/Поглед.инфо/ Жителите на Унгария получиха преди седмица въпросник, озаглавен "Да спрем Брюксел". Листовката официално се изпраща до всички домакинства. Гражданите са помолени да отговорят как приемат политиката на ЕС, която според унгарското правителство застрашава независимостта на страната. Листовката съдържа шест въпроса, свързани с миграцията, икономическата политика на Брюксел, данъчното облагане, работата на неправителствените организации и др.

 Нека напомним, че за 10 май в Европейския съд е насрочено изслушването на делото, образувано по молба на Унгария и Словакия, срещу налаганите от ЕК задължителни квоти за приемане на мигранти, неправомерно наричани бежанци от Брюксел. Унгария е сред най-непримиримите противници на тази миграционна политика, която активно се подкрепя от германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и от други "мейнстрийм" западни политици. Заедно с Чехия, Словакия и Полша, или страните от т.нар. Вишеградска четворка, тя активно се противопоставя на миграционните квоти. Към четворката се присъединиха Румъния и Австрия. Тези страни също блокираха външните си граници за миграционните потоци.

 Според унгарския премиер Виктор Орбан мигрантите са "враждебна армия", която заплашва стабилността на страната. Именно поради строгата си имиграционна политика, в резултат на която 99% от неканените гости се експулсират, в Унгария няма извършени терористични актове. С рязката си критика срещу Брюксел, Берлин и Париж унгарският премиер се превърна във флагмана на недоволните от тази политика страни членки от Централна Европа. Фактически разделителната линия е между бившите колониални държави (Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Германия, Италия) и останалите държави членки, които винаги са били икономически и политически придатък на първите.

 Капитализмът не търпи вакуум. Ако не се разраства и разширява, обречен е на загиване. След разпада на колониалната система изходът бе намерен в глобализацията. Но и това не бе достатъчно. Статутът на приетите в началото на ХХI век нови страни членки на Евросъюза фактически не се отличава от колониалния. "Европа на две скорости" е яркото доказателство. Но трябваше да мине повече от десетилетие преди народите от Централна и Източна Европа да го осъзнаят.

 Следователно лозунгът "Да спрем Брюксел" е близък до умовете и сърцата на мнозинството унгарци, а може и трябва да обедини недоволните страни от Централна и Източна Европа за решителен отпор срещу Брюксел. Ако на 10 май Европейският съд отхвърли молбата на Унгария и Словакия и се произнесе в полза на квотите, до разпада на Евросъюза в сегашния му вид има само една крачка. Ако правилно разчитаме вижданията му, Виктор Орбан си представя една нова обединена Европа - съюз на суверенните европейски държави (а защо не само на републики), които взаимно да зачитат националните си традиции, правото сами да се разпореждат със земята си, свободно да обменят стоки и информация без излишни бюрократични структури и обременения.

 Според Янош Лазар - министър в кабинета на Виктор Орбан, се очаква Европейската комисия и Европейският парламент да се опитат да окажат безпрецедентен натиск върху Унгария да приеме наложените й квоти, като в "мероприятието" са включени групи за натиск от средите на неправителствени организации, финансирани от финансовия спекулант Джордж Сорос и от други задгранични фондации.

 В Унгария има над 60 неправителствени организации, финансирани от Сорос. Според правоохранителните органи на страната повечето от тях помагат на нелегални мигранти незаконно да влизат в Унгария и да получат статут на бежанец. След като са събрани достатъчно убедителни факти и са налице правни аргументи за системно нарушаване на законите на страната, през януари унгарските власти обявиха намерението си да експулсират от страната всички неправителствени организации, подкрепени от Джордж Сорос. В годишното си обръщение към нацията премиерът Орбан открито обвини Сорос и ЕС, че са "нападнали" Унгария с намерението да я запълнят с мигранти. Освен това, според Орбан, структурите, които получават пари от фондацията "Отворено общество", се опитват тайно да влияят на политиката на страната. В глобален план "отворено общество" означава "затваряне на държави". Същевременно унгарският премиер каза, че Унгария е готова да приеме граждани на страни от Западна Европа, спасяващи се от "натиска на мигрантите". Образно казано, Унгария стяга редиците си и е готова да приеме боя.

 Унгарското правителство, изхождайки "от съображения за националната сигурност на страната", предложи и в края на миналата седмица парламентът прие редица изменения в Закона за образованието. Според вносителя на законопроекта министърът на човешките ресурси Золтан Балог в дейността на базирани в Унгария чуждестранни университети са открити "нередности", премахването на които мотивира предлаганите промени.

 С изменението на закона изискванията за университетите, които са акредитирани извън ЕС, стават по-строги. Иначе казано, за да могат висши учебни заведения с двойна акредитация да действат на територията на Унгария, необходимо ще е международно споразумение, сключено на междуправителствено равнище.

