, на Председателя на БАН, на ръководствата на работодателските организации, на синдикатите и други.

Стратегията беше обсъдена в БАН, в Съюза на Българските икономисти, в неправителствени организации. И навсякъде получи положителна оценка. Никой не оспори основните ми тези за ускорено догонващо икономическо развитие. Някои политически формации използват отделни тези от стратегията в свои партийни документи. Но и тук изглежда, че интересът постепенно ще заглъхне, обсебен от почти ежедневните пикантни скандали в обществото. Изглежда че нашето общество е уморено от скандалите и няма време да мисли за догонващо развитие.

Настоящата разработка не е прогноза. Това е концепция за необходимото развитие на България, през следващите 20 години, което би могло да ни изведе от тежкото положение на най-бедна страна в ЕС. Тя не е тясно скроен партиен документ и може да бъде използван от повечето български демократични политически формации.

В следващите редове представям в резюме Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година.

Икономически и социални цели на България:

Препоръчвам България да си постави 4 приоритета и 18 най-важни цели. Приоритетите са:

  • Ограничаване на бедността и доходното разслоение;

  • Предотвратяване на демографската катастрофа;

  • Създаване на висококачествено здравеопазване и модерно образование;

  • Ускорено развитие на модерна индустрия, земеделие и високотехнологични материални услуги;

Препоръчвам следните най-важни цели:

1.Ускорено повишаване на БВП на човек от населението.

Фиг. 1. Растеж на БВП на човек от населението

Препоръчвам сценарий Е – постигане на 75-80% от средното равнище в ЕС към 2050 г.

2. По-висока заетост на работната сила и по-ниска безработица.

3. По-високи доходи и потребление. Сега сме последни с около 25-30% от средното в ЕС. В 2040 г. трябва да се стремим към 60-65%.

4. По-справедливо разпределение на доходите.

5. Развитие на модерна индустрия, земеделие и материални услуги. За целта да се форсира инвестиционната активност.

6. Създаване на съвременна енергийна база на икономиката.

7. Създаване на съвременна комплексна инфраструктура.

8. Всеобщ достъп до качествено здравеопазване.

9. По-високо качество на образованието.

10. Смекчаване на демографската криза.

11. Ограничаване на демографското ограбване от богатите страни.

12. Подобряване на социалната защита на най-нуждаещите се.

13. Подобряване на регионалното развитие и местното самоуправление.

14. Опазване на околната среда.

15. Ограничаване на емиграцията от България.

17. Подобряване на националната, битовата и личната сигурност на гражданите.

18. Ограничаване на престъпността и корупцията. Отваряне „досиетата на прехода“.

  1. Икономически и социални политики за постигане на посочените цели:

Изпълнението на целите да става не чрез административни команди на центъра, както беше в недалечното минало, а главно чрез подходящи икономически и социални политики.

Препоръчвам такива политики в 32 направления. Ето някои от тях:

1. Нова политика по собствеността в икономиката.

В Указ 56. от 1987-1988 г. предвидихме България да развива смесена

икономика. Това означаваше равнопоставени пред закона и конкуриращи се лоялно на пазара държавни, кооперативни и частни предприятия. За кратко време възникнаха няколко хиляди частни фирми.

След поемането на властта от СДС през 1990-1991 г., присъединяването ни към МВФ и Световната банка и реставрацията на дивия балкански капитализъм (а не преход) през следващите години, икономиката беше тласната в друга посока. В центъра беше поставен по-лесният, по-бърз и позволяващ мащабни престъпления път – форсираната реституция и приватизацията. Към това ни тласкаха и новите ни западни господари. Така за кратко време материални и други публични активи за около 100-120 млрд. лв. бяха подарени за 2-3 млрд. лв. на семейни и политически приятели или срещу солидни подкупи.

Това не може да продължава безкрайно. Необходими са крути мерки, между които на първо място са даване на простор за всички видове собственост и завръщане на държавата в управлението на икономиката – не само като регулатор, но и като собственик-оператор на стратегически обекти и дейности.

Разбира се, не връщане към типа държава от близкото минало, която командваше всичко – от игла до конец. Държавата и пазарът трябва да се допълват и да си помагат взаимно, а не да се противопоставят. Няма на света държава, където всичко се решава от пазара. Нито пък държава, където всичко се управлява от централната администрация.

2. Политика на ускорен догонващ растеж на БВП.

В икономическото и социалното си развитие изоставаме от най-напредналите държави с много десетилетия. През последните 30 години изоставаме все повече и от източноевропейските страни. За смекчаване на тази изостаналост нямаме алтернатива, освен ускорен догонващ икономически растеж. Растежът трябва да бъде 8-9% средногодишно през следващите десетина години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през третото. И запазване на този темп през следващите десетилетия.

3. Двигател на догонващото развитие е конкуренцията.

Двигател на развитието не може да бъде тотално доминиращата частна или държавна собственост, особено при авторитарно управление, каквото е нашето. Частната собственост се дискредитира с поведението си през последните 30 години в България и в Източна Европа.

Не е вярно, че частната собственост е винаги ефикасна, а държавната - винаги неефикасна! България е класически пример за това. Крайните икономически резултати зависят най-много от качеството на управлението, от заинтересоваността на работещите в предприятията и от наличието на лоялна конкуренция, а не толкова от собствеността, била тя изцяло частна или държавна.

