/Поглед.инфо/ Държавите и народите правят цивилизационния си избор с дълга поредица от, често пъти, драматични действия, с участието на многомилионни народи, а не с подписване на договор за членство с някаква институция, примерно в НАТО. И то без участието и без допитване до народа, от чието име се върши това. Защото управляващите в България тогава се страхуваха, че изборът на народа щеше да е друг. Това е натрапен силово на българския народ, измислен цивилизационен избор.

България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1000 години и го е затвърдила категорично през последните 150-200 години. И нека противниците на този избор знаят, че не могат да го подменят. Той не подлежи на изтриване от многовековната памет на народа ни, предаван от поколение на поколение. А поколенията го приемат като свой избор, който отговаря на техните интереси и убеждения. На основата на този избор в течение на векове е формирана определена ценностна система. На нейна основа пък се надгражда концепция за политическо, икономическо, социално, културно и всякакво друго развитие.

Цивилизационният избор не е само някакво абстрактно, най-общо понятие, житейска философия, концепция за развитие и т.н. Той винаги кристализира в по-близки, по-доверителни отношения с други народи и техните държавни институции, с които чувства по-категорична общност на текущи и стратегически интереси, по-голяма близост, по-лесно общуване, по-добро взаимно разбиране, по-голямо доверие.

Така е и с нашия народ. Ние чувстваме такава близост, доверие и симпатии към руснаците, украинците, белорусите, молдовците, македонците, сърбите, хърватите, чехите, словаците, словенците, поляците. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други –общата православна религия, с трети – общата азбука и сходния език, с четвърти – общото културно наследство, обичаи, празници, а с част от тях – всички изброени характеристики, взети заедно. Разбира се, тези черти не са кристално чисти. Те са оцветени от някои нюанси, защото съответните славянски народи са общували през вековетесъс своите съседи и са си влияели взаимно чрез приемане и предаване на отделни ценности от вторично значение.

Така са се появили някои различия между православни и католици, в рамките на християнската религия. Различия между използваната азбука – кирилица и латиница, при сходен базисен речников фонд. Някои нюанси в говора, правописа, културните традиции, обичаите, при общи езикови, културни и ценностни основи, и т.н.

Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, от преди столетия, по милионите квадратни километри безкрайни територии, обитавани от изброените народи. Всички тези общи черти не могат да бъдат измислени или присадени изкуствено и произволно. Те са се формирали постепенно по волята и с действията на народите. Често пъти, въпреки активната съпротива на вътрешни и външни заинтересовани сили.

Наличието на толкова много общи черти улеснява и обмена на ценностни характеристики между тези народи. Независимо дали са малки или големи. Например, малката България създава и предлага на голямата Русия азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Според изявленията на руския патриарх Кирил, по време на посещението му в България в началото на Март 2018 г., благодарение на тази азбука възниква руският език и руското православие, в рамките на общата християнска религия и другите общи ценностни черти. Без получения дар от България преди много векове, каза той, не би имало руско православие и руски език. Патриарх Кирил заяви: „Без българското православие нямаше да има руско православие. Чрез българското православие руският народ получи основите на православната вяра от България”. С това руският патриарх призна, че могъщата Русия има огромен морален дълг към България.

Между тези близки славянски и православни народи е имало и дребни конфликти през вековете, породени от второ- или третостепенни по значение причини. Фанатичните български русофоби много често спекулират с тях, като преувеличават значението им. Такива конфликти има ежедневно и в семействата между съпрузи, между братя и сестри, деца и родители, съседи по местоживеене или колеги по месторабота. Въз основа на такива спорадични дребни, „вътрешносемейни” конфликти не могат да се правят никакви сериозни изводи за разделителни различия между тях.

Всичко това не подлежи на изтриване от народната памет с формалното подписване на договор за присъединяване към НАТО или Европейския съюз. При това, без да са питани народите на тези страни. Нещо задължително при такива съдбоносни решения. Членството в тези организации, особено в НАТО, беше натрапено на тези народи от политическите им върхушки. Тези продажни върхушки не се колебаеха да използват и лъжи.

Внушаваха, например, на неосведомените, че членството в НАТО е предусловие за членство в Европейския съюз. Това не е вярно! Австрия, Финландия и Швеция не членуват в НАТО, но са активни членки на ЕС. Както бързо и лесно се правят, импровизирани нови „цивилизационни” избори, като членство в НАТО, така бързо се разпадат и забравят. Но дори и когато са по-сериозни, такива договорни обединения съществуват няколко години или няколко десетилетия, докато цивилизационните общности живеят с векове и дори с хилядолетия.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са неделима част и поради историческо стечение на обстоятелствата, са дори сърцевина на нашия цивилизационен избор, на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия език, общите цивилизационни, културни и психологически ценности. Може би и поради това този избор дразни така силно някои съвременни конюнктурни политици.

