/Поглед.инфо/ Този тип мисли ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 10-15 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm). Те обаче се засилиха напоследък в контекста на Украинската трагедия, режисирана във Вашингтон и така наречената Програма на МВФ за икономическа стабилизация и растеж в Украйна от 30 април 2014 г., провалила се окончателно към края на годината (виж двете мои статии на тази тема вpogled.info) и сега замествана с нова Спешна програма. Тя предстои да бъде утвърдена скоро от Управителния съвет на МВФ и заедно с първата, на Украйна се предоставят около 40 млрд. дол. за четири години. За същото допринесе и достойното поведение на народа и политиците на Гърция, особено след голямата победа на СИРИЗА в изборите на 25 януари 2015 г.

Предлагам на вниманието на българските политици няколко фундаментални икономически проблема за размисъл и действия:

1. Досегашната политика на нашите правителства по собствеността е погрешна, защото фаворизира частната собственост, за сметка на публичната. В чл. 17. на Конституцията частната собственост е обявена за неприкосновена, без да се казва същото за публичната. Следователно, от нея може да се краде. И тя беше масово разграбвана 25 години пред съучастническия поглед на всички правителства.

Трябва да се въприеме принципът: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез участие в лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва по-добре обществените интереси. Това е критерият за добра или недобра. Не може да има форма на собственост, определена предварително като по-добра. Стопанската история го потвърждава.

Двигател на икономическия и социалния прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито публичната собственост могат да бъдат такъв двигател сами по себе си. Защото при липса на конкуренция или някаква форма на държавен и обществен контрол, всяка от тях се изражда. Нещо повече, всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол, понеже е безконтролен. За целта в България трябва да се прекрати приватизацията, особено на стратегически структуроопределящи стопански обекти. Не бива да се допуска приватизация на силно социално ориентирани обекти и на работещите в условията на естествен монопол. При доказана злоупотреба с монополно положение, независимо от собствеността на предприятието, да се налагат сурови санкции, а при повторение – да се отнема правото за стопанска дейност.

Ако държавните предприятия работят добре, осигуряват заетост, предоставят продукти и услуги за вътрешно потребление и износ, ако спазват законите и печелят, няма икономически основания да се приватизират. Такива основания може да се намерят само ако те не работят добре, нарушават законите и трупат загуби. След като привържениците на частната собственост твърдят, че частният сектор се управлява по-добре и функционира по-рационално, такива предприятия може да се предложат за приватизация, за да бъдат модернизирани, да се конкурират с публичните предприятия на равностойна основа, при спазване на законите и да започнат да печелят. В това е икономическата логика и главното основание за приватизация.

Цялата българска приватизация през изминалите 25 години беше извършена противно на тази логика и в повечето случаи на безценица. Публичните предприятия бяха буквално подарявани на частни лица. Много от новосъздадените частни фирми укриваха доходите си и не плащаха данъци. Хиляди бяха занемарени, изоставени и активите им разпродадени като скрап. Увеличи се безработицата. Рязко спаднаха приходите в бюджета. Обществото понесе огромни многомилиардни загуби. Извършено беше гигантско престъпление под натиска на МВФ и Световната банка.

В резултат на това държавата сега не разполага със средства за инвестиции и за нормално финансиране на здравеопазването, образованието, науката, опазването на околната среда, за демографската си политика и социалните си програми, за отбраната и сигурността.Това ускори разрухата в икономиката и в обществото. Затова наричаме престъпна този тип приватизация. Нейните извършители и до сега остават ненаказани. Някои от тях дори имат смелостта да ни поучават на ред, справедливост и стопанска рационалност.

С всичките си недостатъци, при доминиращата до 1990 г. държавна собственост се осигуряваше висока норма на вътрешно натрупване и достатъчно големи приходи за активна инвестиционна дейност, при нормална външна задлъжнялост с достигнат максимум около 10 млд. щатски долара в края на неблагоприятната 1989 г. Тогава беше постигнато неколкократно увеличение на основните производствени и непроизводствени фондове, на БВП, прилично качество на живота на милиони българи. Сега, при официално отчитано превишение на БВП над нивото от 1989 г., официално отчитаната печалба е много по-малка, нормата на вътрешно натрупване е далеч по-ниска, инвестиционната активност в стопанския сектор е далеч по-слаба, бедността е масова, социалната поляризация застрашителна, а брутната външна задлъжнялост в края на 2014 г. е 92,6% (около 45 млрд. долара по курса от 17 февруари 2015 г.).