Българските власти трябва да преустановят приватизацията. Няма икономическа логика да се приватизират нормално работещи, успешно конкуриращи се на пазара публични предприятия. Не трябва също да се приватизират силно социално ориентирани стопански дейности, естествени монополисти, дейности обслужващи националната сигурност и отбраната.

Наложително е да се възстанови кооперативната собственост в някои предприятия. Кооперациите имат вековен конструктивен принос за развитието на България.

В преобладаващата част от общините комуналните и другите социални дейности (отопление, осветление, водоснабдяване и канализация, транспорт, ремонт, чистота и т.н.) бяха приватизирани или отдадени на концесия на частни фирми. Отвориха се възможности за масова корупция при избора на концесионери. Кметовете и общинските съвети се превърнаха в изпълнителни директори на вземани от други стопански и социални решения. Общинската собственост и стопанисване трябва да бъдат възставовени в повечето случаи.

Желателно е да се създаде и собственост на трудовите колективи в стопанските предприятия ако работещите го желаят.

4. Необходима е активна инвестиционна политика.

През последните 30 години беше допуснато рязко намаление на нормата на вътрешно натрупване и спад на инвестициите в България, въпреки въвеждането на най-ниските „плоски“ данъци и поддържането на най-ниски заплати. Същата е картината и по общия размер на инвестициите. Към 2007-2008 г. инвестициите бяха 27-28 млрд. лева, а през 2019 г. – 19,5 млрд. лв. Бруто капиталообразуването за основен производствен капитал у нас е три пъти по-ниско от средното в ЕС и е най-ниското в ЕС.

При продължителна ниска инвестиционна активност не може да се очаква траен растеж на БВП повече от 1-2%, само благодарение на вътрешното потребление. А то се финансира главно от трансферите на гастарбайтери – роднини от чужбина.

Опитът на най-бързо растящите икономики в света показва, че за продължителни периоди от 15-20 и повече години инвестициите трябва да нарастват 2,5-3,0 пъти по-бързо от прираста на БВП. Чрез политика за трайно висока инвестиционна активност, при инвестиционен мултипликатор от 3-4 пъти, се създава материална основа за висок догонващ растеж от 8-9%.

Държавата трябва да играе важна роля за повишаване на инвестиционната активност не само като регулатор, но и като пряк участник в инвестиционния процес, с изграждането на големи държавни или държавно-частни структуро-определящи предприятия. За целта следва да се създадат целеви държавни или държавно-частни инвестиционни фондове за индустрията, земеделието, инфраструктурата, регионалното развитие, за демографското развитие, за науката и иновациите, за опазването на околната среда.

5. Нова структурна политика.

Макар че връзката между производството и потреблението е двупосочна, в крайна сметка производството се осъществява, за да задоволява някакви потребности. През следващите години се очакват много съществени количествени и качествни промени в потреблението.

Това ще поражда дълбоки промени в производствените структури. Макар и със затихващи темпове, ще продължи междусекторното преструктуриране (между индустрия, земеделие и услуги). Ще се ускорява вътрешносекторното преструктуриране (вътре в индустрията, земеделието и услугите). Бързо ще нараства продуктовото и междуфирменото преструктуриране. Ще се подобрява структурата на износа в полза на високотехнологичните стоки и услуги.

Желателно е да се подобрява и структурата на вноса чрез увеличение на високотехнологичните инвестиционни стоки за ускоряване на растежа и модернизация на икономиката. Би трябвало да намалява делът на най-луксозните вносни потребителски стоки. Обществото ни трябва да направи своя избор. За предпочитане е по-бързото развитие, а не задоволяването на прищевките на шепа най-богати хора. Така са постъпвали на времето в Япония, Южна Корея, в Западна и Южна Европа и други нови пазарни икономики.

6. Нова научна и иновационна политика.

Иновационният потенциал на България ще се предопределя от: разходите за изследвания и разработки, заетият с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международни връзки и от финансирането на научно-изследователската дейност.

Необходима е дългосрочна стратегия за иновационна дейност. Тя следва да очертава перспективите за развитие на българската наука, основните научни направления, научните ниши за разработки от световна значимост, развитие на научните изследвания в БАН, в Селскостопанската академия, в университетите.

Необходимо е чувствително увеличение на финансирането на държавната и на частната иновационна дейност. Обект на специално внимание при държавното финансиране трябва да бъдат изследователски проекти с голяма средна и дългосрочна значимост. Засега и още дълго време държавното финансиране ще преобладава, но делът на частното ще нараства постепенно. Желателно е да се създаде Държавен фонд за наука и иновации с начален капитал от 500-600 млн. лева, с възможности за растеж и за прерастване в държавно-частен.

7. Нова енергийна политика.

Модерната енергетика е сърцевина на всяка икономика и на обществото. Предстои създаването на съвременна структура на енергетиката и особено на електроенергетиката. Предстоят големи промени и в източниците на горива за енергетиката и особено за електроенергетиката. Развитието на ядрената електроенергетика у нас трябва да се възобнови възможно най-скоро, като най-солидна база на електроенергетиката. Като допълнителен ресурс ще се развива производството на електричество от възобновяеми източници: водни, слънчеви, вятърни и други. По понятни причини, те ще играят само спомагателна роля, а не като източници на базова енергия.