На българите и на чужденците, които пътуват из България, прави впечатление, че нашата територия е осеяна със стотици паметници на българо-руското приятелство през вековете. Няма друг народ на който да са посветени толкова много паметници на българска земя, сътворени, поддържани и пазени от българи. Същото важи за имената на улиците и площадите в българските градове и села и за многобройните църкви и манастири.

В повечето случаи те са строени с доброволни подаяния по инициатива на българските граждани. И са опазвани от тях през вековете. Без участие на политиците. Понякога дори против тяхната воля. А имената на личности, посегнали да разрушават отделни паметници в прослава на българо-руското приятелство, ще се помнят от народа с презрение и омерзение! Към тях и техните наследници.

Това не може да се каже за никоя друга велика държава. И то не е случайно. То не подлежи на режисиране. Тази близост има много дълбоки корени в народната памет.

Никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас, не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия. На Шипка са оставили костите си около 600 опълченци и около 3500 руски войници. По това може да се съди косвено, че на Шипка са воювали 6-7 пъти повече руснаци, отколкото са били опълченците.

В словото си на Шипка на 3 Март 2018 г. нашият Президент заяви, че сега никой не може да различи руските от българските кости. И че върху техните кости е построено зданието на нашата свобода и независимост. Това изразява чувствата на милиони българи. То е известно на поколенията и не подлежи на забрава! Достойно за съжаление е, че една жалка шепа слуги на западни интереси си затварят очите и ушите пред тази велика, напоена с кръв истина!

Всички големи европейски държави към 1875-76 г. са били за някакъв натиск върху Турция. Те са имали и свои тайни споразумения, определящи правата и задълженията си след евентуална война срещу Турция, които са включвали и строги ограничения за Русия. Никоя западноевропейска държава, обаче не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу турските. Само Русия се е съгласила да го направи, въпреки големите колебания във висшите граждански и военни среди в Петербург, понеже още не са се били възстановили след тежкото поражение в Кримската война (1853-1856 г.). Дворцовите среди не са били за война в България, поради неподготвеност за нея. Младите, интелигенцията и младите генерали са били за войната, понеже знаели с какви огромни надежди в България очакват помощта на Дядо Иван. И те надделяват.

Някои сегашни псевдоисторици, любители на пренаписване на историята, се дразнят при всяко споменаване на името Русия. Стремят се да премълчат, дори да отричат ролята на Русия за освобождението ни от турско робство. Тези хора, на практика, желаят или не желаят, предпочитат България да не е била освобождавана от турско робство, защото нямало робство, а по-скоро „турско присъствие” при нормално „взаимно разбирателство между българи и турци”.

Русофобите са и против Сан-Стефанското споразумение между Русия и Турция от 3 Март 1878 г., защото „то само създало илюзии у българите”. Нещастници! Те търсят вината в споразумението, а не там, където е тя. А именно – съпротивата на големите европейски държави. И наложените от тях ограничения за политическо поведение върху Русия още преди войната Българските русофоби предпочитат да мълчат за това, та да не обидят настоящите си западни господари от същите тези западноевропейски държави..

Тези наши русофоби не приемат 3 Март за национален празник на България. Предпочитат такъв да е денят на Съединението през 1885 г. или обявяването на Независимостта през 1908 г. В умопомрачителната си умраза към Русия и всичко руско, забравят елементарната истина, че без 3 Март нямаше на има нито Съединение, нито обявяване на независимост. Защото нямаше да има какво да се съединява. Толкова просто и ясно! Но само за хора с нормален разсъдък.

Същите русомразци ни убеждават, че Русия ни е освободила не заради миловидните ни славянски очи, а поради свои интереси в този регион. И по-специално, за излаз на топлите морета. Разбира се, Русия е имала и свои стратегически интереси на Балканите: цивилизационни, политически, военни, икономически, религиозни, културни, нравствени и други, съвпадащи с нашия върховен интерес - да се освободим от турско робство. Силно влияние са оказвали настроенията в руското общество да се помогне на славянските братя в България. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава в Европа или извън нея, помагала съзнателно на по-малка държава, противно или във вреда на своите интереси! Няма такава държава. И не може да има!

Важна в случая е общността на интересите и резултатите от войната. Общи интереси най-често има между приятелски народи. А резултатът е възстановяването на Третата българска държава след петвековно робство. Интересите на големите западноевропейски държави са се разминавали с нашите и са съвпадали или са били близки с турските. Трябва ли да им благодарим за това?

