/Поглед.инфо/ Николай Куртев, Анна Малешкова, Пословици, поговорки, устойчиви словосъчетания, т. III, редактор Соня Келеведжиева, изд. на Тараклийския държавен университет, „Типография централа”, Кишинев, 2015 г., 236 с.

Наскоро издателството на Тараклийския държавен университет в Кишинев публикува третия том на Пословици, поговорки, устойчиви словосъчетания. Трудът е плод на многогодишната събирателска дейност на авторите Николай Куртев, Анна Малешкова – брат и сестра, родени в с. Валя Пержей, Република Молдова. От десетилетия са се посветили да изследват традициите и културата на бесарабските българи, събрали са словесното богатство на своя роден край, уловили са устойчивия български дух, непрекършен през вековете.

Творците на народните умотворения са преселници в земите на днешна Молдова и Украйна – бежанци от традиционното българско землище под Османско робство, побегнали от злочинствата на поробителя, но отнесли със себе си в чуждите краища духа на родното. Така те са съхранили за себе си и за децата си българския фолклор, доразвили са го, и са го умножили във времето. Което свидетелства, че непрекършеният български дух е устоял стотици години, продължава да живее и да пребъде в бъдното.

Сред фолклорните бисери на тома се открояват такива умотворения, които отразяват народните устои за добро и зло („Жаждата за власт е най ненаситната от всички други страсти”; „Злото е съсед на доброто”), за труда („За трудолюбивия човек нито един ден не е дълъг”), за социални и семейно-битови конфликти („В който курник пропее кокошка, там не е на добро”), вторично фолклоризирани умотворения по известни автори („Пази боже сляпо да прогледне” по Алеко Константинов;”Животът е песен” по Никола Вапцаров), за изоставения по принуда роден край („Да даде Господ реките на вино да станат, чешмите на върла ракия” по сливенска народна песен), за българското самосъзнание („Българин без земя е като риба без перки”), за земята като майка-хранилница („Бългалин без земя е като къртица без нокти”).

Има и такива поговорки като „Омекнал като мушмула” и „Прежълтя като райска ябълка”, които продължават да се употребяват без обаче да се знае смисъла на умотворението. Защото в сухите лета и студените зими на степния климат в Буджака и Южна Украйна, пренесените от бежанците топлолюбиви дръвчета на райски ябълки и мушмули не са могли да се вкоренят, споменът за тях се е загубил, но не и отразеното в народното умотворение.

Николай Куртев и Анна Малешкова са съавтори на: „Валя Пержей. История на селото” (1998), „Да намериш разковничето” (1999), „Смехът на дявола. Из живота на бесарабските българи” (2000), „На този ден в Бесарабия. Исторически календар” (2007), „Бесарабски хроники” (2013).

Николай Куртев е един от основателите на университета „Григорий Цамблак” в гр. Тараклия, заместник-ректор по учебната част. Публикувал е сборник разкази „Незабравими срещи: Бужашко всекидневие” (2004); и капиталния труд „Селища с българско население в Северозападния Буджак: ономастика, етнонимия, групонимия” (2006). За принос в развитието на българската наука, култура и образование, през 2007 г. е награден от Агенцията за българите в чужбина с медала „Паисий Хилендарски”.

Анна Малешкова е автор и на стихосбирки и романи: „С болка и копнеж” (1997), „Училище за мутанти” (2007), „Какво си ти...” (2011), „Мамин Мишо” (2011), „Северно сияние” (2012); както и на 20 научни труда по етнология, посветени на духовната и материалната култура на бесарабските българи.

Дума