Допуснати бяха груби грешки през последните години в изграждането на транзитни газопроводи с тежки последствия за страната ни. Продължава безмисленият разговор за газов разпределителен център (хъб) край Варна, без да е осигурен газ за него. Също така безмислен е разговорът за превръщането на България в енергиен център на Балканите. Най-непосредствените решения са за строителството на транзитния газопровод от Турция през България, за Сърбия и към Централна Европа и изграждането на АЕЦ „Белене“, но всичко това се бави подозрително под натиска на САЩ.

Многообещаващо перспективно направление е масовото прилагане на енергоспестяващи технологии в икономиката, домакинския сектор и в топлоизолацията на сградите. Неговите перспективи са неограничени.

Предстои да се вземат важни решения по съдбата на неизгодните за България договори с двете американски централи в „Марица Изток“, които се бавят неоправдано от години. Приватизирането на електроразпределителните дружества преди години беше, меко казано, груба грешка на правителството на Кобургготски, с тежки икономически и други последици за България.

8. Активна регионална политика и местно самоуправление.

Регионалното измерение е един от ключовите елементи на икономическото и социалното развитие. Особено когато трябва да се съчетава с ускорено догонващо икономическо развитие. Защото ускореното развитие предполага форсирано развитие на някои региони с най-добри условия, като Софийския, Пловдивския, Варненския, Бургаския и т.н. и по-бавно развитие на други: Северозападния, Североизточния, Югоизточния, Родопския и други.

Трябва да се направи възможното в следните направления: Първо, да се изработят комплексни програми за дългосрочно развитие на най-изостаналите региони към 2025 и 2030 г. и средствата за тяхното постигане. Второ, да се създаде на национално равнище специален регионален инвестиционен фонд с първоначален годишен капитал от 1,0-1,5 млрд. лева, който да предоставя ежегодно безвъзмездни инвестиции за проекти на публична конкурсна основа. Българската банка за развитие да предоставя кредити при облекчени условия на малки и средни предприятия в тези региони. Трето, да се пристъпи към децентрализация на републиканския бюджет в полза на местните органи на управление. Наред с местните данъци, които по право принадлежат на общините, да се определят твърди проценти на отчисления с трайна валидност, примерно 20%, от корпоративния данък и от данъка на доходите на физическите лица и 10% от ДДС, реализирани на съответната територия, а не да се променят ежегодно от Министерството на финансите. Четвърто, успешно регионално развитие не е възможно без ефикасно местно самоуправление. Местните органи на селско, общинско и областно равнище да се избират от местното население и да са подотчетни пред него. Пето, най-бедните наши региони в повечето случаи са гранични. Да се засилят съвместните координирани действия на нашите власти със съответните власти на съседите, още повече че техните съседни региони са също изостанали и имат сходни проблеми. Шесто, проблемите на изостаналите наши региони се влошават допълнително поради ограничената вътрешна мобилност на населението ни. Наред с други причини, за това допринася и лошата пътна инфраструктура. Много български села са лишени от всякакъв транспорт, поради незаинтересованост на частните автобусни фирми да ги обслужват. Това ги лишава от достъп до здравна помощ, до аптеки, ремонтни служби и други важни услуги.

9. Нова държавна концепция за ускорено развитие на индустрията

Нейното спешно изпълнение трябва да започне от 2020 г. До 2030, 2040 г. и в следващите години индустрията да се развива с изпреварващи темпове - около 10-11% (над заложените общи за икономиката за целия период 7,5-8,0%). Ускореното развитие на индустрията да се гарантира с активно участие на държавата и на държавно-частното начало. Както вече подчертах, държавата да участва не само като регулатор, но и като оператор със собствени структуроопределящии ндустриални проекти.

Динамиката на преструктурирането ще се премества все повече от междусекторната към вътрешносекторната зона, т.е. отрасловите, вътрешноотрасловите и продуктовите структури. Потенциалът на вътрешносекторните промени е много голям, почти неизчерпаем, особено в продуктовите структури.

Ако се съди по произвежданата и експортирана продукция, България сега е специализирана в най-примитивни продукти и с най-ниска добавена стойност – капиталоемки, материалоемки, енергоемки, трудоемки с ниско съдържание на сложен труд и ниска наукоемкост. Големият износ на електроенергия не е признак за модерна индустриална структура.. Същото важи за големия износ на зърно, суров дървен материал, руди и концентрати, първично обработени стоки и други подобни. Делът на високотехнологични продукти е нищожен и расте много бавно.

Като член на ЕС България трябва да намери своя отраслов и продуктов структурен профил в индустрията на общността. През следващите 20-25 години трябва да осъществим голям стратегически маньовър чрез структурна преориентация на индустрията. Към 2030 и особено към 2040 г. картината трябва да се промени съществено. Нискотехнологичните промишлени стоки да бъдат сведени до към 15-20%, ресурсоемките – също до към 15-20%,, среднотехнологичните да достигнат 40-45% и високотехнологичните 12-15 до 18%.

Вниманието ни трябва да се съсредоточава все повече върху производството на по-сложни машини, съоръжения, електротехнически и оптически машини и съоръжения, транспортни съоръжения, сложни химико-фармацевтични продукти, екологично чисти земеделски продукти и други подобни. За финансиране на ускореното развитие на бъдещата модерна индустрия трябва да се създаде Държавен фонд за индустриални инвестиции с първоначален капитал от около 2,0 млрд. лева. Фондът да расте през следващите години, като е желателно да прерастне в държавно-частен с ориентация към финансиране на високо технологични продукти.

10. Нова аграрна политика.