Имала ли е България по онова време по-възвишен интерес от освобождението от турско робство? Категорично – не е имала. А на кого дължим в най-висока степен реализацията на този най-велик интерес – на Русия, безспорно. Известни са огромните усилия и жертви на българите с многобройни въстания в продължение на векове, за освобождение от турско робство. Всички са били смазвани жестоко от поробителите. Главната поука от тези въстания и хилядите жертви е, че освобождението не е възможно без мощна външна приятелска помощ.

И още нещо много поучително. След завършването на освободителната война със Сан Стефанския договор, първа грижа на Русия е била изграждането на инфраструктурата на нашата държавност на гола поляна. По-важно действие в момента от това не е имало. Първа грижа на големите западноевропейски държави тогава е била да подготвят Берлинския договор от юли 1878 г. за брутално „окастряне” на България и свеждането й до малкото княжество на север от Стара планина. По-вредно за България действие от това в момента не е можело да се измисли.

Това показва кой ни е желаел тогава доброто и кой – злото. На кого следва да сме благодарни и на кого не трябва. То също показва, че ние никога не бихме могли да се освободим сами със собствени сили, срещу могъщата турска армия, обучавана, въоръжавана и подкрепяна политически от САЩ и големите западноевропейски държави. Въпреки героичния подвиг на шепата наши опълченци на Шипка. 280-хилядната отлично въоръжена и обучена турска армия на наша територия тогава щеше да се справи с 12-хилядите опълченци само за няколко дни.

Русия ни освободи от петвековното турско робство и изигра ключова роля за възстановяването на българската държава (армия, полиция, съдилища, законодателство, граждански служби, църковна инфраструктура, училища, болници, пътища и т.н.) през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на големите европейски държави и техните правителства, които забраняваха на Русия да създава след войната голяма славянска държава на Балканите, като я заплашваха с репресии ако не изпълнява техните ограничения. А целта на Сан.стефанското споразумение беше точно такава – обединяване на всички българи на Балканите в една държава. Русия не можеше да не се съобразява с тези заплахи, защото, както вече споменах, още не беше се възстановила от поражението в Кримската война само 20 години преди това. И беше силно изтощена от Освободителната война през 1877-1878 г. А срещу нея бяха всички големи европейски държави. Както виждате, доста сходна обстановка с настоящата, включително и със санкциите. Заплахи и санкции - такъв е бил от векове езикът на Запада срещу Русия. Такъв е той и сега.

Ако руските власти по онова време възнамеряваха да останат завинаги тук като окупатори (както някои български лъжеисторици ни внушават сега), те нямаше да създават основите на независима българска държавност още през първите месеци след освободителната война, а щяха да ни наложат своята, без да подготвят местни граждански и военни управленски кадри и да създават материална инфраструктура на бъдещата българска държавност.

Оценявана от всякаква количествена и политическа гледна точка, ролята на Русия за освобождението ни от турско робство е повече от решаваща. В началото на юни 1877 г. Русия има в региона на Дунав 276 хил. военен персонал. Впоследствие броят им нараства. Лъжовни са внушенията на фанатични български русофоби, че едва ли не всички националности от тогавашна Русия са имали големи заслуги в освобождаването на България. Целта им е да се разводни и минимизира ролята на руския народ, като се разсее на още 10-15 народности, които са участвали в армията. Това не се прави никъде по света. То и не е възможно. А за пирамидална единна, монолитна институция като армията – е вредно.

Нали ни залъгваха преди 15 години, че американската армия отива в Ирак да освободи народа от диктатора Садам, въоръжен с оръжия за масово поразяване. Освен че излъгаха цинично целия свят, може ли някой да докаже от 300-те хиляди американски войници при нахлуването в Ирак през март 2003 г., колко са от различните щати. Това би било глупав въпрос, какъвто никой не е задавал до сега, макар че по това време е имало технически средства за преброяването им.

Русия действа във войната срещу Турция като държава, с цар Александър II – върховен главнокомандващ на единна армия, в която е невъзможно да се определи кой войник от коя националност е. Едва ли е съществувала такава статистика в Русия преди 140 години. И едва ли това интересува някого, освен шепа вманиачени хора в България с умопомрачено съзнание, губещи нравствено равновесие, когато стане дума за омразната им Русия и за полуграмотния и недодялан, според тях, руски народ!

Съжалявам, че при честването на 140-годишнината от освобождението, някои от българските високопоставени лица се довериха повече на лъжите на нашите примитивни русофоби, отколкото на историческите факти. Това е предизвикало справедливото огорчение на руския патриарх Кирил, който на срещата с нашия Президент, а и преди отпътуването си от София на 4 Март 2018 г. заяви, че не може да се говори на общо основание за полски, литовски или финландски принос, заедно с руския.