Защо е така? Защото голяма част от частния сектор сега укрива действителните си печалби, а голяма част от чуждестранните фирми привеждат печалбата си в чужбина под различни рафинирани форми, преди облагането й с данък, въпреки най-ниския в Европа наш корпоративен данък от 10%. Ето това е един от важните резултати на форсираната приватизация у нас (фактически – подаряване на дълготрайни активи на избрани лица) и на уж по-рационалното функциониране на частния сектор.

За произвола, повърхностната едностранчива аргументация, агресивността, лъжите и тежките последствия от престъпната българска приватизация за обществото е показателно и последното предложение от 27 януари 2015 г. на две български работодателски организации, Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската фондова борса и други за борсова приватизация на миноритарни дялове (20-25%) от държавни предприятия. Тяхното предложение включва: АЕЦ Козлодуй, Български енергиен холдинг, Булгартрансгаз, Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ Марица Изток – 2, Българска банка за развитие, летище София, Агенция за дипломатически имоти в страната. Както се вижда, все апетитни между малкото останали още държавни стопански обекти.

Предложението съдържа списък от 6 вида ползи от прилагането на тази борсова приватизация. Те са повърхностни, несериозни, а част от тях и неверни. Те сочат, че с такъв ход ще се осигури по-висок растеж и ще се повиши конкурентоспособността на българската икономика. С основния си замисъл предложението противоречи на действащите закони, защото главна негова цел била „набирането на средства за финансиране на дефицита в бюджета за 2015 г.” Със закон обаче от много години у нас е забранено с приходи от приватизация да се финансира пряко бюджетен дефицит. Такива приходи могат да се привеждат само в сребърния фонд за бъдещо финансиране на пенсиите.

В предложението се сочи, че потенциалните български частни инвеститори по предлаганата схема притежават ресурс от около 11 млрд. лева, без да се броят наличните ресурси в банките. След като авторите на предложението са така загрижени за растежа и конкурентоспособността на българската икономика не е ли по-добре да вложат тези ресурси в изграждане на нови високотехнологични и експортно ориентирани предприятия, които ще осигурят допълнителна заетост и ще произвеждат нещо ново, в допълнение на съществуващото. Защото по предлаганата схема въпросният частен ресурс ще се вложи в съществуващи почти безрискови дейности, които сега се изпълняват добре и ще продължат да се изпълняват успешно с държавни ресурси в същите, а може би и в нарастващи мащаби. Не се създава реално нищо ново, а сегашни държавни дълготрайни активи се преобразуват в частни активи. С вложените налични средства потенциалните инвеститори веднага ще започнат да получават дивиденти, без никакъв реален принос в професионалното управление на съответните предприятия и без риск, защото те и сега се управляват добре и печелят. Получените от държавата парични средства ще се използват еднократно за покриване на бюджетен дефицит (според идеята на предложителите) и изчезват в небитието. Да не говорим, че държавата има други по-добри алтернативи за финансиране на очаквания по-голям бюджетен дефицит през 2015 г. Можеше дори да не допуска такъв дефицит. По тази извадка можете да си представите как беше извършена приватизацията в България и какво „спечели” българския народ от нея. Отделни избрани хора, обаче спечелиха стотици милиони, а може би и милиарди.

Препоръчвам също да се преразгледат приватизационните и концесионните договори на всички значими стопански обекти и при доказано очевидно увреждане на националните интереси те да се анулират, а виновните лица да носят наказателна отговорност, без прилагане на давност. Предлагам също да се отворят „досиетата на прехода”. Да се засили контролът над дейността на чуждестранните търговски вериги. Да се предоговорят условията за работа на двете американски централи в Марица изток, на трите електроразпределителни дружества и на производителите на енергия от възобновяеми източници, тъй като при сегашния режим на работа те получават солидна държавна помощ, забранена от регулациите на Европейската комисия. При фалити на финансови и други институции, като КТБ, последствията да се поемат от виновните лица, а не от бюджета.