Българското земеделие е в окаяно състояние. Около 100 групи лица сега получават 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земя. Над 75% от тези пари са в зърнопроизводството. През 2020 г. следва да се приеме национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, лозарство, екологично чисти хранителни продукти и животновъдство, за сметка на зърното.

През 2021 г. да се създаде Целеви държавен инвестиционен фонд за земеделие с първоначален капитал от 1,0-1,5 млрд. лева. Тези средства да се разпределят по подотрасли и продукти. Фондът следва да прерастне в държавно-частен и да се увеличава по обем през следващите години. Ресурсите да се предоставят като кредити от Българската банка за развитие с преференциални условия.

Преди 30 години България беше нетен износител на хранителни земеделски продукти. И то в големи мащаби. През последните 10-15 години сме нетен вносител. Около 75-80% от храните, които консумираме сега са вносни. Това е недопустимо при благоприятните ни природно-климатични условия. Към 2025-2027 г. България трябва да се превърне отново в нетен износител на такива продукти, с висок дял на екологично чистите.

Да се насърчава създаването на различни форми на земеделски кооперации на доброволна основа – производствени, изкупвателни, търговски, транспортни, взаимоспомагателни, финансови и други. Да се ограничават посредниците, като кооперативни изкупвателни фирми на производителите довеждат продукцията си до тържищата и дори до крайните потребители на дребно.

В структурата на крайната продажна цена на дребно производителите да получават поне 50-60%, за разлика от настоящите 10-15%. В някои случаи и по-малко. Огромният дял се присвоява сега от посредници, част от които са паразитни. При нужда държавата да въвежда временни минимални изкупни цени за някои продукти.

Да се ускори възстановяването и модернизацията с държавни средства на разграбените магистрални напоителни и отводнителнии системи с помпени станции, на малки и средни язовири за напоителни цели, а също и на системите за защита от градушки, които трябва да се разширят и да останат държавни. Към 2025-2027 г напояваните земи да достигнат около 10 млн. декара, а към 2030 г. – около 20 млн. декара. По преценка на специалистите потребността от напояване в земеделието ще расте в нашата географска зона през следващите 20-30 години.

11. Нова външноикономическа политика.

Отвореността е типична характеристика на българската икономика. Последните 30 години показаха не особено голямата ни адаптивност към изискванията на международните пазари. България изнася в стойностно изражение 7-8 пъти по-малко на човек от населението в сравнение със западноевропейските страни и 2,5-3-5 пъти по-малко от източноевропейските. Конкурентоспособността на нашия износ е най-ниската в ЕС. Налага се изпреварващо развитие на износа пред растежа на БВП.

Необходима е по-активна политика за стимулиране на износа. Структурата на износа ни е неблагоприятна. Много висок е делът на суровините и на първично обработените стоки, а също и на ишлемето. Нищожен е делът на високотехнологичните продукти.

Преобладаващата част от нашия износ е със страните от ЕС (66,4% през 2019 г.) и със съседните ни страни. Междуотрасловата и вътрешноотрасловата ни търговия с тези страни ще нараства. Приоритетни експортни продукти през следващите години могат да бъдат: дрехи, обувки, лекарства, козметика, електричество. В средно и дългосрочна перспектива към тях следва да се добавят: храни, машини, текстилни материали, кожи, нефтопродукти, цимент.

Сътрудничеството между българските и чуждестранните фирми трябва да става на основата на интензивна иновационна дейност. Към 2030 г. износът ни в евро на човек от населението трябва да достигне нивата на Чехия, Словакия, Унгария, Словения. Трябва също да се подобри неговата структура по елементи на крайното използване. Да се повиши делът на високо и средно технологичните продукти до средното ниво на източноевропейските страни, за сметка на суровините и първично обработените,. Да се намали чувствително делът на ишлемето.

Съвместно с други източноевропейски страни от ЕС, следва да се намерят възможности за съвременни форми на вътрешна протекция в рамките на ЕС, със съответни промени в статута и функционирането на Общия вътрешен пазар. Защото при ниската ни конкурентоспособност нямаме шансове за развитие, особено за производство на високотехнологични продукти, на вътрешния европейски пазар в сегашния му вид. А това ще поражда нови и нови вътрешни противоречия и конфликти.

Трябва също да се проучат възможностите за въвеждане на нетарифни ограничения за вноса на плодове, зеленчуци и грозде от трети страни, извън ЕС с по-благоприятни природно-климатични условия от нашите. Ние никога няма да можем да се конкурираме с тези страни по природно-климатични причини. А последствията ще бъдат трагични за нас. Трябва да се вземат драконовски мерки за ограничаване на огромния контрабанден внос.

Заедно с други по-бедни страни от ЕС през близките години трябва да се направи цялостна преоценка на свободния почти безмитен режим на външна търговия в ЕС и по правилата на СТО, без никакъв контрол и регулации от държавата. Сегашният свободен външнотърговски режим е изгоден за развитите страни с конкурентоспособни икономики, но е опустошителен за слабо развитите с ниска конкурентоспособност, като нашата.

Напоследък дори САЩ вземат мерки за защита на местното производство. Ако този либерален търговски режим беше прилаган през 1950-1970-те години спрямо Япония, Южна Корея и Западна Европа, те едва ли щяха да постигнат това, което са сега!

България следва да разчита на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и в бъдеще. Нашите власти обаче трябва да играят по-активна роля в тяхното насочване по производства и райони. Да не се допускат ПЧИ с очевидни спекулативни цели и във вреда на националните ни интереси.