Сегашните региони на Полша, Литва и Финландия тогава са били част от Руската империя. Такива държави с национални парламенти, които да вземат решения за участие във война срещу друга държава, тогава не е имало. Там са били разквартировани части на руската армия, но това не означава, че са били съставени само или главно от местни войници и офицери Той също добави, че в историята на Полша, Литва и Финландия никъде не пише за техен принос в освобождението на България от турско робство, а в руската история това е записано на специални страници с кървави букви.

У нас има хора, способни да помрачат и най-светлите ни празници, какъвто е 3 Март. Те за нещо конструктивно едва ли са способни! Извратиха думите на руския патриарх, като го обвиниха , че е дошел „да рови костите на загиналите”. От неговите изявления по време на тържествата няма основание за такъв грозен извод. Силно извратена е интерпретацията на словото на патриарх Кирил на срещата с нашия Президент. – че се бил накарал на президента Радев. Аз слушах записаното 7-8 минутно видео. Няма и помен от това. Чух едно искрено обяснение за обстоятелствата в Русия непосредствено преди Руско-Турската война, все още невъзстановена от пораженията в Кримската война. За трудните решения, пред които е било изправено руското висше ръководство и дори за разделението в държавното ръководство по въпроса за войната, поради неподготвеността на армията за война. За силните настроения в Русия тогава да се помогне на братския български народ, които в крайна сметка са надделяли при вземането на държавното решение.. За героизма на руските войски и за понесените жертви. За огорчението си от извращаването на историческите факти от български политици и други лица.

Други се опитаха да разпределят благодарността ни, като я насочват само към обикновния руски войник, но не и към империята. Това са примитивни разсъждения на некомпетентни хора. Ами ако не беше империята в лицето на императорския двор на Александър II, на генералитета и на цялата държавна администрация да организира, мобилизира, обучи и въоръжи отделните войници и ги изпрати да воюват зад Дунав, как щеше да стане това? Следователно, благодарността е и към отделните войници и към империята. И това деление е странно за човек с нормален разсъдък.

Днес 5 Март прочетох в интернет за инициатива на неизвестни хора, които искат да се променя датата на националния ни празник, защото „със Сан-Стефанския договор не се създава българска държава, а се постановява руска окупация”. Както казват, всичко втасахме, та сега и с нова дата за празника ще се занимаваме! Това, освен че е исторически невярно, съдържа и цинично извратени оценки. Опит да се ухапе отново Русия. От това изречение личи, че е изчезнало нещо (турско робство, което не се оценява като лошо, нито се нарича робство - бележката моя) и е заменено с нещо друго - „руска окупация” (а съдържанието на думата окупация, както знаем, е натоварено със силен негативизъм - бележката също е моя). Руска окупация на България в класическия смисъл на тази дума, никога не е имало. Защото през няколкото години след войната, останалите тук руски граждански и военни власти са били заети изцяло със създаване основите на българската държавност върху нищото. Без руската помощ в тази насока тук щеше да настъпи пълен хаос през следвоенните години, с непредвидими последици.

И още нещо. Нима идеята за освобождение от пет вековно турско робство не е достатъчно обединяваща! Нима е имало що годе значими обществени сили в България тогава, които са били против освобождението, за да се говори, че народът ни е разделен по този проблем! Това могат да измислят само перверзни мозъци!

Изпитвам силно неудобство, че имам сънародници с такова извратено скандално мислене и грубо тенденциозни оценки. Ако слушаме техните извратени оценки трябва да съжаляваме, че сме били освободени от турско робство. Обществото ни се разделя и дори противопоставя не от датата 3 март, а от извратени умове, скарани с нормалния човешки разсъдък.

Сега с благоговение си спомняме за българските капитани, командвали

нашата млада армия, която разгроми сръбските нашественици край Сливница-Гургулят в началото на ноември 1885 г. По политическите оценки на Сръбско-Българската война, започната от Сърбия, Русия е била на сръбска страна, поради обтегнати в момента отношения между Българското и Руското правителство. Причините за това обтягане са сложни и се дължат на ограничения, наложени върху поведението на Русия от Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и други страни, засягащи косвено и България. Ограничения, които българските власти не са познавали или не са желаели да спазват. Отслабената Русия от току що завършилата тежка война, обаче не е имала възможности за маневриране. И е била принудена да спазва, защото е била заплашена със санкции от западните държави. И за това ли пак Русия е виновна!

