/Поглед.инфо/ „Започва нова ера. Ще върнем Будапеща в Европа“, заяви новият кмет на Будапеща Гергей Корачон след победата си на общинските избори през октомври 2019 г.
„Това е важна антифашистка победа“, коментира подкрепяния от френска медийна корпорация унгарски електронен седмичник „Вишеград пост“, представящ се за консервативно издание.
„Следвайте Будапеща, а не Орбан“, потекоха послания от Брюксел и Страсбург.
„Днес е голяма победа, голям празник“, пригласят от Демократическата коалиция (ДК) на екс-премиера Ференц Дюрчани и от сайта на Унгарската социалистическа партия (УСП).
Какво следва обаче след празника (Post festum)? Какво показват реалните данни?
Опозицията спечели кметските места в 13 от общо 23 окръжни града, включително в Будапеща, Сегед, Мишколц, Сомбатхей, Шалготарян и други градове благодарение на обединените усилия на всички големи опозиционни партии: УСП; ДК на бившия социалистически премиер Ференц Дюрчани; „зелената“ либерална „Политиката може да бъде различна“ (Lehet Más a Politika-LMP); центристката „Моментум“, подкрепяща гей браковете и декриминализиране на канабиса; и крайно-дясната „Йоббик“, считана за духовна наследница на протежето на Хитлер – нацистът Ференц Салаши. Иначе казано – обединение на принципа „всички срещу Орбан“. Впрочем, още през 2011 г. един от дейците на LMP – Гергей Корачон, предлага сътрудничество не само с левоцентристката опозиция в лицето на УСП, но и с крайно-дясната партия „Йоббик“. На общинските избори през 2014 г., благодарение подкрепата на УСП, ДК и алианса „Заедно-2014“, Корачон бе избран за кмет на XIV будапещенски район „Зугло“.
Сегашният успех обаче едва ли е повод за празник. При избирателна активност 48,57% (46,64% през 2010 г., 44,30% през 2014 г.), ФИДЕС има подкрепата на 54,45% от участвалите във вота, докато обединената опозиция – 41,02%. След преразпределяне гласовете за непреминалите 5-процентната бариера, ФИДЕС получава 245 ключови поста в общинските съвети; срещу 123 за обединената опозиция (40 за „Йоббик“, 36 за ДК, 29 за „Моментум“, 18 за УСП); и 12 – за други, „независими“ формации. Вижда се, че с двойно повече ключови места за ФИДЕС, за празник – условно казано, едва ли може да се говори. Какво сочи анализът зад тези цифри?
Най-изненадващ резултат от общинските избори е победата на опозицията в традиционно консервативните и богати квартали на Будапеща, считани за крепост на ФИДЕС. Това показва изместване от Орбан на част от по-заможната и средната класа, и най-вече голяма част от интелектуалците (в широкия обхват на това понятие), независимо от постоянното ухажване на правителството към тези социални групи. И този обрат се дължи не само на парите на Сорос и отвъдокеански донори от средите на Демократическата партия.
Кметството в деиндустриализирания Дунауйварош (унгарският Димитровград, наричан Сталинварош през 50-те години на ХХ век) преминава в ръцете на „Йоббик“! Друг град, който ще се управлява от крайно-дясните, е Егер. И на двете места „Йоббик“ спечели с подкрепата на социалисти, зелени и либерали.
ФИДЕС има убедителни победи в по-малките градски и селски общини. В някои от тях подкрепата е над 90%. Работническият квартал в Будапеща, исторически наричан „червения Чепел“, поради предишното силно влияние на комунистите в този район, гласува за ФИДЕС. Това едва ли е изненада. Класовият усет на потомственото работничество не може да бъде излъган. След като премиерът на социалистите Ференц Дюрчани възприе неолибералната линия на Тони Блеър, заедно със строгите мерки за икономии (austerity measures), голяма част от работническата класа започна да напуска социалистическата партия. Тази политика допринесе за възхода на „Йоббик“ и парламентарното свръхмнозинство на ФИДЕС през 2010 г.
Отливът от т.нар. ляво е тенденция вече второ десетилетие. Много от дейците на УСП преминаха в редовете на „зелените“ или в други „лявоцентристки“ формации. Социалистът Акош Сабадош, например, кмет на XX район на Будапеща в продължение на 14 години, сега спечели шестия си мандат, но като независим кандидат подкрепян от ФИДЕС. Впрочем още през 2015 г. той напусна УСП.
В Сегед пък, 47-годишният Ласло Ботко – член на УСП от 1991 г., за четвърти път бе избран за кмет на града, но с подкрепата на граждански сдружения. През май 2017 г. Ботко бе номиниран за министър-председател, при евентуален успех на социалистите на изборите през 2018 г. В края на септември 2019 г. той обяви, че напуска УСП. Лидерът на социалистите Берталан Тот изрази съжаление от този акт, но отчете заслугите на Ботко за развитието на демократичния процес и отстояването му на левите идеи.