12. Нова политика по здравеопазването.

Нашето здравеопазване е в дълбока системна криза, която не може да бъде разрешена с половинчати мерки. Здравеопазването трябва да се превърне в приоритет над приоритетите в България на дело, а не декларативно.

Това означава бързо и съществено повишение на финансирането през тези години. Рязко трябва да се увеличи делът на разходите на НЗОК за финансиране на зъболечението. Необходима е ускорена покупка на модерна диагностична и друга медицинска апаратура за болнична и предболнична помощ. Наложително е съществено и бързо повишение на заплатите на медиците. Минималната заплата на лекарите към 2021-2022 г. следва да бъде поне около 1600-1800 лева. Наред с всичко друго, това ще ограничи изтичането на наш медицински персонал към чужбина.

Болниците трябва да престанат да се третират като търговски дружества. Работата им да се оценява по лечебната дейност, а не по финансовите им баланси. По това има единно мнение всред специалистите от години. Промяна обаче не настъпва.

Трябва да се ликвидира спекулативното срастване и обрастване на големите държавни и общински болници с частни. При което държавните извършват по-сложните и по-ниско доходни медицински дейности, а частните – по-леките и по-високодоходните.

Да се намери подходяща система за договаряне и доставка на лекарства, която да отговаря на действителните им цени и на ограничените потребности на България от лекарства. Договарянето по видове лекарства да се централизира в Министерството на здравеопазването, както беше преди години.

В българското общество е налице убеждение за необходимостта от бърза и радикална реформа в здравеопазването. Въпреки това такава не се прави. Очевидно има могъщи сили в здравеопазването и в свързани с него дейности, които са против промените.

Нашите медици се справиха успешно с последната вирусна криза. Въпреки лошото им третиране от държавата и от някои пациенти през изминалите години, те останаха верни на Хипократовата клетва. Държавата трябва да пристъпи веднага към радикална комплексна реформа на здравеопазването, като подобри рязко финансовия и обществения статут на медиците в нашето общество. Това може да помогне за намаляване емиграцията на медиците и за завръщането на част от тях, работещи по света.

13. Радикални промени в пенсионната политика.

България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Дори далеч по-ниски, отколкото предполага ниското ни равнище на развитие. По-ниски и от пенсиите в съседните страни. И тук сме рекордьори с мизерията на възрастните хора в ЕС. И въпреки това, нашите пенсионери учудват Европа с робското си търпение, а българските управници - със социалната си арогантност!

Трябва да се настоява за незабавно и ускорено повишаване на пенсиите. Ако държим сметка за социално-икономичската логика, минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност. Средната месечна пенсия през 2019 г. беше 386 лв. Към 2030 г. тя следва да достигне около 1400 лева, а към 2040 г. – 2600 лева. Средната пенсия обаче не е достатъчно показателна, защото зад нея се крие мизерно ниската пенсия на 1,3-1,5 млн. пенсионери.

Солидарното начало като основа на пенсионната система трябва да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не е достатъчно за оцеляване на пенсионерите при сегашното тежко състояние на системата и ограничения размер на пенсионните фондове.

Наложителни са и други важни промени. Преизчисляването на старите пенсии е наложителна незабавна мярка за подпомагане на тези мизерстващи хора. Имам предвид също и постепенното повишение на пенсионно-осигурителните вноски и съотношението им между работодатели и наемен труд. Делът на работодателите трябва да се повиши.

Драматичните проблеми на пенсионерите не могат да бъдат решени през следващите 10-15 години, дори с най-изобретателни реформи в настоящата солидарна пенсионна система, при сегашното равнище на заплатите и размера на пенсионния фонд. За тази цел са нужни много повече средства.

Трябва да се приложи и допълнително пряко подпомагане, финансирано с още по-големи преки бюджетни субсидии. За предлаганата цел сегашните годишни бюджетни трансфери трябва да бъдат увеличени поне с 1,3.-1,5 млрд. лева.

Считано от началото на 2021 г., на българските пенсионери следва да се осигури минимален месечен доход от около 450-500 лв. – сумарно от двата източника: пенсионните фондове и допълнителната пряка бюджетна субсидия.

За преодоляване на голямото изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от 2021 г – с ежегодно повишение на средната реална месечна пенсия с 90-95 лв. до 2030 г., а не с 10-12 лева, както предвижда правителството. Средната пенсия за трудов стаж следва да достигне около 1400 лева към 2030 г. и 2600 лв. към 2040 г.

През 2019 г. коефициентът на заместване (съотношението между средна пенсия и средна заплата) беше 36% . Според тези оценки през 2020 г. ще достигне 37,5%, през 2025 г. 41-42%, в 2030 г. 46-48% и към 2040 г. около 55-60%. Това е по-рационално и съответства на европейската практика.

Тази смесена система следва да се прилага, докато бъде извършена радикална реформа в основната конструкция на пенсионната система. Този преходен период наверно ще трае доста години. Такъв период обаче е необходим за бързо излизане от настоящото тежко положение.

14. Нова политика по образованието.

През последните 15-20 години упорито се внушава, че образованието е национален приоритет на България. Това са общи декларации, зад които няма сериозни действия. Нужни са спешни мерки за подобряване качеството на образованието, което напоследък се влошава опасно.