Но тук по-важно е друго. Кой подготви българската армия само за 7 години след освобождението? И я направи способна да защитава току що придобитата свобода и независимост.

През октомври 1885 г. нашата армия е наброявала 135 хил. души, от които само 8 хил. души на западната граница със Сърбия. Основните ни сили са били на границата с Турция, от където се очаквало военно нападение, като реакция на Съединението на 6 септември 1885 г. Нашата армия е командвана от група млади офицери – капитани, обучени от руски специалисти в руски военни училища и в единственото българско военно училище, създадено тук и работещо с руски офицери. Цялото леко, средно и тежко въоръжение на нашата армия (включително и оръдията) е руско. Военните устави са руски. Представяте ли си какво би се случило в началото на ноември 1885 г., ако мнимите руски завоеватели (според българските русофоби) не бяха направили всичко това. Сръбският крал, след като ни обяви война на 2 ноември 1885 г. и настъпи със 48 хилядна обучена армия срещу нашите малобройни защитници в началото, докато пристигнат подкрепленията от турската граница, сигурно щеше да изпълни заканата си да пие кафето си пред Конака в центъра на София, през същия ноемврийски ден надвечер.

Някои отчаяни русофоби, търсещи с лупа „аргументи” против Русия, се позовават на извадени извън контекста отделни изречения, приписвани на Левски, с които „доказват”, че той е бил за освобождаването на България от турско робство със собствени сили, без да се разчита на външна, в случая – на руска помощ. Така може да е било през първите, изпълнени с наивни илюзии, години на апостолската му дейност по създаването на Комитети из България.

По-късно, обаче, след като е бил предаден от българин; след като никой не прави опит да го освободи, когато турският конвой го е прекарвал от Северна България до София; след като в съдебния състав е имало и българи, които са го разпитвали не по-малко усърдно от турците; след като всичките му арестувани бивши другари са направили пълни признания пред съда в негово присъствие, са стоварили цялата отговорност върху Левски; след като под смъртната му присъда стоял и подписът на българин, непосредствено преди обесването в ареста Левски е заплакал пред група пасетители, от горчиво разочарование и мъка, заради робската покорност на българския народ, „очакващ свободата да му бъде поднесена на тепсия в къщи”, както той се изразява. Същото безразличие българите са проявили няколко години по-късно и спрямо Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, където тя е изоставена без подкрепа, изолирана и унищожена.

Известна е и съдбата на Априлското възстание през 1876 г. Въпреки ограничения брой на участниците в него, зверското му потушаване от турските власти без особени усилия, са имали една важна заслуга: да привлекат вниманието на видни руски и западни интелектуалци върху страданията на един народ, който се нуждае от помощ. Тези интелектуалци пък са повлияли за действията на своите правителства. И главно на руското правителство.

Колкото и да е неприятно за нас да го признаем, главната поука от тези събития е, че този народ, освен че е нямал собствена организирана военна сила, не е бил и психологически подготвен да се освободи сам. Не е изключено с такъв търпелив народ турското „присъствие” по нашите земи да е продължавало и до наши дни. А ние да сме „обгрижени” и до днес от религиозната толерантност на окупаторите, за която ни напомни на 7 януари 2018 г. Турският президент, при откриването на ремонтираната желязна православна църква в Истанбул. Ние добре помним „грижите” на турските окупатори.

На 12 февруари 2018 г. г-н Ердоган призна публично нещо, което всеки средно интелигентен съвременник знае – че днешна Турция е продължител и наследник на Османската империя; че както правилно каза той „историята на Турция не започва от 1923 г. с прокламирането на републиката от Кемал Ататюрк”. Добре е това да се знае от сегашните фанатични български русофоби и любители на пренаписване на историята. И най-вече да се знае и помни от нашите деца и внуци, на които в сегашните учебници се предлага съвсем различна история за тези години. И не само за тях. Един бивш български президент в първото си слово на 3 Март преди няколко години дори не спомена името на Русия, говорейки за освобождението на България. Нормално мислещ човек, трудно би си позволил такова поведение, особено заемащ такъв висок пост. Това поведение на Плевнелиев премина всички граници на човешко благоприличие!

Много години по-късно, Съветският съюз ни помогна през септември 1944 г. за изтласкването на немските войски от България и за свалянето на прохитлеристкото правителство на 9 септември 1944 г. Без тях ние и това не можехме да направим сами.

Още по-важна е подкрепата на Русия на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. да се запазим в предвоенните си граници, въпреки че бяхме третирани като съюзник на Хитлеристка Германия. Гърция, с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други западни държави и техни сателити, е претендирала тогава за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин). Съветската делегация на преговорите, водена от Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България и свежда до символичен минимум репарациите, които нашата страна е трябвало да плаща.

