/Поглед.инфо/ Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан отново и доста остро постави въпроса за двойно гражданство на етническите унгарци, живеещи в западната част на Украйна, дори за даване на автономия на Закарпатската област.

„Унгария е длъжна да се грижи за своите сънародници в Карпатския район и най-вече е разтревожена за положението на 200-хилядната унгарска общност, изложена на риск поради опасната ситуация в Украйна”, заяви той.

Орбан обаче тактично премълча за разюзданите действия на пронацистките формирования и криминалния разгул в източната му съседка. Киев пък продължава да си прави оглушки и упорито игнорира директните намеци, които рано или късно ще се превърнат в действие. Впрочем, Будапеща отдавна отправя пред Киев искания за даване на специален статут на Закарпатската област. Преди три години, скоро след преврата в Киев, Орбан се срещна с Порошенко и постави въпроса за правата на унгарското малцинство в Украйна. "Украйна не може да бъде нито стабилна, нито демократична, ако не предостави на малцинствата си, включително на унгарците, дължимото. Това означава двойно (унгарско) гражданство, колективни права и автономия", подчерта тогава Орбан в телевизионно интервю.

В края на март, по време на срещата на Европейската народна партия (ЕНП) в Малта, премиерът Виктор Орбан проведе разговори с президента на Украйна Петро Порошенко за необходимостта от споразумение за двойно гражданство на унгарците в Украйна. Тогава, прессекретарят на унгарския премиер съобщи, че двамата лидери са постигнали съгласие Унгария и Украйна да сключат такова двустранно споразумение.

Но едно са думите, друго са делата, и от обещанията на Порошенко досега няма никакъв резултат. Всъщност, Унгария води последователна политика за защита на унгарските малцинства; тази политика е в дневния ред на всички унгарски правителства през последните 25 години. Будапеща от години внимателно подготвя Киев за цивилизовано отделяне на голяма част от Закарпатската област. Представители на политическия елит, евродепутати и общественици в Унгария отдавна се застъпват за предоставяне на унгарско гражданство на украинците от унгарски произход и за създаването на формална автономия в областта. Очевидно, дошло е време за по-сериозни и настойчиви действия.

В създалата се ситуация, когато целостта на Украйна, дори самото й бъдеще види на косъм, унгарският премиер не оставя на Киев възможности за маневриране. Какво може да отговори Порошенко, на фона на върлуващите агресивни и войнстващи пронацистки формирования, които фактически владеят властта в Украйна? Освен това, налице са определени сигнали и от Вашингтон, и от Брюксел, че вече са уморени да продължават да поддържат Украйна и няма да е изненада, ако ЕС пристъпи към последния стадий на разделяне с неуправляемия длъжник. Ако Будапеща успее да добие своето, веднага ще скочи и Варшава. Претенциите на поляците към Лвовщината и към други части на Украйна отдавна са известни и съвсем не са неоснователни.

Мераците за „подялба“ на Украйна отдавна присъстват в полски, унгарски, румънски, дори в западни медии. Полша претендира за Лвовска, Унгария – за Закарпатска, Румъния – за Черновицка области. Тези три области, за разлика от Крим, никога не са принадлежали на Русия. Исторически. Присъединени са към Съветския съюз след края на Втората световна война с международното съгласие на съюзниците Великобритания и САЩ. До края на Първата световна война те са били част от Австро-Унгарската империя.

Закарпатска Украйна (за унгарците е Подкарпатие - Kárpátalja) е част от хилядолетната история на Унгарското кралство и е особено свидна за унгарците. Там е Верецкият проход, през който в 896 г. преминали маджарите след поражението си от войската на българския цар Симеон, заселвайки се трайно в Трансилвания и в равнинна Панония. Там е и крепостта Мункач (Мукачево), в която прекарва детските си години прославеният княз на Трансилвания Ференц Ракоци II. Крепостта е била успешно отбранявана срещу хабсбургските набези в продължение на три години (1685-1688 г.) от майка му – Илона Зрини, национална героиня на Унгария. След смъртта й през 1703 г. княз Ференц Ракоци II оглавява национално-освободителните борби на унгарците срещу австрийското господство.

Версайският диктат отнема насилствено тази историческа унгарска земя от Родината-майка и я предава на новообразуваната държава Чехословакия. През юни 1945 г., по силата на споразумение с Чехословакия и след акт на самоопределение на населението, областта влиза в състава на Съветския съюз. Месец по-късно, на конференцията в Потсдам (17 юли – 2 август 1945 г.), съюзниците Великобритания и САЩ формално утвърждават този акт на самоопределение.

В Задкарпатска Украйна има още един фактор: местното население – русофилски настроените русини (рутени). Русините са коренни жители на областта. Те успяват да съхранят своята самобитност и след маджарското завладяване в края на IX век. Почитат Кирил и Методий като „апостоли на славянството“ и „покровители на Закарпатска Русия“. Многобройни са храмовете които носят името на Светите братя, а Грушевският манастир край Мукачево (Мункач) ги смята за свои основатели. Преобладаващата част от русините изповядва православието, другата част са униати. През периода на австрийското господство те са разселвани по всички краища на империята. Смята се, че днес наброяват към милион и половина, разпръснати в Полша, Словакия, Унгария, Чехия, Сърбия, в които държави са признати за национално малцинство. Не и в Украйна, където опитите им да добият същия статут се натъква на яростна съпротива на пронацистките формирования в Киев и Лвов. През годините на Втората световна война значителен брой русини се сражават срещу нацизма в редовете на сформирания в СССР Първи чехословашки корпус.

Към западните части на Украйна „претенции“ предявяват и американските „ястреби“. План за разпадане на Украйна, като част от стратегията на „контролирания хаос“, е разработен преди десетилетия, когато Ричърд Чейни е министър на отбраната в администрацията на Джордж Буш-старши, а по-късно вицепрезидент на САЩ. Предвиждаше се с унгарско съдействие в Задкарпатска Украйна да се наложи американско присъствие, най-вече в района на Ужгород (историческия Унгвар), където е последната компресорна станция и спирателния кран, преди газопроводът от Уренгой и Ямал да премине на територията на Унгария и оттам – към Западна Европа. В американската авиобаза „Тасар“ в южна Унгария се съсредоточават близо 11 хиляди наемници, готови да нахлуят в Западна Украйна и да установят контрол върху тръбата в Ужгород. Наемниците служат в американската частна армия Academy – преименуваната военна организация Blackwater, смятана за най-мощната частна армия на планетата. Преди 12 години, в същата база „Тасар“, наемници на Blackwater се обучаваха за действия срещу режима на Саддам Хюсеин преди въоръжените сили на САЩ да нахлуят в Ирак.

През 1991 г. над 60% от населението на Задкарпатска Украйна гласува за съхраняване на СССР. След разпада на Съветския съюз населението на Закарпатска област поиска да се самоопредели. На проведения референдум 78% от жителите гласуваха за автономия. Властта в Киев обаче отказа да удовлетвори тези искания, напълно съвместими с принципа на самоопределение, залегнал в устава на ООН. Днес, реалната заплаха от неофашизъм в Украйна, принуждава населението на областта да обмисля нови планове за бъдещето си, включително присъединяване към Евросъюза.

Сега Унгария още по-твърдо излага исканията си към Киев: унгарците в Украйна трябва да получат второ гражданство и възможност за самоуправление! Поредното изявление на Виктор Орбан всъщност не добавя нещо ново към досега следваната последователна политика в защита на унгарските малцинства зад граница. Само тонът на премиера е по-твърд, по-императивен. Ако Закарпатската област успее да получи автономия или да се отдели от разлагащата се Украйна, рейтингът на Орбан сигурно ще скочи като този на руския президент Путин. Впрочем, последните допитвания до общественото мнение, цитирани миналата седмица от ежедневника „Мадяр хирлоп”, сочат, че 44 на сто от унгарците са готови отново да гласуват за Орбан.