Необходима е ориентация към всеобщо безплатно образование във всички степени на обучението. Бързо възстановяване на техническото средно образование. Трябва да се възстанови принципът – по един безплатен учебник за всеки предмет в цялата страна. Трябва незабавно да се увеличи приемът на студенти за бъдещи учители, за смекчаване на задаващия се остър дефицит след 10-15 години.

Да се отмени принципът, че при финансирането „парите следват учениците“. Основанията за това са известни. Да се повиши престижността и заплащането на учителската професия. Да се отмени прилаганото през последните години по-бързо повишение на заплатите на учителите в средните училища в сравнение със заплатите на преподавателите в университетите. Сега тези които подготвят гимназиални учители получават по-ниски заплати от тях. Да се ограничи нарастването на неграмотността, особено всред циганското население и да се осигури всеобща грамотност.

Трябва да се осъзнае безспорната истина, че без високо образование и квалификация няма висок растеж. Заделяните за образование средства не са разходи. Те са най-ефикасните инвестиции за прогреса. Това е потвърдено категорично от световната практика през последните 100-150 години. Нараства важността на дигиталната грамотност. Всичко това може да се постигне само при нарастваща роля на държавата в образованието и науката.

15. Икономически и други мерки за смекчване на демографската криза.

Наложително е повишение на раждаемостта, намаление на смъртността, увеличаване продължителността на живота, подобряване възрастовата структура на населението, ограничаване на емиграцията.

Българската демографска криза се дължи главно на икономически причини. Масовото българско семейство сега е с едно дете. Преобладаващата част от тях биха си родили по две деца, ако не ги потискаше бедността в най-широк план. А за голяма част от населението тази бедност е оскотяваща. В 2019 г. на една жена у нас се падат 1,58 деца

Усилията на държавата трябва да се насочат към икономическо подпомагане на младите семейства – спешно и в големи мащаби. Това може да се направи чрез: предоставяне на еднократна помощ от 3000 лв. при раждане на първо дете, 5000 лв – за второ дете, 10000 лв. за трето дете и по 500 лв. за всяко следващо. (За сведение, безвъзмездната помощ при раждане на три деца в Унгария достига 33 хил. евро, плюс допълнително кредитиране при по-изгодни условия. Значителна е тя и в Гърция). Трябва да се предоставя еднократна помощ от 400-500 лв. в началото на всяка учебна година в рамките на основното образование, за набавяне на необходимите учебни пособия. Нужно е подпомагане на младите семейства за придобиване на първо жилище.

Да се осигурят по-високи възнаграждения за майчинство, за детски добавки, за стипендии във всички степени на образованието, за студентски и други общежития. Да се правят облекчения за бременните жени и майките. Безплатна медицинска помощ за децата и възрастните хора. Да се увеличи съществено бюджетът на Здравната каса за зъболечение. Да се повиши реембурсирането (компенсирането) за лекарствата от Здравната каса. Облагането с ДДС на лекарствата, на учебните помагала и на всички детски стоки да се намали на 5%.

Етническите измерения на демографската криза в България са още по-тревожни. Най-остра е тя в българската етническа група и изобщо липсва в циганската. Докато за българската група естественият прираст през 2018 г. е минус 6 промила (най-нисък в ЕС), в циганската е положителен и двуцифрен. При циганите няма демографска криза. Нужно е много активно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската криза. Това е най-голямата опасност над България през настоящото столетие. Реална е опасността към 2100 г. да се върнем 200 години назад по броя на населението (виж фиг. 2).

Фиг. 2. Население на България от 1900 до 2100 година

Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от съответните преброявания на населението, за 2016 г. – по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. – осреднени прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН и на други институции.

Стратегическа цел на България през следващите три-четири десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението и влошаване на качествената му структура с оглед относително стабилизиране към 2060-2070 година. Нормален размер на бъдещото българско семейство трябва да бъде около 2,2-2,3 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност.

Изпълнението на горните препоръки ще е много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно се топи и се плъзга към демографска катастрофа. Няма цена която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България, просъществувала над 1330 години.

16. Ограничаване на демографското ограбване.

Това става чрез изтичане на мозъци и на генетичен (биологичен) потенциал. Последствията са опустошителни за България и другите бедни страни. Тенденцията продължава да е силно тревожна. От България и другите бедни страни се отнема най-ценния ресурс за развитие – младите предприемчиви кадри. Отнемат ни много повече ресурси чрез демографското ограбване, отколкото ни дават от богатите държави с официалните трансфери През 1950 г. у нас са родени 182 хил деца, а през 2019 г.- само 61,5 хил. Това се дължи на намаление на живородените деца от една жена в детеродна възраст, и от намаление на броя на младите жени в такава възраст, поради емиграцията на голяма част от тях.

Има различни оценки на изследователи за количествено измерване на това демографско ограбване на бедните страни. То облагодетелства богатите страни ежегодно с много стотици милиарди долари.

17. Нова политика по доходите.

Радикално и трайно повишение на доходите е възможно само чрез ускорен икономически растеж, но за това са нужни огромни предварителни инвестиции, подготовка и преподготовка на 3-4 милиона кадри, радикално повишение на производителността и много време. Бързи, но по-скромни резултати са възможни само чрез по-справедливо разпределение на новата стойност между печалби и заплати, т.е. намаление на нормата на експлоатация. Към октомври-ноември 2019 г. по данни на КНСБ 73% от българските семейства живеят на или под линията на бедността.