Без победата във Втората световна война над Хитлеристка Германия, с решаващата роля на Съветския съюз, Европа и сега можеше да е обединена, но под сянката на фашистката идеология. Затова е кощунствена подмяната на Деня на победата – 9 Май, с Ден на Европа. Защото без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа! Нима това се нуждае от допълнително разясняване! Също така враждебни са и настоящите икономически и други санкции на Европейския съюз срещу Русия, под американски диктат.

Съветският съюз ни помогна между 1944 и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна държава. Голяма част от изграденото през този период беше разрушено вандалски през последните 28 години. Добре че съвременните вандали у нас не посмяха да посегнат на енергетиката, построена главно със съветски съоръжения, та сега сме на топло и светло.

Хладнокръвниятният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега в настоящия й вид, на картата на Европа. Ние дължим съществуването си като държава в сегашните граници, на историческата закрила на Русия през всичките тези години.

Ако не беше освободителната и закрилническа роля на Русия, днес щяхме да сме провинция на Турция, щяхме да ползваме чужда азбука, да говорим на чужд език, да носим чужди имена, да празнуваме чужди празници. Нямаше дори да знаем за светите братя Кирил и Методий, за Хилендарския отшелник Паисий, за великаните Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и другите великомъченици.

Така ли трябва да се отблагодаряваме на тази велика държава и на нейния велик народ! Никой не уважава и не се доверява на народ като нашия, с такива неблагодарни управници,! Не ни уважават истински дори и настоящите ни западни господари, на които нашите управници служат сервилно послушно. Защото утре те може да постъпят по същия начин и спрямо американските и европейските си господари. Такъв народ все по-трудно ще си намира истински приятели! А без приятели в живота е много трудно. Още по-трудно е за малък народ, като нашия, в сложните съвременни отношения на такова политически ветровито място.!

Като имаме предвид посочените исторически факти и настоящите си икономически и други интереси, България трябва да нормализира политическите, икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия. Защото, независимо от настоящите добри отношения между България и Турция, расте стратегическата заплаха от непредвидимата реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на Османската империя в осъвременена форма, обоснована от Ахмет Давутоглу в неговата книга „Стратегическа дълбочина”, а също и от други турски идеолози.

Това означава посегателство и върху България, която Давутоглу продължава да нарича Румелия. Както вече споменах по-горе, Турският президент заяви при откриването на Желязната църква в Истанбул през януари 2018 г., че се гордее с миролюбивата, дори покровителска религиозна и културна политика на турците спрямо покорените народи, навсякъде, където са били в миналото. А ние знаем от историческите факти какво е било това „покровителство”. Окъпано с човешка кръв!

Сами не можем да се защитим от нарастващите опасности. Още по-малко можем да разчитаме на ЕС, който не смогва да опази и себе си дори. Разбира се, аз не очаквам въоръжено нападение от Турция с класически военни средства. Това сега нито е възможно, нито е необходимо в Европа, а и на самата Турция. В сложни ситуации, обаче, когато ще трябва да се избира между фундаменталните конфликтни интереси на България и Турция, ЕС и НАТО ще предпочетат Турция. А такива сложни ситуациии сигурно ще възникват в бъдеще,

За тях Турция е по-ценен и по-важен стратегически съюзник, с нейните мащаби (81-милионно население), географско и геополитическо разположение на границата между двете световни цивилизации, страна през която минават и ще продължат да минават все по-мощни миграционни потоци и мащабни енергийни канали към Европа. При подобна опасност ЕС и НАТО ще помогнат на България толкова, колкото помогнаха на Гърция срещу турското военно нахлуване в Кипър през 1974 г. и окупираха 40% от неговата територия при 18% турско население на острова.

Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, православна религия, сходен език, култура и многовековни общи фундаментални материални, духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще. Тази историческа общност не подлежи на забрава, дори при най-голямо старание на наши и чуждестранни русофоби!

България не е тук на този бурен географски кръстопът за пет или десет години. Ние сме тук от векове и ще останем във вековете. Никой не може да предскаже какво може да се случи на това ветровито геополитическо кръстовище през следващите десетилетия и векове. На малък народ с малка и слаба държава, като нашата, е много трудно да устои тук на възможни бъдещи геополитически урагани. Нужни са ни надеждни силни приятели. Няма по-сигурни приятели от проверените в миналото при възходи и падения. Русия е такъв наш приятел. Ако се грижим за бъдещето на България трябва да пазим приятелството си с Русия.