Опозиционните медии и политици атакуват управляващите и лично Орбан главно за корупция във върховете, за „котерията от олигарси“ около унгарския премиер. Корупция има навсякъде по света, но т.нар. гранд-корупция навлезе в Източна Европа като част от предписанията на западноевропейски и отвъдокеански съветници, нахлули в страните им непосредствено след политическите промени от края на 80-те години. Нищо чудно, ако се окаже, че около Виктор Орбан и в самата Унгария също съществува „сенчеста власт“. Колкото и да се стараят официозите да изграждат чист имидж на правителството и лично на премиера.
Но за корупцията в Унгария само се пише и говори, няма осъдени, нищо видимо не излиза на повърхността. Както и в България: досега няма нито един от най-високите етажи на властта осъден за корупция. Тоест, фактите за унгарската корупция са виртуални; докато фактите за икономическия растеж и социалната дейност, за разлика от България, са реални. Хората чувстват как повече пари влизат в джобовете им, как живота им малко по малко се подобрява. Оттам и подкрепата на Орбан от мнозинството унгарци. Изявленията му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, определено се харесват на хората в утежнено икономическо положение, които се чувстват излъгани от прехода и измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. Лозунги като „Ние няма да бъдем чужда колония“, определено повдигат духа им и ги изпълват с национална гордост. А вероятно и с надежда, че нещата може да се променят.
Правителството има подкрепата на твърдо ядро от консервативни кръгове и относителното одобрение на най-разнородни слоеве на населението, които виждат в кабинета Орбан възродител и крепител на националните традиции. Тези сравнително широки слоеве не се интересуват котката дали е бяла или черна. Харесва им твърдия подход на премиера, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали.
Както прозря още през 2012 г. на страниците на „Дума“ журналистът Георги Готев – понастоящем зам. главен редактор на брюкселското издание EurActiv: „Орбан отдавна дава да се разбере, че има стратегия да управлява не за мандат, а за цял исторически период, от който страната му ще излезе преобразена. Имам колеги унгарци, които не харесват Орбан. Но всички подчертават, че голямото мнозинство в тази страна толкова силно мразят социалистите след тяхното безславно управление, че каквото и да направят управляващите, засега подкрепата за ФИДЕС е налице. Надявам се да не съм объркал читателите. Бас държа, че поривите на Орбан за национализация им допадат. Обзалагам се също, че си задават въпроса защо у нас, например, никоя партия с потенциал да управлява, и най-вече социалистите, и дума не дават да се продума за национализация... Ако в Унгария част от реформите се окажат успешни, може би не трябва да си затваряме очите за тях?“[1]
Година по-късно Готев отново ще напише: „Преди дни Виктор Орбан обяви на унгарците, че колониализмът е свършил. Той прокарва намаляване цените на енергията за домакинствата и притиска банките да поемат загуби, за да помогнат на клиентите си унгарци. Не ми е известно някоя от тях да е напуснала... Ако представляваше лява партия, сигурно щяха да го наричат комунист. Но Орбан е десноцентрист, при това с много дълга политическа биография, която започва в 1989 г. Орбан е държавник, защото вижда бъдещето на страната си и на унгарците в дългосрочен план, а не до европейските избори, както повечето политици у нас. Сигурно много мерки, които е прокарал, имат почва и в България. В българските интернет форуми е пълно с адмирации за Орбан. Ако бях на мястото на съветниците на министър Вигенин, бих предложил българските посланици да информират по-подробно за някои нестандартни на пръв поглед решения в страните, където са изпратени, които биха могли да бъдат приложени в България. Нестандартни решения са безкрайно много необходими, с оглед на огромната мизерия на милиони българи. Нима само в Унгария банките могат да работят в полза на унгарците? Само в Белгия ли е възможен безплатен ток?“[2]
Резултатите от общинските избори в Унгария ясно показват, че неолибералните сили и НПО-та на ясла на Сорос, все още са силни и могат да воюват. Загубата на кметството на Будапеща определено е удар за Орбан. Очевидно унгарският премиер ще трябва да преосмисли някои от политиките си, да се преустрои за постигане единодействие на антиглобалистките, нелиберални сили не само в ЕС, но и в собствената си страна; за да даде пример как може да се обърне тренда към равнопоставено, национално ориентирано, със социална насоченост развитие в дадена страна на Общността.
Що се отнася до социалистите, до унгарците с леви убеждения, много от тях си задават въпроса дали „успехът“ от съюзяването с крайно-дясната „Йоббик“ в перспектива няма да им изиграе лоша шега, да донесе повече негативи отколкото ползи?
[1] в. „Дума“, 6 септември 2012;
[2] в. „Дума“, 12 септември 2013 г.
