/Поглед.инфо/ Известно е че големият шведски изобретател Алфред Бернхард Нобел (1833-1896) завещава цялото си богатство на Шведската академия на науките за учредяване на фондация, която ежегодно да присъжда 5 (пет) парични награди на лица – без оглед на националност, за изключителни постижения в дадена област.
Първите три награди са за научни приноси в областта на физиката, химията и медицината/физиологията. Четвъртата е за високо хуманно литературно творчество. Петата награда се присъжда на лице или общество, за заслуги в името на каузата на мира.
През 1968 г. Шведската централна банка Sveriges Riksbank прави голямо дарение на фондацията „Нобел“, която да бъде използвана за учредяване на шеста Нобелова награда – за приноси в науката Economics.
Парадоксалното тук е, че за разлика от „политическата икономия“, която изучава взаимовръзките между политическите институции и икономическите процеси, тоест, как икономическата дейност на хората определя вида на управлението; еconomics изследва как поведението на икономическите субекти влияе върху начина, по който функционира стопанската дейност.
Докато „политическата икономия“ е обективна обществена наука, то еconomics е термин, с който се обозначават изследвания върху субективното поведение в постоянно променяща се (често непрогнозируема) икономическа среда и едва ли може да се нарече наука. За това колко неясно е съдържанието на термина еconomics може да съдим по определението „мрачна наука“, дадено ѝ още през ХІХ век от шотландския философ и историк Томас Карлайл (1795-1881).
Свидетелство за тази „мрачна“ неяснота са Нобеловите награди за еconomics от 1968 г. до днес: всички те са присъдени за модели (трикове), които евентуално биха могли временно да тушират всеобщата криза на капитализма, но не и за радикалното ѝ преодоляване. Иначе казано, докато Нобеловите награди за постижения във физиката, химията, медицината/физиологията са за научни приноси, то наградата за еconomics може да я обозначим като „апологетична“, за „приноси“ в обективно несъществуваща наука.
След като шведската банка дава пари за обективно несъществуващ феномен, група български експерти решиха да предложат на Шведския комитет по Нобеловите награди нова – седма награда, за изключително постижение в областта на също така несъществуващ феномен като честни избори.
В момента се създава Инициативен комитет с международно участие, който да обоснове идеята и да предложи на Шведския комитет да учреди Нобелова награда за честни избори. Предлага се първата награда да бъде връчена на служебното правителство на Андрей Гюров за изключителното му постижение в разработването на идеята за честни избори.
