/Поглед.инфо/ Докато липсва единодействие между протестиращите, властите няма от какво да се боят 

От години пенсионерските организации се борят за нормални пенсии, съпоставими с тези на възрастните хора в Евросъюза. Пишат се концепции, преизчисляват се „швейцарски правила“, организират се дискусии, пращат се искания до управляващите, до Омбудсмана и къде ли не. Дълго време всеки четвъртък издигаха трибуни пред катедралния храм „Св. Александър Невски“, докато напоследък протестите им съвсем оредяха.

По сходен начин различните професии се борят за заплати, съпоставими с тези на колегите им в Евросъюза. Протестират учители, медици, миньори, полицаи... Съставят се съпоставими с евросъюзните таблици на заплащането на труда, организират се подписки и искания до управляващите, до Омбудсмана... Инвалиди и майки на деца с увреждания пък настояват за справедлив размер на помощите, който да им осигури прилично съществуване, активно участие в обществения живот на страната. Всяка от тези групи обаче протестира индивидуално; организаторите им, очевидно не са стигнали до кранчето на топлата вода; до разбирането, че успех може да има само чрез единодействие, чрез съгласувани общи действия за натиск срещу властта.

Работодателите също протестират, но на пищни банкети ведно с властващите: не трябвало да се вдигат заплати, българските работници били ниско квалифицирани. Ами да вземат терк от европейските си колеги: всеки новоназначен в страните-членки задължително преминава курс по квалификация, преди да заеме работното си място. Квалификацията на работника/служителя е функция от компетентността на работодателя. Но и нашите работодатели очевидно не са стигнали до кранчето на топлата вода; до изводи, доказани още в началото на XIX век от водещи икономисти в индустриалните страни на Запад, че ниско платеният труд произвежда лошокачествена стока с висока себестойност, която трудно се пласира на пазара; докато високо платеният труд произвежда качествена стока с ниска себестойност, която лесно намира реализация на пазара.

Причината за отказа да бъдат удовлетворени справедливите искания на хората е много проста: има закон, който не позволява нормални доходи и социални помощи, съпоставими с другите страни-членки. Докато „лидерите“ на пенсионерите и „водачите“ на браншовите организации не се заемат с професионалното изучаване и тълкуване на върховния ни закон и евросъюзните норми, вместо да хабят тонове хартия и мастило в умозрително съчинителство на разнопосочни концепции, плачевното състояние на трудовите хора и пенсионерите няма да се промени. Очевидно и те не са стигнали до кранчето на топлата вода. Да не говорим, че докато липсва единодействие на протестиращите, властващите няма от какво да се боят. Е, отвреме-навреме, най-вече в навечерието на избори, ще пуснат малък гювеч на отделни съсловни групи и шепа жълти стотинки на пенсионерите, което си е чист подкуп.

А законът, за който иде реч, е приет от 38-то НС на 29.03.2000 г. (ДВ, бр.30/2000г.)  С негомнозинството на „командира” Костов ратифицира Eвропейската Социална Харта (ЕСХ).Ратифицира, ама не съвсем! Защото Хартата е приета с резерви. Българската власт:

- се обвързва само с  35 члена и номерирани алинеи, а не с „не по-малко от 16 члена или 63 номерирани алинеи“ (или общо със 79 разпоредби) – задължение, произтичащо отчаст III, чл. А (задължения), ал.1, т. (с) на ЕСХ;   

- приема разписаните в част I на ЕСХ права не като задължение, а само като „декларация на целите“;

не се обвързва с правата, разписани в част II, именно: чл. 2, ал. 1 и 3; чл. 4, ал.1; чл. 9; чл. 10; чл. 12, ал. 2 и 4; чл. 15; чл. 17; чл. 18, ал. 1, 2 и 3;  чл. 23; чл. 27, ал.1; на Хартата.

Зад тези формални членове, алинеи и точки се крие огромно злодеяние. Депутатите не считат,

- че всеки има право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и семействата им (ч.I, т.4 на ЕСХ);

- че работниците имат право на справедливи, безопасни и здравословни условия на труд (ч.I, т.2 и 3);

- че децата, младежите и жените в майчинство имат право на специална закрила (ч.I, т.7 и 8);

- че семейството, като основна клетка на обществото, има право на социалнна, правна и икономическа защита (ч.I, т.16);

- че всички, вкл. тези, които не разполагат с достатъчно средства, имат право да се ползват от мерки, съдействащи за постигане на най-доброто им здравословно състояние (ч.I, т.11 и 13);

- че всички възрастни имат право на социална закрила (ч.I, т.23);

- че всеки има право на жилище и на закрила срещу бедност и социална изолация (ч.I, т.30 и 31); и др.