По принцип е нужно съразмерно повишение на производителността и на доходите, но докато натрупаната от години несправедливост чрез съзнателно потискане на доходите не бъде смекчена, през следващите години е необходимо изпреварващо нарастване на доходите пред производителността. С други думи, това означава даване на трудовите хора на недодаденото през миналите 30 години (виж фиг. 3.)

Фиг. 3. Динамика на БВП и на работната заплата в България

Пояснение: горната крива показва растежа на БВП в съпоставими цени, а долната – на средната работна заплата. Ножицата между тях се разтваря във вреда на доходите.

В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост. У нас се провежда масово недофинансиране на повечето публични дейности. Все още нямаме масово умиращи от глад хора по улиците, както е в някои африкански и азиатски страни, но има масово недохранване и в резултат на това - масово намаление на раждаемостта и на населението, масово заболяване от най-тежки болести, масова преждевременна смъртност (най-висока в ЕС), масова емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, търсещи препитание в чужбина, масова ниска продължителност на живота, най-неблагоприятна възрастова структура на населението, най-висок процент пушещи деца.

Затова главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко българско правителство трябва да бъде началото на, макар и скромно, подобрение в живота на хората, чрез политиката на разпределение и преразпределение, което да се почувства през 2022-2024 година. То трябва да става все по-забележимо през следващите години и да се почувства по-осезателно към 2030 година.

18. Нова данъчна политика.

В рамките на един 4-годишен мандат на бъдещо правителство може да се направи цялостна данъчна реформа в следните направления:

- Умерено повишение на средното ниво на данъците в посока към европейското средно равнище, без да се изравнява с него.;

- Промяна в отношението между приходите в бюджета от преки и косвени данъци, увеличаваща дела на преките;

- Преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в ЕС, без да се изравнява с тях. От това преместване ще бъдат облекчени 80-85% от данъкоплатците, ще се натоварят умерено 12-15% и малко по-силно около 5%;

- Отказ от „плоските“ преки данъци и преход към умерено прогресивни данъци, но с по-ниска прогресия от европейската;

- Запазване на 20% основен ДДС, съчетан с въвеждане на диференциран ДДС. Засега само Дания и България в ЕС имат единен ДДС;

- Въвеждане на необлагаем минимум на доходите и на печалбите. Няма друга страна в ЕС без необлагаем минимум;

- Въвеждане на семейния принцип на облагане с данък върху доходите на физическите лица, който оставя повече средства на домакинствата.

Трябва да се започне с постепенно умерено повишение на преките данъци: данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, а също и на данъците върху имотите и наследствата и постепенното им приближаване към средните в ЕС.

По-конкретно по отделните данъци:

А) Данъкът върху доходите на физическите лица да се промени с въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, примерно 610 лв. Месечният доход от 611 до към 3000 лв. да се облага, както до сега - с 10%; от 3001 до 5000 лв. - с 15% само за този доходен етаж; от 5001 до 7000 лв -с 20% - само за този доходен етаж; над 7001 лв с 25% - само за дохода над 7000 лв. Въпреки това данъкът остава далеч по-нисък от европейския. Максималните данъчни ставки в ЕС достигат до 55-57%, а средният – около 40-45%.

Б) Семейно подоходно облагане. Общият доход на семейството се дели на членовете му. Ако полученият среден доход на член от семейството е до 610 лв., семейството не плаща данък. Ако е по-висок се плаща данък по скалата на данъка върху доходите.

В) Данък върху печалбата. Оставя се необлагаем минимум, за малките фирми (обикновено семейните). За средните по размер печалби се прилага 10% данък. За още по-големите – 15% и за най-големите – 20% за съответния данъчен етаж.

Конкретните данъчни етажи се утвърждават от Народното събрание. Максималните данъчни ставки върху печалбата в ЕС са около 33-35%, а средните около 28-30%.

Г) Повишаване на данъка върху дивидентите до равнището на данъка върху доходите. Нищо не оправдава настоящото му равнище от 5%.

Д) Имотните данъци и данъците върху големите наследства да се повишат до равнището на западноевропейските. Засега нашите са 2,0-2,5 пъти по-ниски от техните.

Е) При запазване на основна ставка от 20% да се премине към диференциран ДДС с по-ниски (до 5%) за лекарствата и за детските стоки и учебни помагала, и по-висок данък (до 30%) за луксозните стоки.

Ж) Повишаване на данъка (тарифите) в хазарта.

З) През 2021-2022 г. да се приложи еднократен данък от 5% върху имотите на домакинствата над 250 хил. лв. по данъчна оценка. Постъпленията по този данък да се използват само за смекчаване на демографската криза.

Време е за корекция на така наречената „данъчна оценка“ и намаляване на разликата й с пазарната оценка на имуществата. Тази разлика сега е прекомерно голяма и държавата понася огромни загуби

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.

19. Не е нужен внос на работна сила от трети страни?

Известни са причините и последствията от решението на правителството да увеличи вноса на работна сила. Една от главните причини е продължителното поддържане на ниски доходи у нас, което принуди стотици хиляди високо и средно квалифицирани специалисти и работници да емигрират в чужбина. За това допринесе и разрушаването преди 20-25 години на цялата система на средното специализирано образование – техникумите и сходните с тях училища. И почти пълния блокаж в подготовката на средни изпълнителски кадри у нас през последните 20-25 години..