 За никого не е тайна, че законът се отнася най-вече за Централноевропейския университет (CEU) в Будапеща, акредитиран не само в Унгария, но и в САЩ. Неговите възпитаници получават две дипломи - унгарска и американска. В момента там се учат 1800 студенти от 117 страни. Създадени са прекрасни условия - учебни помещения, компютърни зали, библиотека, спортни съоръжения и пр., където възпитаниците на университета се индоктринират предимно в идеологията на неоглобализма и мултикултурализма. След дипломирането им обикновено се връщат по родните си места, за да провеждат тази политика от позицията на "международни експерти".

 Законът предвижда CEU да си създаде база в щата Ню Йорк (където е акредитиран) и да промени името си; да премахне възможността за преподаватели от страни извън ЕС да работят в университета без разрешително за работа. От администрацията на CEU заявиха, че разпоредбите на новия закон са специално предназначени да навредят на университета и може да се окаже невъзможно учебното заведение да продължи дейността си в Унгария.

 Новоприетият закон трябва да бъде подписан от президента Янош Адер. Той има три възможности: да подпише закона; да наложи вето и да го върне на парламента за допълнително обсъждане; да го изпрати на Конституционния съд, който да се произнесе по неговата конституционосъобразност. Унгарските опозиционни партии заявиха, че ще оспорят основанията на новия закон в съда, дори ако се наложи ще го обжалват пред Европейския съд по правата на човека. Но както посочи ежедневникът "Мадяр немзет", подобна правна процедура може да отнеме години, а дотогава законът ще бъде в сила.

 Преди седмица в Будапеща се проведе демонстрация в подкрепа на Централноевропейския университет и в знак на протест срещу законодателството на управляващата коалиция. Протеста подкрепиха унгарският еврокомисар Тибор Наврачич (който е от Фидес), председателят на Унгарската академия на науките, ректорите на американските и британските университети Принстън, Дюк и Оксфорд, представители на Държавния департамент на САЩ, 17 носители на Нобелова награда, видни учени. Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер каза в Европейския парламент следното в подкрепа на протестиращите: "Ако искаме да бъдем фар в света за върховенството на закона и правата на човека, не може да пренебрегнем, когато тези фундаментални принципи се разклащат в центъра на Европа. Европа не трябва да мълчи, когато гражданското общество, академичните среди, както става сега в Централноевропейския университет, са лишени от възможността да дишат..."

 Според информация на Унгарската телеграфна агенция пет унгарски парламентарни партии в Унгария са обсъждали да заемат единна позиция срещу закона на управляващата партия Фидес, съгласно който граждански организации, които са субсидирани от чужбина над определен праг на даренията, следва да се регистрират като организации, финансирани от чужбина. Социалистическият политик Гергей Баранди заяви, че неговата партия отхвърля всяко предложение, което служи като средство за дискриминация или нападки срещу гражданското общество. Той сравни законопроекта на правителството на Орбан с автократичните действия на Путинова Русия, добавяйки, че "правителството не понася критика, и когато няма как другояче да реагира, потушава всякаква критика чрез законодателни или административни актове".

 Акош Ходхази, съпредседател на зелената партия "Политиката може да бъде различна" (LMP), нарече проекта "малък мръсен закон", който след като не може да закрие прозрачността, закача "жълта звезда" на гражданските организации, които се борят с корупцията. И добави, че законът е опит да се отклони вниманието от важни въпроси, като например съкращаването на здравните заведения.

 Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан защити законопроекта, като заяви, че "университетът на Джордж Сорос", както многократно го нарече, "не само е нарушавал унгарските разпоредби, но също е давал пристрастни предимства при удостояването с научни степени както в САЩ, така и в Унгария".

Гергей Дюлаш, заместник-председател на парламентарната група на Фидес, поясни, че по силата на новия закон неправителствени организации, получаващи повече от 7,2 милиона форинта (23 300 евро) от чуждестранни донори, ще трябва да се регистрират като подкрепяни от чужбина организации. Според Дюлаш групи, подкрепяни от родения в Унгария американски милиардер Джордж Сорос, "развихрят атаки и оказват натиск срещу Унгария" за демонтаж на системата за гранична защита и допускане на свободен приток на имигранти в страната. Такива неправителствени организации повече или по-малко открито нарушават законите на Унгария. Той добави, че спонсорите на такива неправителствени организации трябва да бъдат публично огласявани, независимо дали финансирането идва от "Сорос, Русия или страна членка на ЕС".

Промените в Закона за образованието, засягащи най-вече университета на Сорос, предизвикаха масови протести. Според Орбан структурите, финансирани от фондация "Отворено общество", влияят на политиката на страната

Унгарското правителство твърдо се противопоставя на миграционната политика, налагана от Брюксел

Дума