България не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции от ЕС срещу Русия, не само защото от това страдат нашите текущи интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи и закони на съвременния световен стопански и политически обмен, в това число и на правилата на Световната търговска организация (СТО). Санкциите на България срещу Русия противоречат и на наситената с факти историческа логика на нашите взаимоотношения през последните 150 години.

Ако няколко страни членки на ЕС, като Полша, Швеция, Литва, Латвия, Естония и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия и сега желаят да ги продължават, ние нямаме нищо общо с това. В продължение на повече от 150 години сме имали много добри отношения с Русия и не трябва да допускаме да бъдат помрачавани, защото така може да се иска сега на няколко източноевропейски правителства.

Те могат да избират какви отношения ще поддържат сега с Русия, ако това се диктува от техни интереси, но нямат право да ги налагат и на нас, чрез Европейския съюз, защото такъв избор не отговаря на нашите интереси. А всички други „доводи” за санкциите са несериозни. Имам предвид руският от векове Крим, завърнал се в майката родина; и обитаваният от милиони братя руснаци Донбас, а и голяма част от Украйна, и разположението на руска военна техника, на военни части и провеждането на военни упражнения в един или друг район на Русия, и предаванията на руските радио, телевизионни, интернетни и други медии. Всяка друга велика държава на мястото на Русия би постъпвала сега по същия начин. Дори още по-твърдо в охрана на собствения си дом.

Това което Русия прави сега и за което я обвиняват, че нарушава международното право, се свежда до защита на дома си пред самия му праг, на стотина километра от Санкт Петерсбург и на около 500 км. от Москва. И ако някой сега нарушава грубо международното право и международни договорености, това не е Русия, а САЩ и техните европейски съюзници. За съжаление, България участва активно в тези санкции.

Оставайки засега член на НАТО и на Европейския съюз, България трябва да се дистанцира от всички действия на тези организации срещу Русия, които противоречат на нашите фундаментални национални интереси. Националните ни интереси трябва да са над всичко в поведението ни като член на тези организации. Още повече, че народът ни не е питан предварително за това членство. Защото тези антируски действия обслужват чужди, а не наши национални интереси. Нашите отношения с Русия трябва да се основават на българските, а не на чужди интереси. Това е критерият за нашето съвременно поведение.

Преди няколко години министър-председателят Бойко Борисов заяви публично, че в случай на война на НАТО с Русия, България ще воюва срещу Русия. Настоявам той да се извини публично за това си изказване и да си припомни думите на Цар Борис III, изречени по време на Втората световна война „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. Съвременното звучене на тези думи, към които България трябва да се придържа плътно е „В Европа, но никога срещу Русия”. Милиони българи чакат публично извинение от Бойко Борисов. И то без отлагане!

Тези дни беше чествана 140-тата годишнина от освобождението на България от турско робство. Бяха напомнени много важни епизоди от нашите отношения с Русия през тези десетилетия. Заключителна фаза на праздненствата, както винаги в такива случаи, беше Държавният прием на Президента на 3.Март вечерта за чуждестранните дипломати и за изтъкнати държавни, военни, научни и културни дейци.

Държавният прием обаче беше бойкотиран колективно и организирано от Министър председателя, Председателя на Народното събрание, от всички министри, от депутатите от управляващата коалиция и техни съмишленици. Аз не помня такава провокация срещу държавата през последните 30 и повече години.

Бойкотът беше насочен срещу Президента на Републиката, без да е предизвикан от него. В действителност обаче, бойкотът беше провокация срещу Националния празник, срещу българския народ, срещу паметта на великаните на борбата за свобода, като Раковски, Каравелов, Ботев, Левски и другите великомъченици, срещу паметта на загиналите при потушаването на Априлското въстание, между които и зверски закланите в Баташката църква, срещу паметта на загиналите в Руско-Турската война 109 хиляди (а по други сведения 68 хиляди) руски войни и няколко хиляди български опълченци, срещу паметта на загиналите край Сливница, отблъсквайки сръбските нашественици през ноември 1885 г., срещу паметта на загиналите в Първата и Втората световна война за свободата и независимостта на България. А също и срещу дипломатическия корпус в София. Този организиран бойкот на Държавния прием ни показа какви случайни хора управляват България сега. И колко опасни са те за националната ни сигурност!

В тази връзка изразявам най-дълбокото си възмущение от липсата на реакция от българските медии и българското така наречено гражданско общество, срещу тази провокация на Бойко Борисов! По същество това е държавен бунт, а медиите и обществените организации мълчат. В една цивилизована европейска държава щеше да има бурна медийна и обществена реакция срещу безотговорния министър председател. Казват, че всеки народ има такова правителство, каквото заслужава. Ние наистина си го заслужаваме!