Депутатите не считат,

- че всеки има право на справедливи условия на труд, вкл. разумна продължителност на работния ден и платен годишен отпуск най-малко от 4 седмици (ч.II, чл.2, ал.1 и 2);

- че работниците имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и семействата им прилично жизнено равнище (ч.II, чл.4, ал.1);

- че системата на социално осигуряване трябва да се поддържа на задоволително равнище (ч.II, чл.12, ал.2);

- че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото (ч.II, чл.15);

- че децата и младежите имат право на социална, правна и икономическа защита (ч.II, чл.17);

- че възрастните имат право на социална закрила, вкл. достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот (ч.II, чл. 23); и др.

Тези права императивно са разписани в Конституцията; а повечето от тях – правата в главаII, Върховният законодател – Седмото ВНС, е разписал като неотменими (чл.57 КРБ)! Иначе казано, гласувайки закон, в престъпване на императивни Конституционни и Евросъюзни норми; както и клетвата, която са положили по чл.76, ал.2 от КРБ: „Да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа”; депутатите са се превърнали в клетвопрестъпници! Възниква въпросът: актове, приети от клетвопрестъпници, могат ли да пораждат правно действие?

Възниква и друг въпрос: чрез този закон, депутатите не поставят ли значителна част от нацията в условия на живот, които да водят към нейното пълно или частично физическо унищожение? Но това е деяние, което попада в дефинитивното поле на понятието геноцид – престъпление, за което няма давност (чл. 416 от НК).[1] Няма спор, че през последните 20 години България губи над 1.9 милиона от населението си, което представлява непозната в историята ни демографска загуба от над 21%. В резултат от мащабните лишения, породени от този закон, се отключват НХЗ - незаразни хронични заболявания (ракови, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания, диабет и др.); които, според Световната здравна организация формират 77% от

общото бреме на болестите;[2] и които водят до изключително висока смъртност, поставящаБългария сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население.[3]

За сравнение, на Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото, защото ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната харта. Като отказва правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да осигуряват на българския гражданин физическото му оцеляване, властта, на практика, не провежда ли неонацистка политика на геноцид?

Възникват и други въпроси: колко от парламентарно представените партии през тези 20 години са поискали отмяната на геноцидните разпоредби? Колко от евродепутатите ни през последните 12 години са алармирали Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съд за правата на човека, че в България се осъществява „добре планирана смъртност”, както споделя с мрачна ирония медиен коментатор?[4]

Докато съществуват геноцидните разпоредби на този закон, драги работници и служители, пенсионери и хора с увреждания, не очаквайте никакво подобрение на хала си. Всичко зависи от самите вас: първо се ограмотете – научете какво повеляват Конституцията и евросъюзните норми за защита правата на трудовите хора, пенсионерите и инвалидите. След това се огледайте кои са истинските ви „водачи“. Накрая – обединете се за съвместни действия.

Иначе, нормални пенсии и заплати – нуки!

[1] Проданов, Васил, 1999, Глобалните проблеми и съдбата на България С., изд. „Хр. Ботев”; Проданов, В., 2003, Гражданското общество и глобалният капитализъм, С., изд. „Хр. Ботев"; Проданов, В., 2006, Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век, сборник под редакцията на Васил Проданов, С., изд.„З.Стоянов”; Проданов, В., 2012, Теория на българския преход” С., изд.„З.Стоянов”; Проданов, В., 2005, Насилието в модерната епоха, изд. „З. Стоянов“/Унив.изд. „Св. Климент Охридски”; The Bulgarian Media Portal in Chicago, 24.08.2012, Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел <http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/> [10.10.2016]; Стефанов, Нако, Геноцидът (и автогеноцидът) на българите [10.10.2016] <http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritе>; Стефанов, Нако, Десетилетието, когато ще се реши ще я има ли България <http://avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariya>[10.10.2016]; Българският геноцид през ХХI век, в:Глобалните промени и съдбата на България през 21 век 2016, Balkan Institute for Strategic forecasting and risk management (Bisfrim) Publ., Sofia, с. 186 и сл.

[2] WHO Regional Office for Europe, ERC, 1998, The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen; Мегова, Таня, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов, 2009, Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, ИБ № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012;Василевски, Никола, 2012, Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с. 327-329.

[3] http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269

[4] България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС, в. „Дневник” 04.05.2014, <http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost> [04.05.2014];

Труд