2. У нас продължава да се прилага догмата за „по-малко държава в икономиката”. Тази икономическа философия господства и в Европа, въпреки че причини последната световна криза от 2008 г., от която Европа още не е излезнала. България трябва да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, при активно участие на държавата като регулатор, а също и като самостоятелен стопански субект, т.е. собственик и оператор на промишлени и други производствени предприятия. Да се изработи Стратегия за догонващо икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година. Концепцията за регулирана пазарна икономика следва да бъде конкретизирана в сложен пакет от ефикасни взаимно обвързани политики на макро- и микро-равнище: по икономическия растеж, по индустриалната политика, по заетостта, по доходите, по ограничаване на бедността и на социалната поляризация, по собствеността, по конкуренцията, по ограничаване на злоупотребата с монополно положение, по европейската интеграция, по външната търговия, по демографската, миграционната и регионалната политика, по здравеопазването, образованието, науката и иновациите, по институционалната политика, по бюджетната политика, по държавния дълг, по финансовата (банкова и небанкова) система, по социалната политика, по опазването на околната среда, по пенсионното дело и т.н. Трябва да има пълен синхрон между макро- и микро-икономическа политика. За голяма част от изброените теми имам отделни публикации – виж моя сайт в интернет на посочения адрес.

3. Сегашната политика по разпределителните отношения е погрешна. Делът на бюджетните разходи в БВП през 2013 г. беше 38,9%, а в бюджета за 2015 г. са предвидени 39,8%, заедно с вноските в ЕС и при 3% дефицит. Делът на бюджетните приходи е около 36% от БВП. Нашите пазарни фундаменталисти настояват за още по-нисък дял на разходите – до 30% и дори до 25%, „за да останели повече пари в частника, който можел да се разпорежда с тях по-рационално”. Средното в ЕС през 2013 г. по разходите е било. 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5%, Португалия – 50,1% и т.н. Зад ниските проценти в България се крият разпределителни отношения, които ощетяват жестоко трудовите хора и засилват социалното неравенство. Те са икономическата основа на рестриктивната политика и се използват като финансово оправдание за нейното провеждане. Държавата трябва да пристъпи към европейски тип разпределителни отношения, а синдикатите да повишат натиска за промяна.

Разходите в нашия консолидиран бюджет през 2016 и следващите години трябва да се повишат до 44-45%, при постепенна ориентация към балансиран бюджет, но след възобновяване на растежа на БВП от поне 3-4%. Ориентацията към 2% от БВП бюджетен дефицит към 2017 г. е погрешна. С предлаганите промени ще се измени разпределението на новосъздадената стойност – ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда.

Така ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за постепенно преодоляване на грубото подценяване на труда у нас и неоправданото голямо изпреварване на растежа на производителността на труда пред растежа на доходите през последните 25 години, за ориентация към средногодишно повишение на средните реални заплати с 8-10% през следващите десетина години. По този начин след време ще се постигне и постепенно изравняване на нивата на България по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС. Сега разликата по двата показателя е огромна (съответно 45% и 22-23%) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната справедливост.

Тази политика се поддържа от пазарните фундаменталисти и се аргументира с клишето, че всяко повишение на заплатите водело до опасно влошаване на нашата конкурентоспособност. Това не е вярно! Заплатите не са главната причина за ниската ни конкурентоспособност. По-скоро обратното, ниските заплати спомагат за поддържане на ниска конкурентоспособност. По-важни причини за ниска конкурентоспособност са високата енергоемкост, материалоемкост, лошото управление, необузданата престъпност и корупцията.

Получените допълнителни ресурси от 5-6 млрд. лева годишно по описания начин следва да се насочат за по-гъвкава политика по доходите, по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, демографската политика, опазването на околната среда и т.н. Ресурсите за тази по-активна политика ще се осигурят чрез повишение на събираемостта на данъците; умерено прогресивно облагане на доходите, на печалбата, на големите имоти, на големите наследства, на хазарта, на продажбите на луксозни и екстравагантни стоки, на финансовите трансфери; промяна в структурата на бюджетните приходи между преки и косвени данъци в полза на преките и т.н. По изброените проблеми също имам отделни публикации – виж моя сайт.

4. Политиката на икономически рестрикции също е погрешна. Тя създава илюзорна финансова стабилност, води до трайна икономическа стагнация, която прераства неизбежно в дефлация и социална мизерия. Забравя се, че социалната стабилност е също толкова важна, колкото и финансовата стабилност. Злоупотребата с едната причинява срив и на другата. Поголовната рестриктивна политика не води до икономически растеж. Европа го доказва след 2008 г. За постигането на растеж е нужно стимулиране на вътрешното и външното търсене. Вътрешното търсене се повишава чрез по-висока заетост, по-големи доходи на домакинствата, по-големи колективни фондове за потребление чрез бюджета, повече инвестиции. Външното търсене се постига чрез по-голям нетен износ, по-висока конкурентоспособност, по-активна и равноправна икономическа интеграция в ЕС. И тук имам подробни публикации по отделните теми – виж моя сайт.

5. България е в тежка демографска криза и правителствата не правят почти нищо за нейното смекчаване. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението на България се топи. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. И това не тревожи българските политици! От много години те провеждат политика, която изостря демографската криза. Тази криза е силно инерционна. Тя не може да бъде овладяна лесно и бързо, но има мерки чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политики, с които тези процеси могат да се смекчат постепенно през следващите години и десетилетия. Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на това столетие.

6. България не защитава добре националните си интереси като член на ЕС. През последните 8 години, откакто сме член на ЕС, българските правителства се подчиняваха послушно на диктата от Брюксел в името на някакви общи интереси, зад които стояха големите страни-членки. Преждевременното закриване на четирите атомни реактора в Козлодуй, пожертването на трите големи енергийни обекта (Бургас – Александропулис, атомната централа в Белене, Южен поток) са достатъчно показателни. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-силните страни-членки, но не и за слабите като нас. Участието ни в икономическите санкции срещу Русия нанася още по-големи вреди на България в износа, в транспорта, в туризма. Достойно за съжаление е, че министърът (социалист) на икономиката и енергетиката предостави на Европейската комисия през 2014 г. правото да води от наше име преговорите за Южен поток с Русия, с което навреди непоправимо на нашите национални интереси и на интересите на още няколко съседни страни. А Гърция сега заявява, че ще продължи „Турския поток” на своя територия и ще разпределя газта за Европа, без да пита Брюксел. Сигурни ли сме, че набързо и на тъмно договореното от същия министър изграждане от Уестингхаус на седми реактор в Козлодуй е изгодно за България! Аз не съм сигурен. По-скоро обратното.

Ние трябва да настояваме за промени в ЕС, да не се лишаваме лекомислено от икономически и политически суверенитет, да престанем да сме политически мекотели и да поставяме над всичко националните ни интереси, както правят другите страни-членки. България трябва да използва и правото си на вето при особено важни гласувания в ЕС, които увреждат националните ни интереси.

7. България не е заинтересована от участие в споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Това споразумение е само фаза от мракобесния американски проект за „Нов световен ред”, насочен в стратегическа перспектива главно срещу Русия и Китай, оценявани сега от американските стратези, като главна заплаха на американските интереси през следващите десетилетия и особено през втората половина на настоящото столетие. При сключването на този договор в близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започне добив на шистов газ (което други европейски страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Тези корпорации ще имат правото да осъждат цели европейски държави за провеждана от техните правителства политика чрез „независим” арбитраж. Само искам да напомня, че поставени лица на руския олигарх Ходорковски миналата година осъдиха чрез такъв арбитраж Русия да им изплати 50 млрд. щатски долара за нанесени вреди. Можете да си представите с каква лекота ще осъждат малка, бедна и слаба държава като нашата. Досетете се кой ще управлява тогава европейските държави, а и България – избраните от нашите народи правителства или гигантските американски корпорации.

Резултатите от прилаганото вече няколко години в Канада сходно споразумение NAFTA (Северно американско споразумение за свободна търговия) са категорично негативни. Това не трябва да се допуска за Европа и България.

х

Ако българските политици не пристъпят към промяна в своята икономическа политика в очертаните по-горе направления, ни очаква продължителна икономическа стагнация, масова бедност и растящо неравенство.

Запомнете това!

 Ако желаете да организираме среща с автори от Поглед.инфо във вашия град, вижте тук как да стане това!