Естествен, а не протоколен център на тържествата беше Шипка. Първо, защото решаващата битка за спечелване на освободителната руско-турска война, беше битката на Шипка. Това е известен на всички безспорен факт. Второ, защото на Шипка хилядите руски войни и български опълченци воюваха в буквалния смисъл на думата, рамо до рамо, срещу връхлитащите далеч по-многобройни турци. На никое друго място по време на освободителната война, българи и руснаци не са се борили и умирали в буквалния смисъл на думата - заедно за нашата свобода. Президентът Радев неслучайно заяви, че костите им са на върха, смесени едни с други и никой не може да различи руските от българските. Трето, на никое друго място по време на тържествата най-видните български и руски гости не са били така близо с хилядите присъстващи българи и не са можели да общуват така непосредствено с тях. Това е позволило на руските гости да разберат колко топли са отношенията на обикновените българи към Русия, за разлика от по-хладните протоколни отношения на другите официални власти, с изключение на Президента. И руският патриарх го е почувствал, просълзен от братското поведение на хилядите обикновени българи на Шипка.

Вероятно, имайки предвид горните обстоятелства, Президентът Радев правилно е избрал да присъства там и да е заедно с насъбралите се хиляди хора, а не в София пред паметника на незнайния воин, където се покланя много по-често по други поводи и където властите са искали да го отпратят по предварителния план на Протокола. Хилядите хора го посрещнаха с бурни ръкоплескания, а Караянчева - с освирквания. Управляващите бяха силно засегнати от масовото освиркване. И обвиниха за това Президента.

А каква беше неговата „вина”? Защото присъствал там и бил посрещнат радушно, за разлика от освирканата председателка на Парламента. Той не произнесе нито една сричка по неин адрес. Управниците вероятгно очакваха това и искаха да го избегнат с предварителната протоколна режисура. Те не се опитаха да разберат истинската причина за освиркването. А тя се съдържа в една народна мъдрост: „Всяка власт развращава. Абсолютната власт развращава абсолютно”.

Чрез Караянчева хората освиркаха самозабравилите се управници на ГЕРБ. Те щяха да освиркат дори още по-силно Бойко Борисов, но той не участва в тържествата, с изключение на зарята вечерта пред Народното събрание, далеч от хората. Освиркаха ги, защото излъчват лъжи, лицемерие, умраза и демагогия. Защото навсякъде и във всичко виждат заговори срещу покварената си власт. Защото чувстват, че дните им във властта са преброени.

В този исторически контекст и с оглед на текущите ни потребности, България трябва да нормализира икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия, без това да променя отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. С други думи, да правим с Русия това, което правят сега Турция, Германия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия и други европейски страни.

Въз основа на горното препоръчвам:

Още през 2018 г. да се възобнови работата на Съвместната Българо-Руска комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Да се изготви ориентировачна програма за най-перспективните направления на търговското, икономическото, научно-техническото, културното и друго сътрудничество между двете страни.

Да се възобнови строителството на АЕЦ Белене с използване на вече доставените съоръжения, ако още не са повредени, поради няколкогодишното им съхранение на открито. Да се създадат условия за изграждането й като съвместен руско-български проект.

Да се проучат възможностите за изграждане на отклонение от газопровода „Турски поток”, през България към Сърбия, Унгария и други страни на запад от нас.

Като продължение на опита ни от преди 30 години, да се проучат възможностите за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми, с което ще се осигури работа за десятки хиляди българи при високи доходи и други подходящи условия.

Да се проучат интересите за руски преки инвестиции в България.

Да се възобнови и сътрудничеството между наши и руски региони и градове.

Да се възстановят и активизират връзките между БАН и нашата Селско-стопанска академия с Руската Академия на науките и други руски изследователски институции, а също между наши и техни университети. Да се поиска увеличение на броя на стипендиите за български студенти за обучение в руски университети.

Ако има интереси от руска страна, да се подпомогне разширяването на материалната база за приемане на повече руски туристи на почивка в България.

Ако има интереси от руска страна да се стимулира създаването на съвместни земеделски стопанства у нас за производство на плодове, зеленчуци, грозде и други земеделски продукти за целеви износ в Русия. Нашите природно-климатични условия предлагат голям потенциал за такова трайно сътрудничество със солидни доходи за българското земеделие.

Ако има интерес от двете страни да се възстанови ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише на Черно море.

Изброените начинания ще доведат до създаването на десетки хиляди нови работни места и нови доходи на български граждани и приходи в българския бюджет. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите – с милиарди лева годишно.

Дума