Решението на проблема с появилия се изкуствен „дефицит“ на работна ръка в България през последните години е в ускореното повишение на заплатите; в бързото възстановяване на средното техническо образование; възстановяването на съвременни форми на трудови войски; привличане на кандидати от компактни български общности в чужбина.

Непонятно е защо, без да се изтъкват причини, упорито се отказва възстановяването на трудовите войски в съвременна форма – на доброволен принцип и срещу заплащане. Аз го предлагам в мои публикации и лекции от 15-20 години. Това е проверена мярка от собствения ни опит от 20-те години на миналия век (по времето на Ал. Стамболийски). Трудовите войски могат да станат ефикасно средство за усвояване на професия и за ограмотяване на десятки хиляди неквалифицирани и неграмотни хора. Както и в миналото, те могат да бъдат профилирани в строителни и транспортни войски. Последният командир на трудовите войски о.з. генерал Пешлеевски е още жив и може да бъде полезен консултант. Препоръчвам още през 2020 г. да се пристъпи към подготовка за тяхното спешно възстановяване.

Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина чрез поддържане на ниски доходи от много години и да се внася работна сила със съмнителни качества от трети страни. А такъв внос на чужденци, освен че е труден, може да има и други сериозни негативни последствия. Особено при внос на работници от африкански и азиатски страни.

20. Отваряне на „досиетата на прехода“.

По аналогия с досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност, предлагам отваряне на досиетата на подозрително бързо забогателите през последните 30 години. Тези досиета ще разкрият много по-шокиращи факти.

Ако не бъдат предприети подобни действия са възможни непредвидими последствия в обществото, като се има предвид, че 70% от населението ни живее в бедност или риск от бедност, а 3-5% - в охолство. Нашият народ едва ли ще търпи безкрайно това безобразие.

21. Нормализиране на икономическите отношения с Русия, Украйна и другите страни от ОНД.

В центъра на тези отношения са връзките ни с Русия и Украйна. Икономическите отношения на България с тези страни сега са силно ограничени: износ през 2018 г. за Русия – 796 млн. лв и за Украйна – 368 млн. лв., при общ износ 56 млрд. лв., т.е около 2% от общия ни износ. Причините за драматичния спад през последните 30 години са известни. А през последните 5-6 години действат произволните икономически санкции срещу Русия.

Преобладаващата част от търговията ни с този регион е с Русия. Там са и големите възможности за разширение на търговско-икономическите, енергийните, инвестиционните, научно-техническите, образователните, туристическите, културните и други отношения .

Предлагам да се възобнови бързо строителството на АЕЦ Белене. Да се създадат условия за изграждането й като съвместен руско-български проект. В ход е изграждането на транзитен газопровод от Турция, през България, към Сърбия и по-нататък.

Като продължение на опита ни от преди 30 години, да се направят постъпки за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми, с което ще се осигури работа за десятки хиляди българи при подходящи условия. Сега това се прави от голям брой турски строители.

Ако има интереси от руска страна, да се подпомогне разширяването на материалната база за постоянно приемане на повече руски туристи на почивка в България. Сега от там идват около 550 хил. туристи годишно.

Ако има интереси от руска страна да се стимулира създаването на съвместни земеделски стопанства у нас за производство на плодове, зеленчуци, грозде, екологично чисти и други земеделски продукти за целеви износ в Русия в прясно и преработено състояние. Нашите природно-климатични условия предлагат голям потенциал за такова сътрудничество.

Да се проучат възможностите за по-активно сътрудничество между БАН и Руската Академия на Науките, между наши и руски университети, за повече български стипендианти, обучавани в Русия и т.н.

Ако има интерес от двете страни, да се възстанови ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише на Черно или Азовско море.

Изброените и други начинания ще доведат до създаването на десятки хиляди нови работни места и нови доходи за български граждани. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите – с милиарди лева годишно.

България трябва да се откаже от участие в санкциите срещу Русия. Ако някои страни от ЕС със сложни отношения с Русия в миналото, желаят да го правят, то си е тяхна работа. Нашата история през последните 150 години е история на приятелство с Русия. Нещо повече, без покровителствената политика на Русия към нас след освобождението ни от Турско робство, България едва ли щеше да я има на европейската карта сега.

22. Интеграцията на България в ЕС.

Резултатите от нашата 13-годишна интеграция в ЕС са противоречиви. Имаме редица придобивки, но понесохме и огромни загуби от преждевременното пълно откриване на нашата икономика за внос при ниска конкурентоспособност. Загубите ни от тоталното материално разрушаване на икономиката ни и от прахосването на безценен квалификационен потенциал на поне 1,5-2,0 милиона души с висше и средно специално образование и практически опит, не подлежат на точна оценка. Само те може би превишават 150-170 млрд. щатски долара. А може би и повече. България обаче няма алтернатива на Европейския съюз и не трябва да го напуска.

В ЕС няма ясна концепция за бъдещето: развитие като Федерация или Конфедерация. Някои западноевропейски правителства са за заличаване на многовековната национална идентичност на страните членки и създаване на монолитни Европейски съединени щати. Това не трябва да се допуска.

Европа има вековни национални традиции и е силна с националните си различия. Заличаването на тези различия би означавало край на Европа. ЕС трябва да се превърне в доброволен съюз на самостоятелни европейски държави с обща политика по най-важните принципи, при запазване на важни управленски правомощия на националните институции: парламенти, правителства, съд, сигурност, отбрана, най-важни национални решения в областта на икономическата и социалната политика

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели